logo Skip to content

Капиталови буфери

Въвеждането на глобалната регулаторна рамка Базел III в европейското законодателство чрез Директива 2013/36/ЕС (CRD IV) създаде 5 нови капиталови буфера:

  • предпазен капиталов буфер (capital conservation buffer),
  • специфичен за всяка банка антицикличен капиталов буфер (bank-specific countercyclical capital buffer),
  • буфер за системен риск (systemic risk buffer),
  • буфер за глобална системно значима институция - ГСЗИ (buffer for global systemically important institutions - G-SII buffer) и
  • буфер за друга системно значима институция - ДСЗИ (buffer for other systemically important institutions - O-SII buffer).

 

На свое заседание Управителният съвет на БНБ прие решение за поддържане на предпазен капиталов буфер от всички банки, както и изискване за определяне на капиталов буфер за системен риск от рисково претеглените експозиции в страната, формирани от банките, произтичащи от Наредба № 8 от 24 април 2014 г. на БНБ за капиталовите буфери на банките, както следва:

 

Предпазен капиталов буфер

  • цел на буфера - с въвеждането на предпазния капиталов буфер се цели да се избегнат бъдещи ситуации, в които при наличие на затруднения за банките да се използват държавни помощи, т.е парите на данъкоплатците. Чрез този буфер се осигуряват допълнителни средства, които да се използват при необходимост от възстановяване и преструктуриране на финансова институция в условията на криза;
  • ниво на буфера - банките следва да поддържат предпазен капиталов буфер от базов собствен капитал от първи ред (Common Equity Tier 1 - CET 1), равняващ се на 2.5% от общата сума на тяхната обща рискова експозиция;
  • влизане в сила - предпазният капиталов буфер има действие от влизането в сила на Наредба № 8 от 24 април 2014 г. на БНБ за капиталовите буфери на банките, обнародвана в държавен вестник на 13 май 2014 г.

 

Капиталов буфер за системен риск

  • цел на буфера - запазване на натрупаните до настоящия момент капиталови резерви в българската банковата система, както и предотвратяване и намаляване на ефекта от дългосрочни нециклични системни или макропруденциални рискове, които биха могли да предизвикат смущения във финансовата система;
  • ниво на буфера - буферът е в размер на 3% от рисково претеглените експозиции в Република България, а по преценка на БНБ се прилага и за експозиции в трети държави;
  • влизане в сила - буферът за системен риск влиза в сила от 31 декември 2014 г. и се прилага към всички банки в страната.

 

Българската народна банка е уведомила Европейският съвет за системен риск (ЕССР) на 11 ноември 2014 г. за капиталовия буфер за системен риск. Подробна информация може се намери на следния линк.

 

Преглед на буфера за системен риск през 2017 г.

На основание чл.12 от Наредба № 8 за капиталовите буфери на банките БНБ извърши преглед на капиталовия буфер за системен риск. Отправна точка при преразглеждането на буфера за системен риск са структурните характеристики на банковата система, водещото й място във финансовата система и ключовата й роля за финансовото посредничество и в подкрепа на устойчивото развитие на националната икономика.

Прегледът се базира на широк набор от показатели за последните пет години, обобщени в три групи:

  • Рискове, произтичащи от типа финансово посредничество, от структурните характеристики на баланса на банковата система и на нейното финансиране;
  • Вътрешноприсъщи рискове за дейността на банковата система, проследявани на база регулярно микро-надзорно наблюдение и оценка;
  • Рискове, свързани с макроикономическото развитие, оказващи влияние върху кредитоспособността на длъжниците и функционирането на банковата система.

Анализът сочи, че към момента на прегледа присъстват рискови фактори и в трите основни сфери на проявление, макар техните нива, интензитет и тенденции да дават основния за констатацията, че са налице позитивни изменения.

След извършен анализ и като взе впредвид:

  • характеристиката на буфера за системен риск като инструмент, насочен към структурни нециклични рискове;
  • необходимостта от дългосрочно поддържане на силна и стабилна капиталова позиция, така че банките и банковата система като цяло да съхранят своята устойчивост;
  • и ефективността на приложената мярка по отношение на макропруденциалния риск в България

УС на БНБ с решение от 31 октомври 2017г. потвърди изискването към всички банки да подържат буфер за системен риск в размер на 3% от рисковите им експозиции в България. Така определеният буфер за системен риск е кумулативен към буфера за Д-СЗИ, съгласно чл. 15 Наредба № 8 на БНБ.

БНБ е уведомила Европейската комисия, Европейския съвет за системен риск, Европейския банков орган и компетентните и определените органи на съответните държави членки за преразглеждането и потвърждението на буфера за системен риск. Уведомлението става посредством стандартизиран образец на английски език, достъпен чрез следния линк.

Антицикличен капиталов буфер

Цел на буфера:

Антицикличният капиталов буфер е макропруденциален инструмент предвиден в Наредба № 8 за капиталовите буфери на банките, в съответствие с изискванията на Директива 2013/36/ЕС. Основното предназначение на буфера е да послужи като защита на банковата система срещу потенциални загуби, произтичащи от натрупване на цикличен системен риск в периоди на прекомерен кредитен растеж.

Съгласно наредбата от 1 януари 2016 г Българската народна банка извършва оценка и определя на тримесечна основа ниво на антицикличния буфер за банките в страната.

Методология:

За определяне на нивото на буфера се използва методология на Базелския комитет за банков надзор, която се съдържа и в част I и II на приложението на Препоръката на ЕССР от 18-ти юни 2014 г. относно насоки за определяне на нива на антицикличния буфер (ЕССР/2014/1).

Съгласно методологията отклонението на съотношението кредит/БВП от дългосрочната му стойност (означено с GAPt) се изчислява по следния начин:

GAPt = RATIOt – TRENDt

където

GDPt e брутният вътрешен продукт в тримесечие t

CREDITt е широк измерител на кредита за частния небанков сектор към края на тримесечие t

TRENDt е трендът на RATIO, определен чрез рекурсивен Ходрик-Прескот филтър при стойност на изравнителния параметър (ламбда) 400 0001.

За изчислението на отклонението на съотношението кредит/БВП от дългосрочното равнище е използван показател за размер на кредита, представляващ сума от позицията „Вземания от неправителствения сектор“ в аналитичната отчетност на други парично-финансови институции (други ПФИ) на паричната статистика2 и позициите „Други сектори“ и „Преки инвестиции: вътрешнофирмено кредитиране“ с източник статистиката за брутния външен дълг по сектори3. Използвани са и данните на Националния статистически институт (НСИ) за размера на брутния вътрешен продукт по текущи цени4. Използваната статистическа информация е за периода от първото тримесечие на 1999 г.

Решения за нивото на буфера и оповестяване:

В съответствие с чл. 5, ал. 7 от Наредба № 8 Българската народна банка оповестява на своята уеб-страница информация за определеното ниво на антицикличния буфер; приложимото съотношение кредити към БВП, както и неговото отклонение от дългосрочния тренд; референтния индикатор, подпомагащ преценката при определяне на антицикличния буфер; и обосновката за нивото на антицикличния буфер. Предвид изискванията на чл. 5, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8, оповестената информация се актуализира на всяко тримесечие.

Период

Ниво на антицикличния капиталов буфер

Съотношение кредит/БВП*

Отклонение на съотношението кредит/БВП от дългосрочната му стойност*

Референтен индикатор, изчислен в съответствие с чл. 5, ал. 1 от Наредба № 8 на БНБ

2016 г. – първо тримесечие

0%

114.9%

-46.3 пр. пункта

0%

2016 г. – второ тримесечие

0%

114.0%

-46.1 пр. пункта

0%

2016 г. – трето тримесечие

0%

111.6%

-47.3 пр. пункта

0%

2016 г. – четвърто тримесечие

0%

112.6%

-45.1 пр. пункта

0%

2017 г. – първо тримесечие

0%

107.7%

-47.4 пр. пункта

0%

2017 г. – второ тримесечие

0%

105.9%

-47.6 пр. пункта

0%

2017 г. – трето тримесечие

0%

105.1%

-46.8 пр. пункта

0%

2017 г. – четвърто тримесечие

0%

104.3%

-46.1 пр. пункта

0%

2018 г. – първо тримесечие

0%

100.5%

-47.1 пр. пункта

0%

2018 г. – второ тримесечие

0%

99.5%

-46.5 пр. пункта

0%

* Представените данни за показателите „съотношение кредит/БВП“ и „отклонение на съотношението кредит/БВП от дългосрочната му стойност“ са изчислени въз основа на актуалната информация към датата на вземане на решение (две тримесечия назад спрямо периода на референтния индикатор и определеното ниво на буфер).

Към момента не се отчита натрупване на цикличен системен риск в икономиката предвид наблюдаваното отрицателно отклонение на съотношението кредит/БВП от дългосрочната му стойност.

____________

1 Съгласно текста на препоръката: „Филтърът на Hodrick-Prescott (филтър HP) е стандартен математически инструмент, използван в макроикономиката за установяване на тренда на дадена променлива за определен период от време. Той се прилага във всякакви стандартни статистически пакети. Едностранният рекурсивен филтър HP гарантира, че само информацията, която е налична към определен времеви момент, е използвана за изчисляването на тренда. Изравнителният параметър, обозначаван обикновено като ламбда в техническата литература, е определен на 400 000, за да обхване дългосрочния тренд в поведението на съотношението кредит/БВП.“

2 Показател „вземания от неправителствения сектор“ с източник аналитичната отчетност на други парично-финансови институции (други ПФИ). Публикация на БНБ „Парична статистика“.

3 Позиции „Други сектори“ и „Преки инвестиции: вътрешнофирмено кредитиране“ с източник статистиката за „Размер на брутния външен дълг по сектори“.

4 Данни за „БВП - Производствен метод - национално ниво“ в раздел: „Статистически данни › Макроикономическа статистика › Брутен вътрешен продукт (БВП)“.



Буфер за друга системно значима институция - ДСЗИ

Цел на буфера:

Буферът за друга системно значима институция (ДСЗИ) е макропруденциална мярка с превантивен характер, която е насочена към банките със системна значимост. Целта на буфера е да укрепи капацитета на ДСЗИ за поемане на загуби, като по този начин се ограничи прехвърлянето на рискове от потенциална стресова ситуация в системно значима банка към други кредитни институции или банковата система като цяло. Чрез по-високите капиталови изисквания се засилва устойчивостта на системните институции към неблагоприятни шокове и се подсигурява нормалното функциониране на банковата система дори във време на значителни неочаквани бъдещи загуби.

Методология за идентифициране на ДСЗИ:

БНБ идентифицира ДСЗИ на основание чл. 9, ал. 1 от Наредба № 8 на БНБ, във връзка с чл. 39 ал. 2 от Закона за кредитните институции. Критериите за идентифициране са определени в чл. 9, ал. 2 и ал. 7 от Наредба № 8. Във връзка с хармонизирането прилагане на тези критерии от всички държави членки, Европейският Банков Орган (ЕБО) е разработил общоевропейски насоки1.

БНБ следва Насоките на ЕБО при идентифицирането на банките в България като ДСЗИ и базира идентификацията на най-високото равнище на консолидация (т. 5).

Според т. 7 от Насоките на ЕБО, определянето на общия рейтинг за всяка кредитна институция е на база десет задължителни показатели (пазарни дялове) разпределени в четири критерия:

Критерий

Показатели

Тегло

Размер

Общо активи

25.00%

Значимост (включително заменяемост/инфраструктура на финансовата система)

Стойност на местните платежни трансакции

8.33%

Депозити от частния сектор от вложители в ЕС

8.33%

Кредити към частния сектор за реципиенти в ЕС

8.33%

Сложност/трансгранична дейност

Извънборсовите деривати (по условна стойност)

8.33%

Задължения към субекти в други юрисдикции

8.33%

Вземания от субекти в други юрисдикции

8.33%

Взаимосвързаност

Вътрешни за финансовата система пасиви

8.33%

Вътрешни за финансовата система активи

8.33%

Текущ размер на дългови ценни книжа

8.33%

Източник: ЕБО.

Чрез средноаритметичната стойност на тези показатели се изчислява индивидуален за всяка банка общ рейтинг между 1 и 10 000 базисни пункта (т. 8), който илюстрира нейната системна значимост. Съобразно т. 9 от Насоките на ЕБО, БНБ свежда минималния праг за идентификация на ДСЗИ до 275 базисни пункта, като по този начин се осигурява стратегическа хомогенност и максимален обхват на системно значимите кредитни институции.

Въвеждане на буфер за ДСЗИ през 2016 г. и оповестяване:

При определяне размера на буфера за ДСЗИ, БНБ се ръководи от европейската практика за използване на общите рейтинги според Насоките на ЕБО, като същевременно отчита и допълнителни показатели за значимост на банката за националната икономика. По този начин размерът на определените буфери отразява системната значимост на всяка от банките към 30 юни 2016 г. и е както следва:

Въвеждане на буфер за ДСЗИ с данни към 30 юни 2016 г.

Банки

Общ рейтинг за ДСЗИ според Насоките на ЕБО

Размер на буфер за ДСЗИ

Считано от 1 януари 2017 г.

Считано от 1 януари 2018 г.

Считано от 1 януари 2019 г.

Считано от 1 януари 2020 г.

УниКредит Булбанк АД

1 977

0%

0.50%

0.75%

1.00%

Първа инвестиционна банка АД

1 211

0%

0.50%

0.75%

1.00%

Банка ДСК ЕАД

1 130

0%

0.50%

0.75%

1.00%

Юробанк България АД

718

0%

0.25%

0.50%

0.75%

Райфайзенбанк (България) ЕАД

667

0%

0.25%

0.50%

0.75%

Обединена българска банка АД

635

0%

0.25%

0.50%

0.75%

Сосиете Женерал Експресбанк АД

611

0%

0.25%

0.50%

0.75%

Централна кооперативна банка АД

514

0%

0.25%

0.50%

0.75%

СИБАНК ЕАД

469

0%

0.125%

0.25%

0.50%

Банка Пиреос България АД

344

0%

0.125%

0.25%

0.50%

Забележка: Общите рейтинги са на база данни към 30 юни 2016 г. на най-високо равнище на консолидация. Размерът на буфера за ДСЗИ в периода 2018 г. – 2020 г. е обект на промени в следствие на ежегодния преглед на идентификацията на ДСЗИ и определянето на съответен буфер от страна на БНБ.

При калибрирането на буфера, БНБ отчита и надзорните мерки действащи през 2016 г. и 2017 г., чрез които са адресирани резултатите от прегледа на качеството на активите и стрес тест през 2016 г. В същото време плавното въвеждане на капиталовия буфер за ДСЗИ укрепва поддържането на стабилността в банковия сектор без да създава допълнителна тежест за кредитния цикъл. С ранното оповестяване на буфера за ДСЗИ се осигуряват основните принципи на предвидимост и прозрачност в политиката на БНБ за макропруденциалните инструменти.

Съобразно чл. 9, ал. 8 от Наредба № 8 БНБ прави ежегодно преглед на идентифицираните ДСЗИ. В съответствие с Насоките на ЕБО, БНБ ще оповестява актуализиран списък от ДСЗИ до 1 декември всяка година на своята интернет страница.

Съгласно изискванията на чл. 11, ал. 3 от Наредба № 8 БНБ е уведомила Европейската комисия, Европейския съвет за системен риск, Европейския банков орган и компетентните и определените органи на съответните държави членки. Уведомлението за въвеждане на капиталовия буфер за ДСЗИ към Европейския съвет за системен риск (ЕССР) става по стандартизиран образец на английски език, който може да се намери на следния линк.

Ежегоден преглед на буфер за ДСЗИ през 2017 г.:

Съобразно чл. 9, ал. 8 от Наредба № 8 БНБ прави ежегодно преглед на идентификацията на ДСЗИ. При текущия преглед БНБ запазва използваната общоевропейска методика, изложена в Насоките на ЕБО и идентификационния праг от 275 базисни пункта.

На основание чл. 11, ал. 1 и 2 от Наредба № 8 и при отчитане на промяната в системната значимост на всяка от банките за периода от въвеждането на буфера за ДСЗИ до текущия преглед БНБ определи ниво на буфер, на индивидуална и консолидирана основа, приложим към общата стойност на рисковите експозиции, в размер, както следва:

Преразглеждане на буфер за ДСЗИ с данни към 30 юни 2017 г.

Банки

Общ рейтинг за ДСЗИ според Насоките на ЕБО

Размер на буфер за ДСЗИ

Считано от 1 януари 2018 г.

Считано от 1 януари 2019 г.

Считано от 1 януари 2020 г.

УниКредит Булбанк АД

1 972

0.50%

0.75%

1.00%

Първа инвестиционна банка АД

1 169

0.50%

0.75%

1.00%

Банка ДСК EАД

963

0.25%

0.50%

0.75%

Сосиете Женерал Експресбанк АД

725

0.25%

0.50%

0.75%

Юробанк България АД

676

0.25%

0.50%

0.75%

Райфайзенбанк (България) ЕАД

673

0.25%

0.50%

0.75%

Обединена българска банка АД

592

0.25%

0.50%

0.75%

Централна кооперативна банка АД

532

0.25%

0.50%

0.75%

СИБАНК EАД

507

0.25%

0.50%

0.75%

Банка Пиреос България АД

368

0.125%

0.25%

0.50%

Българска Банка за Развитие АД

303

0.125%

0.25%

0.50%

Забележка: Общите рейтинги са на база данни към 30 юни 2017 г. на най-високо равнище на консолидация. Размерът на буфера за ДСЗИ в периода 2018 г. – 2020 г. е обект на промени в следствие на ежегодния преглед на идентификацията на ДСЗИ и определянето на съответен буфер от страна на БНБ.

Съгласно изискванията на чл. 11, ал. 3 от Наредба № 8 БНБ е уведомила Европейската комисия, Европейския съвет за системен риск, Европейския банков орган и компетентните и определените органи на съответните държави членки. Уведомлението за преразглеждане на капиталовия буфер за ДСЗИ към Европейския съвет за системен риск (ЕССР) става по стандартизиран образец на английски език, който може да се намери на следния линк.

____________

1 Насоки относно критериите за определяне на условията за прилагане на член 131, параграф 3 от Директива 2013/36/ЕС (Директива за капиталовите изисквания) във връзка с оценяването на други системно значими институции (Д-СЗИ), EBA/GL/2014/10