logo Skip to content

Изказване на г-н Димитър Радев, управител на БНБ, по време на заседанието на Борда на Европейската банкова федерация, проведено в София на 18 май 2018 г.

Уважаеми колеги,

Благодаря Ви за поканата да участвам в заседанието на Съвета и да кажа няколко встъпителни думи. Европейската банкова федерация е сред най-представителните и влиятелни отраслови организации в Европа. Тя обединява над 30 национални банкови асоциации, включително Асоциацията на банките в България, която миналата година отбеляза своята 25-та годишнина и с която ние поддържаме отлични отношения.

Накратко ще разгледам две теми: общата среда за банките в Европа и най-новите тенденции на българския банков сектор.

Когато става въпрос за общата среда, имам пред вид няколко неща. Първо бих споменал по-общата икономическа обстановка в Европа, която е положителна. Свидетели сме на широкообхватен икономически подем (макар и с известно забавяне напоследък) и банките играят основна роля за финансирането му. Все пак, засега икономическата среда е донякъде преходна – стабилизацията и възстановеният ръст на кредитирането са зад нас, а пред нас е очакваната нормализация на паричната политика на централните банки със свързания с нея предстоящ цикъл на повишение на лихвените проценти. Тези процеси изискват от банките да обърнат отново внимание, наред с другото, на правилното управление на различните видове риск.

Друг важен аспект е регулаторната и институционална среда в ЕС в областта на финансовите услуги, където работата продължава. Разбираеми са някои от сегашните притеснения на банковия отрасъл – все още продължаващата работа и липсата на яснота по важни въпроси не са точно предсказуемата и подкрепяща среда, от която имат нужда банките. За решаване на оставащите въпроси българското председателство на Съвета на ЕС поставя силен акцент върху финализиране на основни етапи за реформа на банковото регулиране. Приоритетите на българското председателство включват завършване на Банковия съюз, постигане на максималния възможен балансиран компромис по пакета за ограничаване на риска и изграждане на Съюз на капиталовите пазари.

Дневният ред на днешната ви среща се фокусира върху важни детайли относно сегашните стъпки в тези области, включително пакета от мерки за намаляване на риска, въвеждането на нови световни пруденциални стандартни и прегледа на европейските надзорни органи. Искрено вярвам, че дебатите ви ще дадат нов съществен принос от името на тази индустрия към провежданите дискусии.

В обобщение по този въпрос, банките играят ключова роля за финансиране на сегашната икономическа експанзия, но за да продължат да правят това както трябва, те се нуждаят от стабилност и предвидимост по отношение както на балансите и операциите им, което в голяма степен зависи от тях самите, така и на институционалната и регулаторна среда, в която функционират, което е главна отговорност на политиците и регулаторните органи.

Позволете ми сега да се спра на последните тенденции в банковия сектор на страната.

Банковият сектор в България функционира в общо взето благоприятна среда. Икономиката е в добро състояние, с един от най-високите темпове на нарастване на БВП в ЕС през последните три години. Бюджетът е балансиран и съотношението дълг към БВП е третото най-ниско в ЕС. Акцентът все повече пада върху програмата за структурни реформи, тъй като изпълнението й изоставаше.

В този по-широк контекст резултатите на банковия сектор остават силни, с положителен ефект върху икономическия растеж. Капиталовата адекватност и ликвидност остават на нива над средните за ЕС, а кредитирането за недържавния сектор продължава да расте. Освен това банковият сектор отбелязва добър напредък в няколко конкретни области. Нека спомена някои от тях.

Необслужваните кредити, които са наследен проблем от предходни години, намаляват. В края на март делът на брутните необслужвани кредити и аванси в банковата система спадна до 9.3% от 17% в края на 2014 г. Делът на нетните необслужвани кредити и аванси, представляващи потенциалния кредитен риск в баланса на банките (изчислен след приспадане на вече извършените обезценки), бе 4.6% в края на първото тримесечие. На ниво система нетната стойност на необслужваните кредити и аванси е също изцяло покрита от капиталовия излишък над регулаторния минимум от 8% и задължителните капиталови буфери.

Въвеждането на МСФО 9 в сектора ни протече гладко. Ефектите обаче продължават да бъдат обект на внимание от страна на БНБ. Миналата година предмет на наблюдение бяха готовността на банките и плановете им за действия във връзка с предстоящите изисквания на МСФО 9. Сега сме на етап преглед и оценка на практиките на банките за оповестяване във връзка с прилагането на този нов стандарт.

От март транспонирахме Директивата за платежните услуги (PSD 2) в българското законодателство. Освен това с въвеждането от страна на БНБ на редица насоки на Европейския банков орган се извършва и цялостна промяна както на регулациите, така и на надзорните практики, свързани с платежните услуги.

Бих могъл да продължа да изброявам още важни моменти от работата на банковата система в България, но ще спра дотук. По своята същност процесите в нашия банков сектор са част от паневропейския контекст и банките ни са изправени пред сходни предизвикателства, включително и по отношение на регулаторната среда – предизвикателства, които ще бъдат обсъдени подробно по време на днешната среща на Съвета.

Позволете ми накрая да ви пожелая една много успешна работна среща.

Благодаря Ви за вниманието!

____________

Изказването е публикувано в тримесечния бюлетин на АББ, бр. 53, май 2018 г. и може да бъде видяно тук.


Изтегли DOC (42 KB)