logo Skip to content

БНБ в ЕСЦБ

Европейската централна банка (ЕЦБ) е основана на 1 юни 1998 г. и е наследник на Европейския паричен институт, създаден на 1 януари 1994 г. Централата на ЕЦБ е във Франкфурт, Германия. ЕЦБ е една от институциите на Европейския съюз. По същество тя е ядрото на Евросистемата и на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ).

Евросистемата е създадена на 1 януари 1999 г. и включва ЕЦБ и националните централни банки (НЦБ) на държавите, въвели еврото.

Европейската система на централните банки включва ЕЦБ и националните централни банки на всички държави – членки на ЕС. Основната цел на ЕСЦБ, определена в Договора за функционирането на Европейския съюз (Договора), е да поддържа ценова стабилност. Без да се накърнява тази цел, ЕСЦБ подкрепя основните икономически политики на Съюза за постигането на неговите цели, както са посочени в Договора, и по-специално допринася за хармонично и балансирано икономическо развитие на държавите – членки на ЕС, за постигане на устойчив и неинфлационен растеж.

В съответствие с Договора основните задачи, осъществявани чрез ЕСЦБ са: определяне и провеждане на паричната политика на Съюза, осъществяване на валутни операции, управление на официалните резерви в чуждестранна валута на държавите-членки и насърчаване на нормалното функциониране на платежните системи. В допълнение ЕЦБ има изключителното право да разрешава емитирането на банкноти в еврозоната. Освен това тя събира статистическа информация с цел осъществяване на задачите на ЕСЦБ, поддържа работни отношения с другите институции, с органите, службите и агенциите на Съюза и представлява ЕСЦБ в международен план.

Органите за вземане на решения на ЕЦБ са Управителният съвет, Изпълнителният съвет и Генералният съвет.

Управителният съвет включва членовете на Изпълнителния съвет и управителите на НЦБ на държавите-членки от еврозоната. Управителят на БНБ ще стане член на Управителния съвет на ЕЦБ, когато България приеме еврото за своя парична единица.

Управителният съвет формулира паричната политика на Съюза, включително, в зависимост от конкретния случай, взема решения, отнасящи се до междинните цели на паричната политика, основните лихвени проценти и депозирането на резерви в ЕСЦБ, и приема необходимите насоки за тяхното прилагане. Управителният съвет заседава два пъти месечно, а решения по паричната политика взема на първото си заседание за всеки месец.

Изпълнителният съвет включва президента и вицепрезидента на ЕЦБ и четирима други членове, избрани с еднократен осемгодишен мандат от Европейския съвет.

Изпълнителният съвет прилага паричната политика в съответствие с насоките и решенията, приети от Управителния съвет. При осъществяването на тази дейност Изпълнителният съвет дава необходимите указания на националните централни банки. Той отговаря за подготовката на заседанията на Управителния съвет.

Генералният съвет включва президента и вицепрезидента на ЕЦБ и управителите на националните централни банки на всички държави – членки на ЕС. Той приема решения, препоръки и становища. Генералният съвет заседава четири пъти годишно. Управителят на БНБ е член на Генералния съвет от 1 януари 2007 г.

На 1 януари 2007 г. БНБ стана част от Европейската система на централните банки. Отношенията на БНБ в рамките на ЕСЦБ и с ЕЦБ са в съответствие с изискванията на Договора и на Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ. Представители на БНБ участват в работата на 13 комитета на ЕСЦБ, както и в работни групи по определени въпроси. Комитетите на ЕСЦБ покриват различни аспекти от дейността на ЕЦБ и НЦБ. Сред тях са Комитет за счетоводство и парични приходи, Комитет за банкнотите, Комитет за финансова стабилност, Комитет за комуникации на Евросистемата/ЕСЦБ, Комитет на вътрешните одитори, Комитет за международни отношения, Комитет за информационни технологии, Правен комитет, Комитет за пазарни операции, Комитет по парична политика, Комитет за пазарна инфраструктура и плащания, Комитет по статистика, Конференция за човешките ресурси.

 

Капитал на ЕЦБ

Капиталът на ЕЦБ се формира от вноски на националните централни банки на всички държави – членки на ЕС. Капиталът на ЕЦБ възлиза на 10.83 млрд. евро. Дяловете на НЦБ в този капитал се изчисляват чрез алгоритъм, който отразява дела на съответната държава в общото население и брутния вътрешен продукт на ЕС в равни тегла. ЕЦБ преизчислява дяловете на всеки пет години, а също и когато нова държава се присъедини към Европейския съюз. Преизчислението се извършва на основата на данни, предоставени от Европейската комисия.

Националните централни банки на държавите, които не са приели еврото, внасят средства за оперативните разходи на ЕЦБ във връзка с участието им в ЕСЦБ, като изплащат минимален процент (3.75%) от записания от тях капитал. Останалата част от капитала следва да се заплати при влизане на България в еврозоната. Пълният размер на вноската на БНБ в ЕЦБ възлиза на 92.9 млн. евро, представляващи 0.86% от капитала на ЕЦБ.

 

БНБ в структурите и органите на Европейския съюз

  • Европейски съвет за системен риск (ЕССР) и Консултативен технически комитет към него – управителят на БНБ участва в заседанията на Генералния съвет на ЕССР с право на глас;
  • Съвет на ЕС по икономически и финансови въпроси (Екофин) – управителят на БНБ участва в неформалните заседания на Съвета Екофин;
  • Икономически и финансов комитет (ИФК) и неговите подструктури – ИФК заместници, ИФК подкомитет по въпросите на МВФ, ИФК подкомитет по евромонетите, ИФК подкомитет по европейски пазари на държавен дълг;
  • Комитет за финансови услуги (КФУ);
  • Европейски банков комитет (ЕБК);
  • Европейски банков орган (ЕБО) и неговите подструктури;
  • Европейски комитет по финансови конгломерати;
  • Комитет за предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма;
  • Експертни групи към Европейската комисия: Експертна група по проблемите на фалшифицирането на еврото (ЕГПФЕ) и Експертна група по проблемите на фалшифицирането на монети (ЕГПФМ);
  • Комитет за плащанията;
  • Работна група по финансови услуги;
  • Комитет по парична и финансова статистика и статистика на платежния баланс;
  • Група на директорите, отговарящи за връзки с обществеността.