logo Skip to content

Приветствие от г-н Иван Искров, управител на Българската народна банка, при откриването на международната конференция „Централните банки и фундаменталните промени в банковите регулации”, по случай 135-годишнината от основаването на Българската народна банка, София, 6 юни 2014 г.

Скъпи гости на конференцията,

Дами и господа,

За мен е привилегия и чест да открия днес тази международна конференция, посветена на 135-тата годишнина от създаването на БНБ. Централната банка на България е една от най-старите в света, 13-та по ред по създаването си.

Преди всичко бих искал да поздравя с добре дошли всички Вас и особено нашите чуждестранни гости, някои от които са в страната ни за първи път. Тук ще срещнете не само експерти, с които можете да обменяте идеи и ноу-хау, но също и приятели. Ние сме много гостоприемен народ и съм сигурен, че от престоя си тук ще спечелите ценен професионален опит с много възможности за обмен на познания, колективни обсъждания за намиране на решения и възможности за контакти. Ще имате възможност да хвърлите поглед и на славната история, културата, обичаите и природните красоти на нашата страна.

Темата на днешната конференция - „Централните банки и фундаменталните промени в банковите регулации” – е от особена важност за общността на централните банки. Неотдавнашните значителни реформи в регулирането на банковата дейност по цял свят доведоха до нови отговорности и нови предизвикателства пред нашите институции. Мандатите на централните банки се променят, те укрепват своите макропруденциални правомощия и се ангажират по-категорично с целите за финансова стабилност. Някои големи централни банки за първи път поемат директни надзорни функции спрямо кредитните институции. По този начин настоящият период на промени ще остане като повратен момент в историята на централните банки.

Протичащите в момента радикални промени в банковите регулации в цял свят са фундаментални по своя характер. Мащабът на реформите на регулаторната рамка на банковия отрасъл след краха на Lehman Brothers и началото на кризата с държавните дългове в еврозоната може да се сравни единствено с важните реформи, предприети след Голямата депресия през 30-те години на миналия век. Самата мащабност на това преустройство обаче не гарантира преодоляването, веднъж и завинаги, на пропуските в нормативната база, регулираща поемането на рискове от банките. При това, макар и широкомащабните промени в банковите регулации определено да подобряват капитала, ликвидността, операциите и управлението на банките, понякога се смята, че те имат обезкуражаващ ефект върху кредитирането и други услуги, предоставяни от банките в интерес на обществото.

Какво доведе до неотдавнашната вълна от банкови реформи, какви въпроси още трябва да вземат предвид регулаторните органи и как се очаква да реагират банките на световно и на национално равнище? Такива въпроси ще се обсъждат по време на първия панел от конференцията, воден от нашия именит водещ лектор професор Мартин Хелвиг, директор на Института за изследвания на обществените блага „Макс Планк” и заместник-председател на Консултативния научен комитет на ЕССР и неговия виден дискусант професор Марек Белка, президент на Полската народна банка.

По-късно тази сутрин ще разгледаме как промените в регулаторната рамка се отразяват на дейността на централните банки. Многоуважаваният генерален мениджър на Банката за международни разплащания г-н Хайме Каруана е водещ лектор на втория панел на конференцията. Коментар на презентацията му ще направи високо уважаваният колега и дългогодишен управител на Централната банка на Люксембург, настоящ член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, г-н Ив Мерш. Те ще говорят за новите предизвикателства в управлението и отчетността на централните банки, съвместимостта на традиционните и новите цели, както и за възникващите сега проблеми, свързани с репутацията, комуникациите и други подобни въпроси. Освен това се надявам, че г-н Мерш ще сподели с нас някои съвсем нови наблюдения върху Единния надзорен механизъм в еврозоната от гледната точка на човек отвътре.

Дискусиите днес ще се ръководят и от добре познатите ни колеги Проф. Борис Вуйчич, управител на Националната банка на Република Хърватия, и г-н Калин Христов, подуправител на БНБ.

Уважаеми колеги,

Преди да преминем към презентациите и дискусиите днес, позволете ми да кажа няколко думи за опита на БНБ, който ни дава конкретни примери, подходящи за темата на днешната конференция.

•  Видяхме, че е напълно възможно да се постигне съвместимост между паричните, микро- и макропруденциални политики и че това не е само теория. БНБ успешно осъществява такава комбинация от политики в продължение на много години, през всички етапи на икономическите цикли, преди и по време на последната глобална криза.

•  Видяхме още, че може да са необходими години и вероятно поне една сериозна финансова или банкова криза, за да се създадат, а след това и да се приложат политики на централната банка, които са оптимални за дадена държава. В България управляващите, законодателните органи и широката общественост постигнаха консенсус за въвеждане на режим на паричен съвет и за много строг банков надзор и регулации. Това се случи чак след нашата собствена дълбока финансова и банкова криза, която възникна в средата на 90-те години на миналия век.

•  От опит сме се убедили, че не съществуват универсално приложими „по-добри” рамки или рамки от типа „един размер за всички”. Нито в областите на паричната политика и банковия надзор, нито в създаването на регулаторни структури или в управлението на централните банки. Наред с процесите на финансова интеграция и глобални регулации и практики, които са неизбежни, вярваме, че на държавите трябва да се позволи да запазят достатъчна степен на гъвкавост, за да прилагат подходящи национални решения. Това важи най-вече за областта на макропруденциалните инструменти с оглед на съществените различия в началните условия или етапите на развитие и конвергенция в отделните държави.

Започвайки с една без съмнение основна тема за всяка централна банка, а именно паричната политика, бих искал да припомня, че БНБ е сред малкото централни банки в света със скорошен опит в два коренно противоположни режима на парична политика. От началото на прехода от централно-планирана икономика преди 25 години и възстановяването на традиционната двустепенна банкова система в България първоначално прилагахме дискреционна парична политика, а след кризата у нас – режим на паричен съвет от 1997 г.

Освен провеждането на парична политика, насочена към поддържане на ценова стабилност, на БНБ бяха поверени по традиция функциите на регулиращ и надзорен орган на българската банкова система. Банковите регулации в България и надзорните правомощия на БНБ бяха засилени след кризата ни от средата на 90-те. От този момент БНБ неотклонно прилага строго консервативни надзорни стандарти. В резултат на това днес банковата система в България остава сред тези в ЕС, при които нито една банка не се наложи да бъде спасявана или подкрепяна с парите на данъкоплатците или на централната банка. Нещо повече, банковата ни система вече напълно покрива изискванията на новата Директива и Регламента за капиталовите изисквания. За нас новите правила, в сила от 1 януари 2014 г., всъщност представляват разхлабване на регулаторната рамка по отношение на капиталовите изисквания към банките. Ето защо сме решили от 2014 г. да въведем най-високите възможни равнища на капиталови буфери – 2.5% буфер за съхранение на капитала и 3% буфер за системен риск.

И на края, макар и не на последно място по значение, не бих искал да пропусна да кажа, че от кризата у нас от средата на 90-те традицията на българските правителства да се придържат към бюджетна дисциплина и благоразумни фискални политики е важна допълваща част от цялостния ни набор от политики за финансова стабилност. Това е и причината, от гледна точка на финансовата стабилност, България да устои изключително добре на последната глобална криза.

С това завършвам изказването си в очакване днес да има оживена дискусия и ползотворен обмен на мнения и идеи.

Благодаря ви за вниманието. Веднага давам думата на г-н Христов и на лекторите в първия панел на конференцията.


Изтегли DOC (48 KB)