logo Skip to content

Конкурс за есе

„Моята идея за български символ на европейските пари“


Десислава Димитрова Ташева

на 18 години, от гр. Петрич, ученичка в
Езикова гимназия „Акад. Людмил Стоянов“, гр. Благоевград

Тече петата година, откакто сме пълноправни членове на Европейския съюз, а все още сме известни само с „постиженията“ си от последните десетилетия – невръстни джебчийки, мастити наркобосове, нагли автоджамбази и ловки фалшификатори. Европа упорства за Шенген, а Холандия и Белгия ни третират като граждани на страните извън ЕС и ни налагат нереални условия за разрешително за работа.

Такъв е, общо взето, имиджът ни пред по-старите държави – членки на Европейския съюз. 3а съжаление и ние, българите, повлияни от телевизионните медии и пресата, започваме да вярваме в лошата слава на България. И забравяме в каква невероятна страна живеем! А ако първо се огледаме и забележим уникалната ни природа и после си припомним за славната българска история, няма да има българин, който да не се преклони пред родината си.

На тази изключително малка по площ територия са събрани артефакти, произведения на изкуството, личности и събития, които могат да бъдат символ на България пред Европа. Сигурна съм, че Панагюрското златно съкровище би било илюстрация на величието и мощта на българската държава. А Седемте рилски езера и Белоградчишките скали биха били пример за неповторимата българска природа.

Безкрайно много са символите на българщината. Но според мен българският символ на европейските пари трябва да бъде такъв, че да ни отличава и същевременно да ни доближава до другите европейски народи. А това, което единствено ние, българите, сме дали на Европа, е кирилицата. Тя е една от трите писмености в Европа и е втора по сложност. Също така е единствената азбука, чиито автори са известни. Кирилицата е графическият израз на езика ни, върху чиито устои са изградени културата и историята на повече от половината от населението на Европа. Прав е бил Вазов, когато възкликва: „... че и ний сме дали нещо на светът / и на вси словене книга да четат...“. Писмеността, чийто образ е азбуката, е първото и най-важно условие за развитието на една нация в духовен и материален план. А ние, българите, притежаваме собствена, уникална писменост. Колко други народи могат да се похвалят със същото?

Но кирилицата не е само символ на българската културна и просветителска дейност. Тя е олицетворение на българската воля и несломим дух, с които успяхме да се спасим от погърчване или потурчване. Благодарение на нея запазихме традициите и обичаите си.

На 24 май тази година световният лидер сред онлайн търсачките Google почете славянската писменост и култура, като публикува логото си на кирилица. Стореното беше гoлям реверанс към Бългapия, но за съжаление „кирилизираното“ лого беше локално, т.е. можеше да се види само на страницата на Google – Бългapия. Държави като Cъpбия, Pycия, Украйна, Македония, които също използват кирилицата, не успяха да го видят.

Но може би ако изберем кирилицата за символ на европейските пари, на следващия 24 май логото „Гугъл“ ще може да бъде видяно от цeлия свят и всички ще знаят, че кирилицата е не руска, не гръцка, а БЪЛГАРСКА. И ние, българите, заедно с другите европейски народи ще бъдем „единни в многообразието“.