Българска народна банка

Конкурс за есе

„Моята идея за български символ на европейските пари“

Има една своеобразна, малка, дърворезбена приказка. Тя се намира върху църковен олтар и представя един от най-древните културни мотиви – за двуборството. Тук лъвът е изобразен като драконоубиец, забиващ своето копие в устата на змията. Това изображение се свързва с мотива за Свети Георги Драконоубиец, чиято иконография отвежда до още по-голяма дълбочина в културната символика – Мадарския конник, тоест ХЕРОС (герой). Самите български възрожденски песни утвърждават лъва като емблема на пробуждащия се героизъм. Пленена от тази приказка, реших да защитя избора си на български символ върху европейските пари, като се позова на културната диалектика на този непрестанно обогатяващ се във времето знак.

На страниците на старопечатните български книги от възможно най-далечно минало се срещат „лъвски знаци“, „лъвска сила“, вещи, предмети, съдове, знамена, гербове с лъвски изображения. Лъвът е символът на смелостта, силата, великодушието и мъжеството. Много от великите български писатели и peвoлюцoнepи са сравнявали българите с лъвове. Например Паисий Хилендарски е написал: „Знамение на печат царски имеяли (болгаре) изображение лъвово. То знаменует како бил болгарские народ силен на бран и войска как лъви“, а Георги Раковски: „Нека всеки запише дълбоко в сърцето си за свята възторгна реч – свобода или смърт – и с пламенен меч да върви в бойното поле под знамена на непобедимия български лъв“.

Аз смятам, че безспорно „лъвското“ фигурира в българската историческа символика. Като свещен символ лъвът е характерен за прабългарите. И се запазва до Възраждането. Траките също са смятали лъва за символ на внушителна сила, смелост и пъргавина. Например каната-ритон от тракийското съкровище е моделирана с глава на амазонка, на гладката й шия има огърлица с медальон – глава на лъв. В устата на лъва е монтиран отворът за пиене. Амазонката при траките се свързва с великата богиня-майка.

Много езически богини са изобразявани като седящи върху лъв или придружавани от него. За първи път в паметниците от онова време лъвът се среща на плоча от Стара Загора. По същото време се появяват Омуртаговите колони, върху които са разположени лъвове, а по времето на цар Иван Шишман е изсечена първата монета с лъвско изображение. Лъвът навлиза в българската култура и като емблема при изработването на българските въстанически и хайдушки знамена, на революционните печати. Бунтовнически лъвски знаци има върху четническите калпаци. Първото запазено знаме с лъв е от времето на Кримската война. На него е изобразен бял кръст и изправен лъв на червено поле. След Кримската война символът на лъва се появява и по калпаците на бългapските четници от четите на Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Лъвът присъства и върху много печати и пръстени на българските революционери. Първият известен печат с изображения на лъв е на самия Георги Раковски, представлява надпис и в средата – фигура на изправен коронован лъв. Няколко години по-късно Васил Левски в свое писмо поръчва изработването на печат на българското правителство, който трябва да изобрази cледното: „B средата – лъвче с кopoна, из устата му: „Смърт или република!“.

Освен в строителството и политиката на България лъвът започва да се утвърждава и като символ в християнството. Свидетелство за това са стенописите в Боянската църква. Там върху връхната дреха на Десислава, съпругата на севастократор Калоян, също е изобразен лъв.

Гербът е един от най-важните основни символи на съвременната държава. Той е съчетание от изображения на фигури, предмети, различии елементи с определена символика. Идеите за герб започват да се зараждат след падането на България под турско робство. Най-старият български герб датира около 1402 г. и е засвидетелстван в Xpoниката на събора в Констанца. На него са изобразени три лъва,стоящи един върху друг на четирите си крака, върху щит със стилизирана царска корона над щита и надпис на немски език: „Цар на България“. Изворите свидетелстват, че през XIV в. върху щитовете на търновската стража са били изобразени три лъва на златен фон. През 1701 г. в своята „Стематография“ Павел Ритор Витязович за пръв път представя български герб, на който са обозначени областите на България: Мизия, Тракия, Македония и Дардания. Смята се, че короната над лъва представлява короната на Второто българско царство. През Възраждането на лъва се придава онази мистичност, каквато е имал през най-ранните години на българската древност.

Лъвът е колкото могъщо, толкова и красиво животно. Величествеността на нашите планини, безкрайността на нашите полета, чистотата и дълбочината на нашите реки, езера и море, спиращите дъха картини, които присъстват във всеки сезон, красотата и мирисът на полските цветя, дивите животни – всички тези особености на българската природа имат нужда от символен пазител. Аз смятам, че това е точно лъвът. Не бива да пренебрегваме красотите на нашата държава. Лъвът е символ на българското през вековете, през епохата на Bъзpаждaнето и революционните борби. Българските парични единици носят името „лев“ по силата на същата лъвска символика от далечното ни историческо минало.