Българска народна банка

Конкурс за есе

„Моята идея за български символ на европейските пари“

Забързано вървя към банката. Предстои ми пътуване в чужбина и трябва да обменя български пари във валута. Получавам необходимите ми евробанкноти и вече спокоен сядам на пейка в парка. Разглеждам чуждестранните пари и си мисля, че и ние, българите, скоро трябва да имаме наши символи върху тях. Но какви да бъдат те? Трябва да е нещо, с което страната ни да е позната в света.

Притварям очи и най-неочаквано пред мен изплува образът на един мой любим герой – Бай Ганьо.

– Какво мислиш бе, момче? – пита ме той.

– Мисля си, Бай Ганьо, какъв ли български символ да сложим на европейските пари. Трябва да е най-хубавото и най-известното от България.

– Зелен си още ти, момче. Питай бай си Ганя за това. Шетал съм аз по цяла Европа, а що пара е минала през ръцете ми... Всякакви съм ги виждал – с ликове на императори и царе, какво ли не. А кое е най-хубавото от България? Всичко й е хубаво, момче. Слушай сега да ти разправям. Когато Господ дарявал с блага различните народи, на всеки дал по един дар. Щом дошъл до България, видял, че торбата му е почти празна. Бръкнал вътре и разбрал, че от всички блага е останало по малко. Тогава тръснал торбата върху България и дарил страната ни с всичко. Та затова с много неща е известна родината ни. Знаят я тия „синковци“, чужденците. Знаят я добре. А ти бе, момче, какво душиш така? Да не си подушил розовото масло, дето го нося в пояса, а? С него обикалям аз по света и разнасям славата на българската роза. Я слушай! Турете нея, розата, върху парата. В нея е събрана красотата, чистотата, прелестите и свежестта на България, пък ароматът й е Божи дар.

– Е, само с poзaтa ли е прославена страната ни, любезни ми Бай Ганьо? Има и други български ценности – исторически паметници, известни личности, природни забележителности и красоти. Кое е най-скъпото и най-ценното за българите?

– Най-ценното и най-скъпото за българите, момче, е хлябът. От хляба никой не е по-голям – нитo просякът, нито беднякът, нито господарят, нито дори царят. Много „маскарлъци“ може да съм правил, но пред хляба български заставам на колене. Момче, турете до розата и венец от житни класове. В житното зрънце, дето го прибира и мравката, е събран трудът на хората, надеждата за по-добри дни, упованието и вярата, че животът ще продължи по-хубав. Това е, момче, българската роза и житните класове турете на европейските пари. Те са достойни да стоят редом със звездите на Европейския съюз и да славят България. Хайде, остани си със здраве, че бързам. Много окъснях при теб. Забавих се.

Образът на въображаемия ми приятел изчезна, но думите му останаха.

Прав е Бай Ганьо, прав е! Вярно е, че българските символи са много, но българската роза символизира красотата на България, а венецът от житни класове – трудолюбието, вярата и надеждата на народа ни, че животът на всички ни ще стане по-добър.

Ставам от пейката и тръгвам, съпроводен от красотата на есенния ден. Неволно си припомням думите на Яворов:

Назрява вече тучна нива,

класец натегнал се привежда

и утешителка надежда

при труженик селяк отива.

В душата ми зазвучава и една позабравена, но прекрасна песен:

Вземи във този хубав ден

една българска роза от мен!

Нека тя да ти напомня

с ароматния си глас

за Балкана, за морето

и за всички нас!