Българска народна банка

Конкурс за есе

„Моята идея за български символ на европейските пари“

На Земята едва ли има човек, който да знае точно кой е. Да знае защо е дошъл, каква е мисията му, кое е неговото нетленно Име в списъка на Светлината. А кое е нашето общо Име, това на страната ни?

Много са нещата, които могат да ни представят пред Европа и света и могат да бъдат символ на държавата ни. Трудно е да определим най-българското от тях, да предпочетем едно пред друго. Да изберем едно между многото стойностни неща, които имаме, и да го наложим като символ, който ни идентифицира и отличава. Труден е изборът между създателите на кирилицата и „бащата“ на компютъра, между тракийското наследство и уникалните природни забележителности на страната ни, между българската роза и „космическия“ родопски глас. Затова и всеки от нас, воден от сърцето си, намира своя „най-български“ символ.

За мен това е паметникът „Шипка“ на едноименния връх в Стара планина, издигнат през 1934 година в чест на героите, жертвали живота си за България.

Питали ли сме се защо паметникът е там? От древни времена планината е била сакрално място. Там се е осъществявала връзката между хората и Бога. В подножието на върха, в полите на Стара планина е издигнат храм-паметникът „Рождество Христово“. Неговите камбани са излети от гилзите, намерени на върха. Именно в храма материята на войната се е превърнала в материя на вярата.

Паметникът „Шипка“ е възхвала на общите усилия на няколко нации, обединени от една цел – свободата. Днес целите са се променили, но идеята за сътрудничество е актуална. Работейки с партньор, бихме могли да постигнем много повече. Ненапразно девизът на Европейския съюз е „Единни в многообразието“. Всяка държава е неповторима, но всички са обединени от идеите си. Ако преди време единна Европа е била далечна мечта, блян, днес тя е цел. Трябва да я постигнем с трудолюбие и себеотдаване. С това, с което е построен паметникът „Шипка“. Изграден с доброволни дарения от целия народ в знак на благодарност и почит, на уважение и признателност, паметникът е доказателство, че помним и пазим паметта на предците си.

На 3 март 2003 година храм-паметникът „Рождество Христово“ в подножието на светия връх Шипка грейва в автентичната си красота. Руски и български реставратори поставят върху кубетата му близо 4 килограма злато. В криптата на храма са 17-те саркофага, където се съхраняват костите на героите. На трети март зазвъняват 17-те камбани, най-голямата от които тежи 11 тона и е дарена лично от император Николай II.

За кого бият камбаните, създаващи връзката между този и отвъдния свят? Кой чува гласовете им? На кого говори материята на звука? На нас, които знаем, че оставайки единствено при хляба, за втори път убиваме героите си!

И ако извършим този грях, никога няма да имаме възможността да съучастваме в духовната позлата на своя български връх – Шипка.