Българска народна банка

Конкурс за есе

„Моята идея за български символ на европейските пари“

Свечерява. Слънцето хвърля последни лъчи по скалата. А аз стоя, вдигнала поглед нагоре, към Мадарския конник, и разговарям мислено с него. „Кой си ти? – питам го. – И какво виждат очите ти, хане български?“

Величаво изправен върху коня, забил победоносно копието си в лъва, ханът мълчи. Но достолепието му е поразително. За мен Мадарският коннник е символ на българския горд дух и стремежа към триумф. Гледайки го, пред очите ми преминават Аспаруховите воини и чувам чаткането на конските копита. Виждам ги на брега на Дунава и чувам хана да казва: „Тук ще бъде България!“

И други картини се нижат пред погледа ми – хан Тервел, почетен от византийците както никой друг чужденец с титлата „кесар“, разцветът и величието на Родината ни при неговото управление...

Дали зад образа на Мадарския конник се крие хан Тервел, канонизиран от източната и западната християнска църква за светец под името Тривелий Теоктист, спасител на Европа? Ханът, който според Паисий Хилендарски и неговата „История славянобългарска“ е първият български светец. Или, според непотвърдени източници, релефьт е създаден по времето на хан Тервел като част от мемориал, посветен на бог Тангра, на победите над Византия, в памет на неговия баща Аспарух и като израз на величието на България?

Факт е, че Мадарският коннник е единственият скален релеф в Европа от Ранното средновековие. През 1979 г. на сесията на Комитета за световно културно и историческо наследство на ЮНЕСКО, състояла се в гр. Луксор, Египет, Мадарският конник е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Скалният релеф е един от общо единайсетте обекта в България, включени в този международен списък. На 29 юни 2008 г . след проведена национална анкета Мадарският конник е обявен за глобален символ на България. Това говорят фактите. Но си остава една загадка, обвила скалите и гордия ездач. Разчетени са надписите на гръцки, ала историята не разкрива всичките си тайни – оставя ги на нашето въображение.

И може би затова, когато видя скалния релеф, сърцето ми трепва. И аз усещам – това е част от непреходното българско, изсечено в скалите и съхранило се там въпреки бурите, въпреки превратностите. Както и ние ще съхраним усещането за величието българско и ще го предадем на нашите потомци.

А защо не и на обединена Европа, отпечатвайки Мадарския конник вьрху общата европейска валута?