logo Skip to content

Реч на г-н Иван Искров, управител на БНБ, пред Асоциацията на банките в България по случай Деня на банкера, София, 6 декември 2012 г.

Уважаеми г-н Хампарцумян,

Уважаеми членове на Управителния съвет на АББ,

Уважаеми дами и господа,

Днес спазваме традицията да отбележим заедно 6 декември, Никулден, Деня на банкера. Тази година е по-особена с това, че точно преди 20 години беше възстановено професионалното сдружение на банкерите и честването на нашия професионален празник.

Тук сме заедно с колеги от Управителния съвет на БНБ, за да изразим уважението на нашата институция към положените от всеки от Вас усилия през изминалата година. Наред с поздравленията и пожеланията, обичайни за всеки подобен празник, днешната ни среща нека бъде и повод за професионален разговор по някои актуални въпроси и за предизвикателствата, които ни очакват.

Ще запомним 2012 г. като една нелека година, през която редица външни фактори и трудностите, свързани със стопанската конюнктура у нас, оказваха своето влияние върху решенията в отделните кредитни институции.

Трудната икономическа среда влияеше върху качеството на активите и доходността на банковата система. България действително успява и през тази година да поддържа положителен реален растеж на икономиката, но неговият темп не позволява рязко подобрение на икономическия профил на досегашните кредитополучатели и не стимулира по-голямо търсене на нови банкови кредити. През 2013 г. очакваме да продължи с бавна скорост процесът на възстановяване на икономиките в ЕС, в т.ч. и България. Международните финансови пазари ще останат уязвими. Това ще продължи да създава несигурност и напрежение по отношение на възможността на банките да генерират основния по значение за тях доход от лихви.

Въпреки трудностите днес банките у нас заслужават поздравление за постигнатото през 2012 г. Във Ваше лице, представителите на ръководствата на кредитните институции в България, искам да благодаря на колегите от цялата банкова общност – на всичките над 33 хиляди работещи в банковия сектор.

И през четвъртата година на кризата банковата система на България съхрани високите си буфери, които я предпазват от капиталов и ликвиден натиск. Капиталовата адекватност на сектора остава много висока по европейските и световни стандарти, като към септември коефициентът на общата капиталова адекватност възлиза на 16.59%, а само адекватността на капитала от първи ред е 15.12%. Съотношението на ликвидните активи към сумата на пасивите към октомври е 26.38%. Делът на необслужваните експозиции с просрочие над 90 дни расте, но със забавящ се темп. В края на септември необслужваните над 90 дни кредити имат брутен дял от 17.25%, докато нетният им дял е 11.6%. За оценката на риска в качеството на активите този нетен дял е показателен, защото той приспада вече извършените обезценки, т.е. отчита вече провизирания риск, който е отразен в отчета за доходите. Необслужваните заеми разполагат с адекватна степен на покритие с провизии и налични буфери в системата (в т.ч. влизат обезценките на кредитите по Международните стандарти за финансова отчетност, специфичните провизии за кредитен риск и капиталовия излишък). Само спестяванията на домакинствата на годишна база до октомври нарастнаха с 12.7%. Заедно с това през годината продължи здравословната структурна тенденция на заместване на външния с вътрешен привлечен ресурс. В крайна сметка очакваме банковата система да приключи 2012 г. с положителен финансов резултат в размер на поне 600 млн. лв.

При това положение е съвсем логично, че и през 2012 г. България остана една от малкото държави в ЕС, където нямаше необходимост от спасяване на нито една кредитна институция с пари от държавния бюджет или от централната банка. По този начин се затвърди изводът от последните години – за разлика от други места в Европа и по света, където банките понякога бяха сред факторите за финансовата криза или се превърнаха в източник на системни рискове, банките в България бяха и си остават най-важната опора на общата финансова стабилност на страната.

Радващо е, че от страна на бизнеса и в обществото ни съществува разбиране за приноса на банковия сектор в поддържането на макроикономическата стабилност на България.

За това голяма роля играе и отговорното поведение на медиите у нас, които демонстрираха впечатляваща професионална зрялост и високо ниво на зачитане на обществения интерес. Във време на истерия и паника в Западна Европа нашите медии се държаха достойно. Искам да отбележа, че БНБ много внимателно следи публичното информационно и медийно пространство. Ние сме консервативна институция, не излизаме често пред медии, но много внимателно наблюдаваме дебатите в тях и внушенията, които те целят. Казвам това, за да знаят хората, че централната банка има чувствителни сетива за обществените настроения, особено в частта за банките, и ето защо не можем да не поздравим медиите в България за проявявания от тях професионализъм.

Днешният ни празник, уважаеми колеги, е и традиционно време за равносметка на някои от важните събития и процеси през годината.

Едно от нещата, с които 2012 г. ще бъде запомнена, са активните дискусии между институциите по различни въпроси, свързани с банковата система. Тези дискусии протичаха по различни канали и се характеризираха с различна степен на диалогичност.

Началото на годината ни изненада с внезапно появилата се идея за необходимост от регулиране на размера и определянето на лихвите по кредитите. Представителите на банковата общност вложиха немалко енергия в разясняване на опасностите, до които можеше да доведе една прибързана административна намеса в свободното договаряне между банките и техните клиенти. Благодарение на изключителната инициативност на началника на кабинета на министър-председателя и личното участие на премиера бяха проведени много ползотворни разговори с участието на Асоциацията на банките в България (АББ). Там бе постигнато разбиране за рисковете, свързани с евентуално произволно налагане на механични ограничения в процеса на банковото кредитиране.

Идеята на премиера и неговото настояване по време на срещите за по-интензивна комуникация за постигане на максимална прозрачност при работата с клиентите и защита на техните права намери израз в добрия диалог по-късно през годината между държавния регулатор в лицето на Комисията за защита на потребителите (КЗП) и банките. При прегледа на общите условия по потребителските и ипотечните кредити на физически лица, банките потвърдиха своята готовност да съдействат на КЗП за отстраняване на допуснати пропуски и несъвършенства там, където такива са установени. Така беше даден пример за конструктивно поведение и пълноценен диалог между институциите.

Същевременно, отчитайки огромното значение на публичната комуникация за финансовата стабилност, използвам случая да обърна внимание върху една опасност, която може да донесе настъпващата 2013 г. Само след месец навлизаме в изборна година и ние в централната банка отчитаме риска от вероятни опити за политизиране на теми, свързани с банковия сектор. Възможно е предизборните медийни прожектори да изкушат някои местни кандидати за политическа слава да опитат да „продават страх” чрез нападки срещу отделни банки или срещу системата като цяло. Вече опитват да проникват в публичното пространство, жадни за общественото внимание, и разните недооценени „експерти”, които по традиция искат да бъдат забелязани няколко месеца преди и след изборите. На основата на дългогодишния ни опит ние добре знаем, че подобно поведение никога не е донасяло политически дивиденти на никого. Въпреки това винаги ще има търсачи на обществена популярност на гърба на банките и затова всички трябва да бъдем бдителни!

Сред за съжаление нерешените и тази година проблеми останаха т.нар. фалити със задна дата. Още преди години БНБ и АББ алармираха институциите, от които зависи отстраняването на възможността за манипулиране на началната дата на неплатежоспособност и обезсилване на предоставените след тази дата обезпечения. Съответните законодателни предложения вече са подготвени и ние се надяваме, че те ще бъдат приети в рамките на мандата на настоящия парламент.

БНБ и АББ останаха коректен партньор на държавните институции и по повод искането на омбудсмана на Република България за оспорване пред Конституционния съд на процесуалните права на кредитните институции при установяване на техни вземания. С респект към независимостта и компетентността на Конституционния съд, представители на банковите среди не се изкушиха да използват публичното пространство и медиите, за да защитават своята позиция и не се опитваха да влияят на мнението на съда. Не такова бе за съжаление поведението на самия омбудсман. Накрая с единодушно решение на целия си състав Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана. С това беше предотвратена една опасност за създаване на условия за протакане на процедурите и увеличаване на разходите на банките и техните клиенти при управлението на т.нар. лоши кредити – нещо, от което щяха да спечелят единствено шепа адвокати, но което извънредно би затруднило и демотивирало банките при отпускането на нови кредити за българската икономика.

Годината беше спокойна от гледна точка на окрупняване или смяна в собствеността в банките в България. БНБ осъществяваше прецизно надзорното наблюдение върху кредитните институции. Тук бих искал да благодаря за проявеното разбиране и съдействието на ръководствата на онези банки, на които се наложи да се съобразяват с препоръки или разпореждания на централната банка през тази година. Държа да подчертая и откроя специално и коректното отношение на банките с гръцки собственици у нас, както и на техните банки-майки в Гърция, когато те трябваше да изпълняват определени препоръки на БНБ с превантивен характер, имащи за цел предпазване на банковата ни система от потенциални външни рискове.

Също така въпреки изострената конкуренция между кредитните институции у нас прави впечатление колегиалността в поведението им една спрямо друга. Динамиката в пазарните дялове на отделните банки през годината е резултат единствено от използването на собствените конкурентни предимства, а не от експлоатиране, например чрез непазарни похвати, на временни затруднения при някой конкурент.

Говорейки за конкурентния натиск, който принуждава банките да продължават да търсят по-висока ефективност, напомням и за възможностите, които ви предлага Дружеството за касови услуги (ДКУ). Вече 27 кредитни институции имат договорни отношения с ДКУ, но дори при тях остава неизползван целият потенциал да постигат по-ниски цени за обработка и обслужване на касовите операции по целия цикъл на банкнотите и монетите. Например историята на БОРИКА - БАНКСЕРВИЗ илюстрира положителния опит на банковата индустрия в изграждане на общи решения, които спестяват разходи и правят системата по-ефективна в онези сфери, където могат да се намират икономии на мащаба.

Въпросът, който продължава да стои на дневен ред в банковия сектор, е за бъдещите трасформации в собствеността на банките у нас. Знае се, че догодина може да се очаква консолидация на две от най-големите банки тук. От гледна точка на БНБ такива процеси са напълно естествени, но трябва да се оценяват през призмата на това, доколко ще допринесат за стабилността на сектора и като цяло за българската икономика. Ето защо според нас банковият сектор на България трябва да се състои единствено от кредитни институции, които са добре капитализирани и ликвидни, с ясни и дългосрочни бизнес стратегии за операциите си в нашата страна, и ръководствата на които притежават добър опит и безупречна репутация. На тази визия в продължение на много години се подчинява надзорната ни политика и практика по отношение на лицензиите, разрешенията и акционерната структура на банките в България.

А от наша страна, скъпи колеги, мога да ви уверя, че в БНБ ще продължаваме да изпълняваме задачите си в съответствие с възложените ни по закон функции. Нашето намерение е да продължим да бъдем предвидима и отворена към диалог институция. Тази цел ще остава да ни ръководи не само във вътрешен, но и в международен план, където БНБ ще продължава последователно да отстоява националните икономически интереси.

Във връзка с това накрая бих искал да засегна един въпрос с най-пряко отношение към банките в България – т.нар. „банков съюз” в еврозоната, и по-конкретно лансираната през 2012 г. идея за единния надзорен механизъм.

Ние напълно подкрепяме задълбочаването на интеграцията и подобряването на управлението в еврозоната. Според нас банковият съюз е сред задължителните елементи в реформата на институционалната архитектура на еврозоната, необходим за постигане на един завършен икономически и паричен съюз там и коригиране на натрупаните дисбаланси.

Същевременно БНБ има редица възражения относно недостатъците в предложенията на ЕК. Нашите резерви съвпадат с опасенията, вече изразени и от представители на изпълнителната власт и Народното събрание в България, както и от повечето страни – членки на ЕС, в т.ч. страните извън еврозоната, а също например и Германия.

Добре известно е, че страната ни би поела големи рискове, ако се присъедини към единния надзорен механизъм в еврозоната на този етап. При една такава стъпка банките в страната ни, за разлика от банките в еврозоната, пак няма да имат достъп нито до ликвидна подкрепа от ЕЦБ, нито до капиталова подкрепа от Европейския стабилизационен механизъм в случай на нужда. Държавите извън еврозоната, в т.ч. България, няма да могат да участват във вземането на окончателните решения при упражняването на единния надзор. Съгласно предложените законодателни текстове, практически ще се създаде разделение и две надзорни категории сред държавите членки, като държавите извън еврозоната ще бъдат неравнопоставени. Присъединяване към единния надзорен механизъм на този етап означава, че България би доверила защитата на нашата финансова стабилност на институция, в която ще доминират представители на страни, в които имаше надзорни провали по време на кризата, и която самата досега не е имала никакъв надзорен опит. ЕЦБ е сред най-авторитетните международни институции и изпъква със своя безспорен професионален авторитет и успешен опит в провеждането на парична политика, включително по време на кризата. ЕЦБ обаче тепърва ще трябва да трупа надзорна експертиза. Ако една страна с доказано ефективен и стриктен банков надзор като България предостави отговорността за надзора над банковата си система на някакъв сега изграждащ се орган, е все едно държавата да повери единствената си ядрена подводница да я управлява професор по ядрена физика, който не е ходил в казармата!

Позволете ми с това да завърша моето изказване и от името на Управителния съвет на БНБ и лично от мое име да отправя най-сърдечни професионални и лични пожелания за новата 2013 година! Бъдете здрави и изпълнени с положителна енергия!

Честит празник, колеги!


Изтегли DOC (62 KB)