logo Skip to content

Конкурс за есе

„Моята идея за български символ на европейските пари“


Анна Стефанова Стефанова

на 17 години, ученичка в 11 „в“ клас,
Природоматематическа гимназия „Акад.
Иван Гюзелев“, гр. Габрово

Всяка нация има своите културни знаци, с които се отличава от останалите. Ако трябва да се избира само една личност, достойна да представя България пред Европа от българския културен, политически и социален живот – то това е Христо Ботев.

Ботев е творец и революционер, когото литературните критици определят като гения на българската литература.

Животът и творчеството на Ботев могат да бъдат изразени само с една дума: борба, която се диктува от епохата, в която живее, епоха на национално робство и социална експлоатация; робство, в което личната съдба е само едната страна на народните страдания, а борбата ще доведе до сигурна смърт.

Гласът на гения, претворен в творчеството му, се извисява над земята, изказва собствения му идеален образ и очаква тя да го чуе. Земята на Ботев е вслушваща се земя. Женски гласове я викат, търсят децата си, скърбят по техния живот, но мъжкият, Ботевият глас е единствен извор на истината за нея – земята на красивата авантюра „свобода“.

Щe се случи ли Раят тук? Щe пребъде ли земята – утопия? Раят е вътрешно царство, движение към небето, което ни е обещал Ботевият дух – гневен, екстатичен – движещ към други измерения, където самодиви летят и търсят Духа на Караджата.

Няма как един гений на дадена епоха да е развит само в едно начинание. Освен поет Ботев е герой от националноосвободителните борби, „подпечатал“ със собствената си кръв делото си. Националните пантеони превръщат подобни фигури в легенди и ги осмислят като емблеми за собствената си историческа значимост.

Герой и гений, той трябва да е българският символ, който да представлява страната ни, изобразен на европейските пари. Има още много символи на България, но нито един от тях няма да покаже толкова силно българското, колкото този, който плати цената на свободата и поиска да върне достойнството на отделния човек. Негова бе емблематичната реплика: „Свестните у нас считат за луди“. Страшният живот, съвестта и любовта към „авантюрата“ свобода доведоха до „театъра на бунта“, случил се на кораба „Радецки“ чрез превъплъщението на пътниците в бунтовници, до целуването на земята на дунавския бряг.

Земя, целуната от такива човеци, повече не може да бъде робска. Земя, приела кръвта на своя гений и бунтовник, вече не е същата.

Нейният син е въплъщение на собственото й величие.