Българска народна банка

Конкурс за есе

„Моята идея за български символ на европейските пари“

На 1 януари 2007 г. България стана член на Европейския съюз. Нова година посрещнах с родителите си в България. Бяхме на гости на наши приятели. Спомням си, че беше шумно и се поздравявахме за това членство. Изстрелвахме конфети... Възрастните пиеха шампанско... А ние, децата – детско шампанско, с вкус на ябълка. Тогава бях на 7 години и учех в първи клас на 55-о училище „Петко Каравелов“ в гр. София. Разбирах какво се случва. В училище имахме много табла, които ни съобщаваха и обясняваха събитията. Освен това често гостувах в Германия, където живее и работи моят баща. По този повод посещавах и съседните на Германия държави – Белгия, Холандия, Франция и Австрия. Бях научил някои неща за общата им валута – еврото, и за Европейския съюз. Знаех, че с еврото сме родени в една и съща година – 1999 г., когато се е състояла най-голямата монетарна реформа в Европа от времето на Римската империя. Разбрах, че символът на еврото е гръцката буква „епсилон“. Това е и първата буква на Европа. Двете линии пък символизират стабилността на валутата. Виждал бях банкнотите „евро“ и монетите „евроцент“ и бях пазарувал с тях. Бях ги разглеждал и бях виждал, че от едната си страна, наречена „национална”, са различни. Не знаех обаче какво изобразява всяка от тях...

Още тогава питах, след като България стана член на Европейския съюз през 2007 г., защо нашите пари не са „евро“. По-късно научих, че е рано за това – не бяхме член на еврозоната.

Днес, почти пет години по-късно, съм по-голям – уча в шести клас на 20-о ОУ „Тодор Минков“. През изминалата учебна година по география и икономика изучавахме някои основни неща за Европейския съюз. По това време мама изкара магистратура „Право на Европейския съюз“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Така темата за Европейския съюз ми стана още по-близка и по-интересна. Често надничах в учебниците и лекциите й, броях изпитите и понаучих това-онова.

Разбрах за обявения конкурс „Моята идея за български символ на европейските пари“ случайно, само два дни преди крайния срок. Реших да участвам. По този повод прочетох и научих нови неща. Примерно, че изображението на обратната страна на монетите може да бъде различно за различните купюри монети – от 1 и 2 евро, от 50, 20, 10, 5, 2 и 1 евроцента. Поради малкото време, с което разполагам, ето и моите идеи съвсем накратко.

Мисля, че евромонетите, които ще се секат един ден в нашата страна, трябва да носят идеята за националната ни идентичност и така да популяризират България в Европа и по целия свят. Също така те трябва да са заредени със символика, която да помогне за по-лесното им възприемане от нас, българите, които ще останем без нашия български лев.

По история сме учили, че българското монетосечене започва при един от най-великите и успешни български владетели – цар Иван Асен II. Той е първият, който е сякъл златни и медни монети по нашите български земи. Най-известна и ценна е златната монета – „златна перпера“, на едната страна на която е изобразен Исус Христос с евангелие в едната ръка, а на другата страна са образите на цар Иван Асен II и Свети Димитър. С едната си ръка светецът подава меч на царя, а с другата поставя на главата му корона. Учили сме, че тази монета може би е сечена по повод победата на цар Иван Асен II в битката при Клокотница през 1230 година. Затова предлагам българският символ на монетите от 1 евро и 2 евро да бъде образът на цар Иван Асен II, на когото Свети Димитър връчва меча на победата, по начина, по който това е изобразено на златната монета от времето на този могъщ български владетел. По този начин всеки българин ще припознае по-лесно европейските монети като свои парични знаци. Изображението на цар Иван Асен II върху евромонетата ще изиграе ролята на мост между българския лев и европейските пари и ще ги насити с онзи заряд, който неизменно да напомня за България.

Българският символ на гърба на монетите от 50, 20 и 10 евроцента предлагам да бъде изображението на Климент Охридски и първите няколко букви от нашата азбука – кирилицата. Климент Охридски, като продължител на делото на братята Кирил и Методий, има огромна заслуга за съставянето на азбуката, която ползваме и днес.

С приемането на България в Европейския съюз кирилицата стана една от трите официални азбуки на Съюза. Кирилицата съществува повече от 1150 години и днес вече някои я наричат „българската азбука“. След 1 януари 2007 г. тя влезе като нова азбука в семейството на Европейския съюз, а българският език стана един от двадесет и трите официални езика в Съюза. Тази азбука е третата писменост в европейското лингвистично пространство (освен латинската и гръцката). Сигурно е, че ако образът на Климент Охридски и „българските букви“ красят европейската монета от едната й страна, мостът между Европа и България ще бъде по-здрав и наразрушим, а нашата българска индивидуалност – съхранена.

Българският символ на гърба на монетите от 5, 2 и 1 евроцента предлагам да бъде роза, оградена от географското очертание на България. Българската роза е символ на България, а розовото масло е известно в Европа и в целия свят. Връзката между България и розата е традиционна и изобразяването им на обратната страна на евромонетата ще се възприема съвсем естествено както в България, така и в Европа. Те просто „си отиват“...

Нека на всяка от монетите пише с големи букви БЪЛГАРИЯ.

Накрая мога само да напиша, че какъвто и да е изборът за български символ на европейските пари, той трябва да помогне на всеки един от нас да възприеме по-лесно и бързо тези пари като свои пари и да популяризира България в Европа и света.