Често задавани въпроси
Представляват ли влог клиентските средства при небанковите доставчици на платежни услуги – платежни институции и дружества за електронни пари?
Платежните институции могат да поддържат платежни сметки единствено за извършване на платежни операции и могат да получават средства от ползватели на платежни услуги само с цел предоставяне на платежни услуги. Средствата на ползвателите на платежни услуги при платежните институции не представляват получаване на влог или други възстановими средства по смисъла на Закона за кредитните институции. Върху средствата по платежните сметки при платежни институции не се договаря начисляване на лихва в полза на ползвателя на платежни услуги.
Дружествата за електронни пари не могат да приемат влогове или други възстановими средства по смисъла на Закона за кредитните институции. Получените от дружество за електронни пари средства от държател на електронни пари се обменят незабавно срещу електронни пари. Тези средства не представляват влог или други възстановими средства по смисъла на Закона за кредитните институции и върху тях не може да се начисляват лихви или да се предоставят каквито и да е други ползи, свързани с продължителността на срока, за който държателят на електронни пари държи електронните пари.
Какви защитни мерки следва да прилагат платежните институции и дружествата за електронни пари по отношение на клиентските средства?
Платежните институции не смесват и отчитат отделно по защитна сметка средствата, получени от ползватели на платежни услуги или чрез друг доставчик на платежни услуги за изпълнение на платежни операции, със средствата на лице, което не е ползвател на платежни услуги, или със собствените си средства. Защитната сметка е отделна сметка в банка, лицензирана в държава – членка на Европейския съюз, по която платежните институции депозират средствата, получени от ползватели на платежни услуги или чрез друг доставчик на платежни услуги за изпълнение на платежни операции, които все още не са предадени на получателя или на друг доставчик на платежни услуги до края на работния ден, следващ деня, в който средствата са получени. Върху средствата по защитни сметки не може да се налага запор и да се извършва принудително изпълнение за задължения на платежната институция към лица, различни от ползвателите на платежни услуги. При откриване на производство по несъстоятелност за платежна институция средствата, получени от ползвателите на платежни услуги или чрез друг доставчик на платежни услуги за изпълнение на платежни операции, не се включват в масата на несъстоятелността, а се връщат от синдика съразмерно на получените от ползвателите на платежни услуги средства.
Дружествата за електронни пари прилагат аналогични защитни мерки по отношение на средствата, получени в замяна на издадени електронни пари.
Има ли изисквания по отношение на размера на таксите за презгранични плащания в евро от България до друга държава-членка на Европейския съюз?
Считано от 15 декември 2019 г. презгранично плащане в евро от България до друга държава - членка на Европейския съюз, следва да се таксува по същия начин като съответно национално плащане на същата стойност в левове. Това изискване се отнася и за таксите за теглене на пари в брой на терминално устройство АТМ (банкомат).
Изискванията за налагане на равни такси не се прилагат за плащания във валути, различни от евро.
Може ли да се налага такса за превалутиране при операции с карти в Европейския съюз?
Издател на карта може да налага такса, в случай че е налице превалутиране при платежна операция в Европейския съюз. Размерът на таксата трябва да бъде предварително известен и представен точно на ползвателя на платежни услуги. Общата сума на таксите за превалутиране следва да се съобщава предварително на платеца под формата процентна надбавка спрямо последните налични референтни обменни курсове на еврото, публикувани от Европейската централна банка (ЕЦБ).
Може ли търговец в България да наложи такса на платеца при плащане с карта?
Търговец, които извършва дейност на територията на България, не може да изисква от платеца заплащането на такси за използването на карта.
Какво представлява процедурата по задълбочено установяване на идентичността на платеца?
Доставчиците на платежни услуги следва да прилагат задълбочено установяване на идентичността на платеца, когато платецът достъпва платежната си сметка онлайн (напр. при справка за наличност и движение по сметката посредством мобилно приложение или онлайн банкиране), инициира електронна платежна операция (напр. плащане с карта в интернет или на терминално устройство ПОС) или извършва друго действие от разстояние, при което би могло да възникне риск от измама при плащането или друга злоупотреба (напр. създаване или промяна на бланка/шаблон в онлайн банкиране).
Процедурата по задълбочено установяване на идентичността на платеца изисква използването на два или повече от следните независими елементи: знание (нещо, което само ползвателят знае, напр. статична парола), притежание (нещо, което само ползвателят притежава, напр. еднократна парола получена с есемес или генерирана от токън устройство) или характерна особеност (нещо, което характеризира ползвателя, напр. пръстов отпечатък).