Антицикличен капиталов буфер
Цел на буфера:
Антицикличният капиталов буфер е макропруденциален инструмент, предвиден в Наредба № 8 на БНБ в съответствие с изискванията на Директива 2013/36/ЕС и направените изменения с Директива (ЕС) 2019/878. Основното предназначение на буфера е да послужи като защита на банковата система срещу потенциални загуби, произтичащи от натрупване на цикличен системен риск в периоди на прекомерен кредитен растеж.
Съгласно Наредба № 8, Българската народна банка извършва оценка и при необходимост променя на тримесечна основа нивото на антицикличния буфер за банките в страната. В съответствие с чл. 5, ал. 7 от наредбата БНБ оповестява на своята уеб-страница информация за определеното ниво на антицикличния буфер; приложимото съотношение кредити към БВП, неговото отклонение от дългосрочния тренд; референтния индикатор, подпомагащ преценката при определяне на антицикличния буфер и обосновката за нивото на антицикличния буфер. Предвид изискванията на чл. 5, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8, оповестената информация се актуализира на всяко тримесечие. С присъединяването към Единния надзорен механизъм от октомври 2020 г., Българската народна банка уведомява Европейската централна банка за решенията относно нивото на антицикличния буфер при спазване на заложените процедури в чл. 5 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции.
Методология:
Съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба № 8 на БНБ, при оценката за нивото на антицикличния буфер се отчитат както референтният индикатор по чл. 5, ал. 1, така и съответните насоки на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) и други индикатори, които БНБ е преценила за подходящи за отразяване на цикличния системен риск.
За определяне на нивото на референтния индикатор за буфера се използва методология на Базелския комитет за банков надзор, която се съдържа и в част I и II на приложението на Препоръката на ЕССР от 18-ти юни 2014 г. относно насоки за определяне на нива на антицикличния буфер (ЕССР/2014/1).
Съгласно методологията отклонението на съотношението кредит/БВП от дългосрочната му стойност (означено с GAPt) се изчислява по следния начин:
GAPt = RATIOt – TRENDt
където
GDPt e брутният вътрешен продукт в тримесечие t
CREDITt е широк измерител на кредита за частния небанков сектор към края на тримесечие t
TRENDt е трендът на RATIO, определен чрез рекурсивен Ходрик-Прескот филтър при стойност на изравнителния параметър (ламбда) 400 0001.
За изчислението на отклонението на съотношението кредит/БВП от дългосрочното равнище е използван показател за размер на кредита, представляващ сума от позицията „Вземания от неправителствения сектор“ в аналитичната отчетност на други парично-финансови институции (други ПФИ) на паричната статистика2 и позициите „Други сектори“ и „Преки инвестиции: вътрешнофирмено кредитиране“ с източник статистиката за брутния външен дълг по сектори3. Използвани са и данните на Националния статистически институт (НСИ) за размера на брутния вътрешен продукт по текущи цени4. Използваната статистическа информация е за периода от първото тримесечие на 1999 г.
Референтен индикатор:
Дата |
Съотношение кредит/БВП* |
Отклонение на съотношението кредит/БВП от дългосрочната му стойност* |
Референтен индикатор, изчислен в съответствие с чл. 5, ал. 1 от Наредба № 8 на БНБ |
30.09.2015 |
114.9% |
-46.3 пр. пункта |
0% |
31.12.2015 |
114.0% |
-46.1 пр. пункта |
0% |
31.03.2016 |
111.6% |
-47.3 пр. пункта |
0% |
30.06.2016 |
112.6% |
-45.1 пр. пункта |
0% |
30.09.2016 |
107.7% |
-47.4 пр. пункта |
0% |
31.12.2016 |
105.9% |
-47.6 пр. пункта |
0% |
31.03.2017 |
105.1% |
-46.8 пр. пункта |
0% |
30.06.2017 |
104.3% |
-46.1 пр. пункта |
0% |
30.09.2017 |
100.5% |
-47.1 пр. пункта |
0% |
31.12.2017 |
99.5% |
-46.5 пр. пункта |
0% |
31.03.2018 |
100.4% |
-44.5 пр. пункта |
0% |
30.06.2018 |
100.6% |
-42.7 пр. пункта |
0% |
30.09.2018 |
97.8% |
-43.3 пр. пункта |
0% |
31.12.2018 |
95.4% |
-44.0 пр. пункта |
0% |
31.03.2019 |
95.7% |
-42.3 пр. пункта |
0% |
30.06.2019 |
95.3% |
-41.0 пр. пункта |
0% |
30.09.2019 |
94.0% |
-40.1 пр. пункта |
0% |
31.12.2019 |
93.5% |
-38.9 пр. пункта |
0% |
31.03.2020 |
93.6% |
-37.1 пр. пункта |
0% |
30.06.2020 |
95.7% |
-33.5 пр. пункта |
0% |
30.09.2020 |
98.4% |
-29.8 пр. пункта |
0% |
31.12.2020 |
98.2% |
-28.8 пр. пункта |
0% |
31.03.2021 |
98.8% |
-27.5 пр. пункта |
0% |
30.06.2021 |
97.6% |
-30.4 пр. пункта |
0% |
30.09.2021 |
96.1% |
-29.5 пр. пункта |
0% |
31.12.2021 |
94.1% |
-30.1 пр. пункта |
0% |
31.03.2022 |
92.7% |
-30.1 пр. пункта |
0% |
30.06.2022 |
89.1 % |
-32.0 пр. пункта |
0% |
30.09.2022 |
85.2 % |
-32.8 пр. пункта |
0% |
31.12.2022 |
81.2 % |
-34.7 пр. пункта |
0% |
31.03.2023 |
80.1 % |
-33.8 пр. пункта |
0% |
30.06.2023 |
81.6 % |
-30.4 пр. пункта |
0% |
30.09.2023 |
77.7 % |
-32.0 пр. пункта |
0% |
31.12.2023 |
77.1 % |
-30.6 пр. пункта |
0% |
Представените данни за показателите „съотношение кредит/БВП“ и „отклонение на съотношението кредит/БВП от дългосрочната му стойност“ са изчислени въз основа на актуалната информация към датата на вземане на решение. Стандартният референтен индикатор сочи нулева стойност на буфера, но тъй като този показател не отразява адекватно тенденциите в цикличните рискове, при оценката за нивото на антицикличния буфер се вземат под внимание и допълнителни индикатори, фокусирани върху кредитния пазар, задлъжнялостта, пазара на недвижими имоти, както и общото състояние на икономическата среда.
Кредитната активност в сектора на домакинствата се запазва висока, особено в сегмента на жилищните кредити, като засиленото им предлагане от страна на кредитните институции допълнително стимулира кредитното търсене. Продължителните периоди на висока кредитна активност създават предпоставки за увеличение на задлъжнялостта и акумулиране на кредитен риск в баланса на банковата система, което може да доведе до нарастване на необслужваните кредити и на разходите за обезценки при неблагоприятни тенденции в икономическата среда. През следващите месеци се очаква затягането на монетарните условия в еврозоната да се пренесе с лаг върху лихвените проценти в страната, макар и само частично предвид изгледите за предстоящо обръщане на глобалния лихвен цикъл. Влияние за повишение на лихвените нива се очаква да окаже и започнатият процес на увеличение на минималните задължителни резерви, който БНБ предприе от средата на 2023 г. Въпреки че това би смекчило ефектите, които високият кредитен растеж създава по отношение на задлъжнялостта и акумулирането на кредитен риск в баланса на банковата система, в краткосрочен план вероятността за материализация на кредитния риск остава значителна. Предвид несигурността в икономическата среда, колебанията на цените на суровините и рисковете от забавяне в темповете на външното търсене, способността за обслужване на задълженията може да отслабне, което да доведе до нарастване на необслужваните кредити и на разходите за обезценки. Във връзка с това кредитните институции следва да поддържат кредитни стандарти (LTV, LTI, DSTI и др.) и да прилагат своевременно и адекватно провизиране, базирани на консервативни допускания, които отчитат рисковете при неблагоприятно развитие в икономическата среда.
Решения за нивото на буфера:
Дата на решение на УС на БНБ |
Ниво на антицикличен буфер, приложим към кредитни рискови експозиции в Република България |
В сила от: |
12.12.2015 |
0% |
01.01.2016 |
31.03.2016 |
0% |
01.04.2016 |
16.06.2016 |
0% |
01.07.2016 |
29.09.2016 |
0% |
01.10.2016 |
16.12.2016 |
0% |
01.01.2017 |
16.03.2017 |
0% |
01.04.2017 |
20.06.2017 |
0% |
01.07.2017 |
26.09.2017 |
0% |
01.10.2017 |
14.12.2017 |
0% |
01.01.2018 |
29.03.2018 |
0% |
01.04.2018 |
26.06.2018 |
0% |
01.07.2018 |
25.09.2018 |
0% |
01.10.2018 |
0.5% |
01.10.2019 | |
13.12.2018 |
0.5% |
01.01.2020 |
28.03.2019 |
1%* |
01.04.2020 |
25.06.2019 |
1%* |
01.07.2020 |
17.09.2019 |
1%* |
01.10.2020 |
20.12.2019 |
1.5%* |
01.01.2021 |
19.03.2020* |
0.5% |
01.04.2020 |
23.06.2020 |
0.5% |
01.07.2020 |
29.09.2020 |
0.5% |
01.10.2020 |
17.12.2020 |
0.5% |
01.01.2021 |
30.03.2021 |
0.5% |
01.04.2021 |
22.06.2021 |
0.5% |
01.07.2021 |
16.09.2021 |
0.5% |
01.10.2021 |
1.0% |
01.10.2022 | |
16.12.2021 |
1.5% |
01.01.2023 |
22.03.2022 |
1.5% |
01.04.2023 |
23.06.2022 |
1.5% |
01.07.2023 |
29.09.2022 |
2.0% |
01.10.2023 |
22.12.2022 |
2.0% |
01.01.2024 |
20.03.2023 |
2.0% |
01.04.2024 |
15.06.2023 |
2.0% |
01.07.2024 |
26.09.2023 |
2.0% |
01.10.2024 |
21.12.2023 |
2.0% |
01.01.2025 |
28.03.2024 |
2.0% |
01.04.2025 |
* Във връзка с пандемията от COVID-19, през март 2020 г. Управителният съвет на БНБ прие пакет от мерки, включващ отмяна на предвидените за 2020 г. и за първото тримесечие на 2021 г. увеличения на нивото на антицикличния капиталов буфер, приложим към местните кредитни рискови експозиции, и запазване на равнището от 0.5%.
През 2021 г. УС на БНБ повиши нивото на антицикличния буфер, приложим към местни кредитни рискови експозиции, на 1.0% от 1 октомври 2022 г. и на 1.5% от 1 януари 2023 г., като през септември 2022 г. нивото на антицикличния капиталов буфер бе увеличено допълнително на 2.0% в сила от 1 октомври 2023 г. Предвид трайно запазилите се високи темпове на кредитен растеж и несигурността в икономическата среда, антицикличният капиталов буфер на ниво от 2.0% през второто тримесечие на 2025 г. има за цел да засили устойчивостта на банковата система при натиск върху доходността и капиталовата позиция, предизвикан от потенциално нарастване на необслужваните кредити и обезценките.
1 Съгласно текста на препоръката: „Филтърът на Hodrick-Prescott (HP филтър) е стандартен математически инструмент, използван в макроикономиката за установяване на тренда на дадена променлива за определен период от време. Той се съдържа във всички стандартни статистически пакети. Едностранният, рекурсивен, HP филтър гарантира, че при изчисляването на тренда се използва само информацията, която е налична към съответния времеви момент. Изравнителният параметър, обозначаван обикновено като ламбда в техническата литература, е определен на 400 000, за да обхване дългосрочния тренд в поведението на съотношението кредит/БВП.“
2 Показател „вземания от неправителствения сектор“ с източник аналитичната отчетност на други парично-финансови институции (други ПФИ). Публикация на БНБ „Парична статистика“.
3 Позиции „Други сектори“ и „Преки инвестиции: вътрешнофирмено кредитиране“ с източник статистиката за „Размер на брутния външен дълг по сектори“.
4 Данни за „БВП - Производствен метод - национално ниво“ в раздел: „Статистически данни › Макроикономическа статистика › Брутен вътрешен продукт (БВП)“.