Музейна сбирка на БНБ
Музейната експозиция е разположена в т.н. галерия над паричния салон в сградата на БНБ. Отворена е за посещение всеки вторник от 13.00 до 15.30 часа; с предварително записване на групи - всеки работен ден от 8.30 до 11.30 часа и от 13.30 до 15.30 часа. Входът е безплатен.
За контакти:
email: BNBMuseum@bnbank.org
телефони: (02) 9145 1502, (02) 9145 1505
(02) 9145 6375
мобилни телефони: 0884 322 187
снимка за печат
Сбирката
Българската народна банка е основана през 1879 г. и много скоро започва да играе важна роля в стопанското възраждане на страната, превръщайки се в гръбнак на финансовата система.
Идеята да се създаде музейна сбирка на БНБ възниква в края на 20-те години на ХХ в. За първи път, макар и частично, тя се осъществява през 1969 г., когато за кратко време в паричния салон е представена изложба на банкноти и монети. След 1991 г. започва подготовката на постоянна експозиция, която да представи на широката публика най-ценното от музейния фонд.
Музеят на БНБ е открит официално на 25 януари 1999 г. във връзка с честването на 120-годишнината от основаването на банката.
Постоянната изложба е структурирана в няколко раздела. На площ от около 300 кв. м. тя онагледява богатството от антични и средновековни монети, откривани на територията на България от V в. пр. Хр. до днес; многогодишната дейност на Министерство на финансите и на БНБ по емитирането на монети за нуждите на паричното обращение на страната; историята на банкнотната емисия, осъществявана от БНБ след 1885 г.
снимка за печат
Античност
Експозицията съдържа около хиляда антични монети и монетовидни паметници, които убедително илюстрират интензивната монетна циркулация на Балканския полуостров – своеобразен кръстопът между Изтока и Запада – през различни исторически епохи. Посетителят има възможност да проследи развитието на монетосеченето през древността – времето на гръцката колонизация на Черноморското крайбрежие и на активните търговски отношения между колонистите и местните тракийски племена, да се любува на иконографското изящество на македонските монети, както и на монетното разнообразие от времето на римското владичество.
снимка за печат
Средновековие
Значително място (над 1300 експоната) е отделено на монетната емисия през бурните столетия на балканското Средновековие – блясъка на Византийската империя и възхода на Втората българска държава.
По времето на Първата българска държава българските владетели все още не секат собствени парични знаци. За нуждите на размяната се употребяват предимно византийски монети, а след битката при Маркели през 792 г. Византия е принудена да плаща данък на България във вид на златни и сребърни монети. От времето на цар Борис ӀӀ (970-971 г.) и Роман (977-991 г.) са известни т. нар. подражателни монети по подобие на византийските.
Най-ранните български монети са вероятно от времето на цар Петър (1186-1197 г.), но безспорните първи образци на българското монетосечене са от царуването на Иван Асен ӀӀ (1218-1241 г.).
снимка за печат
Ново и най-ново време
Акцентът в експозицията пада върху паричните знаци на Третата българска държава – Княжество България (1879-1908 г.), Царство България (1908-1946 г.), Народна република България (1946-1990 г.) и Република България (след 1990 г.). Изложени да българските платежни средства, художествени и работни проекти, както и образци на банкноти и монети. Централната роля на Българската народна банка в специфичното производство на националните парични знаци, в управлението на паричното обращение, както и в унищожаването на излезлите от обращение пари предопределя уникалността на тази колекция, която може да бъде видяна единствено в музея на банката.
снимка за печат