logo Skip to content

Изказване на г-н Иван Искров, управител на БНБ, на кръгла маса-дискусия, организирана от Асоциация Банка на годината, София, 2 юли 2013 г.

Уважаеми дами и господа,

Скъпи колеги и приятели,

За мен е голямо удоволствие да участвам на тази кръгла маса-дискусия, която Асоциация Банка на годината за трета поредна година организира във връзка с връчването на годишните банкови награди и големия приз „Банка на годината за 2012 година”. Благодаря за поканата на председателя на борда на директорите на Асоциация Банка на годината г-н Панайотов.

Обявената тема на дискусията – „Ефективност на банките при продължаваща криза в икономиката. Източници на банкова печалба в условия на влошаваща се бизнес среда” – е особено актуална днес и е от ключова важност както за колегите от банковия сектор, така и за БНБ. В тази дискусия аз ще разгледам въпросите на ефективността от гледна точка на банковия надзор, като ще се спра на възможностите за доход на банките в България и някои рискове в бъдеще.

Банките са предприятия, които изпълняват специфична икономическа функция и играят важна публична роля, свързана с обществения интерес. В същото време, банките са капиталистически предприятия, които функционират с цел печалба. Ако акционерите не печелят, те на първо място не биха имали интереса да инвестират в такова начинание, каквото е банковото дело. Дискутирайки модерната в днешни времена тема за защитата на потребителите, не трябва да забравяме това – банките действително следва да бъдат коректни в отношенията със своите клиенти, но те не бива да бъдат разглеждани като някакви обществени организации, предоставящи безплатни публични услуги.

Същевременно рентабилността и ефективността на банките са от първостепенна важност както за акционерите им, така и за техните вложители. По-ефективните банки печелят повече, а печалбата допълнително капитализира една банка и с това засилва буферите за поддържане на нейната стабилност. Този аспект също трябва да се има предвид, когато се коментират приходите на банките от лихви и такси.

Особености на бизнес модела на банките у нас

Известно е, че банките в България извършват традиционния тип търговско банкиране – отпускане на кредити на основата на привлечени чрез публично влогонабиране средства. Т.нар. „инвестиционно” банкиране не е типичен бизнес за банките у нас.

Това се вижда в структурата на активите. В края на май т.г. кредитите и вземанията възлизат на 75% от активите на банковата система. Подобно беше съотношението и в края на 2008 г. (80%). Финансовите инструменти заемат 11% от активите на банковата система в края на май, при 8% в края на 2008 г. Тоест погледнато през структурата на активите, кризата практически не повлия върху бизнес модела на банките в България – те се занимават основно с кредитна дейност (Графика 1).

Структурата на пасивите е сравнително проста, което е типично за едни търговски банки, изпълняващи традиционните форми на финансово посредничество. В края на май т.г. 82% от пасивите на банковата система (без капитала) се състоят от привлечени средства от граждани и фирми. Останалите пасиви се състоят от привлечени средства от банки (14%), подчинени пасиви (3%) и други пасиви (Графика 2).

Бизнес моделът на банките у нас предопределя и структурата на източниците на доход, а оттам - и на възможностите за оптимизация и генериране на печалби. За периода от началото на т.г. до края на май нетните приходи от лихви заемат 68% от нетните приходи на банковата система, докато съответният дял на нетните приходи от такси и комисиони е 22%. Не много по-различна е била структурата на доходите и през 2008 г. – 75% дял на нетните приходи от лихви и 21% дял на нетните приходи от такси и комисиони.

Банките у нас генерират доходи преди всичко от основната си дейност (кредитирането). Кризата не е променила това. Логично е, че кредитната дейност и занапред ще продължи да бъде основният източник на доход за банките у нас.

Разходи и рентабилност в периода на кризата

Кризата видимо и пряко повлия на банковите разходи – както по отношение на размера им, така и по отношение на структурата. Докато през 2008 г. нелихвените разходи (за издръжка на дейността - административни и за амортизации, плюс разходите за провизии и обезценка) общо за банковата система възлизаха на 2.2 млрд. лева, тази сума през 2012 г. вече достигна 3.2 млрд. лева. При това делът на разходите за провизии и обезценка в нелихвените разходи нараства от 15% през 2008 г. на 38% през 2012 г.

Нарастването на разходите за провизии и обезценка се дължи на влошаването на качеството на кредитните портфейли по време на кризата. Същевременно обаче не спадаха разходите на банките по техните пасиви – банковата система е платила 2.1 млрд. лева разходи за лихви през 2008 г. и почти същата сума през 2012 г. – 2.2 млрд. лева.

Успоредно с това слабото търсене на кредити в периода на кризата ограничи възможностите на банките за доходи от лихви. Всички тези фактори доведоха до това, че в периода на кризата банковата система отбеляза спад в ключови показатели за рентабилност (Графика 3):

2008 г.

(%)

2012 г.

(%)

Спад

(пр. п.)

ROA

2.12

0.71

1.41

ROE

20.26

5.71

14.55

Нетен лихвен марж

4.91

3.61

1.30

Изводът е, че банките и техните акционери бяха принудени да заплатят своята цена за кризата. Този факт сякаш не е в центъра на публичното внимание, но следва да се подчертае, че и банките и техните клиенти поеха дял от бремето на кризата.

Банковият сектор в България е сред най-ефективните в Европа

Независимо от силния спад в рентабилността на банковия сектор, възвращаемостта на активите и възвращаемостта на капитала на банковия сектор в България е втората най-висока в ЕС (Графики 4 и 5).

Ефективността у нас се доказва и от обстоятелството, че сме с второто най-ниско съотношение на разходите за издръжка на дейността (административни и амортизации) към приходите (Графика 6). Делът на нетния лихвен доход от общите приходи тук е сред най-високите в ЕС (Графика 7). Това илюстрира както ефективността в основната дейност на банките у нас, така и устойчивостта на традиционния им бизнес модел.

Ефективността на банковия сектор в България е съчетана с благоразумното управление на кредитния риск. В сравнителен международен план ясно се вижда, че банковият ни сектор има една от най-високите степени на провизираност на необслужваните кредити в целия ЕС (при цялата условност на подобни сравнения поради различията в дефинициите и надзорните практики – Графика 8).

Отличното международно представяне на банковия ни сектор в областта на ефективността се дължи както на благоразумното управление на самите банки, така и на консервативния и антицикличен банков надзор. От една страна банките в България разчитат основно на „скучния” традиционен банков бизнес, свързан с кредитирането на реалния сектор, а не например на гонене на еднократни ефекти от финансови инвестиции с висок риск. От друга страна надзорната политика на БНБ стимулира банките ни да натрупат резерви преди кризата, както и да ги поддържат по време на цялата криза. Така банките можаха да посрещнат разходите за провизии и обезценки по време на кризата без натиск върху акционерния капитал и без заплахи за финансовата им стабилност, които да затруднят финансирането им или да оскъпят привлечения от тях ресурс.

Възможности за доход и някои рискове

С оглед на традиционния бизнес модел на банките у нас, възможностите им за доход ще продължат да бъдат свързвани основно с кредитната дейност. Но перспективите за доход от основната дейност (кредитирането) ще остават ограничени дотогава, докато не се забележат признаци за трайно икономическо възстановяване. Търсенето на кредити се определя от склонността на фирмите и домакинствата към инвестиции и потребление. Тази склонност от своя страна зависи не само от наличните ресурси и разполагаемия доход, но и от очакванията за икономическите перспективи и готовността за поемане на риск.

Растежът на кредитирането ще продължи да бъде от ключово значение за банките не просто като източник на нов доход, но и за запазване на наличните капиталови буфери. Добре известно е, че банковият сектор на България устоя по време на кризата с впечатляващо високи показатели за капиталова адекватност (в края на първото тримесечие т.г. съотношението за капиталовата адекватност от първи ред достигна 15.37%, а за общата капиталова адекватност – 16.78%). Но неблагоприятната обща стопанска конюнктура продължава да излага банките у нас пред двойното предизвикателство – от една страна наличните резерви са подлагани на натиск поради съществуващите експозиции с влошено качество в банковите баланси, а от друга страна ограниченото търсене на нови кредити възпрепятства генерирането на печалби, които да служат като източник на допълнителни капиталови буфери.

Фокусът върху кредитирането трябва да продължи да ръководи бизнес стратегиите на банките у нас. Следва активно да бъдат търсени нови възможности за кредитиране (в т.ч. може би използвайки известен резерв от наличните капиталови буфери) за по-иновативно навлизане в нови кредитни сегменти или достигане до клиенти, които досега са оставали извън обсега на съответната банка. Разбира се, поведението на банките трябва да се подчинява (както и досега) на принципа за благоразумно управление на риска.

Много банки ще продължат да разчитат на кредитирането на корпоративни клиенти. Тези клиенти традиционно поемат по-големия дял от банковите кредити. Например, на ниво банкова система, експозициите на банките към предприятия надхвърлят над 2 пъти експозициите на дребно (38 млрд. лева спрямо 18 млрд. лева към края на май т.г.). Освен това фирмите са привлекателен сегмент за банките, тъй като обикновено първи реагират на положителните сигнали за съживяване в икономиката и самите те са двигател на стопанския растеж.

Кредитирането на дребно обаче също има своя потенциал. Тук банките следва да проявяват особено внимание към чувствителността на индивидуалните клиенти. От една страна в ролята си на кредитополучатели гражданите проявяват все по-добра информираност и потребителска култура, очаквайки (с основание) все по-високи критерии при обслужването и работата на банките с клиентите. От друга страна в ролята си на вложители и потребители на платежни услуги, индивидуалните клиенти са подложени на ценови натиск. При спадащи лихви по депозитите, разходите на клиентите за различни такси понякога растат, а от началото на тази година бе въведен и противоречивият данък върху лихвите от срочни депозити. Банките в България, които в такава висока степен разчитат на спестяванията на индивидуалните клиенти, следва да си дават сметка, че същите тези клиенти вече получават много ниска реална доходност от своите депозити – отчитайки в съвкупност инфлацията, таксите (вкл. при платежни операции) и новия данък.

Ефекти от международната среда

Не е изключено определени външни за България фактори да донесат нови рискове, включително по отношение на възможностите за доход на банките у нас. Така например, големите световни централни банки излъчват сигнали за ограничаване на паричната политика, насочена към т.нар. „количествено улеснение” и „приспособяване”. Банките у нас следва да бъдат подготвени за тези промени, защото те ще поставят началото на нов лихвен цикъл – повишаване на лихвените проценти на международните парични и капиталови пазари. По-високите лихви навън ще се пренесат и на вътрешния ни пазар, в степен зависеща от суверенната и рисковата премия тук.

Новият лихвен цикъл, за който може би вече сигнализират пазарите на суверенен дълг (Графика 9), ще засегне възможностите за доход на банките у нас по няколко направления.

От една страна може да нарасне цената на пасивите. Това вероятно ще става бавно, поради наличната висока ликвидност в банките и склонността на населението към спестяване. Но една по-висока цена на пасивите означава нови рискове за банките. Ако оскъпяването на привлечения ресурс се наложи да бъде покрито с по-високи лихви по кредитите, това допълнително ще затормози кредитирането. Освен това, при поскъпване на привлечения ресурс банките трябва внимателно да следят лихвения риск – и особено риска, който са поели отпускайки кредити с фиксирана лихва.

От друга страна при едно предстоящо повишаване на лихвените проценти в еврозоната, инвестициите на банките в нискорискови ДЦК (в т.ч. емитирани от страни от „ядрото” на еврозоната) биха донесли загуби от преоценки.

Външната среда ще оказва влияние върху дейността на банковия сектор у нас и по линия на реформите в управлението и промените в икономическите политики на ниво ЕС. Във връзка с широко коментираната тема за т.нар. „банков съюз”, тук бих искал да спомена за обсъжданата нова рамка за преструктуриране и оздравяване на банки.

България има ясна и конструктивна позиция във връзка с банковия съюз, включително и единодушно прието становище в 41-то Народно събрание на Република България. България винаги е изразявала подкрепа за банковия съюз в еврозоната, стига неговото изграждане да не донесе негативни ефекти за страните извън еврозоната, в т.ч. и България.

От тази гледна точка Българската народна банка е удовлетворена от постигнатите компромисни решения по рамката за преструктуриране на банки, приети миналата седмица на Съвета ЕКОФИН в Брюксел. Там на практика бе приета позицията, отстоявана от няколко от държавите извън еврозоната (сред които и България) – националните органи по преструктуриране да могат да разполагат с достатъчно гъвкавост при използването на различни вътрешни източници за рекапитализация на банки. По този начин ще могат да бъдат използвани средства на акционерите и средства, акумулирани предварително чрез вноски на самите банки в национален фонд по преструктуриране и във фонда за гарантиране на влоговете, вместо да се „подрязват” депозитите на големите данъкоплатци (разбира се, запазва се и обхватът на защитените депозити до 100 хил. евро). Новата директива за преструктурирането на банки освен това ще влезе в сила през 2018 г. вместо през 2015 г., както се предвиждаше първоначално.

Банките трябва да работят в спокойна и предвидима среда, която им създава условия за осъществяване на основната им дейност.

Позволете ми да завърша своето изказване с пожеланието да разполагаме именно с такава благоприятна среда - както във вътрешен, така и в международен план!


Изтегли DOC (62 KB)

Прикачени файлове

Приложение. Графики към текста Изтегли PDF (223 KB)