logo Skip to content

Приветствие от г-н Иван Искров, управител на БНБ, по случай откриването на новата учебна година в Университета за национално и световно стопанство, София, 17 септември 2012 г.

Уважаеми г-н Ректор,

Уважаеми дами и господа преподаватели,

Скъпи студенти,

Уважаеми колеги,

За мен е голяма чест и удоволствие да участвам в откриването на новата учебна година в УНСС.

Благодаря на ректора, проф. Статев, за поканата и възможността да поздравя академичния състав и студентите първокурсници в едно от най-старите висши икономически училища не само в България, но и в тази част на Европа.

Със своята над 90-годишна история УНСС отдавна се е превърнал във водещо висше учебно заведение в България и еталон за качествено образование в областта на икономиката, управлението и администрацията, правото и политиката.

Онези от нас, които по един или друг начин сме свързани с УНСС, имаме всички основания да се гордеем както с миналото, така и с настоящето на нашия университет. За мен, завършил УНСС преди 20-ина години, е поразителна огромната промяна в обстановката и пълното модернизиране на материалната база тук. Аз и хората от моето поколение можем да завиждаме благородно на днешните студенти за прекрасните условия за обучение и огромния достъп до информация, с каквито за съжаление ние на времето не разполагахме. За тези неща трябва да отдадем заслуженото на целия екип, управлявал университета през последните години.

Но все пак това е само външната и най-видима страна на положителните процеси в УНСС. Най-ценният актив на университета остават хората в него, неговите студенти и преподаватели. Неслучайно университетът запази своя висок академичен авторитет и след промените в България от края на 80-те години на миналия век. Както повелява традицията от цялата му над 90-годишна история, УНСС е дал и продължава да дава много от ръководните кадри в икономиката и мнозина от заемащите най-отговорни управленски позиции в държавата, вкл. десетки министри и политици, са учили в УНСС. Не ми е известно през последните 20 години да е имало правителство в България без поне няколко ключови министри, завършили нашия университет.

Ето защо моето първо послание към младите хора днес е да се гордеят с историята на УНСС и да черпят вдъхновение и мотивация от постиженията на своите предшественици. Помнете, имайки нагледния пример на хората преди вас, че съдбата ви е във вашите собствени ръце и че всичко може да бъде постигнато, когато човек си поставя ясни цели и след това полага последователни усилия за тяхното постигане.

В началото на всеки успех стоят мечтите, а развитието спира, щом човек се откаже да мечтае и да се бори. Мечтите и плановете обаче винаги са лични и всеки сам трябва да открие най-добрия път за себе си и да го извърви най-вече със собствени сили. Ето защо мислете нестандартно, подлагайте всичко на съмнение (дори онова, на което ви учат вашите преподаватели!), но преди всичко бъдете критични към себе си и винаги търсете първо собствената си отговорност при евентуални неудачи.

Трудностите, критиките и препятствията както в учебния процес, така и в професионалната ви кариера не бива да ви обезкуражават, защото те са само едни естествени предизвикателства по вашия път.

Големите успехи се постигат с разрешаването на големи задачи, а не със заобикаляне на трудностите.

Стратегията на търсене на лесните решения в края на краищата обикновено се оказва губеща. Мога да ви потвърдя това и от собствения си опит като баща на син от вашето поколение, интернет поколението, което отрано е свикнало да работи в стил „копи-пейст” и често, без да влага достатъчно собствени усилия и без склонност към задълбочаване и критичен анализ. Google е нещо много хубаво, но не разчитайте само на него. Четете задълбочено и се стремете да анализирате.

Разчитането на собствения разум и на собствения труд е условие не само за индивидуалния, но и за колективния успех на всички нас. В тази посока е разсъждавал и инициаторът, основател и пръв ректор на нашия университет, проф. Стефан Бобчев, чийто паметник стои пред сградата на УНСС. Наблюдайки състоянието на българската икономика в началото на 20-ти век и разбирайки необходимостта от нейното ускорено развитие, проф. Бобчев пише буквално: „Спасението е в самите нас, то е в задружните сили на народа... и никой не може да ни помогне, ако ний не се заловим с общи усилия да си помогнем един другиму”.

Нима не са актуални тези думи и за днешна България? Мнозина у нас още вярват, че някой друг ще ни свърши работата, че трябва винаги да слушаме и приемаме за чиста монета съветите на всевъзможни експерти и институции от чужбина. Наистина ли обаче външните авторитети непременно разполагат с повече знания, по-успешен опит или по-добри намерения, когато става дума за съдбата на България и на българския народ, и в частност на българското стопанство? И наистина ли нашите национални интереси винаги съвпадат с интересите на други страни, пък било то и ако тези страни са например сред най-големите в Европейския съюз и света? Напротив, трябва винаги да търсим българската гледна точка, да извличаме поуки от собствения си опит и да отстояваме националния интерес. Да бъдем конструктивни, но не и наивни, в отношенията си със света.

Това е повод да се обърна пак специално към младите хора тук. Знайте и пазете българските традиции, имайте самочувствие от постиженията на България и не преставайте да бъдете патриоти, независимо в каква област ще бъдат насочени вашите усилия в бъдеще или в коя точка на света ще се намирате.

Това не са абстрактни теми или декларативни твърдения. Бих споделил, че тъкмо такъв е подходът, който се опитваме да следваме на практика в институцията, която ръководя. БНБ участва активно в множество органи, работни групи и различни инициативи в рамките на ЕС, ЕСЦБ, ЕССР и европейските надзорни органи. Макар че тази страна от дейността на нашата централна банка обикновено остава в страни от общественото внимание, тя ангажира съществена част от нашите усилия и има важно значение за поддържането на финансовата стабилност и осигуряването на условия за икономическия напредък на България.

Могат да се дадат десетки примери, обхващащи дълъг исторически период от време, за идеи и предложения, които са идвали отвън към нашата страна, без да отчитат икономическите и финансовите интереси на България. Такива случаи има и във връзка с много от днешните злободневни теми, свързани с глобалната финансова криза и с опитите за разрешаване на кризата в еврозоната. Например някои от замислените реформи на ниво еврозона или ЕС не са благоприятни и подходящи за нас.

Христоматиен пример в това отношение са опитите на някои от големите страни-членки да наложат координация на данъчните политики в ЕС. Това може директно да навреди на конкурентоспособността на българската икономика и на свободата за провеждане на адекватна икономическа политика у нас. Ние винаги сме защитавали позицията, че България трябва да отстоява националния си суверенитет в данъчната политика. Последното включва и ниските данъчни ставки, които са важно икономическо предимство за България и фактор за привлекателността на страната ни като дестинация за инвестиции и място за правене на бизнес.

Друг пример е свързан с лансираната неотдавна идея за т.нар. „банков съюз” в ЕС. БНБ принципно подкрепя задълбочаването на интеграцията и управлението вътре в еврозоната, в т.ч. фискален съюз, банков съюз, политически съюз, тъй като поради натрупаните съществени дисбаланси в еврозоната това вероятно е единственият път за нейната стабилизация. Ние обаче сме против присъединяването на България към банковия съюз на еврозоната на този етап. Когато се иска ограничаване на националната компетентност и прехвърляне на права, трябва да се говори и за отговорности. От обявените преди няколко дни предложения на Европейската комисия обаче става ясно, че едно присъединяване на България към така замисления банков съюз ще се сведе главно до едностранното прехвърляне на значителен национален суверенитет към Франкфурт и Брюксел, без обаче в замяна страната ни да получи нищо. Освен това заедно с единния надзор върви и създаването на обща схема за гарантиране на депозитите и обща рамка за преструктуриране на банките. Нещо, което липсва в настоящето предложение и все още не знаем как точно ще изглежда.

Давам тези два примера не за да представям някакъв изчерпателен анализ по темата, а единствено с цел да насоча вашето внимание, вниманието на младите български студенти, към нещо много важно – да гледаме винаги през призмата на интересите на нашия народ. Ще споделя с вас, че за съжаление ние често се сблъскваме с разочарованието да работим с наши сънародници в чужбина, които са забравили българския си произход. Някои от тях не биха се замислили дори да навредят на България, ако това ще им донесе полза за собствения егоистичен интерес или ако така ще получат одобрението на началниците си. Никой обаче не може да успее благодарение на това, че е прекъснал българския си корен. Вие никога не забравяйте, че сте българи и защитавайте интересите на нашата Родина!

Защото без съмнение пред вас стоят открити много възможности. Аз не съм знаел някога, седейки на студентската скамейка в УНСС, че един ден ще бъда управител на централната банка на България. И вие не трябва да се учудвате днес, че сте бъдещите икономисти, финансисти, индустриалци, политици – ръководителите на утрешна България. А като пълноправни граждани на ЕС, мнозина от вас ще намерят успешна реализация и в чужбина, вкл. вероятно на висши ръководни позиции в европейските или други международни институции. Винаги и навсякъде, не забравяйте, че вашата Родина е България. Тук е вашият корен! И това ни най-малко не противоречи на общите европейски ценности.

Накрая пожелавам на всички студенти в УНСС днес, и най-вече на първокурсниците, през новата учебна година да научите много и полезни неща, а също така и да си вземете изпитите. Нека за вас това бъде едновременно успешна и приятна година, която да запомните за цял живот!

На добър час!


Изтегли DOC (49 KB)