logo Skip to content

Интервю с управителя на БНБ г-н Димитър Радев пред Кирил Вълчев за предаването „Годината” на „Дарик радио”, 12 декември 2015 г.

Каква ще бъде думата на 2016 г.? Очаквате ли да се консолидират банките?

Това, което започнахме от средата на 2015 г., очаквам да продължи и през 2016 г. Така че тази дума (консолидация) може да бъде много актуална и през 2016 г.

Очаквате ли наистина да се консолидират банките?

Консолидацията е добра дума във финансовия речник . Тя може да означава няколко неща. Може да се изразява в подобряване на финансовата позиция на страната, може да означава, разбира се, и това, което вие казвате, консолидация в банковия сектор. Имах повод да кажа, че това ще бъде една от стратегическите посоки, в които се развива нашият банков сектор.

В какво точно се изразяват тези стрес тестове? Как се правят? Да го обясним малко по-популярно.

Всъщност основната част от това упражнение е това, на което казваме оценка на активите на търговските банки. На базата на тази оценка на активите ще се извършат и стрес тестовете. Те трябва да покажат до колко нашите банки могат да действат адекватно при различни макроикономически условия и при различни рискове. Това е много сериозно и важно упражнение. Много страни в Европа вече минават през него. Така че това ще бъде и едно от предизвикателствата на 2016 г. и ние се подготвяме много сериозно да осъществим тази оценка на активите и стрес тестовете по най-добрия начин.

Какъв беше през тази година ефектът върху банковия сектор на случая с КТБ?

Цялата история с КТБ всъщност разклати доверието в Българската народна банка. Ето защо възстановяването на доверието в Централната банка е един от основните ми приоритети.

Какво трябва да се промени в надзора?

Не само, че е необходимо да се променят редица неща в надзора, но тези промени вече се осъществяват. Ние извършихме много сериозна реорганизация на управление „Банков надзор“ с цел да се повиши неговата ефективност, да се подобри вътрешният контрол върху дейността му. Въведохме система на ежегоден одит върху дейността на надзора, а също така променихме и радикално системата на управление на Централната банка по отношение на банковия надзор така, че да се ангажира отговорността на целия Управителен съвет.

Как се отразяват външните заплахи? Събития на годината 2015 са имигрантите, тероризмът, войните в Близкия изток, конфликтите Русия - ЕС и Турция, дълговата криза в Гърция. Как се отразяват те върху финансите на България?

Всички тези събития определено създават една неблагоприятна външна среда, която потиска потенциала за икономически растеж. Това, което се опитваме като страна да правим, мисля за сега успешно, е да ограничим негативните ефекти от тези събития. Конкретен пример е предотвратяването на директния пренос на проблеми от дълговата криза в Гърция върху нашата финансова система.

Как правите това?

Това беше направено с поредица от стъпки, включително във връзка с изисквания за ликвидността на дъщерните дружества на гръцките банки, ограничаване на експозицията към „майките“ в Гърция, редица решения, свързани с тяхната оперативна дейност, които фактически доведоха до ситуация, в която и страната, и нашите банки нямат експозиция, както към гръцки банки, така и към гръцката държава.

Обаче идеята за отрицателна лихва за свръхрезервите на банките в БНБ показва по-скоро обратен проблем – изглежда предпочитат да си ги държат парите в България, защото хем е сигурно, хем е носело доходност досега?

Това е вярно и е част от един по-голям въпрос. Преди няколко дни ЕЦБ взе решение, с което удължи програмата, както те я наричат, за количествени облекчения, свързано основно с покупката на ДЦК на вторичния пазар до март 2017 т. Със същото решение те намалиха лихвения процент по депозитното улеснение с 10 базови точки до минус 0.3 %. Това, което ние правим, въвеждайки отрицателни лихви за свръхрезервите на банките, е всъщност отражение на тези процеси. Имаме увеличена ликвидност в системата. Няма все още адекватно търсене на кредити. Така че това е един комплексен въпрос, който ние следим много внимателно.

Колко са депозитите в българските банки през 2015 г.?

Депозитите бележат тенденция на увеличение и са около 62 млрд. лева, от които 41 млрд. лева са депозити на домакинствата.

Това какъв сигнал за икономиката е? Хората предпочитат да си държат парите на лихва вместо да въртят бизнес.

Сигналите не са еднозначни. От една страна, това е знак на доверие към банковата система. От друга страна, тази увеличаваща се ликвидност е показателна за потенциала, който банковата система има да подпомогне икономическата активност, който обаче към момента не среща адекватно търсене.

Какви са мащабите на кредитирането през 2015 г.?

Няма определени тенденции в една или друга посока. Общо вземанията по кредити са около 50 млрд. лева, от които около 18 млрд. лева са от домакинствата.

Това какво означава? Има 60 млрд. в банките, от тях 50 млрд. са дадени на кредит.

Най-общо казано да.

Има над 10 млрд. свободни, които са на депозит.

Сметката не се прави точно по този начин. Имаме значителна ликвидност, която може да се използва. Големият въпрос тук е какво ще стане през следващата година. Според мен тази тенденция на лихвените равнища ще се запази. Още повече в контекста на това решение на ЕЦБ, за което казах.

Прогнозирате, че лихвите и по депозити и по кредити ще паднат?

Общата тенденция е на намаление. Това, което е много важно да се каже, е че корелацията между лихвите по депозитите и лихвите по кредитите няма да бъде и не може да бъде автоматична, тъй като банките при даването на кредитите трябва да оценяват и равнището на кредитния риск.

Стабилен ли е валутният борд?

Валутният борд е стабилен. Ще приключим тази година с исторически най-висок актив по баланса на управление „Емисионно” – около 40 млрд. лева. Покритието на валутния борд с международните валутни резерви е над 150 %. Бъдещето на валутния борд също така е ясно. Той ще продължи да съществува, докато не въведем еврото.

Кога ще стане това? Ясно е, че това е политическо решение.

Най-точният отговор се съдържа в нашия договор с ЕС, в който е записано, че ще въведем еврото, когато всички условия за това са изпълнени. Мисля, че сега правилният фокус е върху тези условия - знаем кои са тези условия и в банковия сектор, и в икономиката като цяло, а не във фиксирането на конкретни дати.

Така ли щеше да изглежда валутният борд, ако България не беше взела нови дългове през тази година – положително или отрицателно е взимането на нови дългове?

Мисля, че взимането на дългове няма пряко отношение и не застрашава стабилността на валутния борд. Дълговете са пряка функция на фискалните дефицити и трябва да се разглеждат именно от тази гледна точка. Има два позитивни факта, когато говорим за нашето дългово равнище. То е едно от най-ниските в ЕС. Това е първият положителен факт. Вторият – ясният ангажимент на правителството, на Министерството на финансите към фискалната консолидация и намаляване на дефицита, което е гаранция, че дългът ще стои в рамките на тези проценти от БВП.

Какъв знак за финансите на България е монетата от 2 лв.? Някои казват, след като хартиените левове стават монети, значи парите губят стойност.

Не, това не е точно. Единственият знак е, че искаме да оптимизираме разходите за парично обращение. Трайността на банкнотите е малко повече от 1 г. и трябва да се печатат много банкноти, докато на монетите може да достигне 30 г. Това намалява общите разходи на паричното обращение и това е единственият знак. Няма нищо друго и друг смисъл в отсичането на новата монета от 2 лева.

Коя е думата на 2016 г.?

Същата, с която започнах. Консолидация. В моя случай гледам нещата от средата на месец юли, когато се върнах в страната и заех сегашната си позиция. Мисля, че консолидация е думата и на 2016 г.

Може да чуете интервюто тук.


Изтегли DOC (51 KB)