logo Skip to content

Интервю с управителя на БНБ г-н Димитър Радев, публикувано във в. „Банкеръ“, брой 48/2018 г., с. 6 и 7,
30 ноември 2018 г.

БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ВЛЕЗЕ
ЕДНОВРЕМЕННО В БАНКОВИЯ СЪЮЗ И В ERM ІІ

Акценти: Влизането на България първо към банковия съюз и валутния механизъм, а в по-дългосрочен план към еврозоната няма да доведе до повишаване на ценовите индекси.

БНБ ще прилага задължителни изисквания към банките, свързани с техните отношения с кредитополучателите.

Едно предстоящо обръщане на лихвения цикъл, евентуално съчетано със забавена икономическа активност, ще доведе до натрупване и реализиране на повече кредитен риск в банковите баланси.

Брутният дял на необслужваните кредити и аванси в банковата ни система надхвърля средния показател за ЕС и еврозоната. Същевременно обаче у нас на системно ниво е по-висок делът на извършеното провизиране на брутните необслужвани кредити и аванси.

Г-н Радев, правителството ангажира България със сериозно усилие за влизане в Банковия съюз и в Единния надзорен механизъм като условия за допускане на страната ни в ERM ІІ. Как ще се разпределят надзорните ангажименти между ЕЦБ и БНБ при влизането на България в Банковия съюз? Коя от двете институции ще взема решения за прилагане на надзорни мерки и препоръки спрямо българските банки?

Става въпрос за едновременен акт на присъединяването на страната към банковия съюз и включването на българския лев във валутния механизъм ERM II. Единният надзорен механизъм (ЕНМ) е един от елементите на т.нар. банков съюз. При приемането на страната в ЕНМ тя автоматично ще стане член и на другия негов елемент – Единния механизъм за преструктуриране.

Присъединяването ни към банковия съюз следва да се реализира чрез установяване на т.нар. тясно сътрудничество (close cooperation) с ЕЦБ. Това е механизмът за членство в банковия съюз за страна, която е извън еврозоната.

При членство в Единния надзорен механизъм на банковия съюз чрез тясно сътрудничество БНБ ще прилага надзорните решения на ЕЦБ, като за целта БНБ ще издава съответните актове.

Надзорните ангажименти на ЕЦБ и БНБ ще бъдат разпределени по същия начин, по който те са разпределени между ЕЦБ и надзорните органи на страните от еврозоната, а именно ЕЦБ ще упражнява пряк надзор на т. нар. значими банки – обикновено трите най-големи банки, като този списък може да бъде разширяван, а БНБ ще упражнява пряк надзор върху останалите банки.

Подобно на страните от еврозоната ЕЦБ също ще упражнява общ контрол върху надзорните практики.

Ще има ли някакво влияние върху управлението на валутния резерв и на емисионната политика на БНБ евентуалното влизане на България в Банковия съюз?

Не. Присъединяването към банковия съюз по никакъв начин няма да промени мандата на БНБ, свързан с паричния режим и с управлението на валутните резерви на България.

Ще расте ли инфлацията в резултат на присъединяването на българския лев към еврозоната? Очаквате ли сериозен ръст на цените?

Самият акт на присъединяване първо към банковия съюз и валутния механизъм, а в по-дългосрочен план към еврозоната няма да доведе до повишаване на ценовите индекси. Опитите за спекулации, ако такива има, с цените на някои стоки предмет на масова и всекидневна консумация ще бъдат краткотрайни и пазарът бързо ще ги регулира. Това не означава, че цените ще останат неизменни в бъдеще. Както и досега, те ще зависят сериозно от равнището на международните цени. Фактор ще бъде и пазарът на труда. Самият процес на реална конвергенция означава доближаване до европейските равнища както на доходите, така и на цените.

На 19 ноември Европейската централна банка (ЕЦБ) излезе със становище по искане на министъра на финансите, свързано с проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции. Със законопроекта се предлага да се разшири инструментариумът на БНБ за макропруденциален надзор. В какво ще се изразява това?

С тези промени се създават законови основания в своята макропруденциална политика и практика БНБ да прилага задължителни изисквания към банките, свързани с техните отношения с кредитополучателите, наред с вече съществуващите задължителни изисквания по отношение на банковия капитал. Такива например могат да бъдат ограниченията за съотношение между кредит и обезпечение или между кредит и доход на кредитополучателя.

Инструментите, свързани с кредитополучателите, имат за цел както да предотвратят прекомерна задлъжнялост на кредитополучателите, така и да повишат устойчивостта на банките при материализирането на системен риск.

С промените за оценка на надеждността и пригодността на ръководителите на ключови управления в банките няма ли да ви обвинят в концентрация на още повече контрол и власт в политиките им по корпоративно управление?

Тези промени произтичат от необходимостта да бъдат приложени новите насоки на Европейския банков орган. Не става дума за намеса в политиките на банките, а за по-точни изисквания, свързани с корпоративното им управление. Такива изисквания в момента се въвеждат навсякъде в ЕС. Като цяло промените са насочени не към контрола и властта, а към отговорностите на корпоративното управление.

Какъв е броят и размерът (като обща сума) на големите и на вътрешните кредити в банковия сектор? Може ли те да се превърнат в проблем за шестте банки при предстоящия преглед на качеството на активите на банковата система, който ще бъде извършен от ЕЦБ?

Точните брой и размер представлява надзорна информация, която не може да оповестяваме публично. Важно е, че всички съществуващи такива кредити са в рамките на пруденциалните лимити, съответно няма причина да се очакват надзорни препоръки, включително и във връзка с предстоящия преглед на активите.

Давала ли е БНБ разрешения на някои банки да извършват операции, свързани с големи и вътрешни експозиции, които са изключение от общите правила посочени в Регламент 575?

Регламент 575 допуска при строго дефинирани условия да бъдат издавани такива разрешения. Имаме единични такива разрешения, които са изцяло в рамките на ограниченията по Регламент 575.

Можем ли да говорим, за повишен апетит на банките към поемането на кредитен риск? Какво показват финансовите резултати на финансово-кредитния сектор за деветте месеца на 2018-а? Как се движат нивата на капиталова адекватност за системата и в частност за четирите най-големи банки в страната?

По последните данни на паричната статистика на БНБ към октомври на годишна база вземанията по кредитите за неправителствения сектор нарастват с близо 8%, или с над 4 млрд. лева. В нашия регулярен "Икономически преглед" публикуваме обобщени резултати от провежданата от БНБ анкета за кредитната активност на банките. Последните резултати показват, че при кредитирането на домакинства се наблюдава слабо затягане на стандартите за отпускане на потребителски кредити и запазване на изискванията за предоставяне на жилищни заеми. Същевременно банките отчитат, че продължава облекчаването на условията по кредитите за фирми и домакинства по отношение на лихвените проценти и лихвения спред. Това са резултатите към полугодието. Текущо анализираме актуалното поведение на банките, включително и в контекста на наскоро обявените от БНБ повишени макропруденциални изисквания1 във връзка с активирането на антицикличния капиталов буфер от догодина.

Припомням, че вече над две години БНБ публично предупреждава за по-силно фокусиране върху управлението на кредитния риск. Това за банките в дългосрочен план е по-важно, отколкото постигането на самоцелни статистики за повече кредити. Едно предстоящо обръщане на лихвения цикъл, евентуално съчетано със забавена икономическа активност, ще доведе до натрупване и реализиране на повече кредитен риск в банковите баланси. Това изисква адекватна оценка и политики от страна на банките.

За първите девет месеца на годината печалбата на банковия сектор достига 1.2 млрд. лeва. Капиталовата адекватност остава висока – по последни данни съотношението на обща капиталова адекватност е близо 21%, а на капиталовата адекватност от първи ред – близо 20 процента.

Наблюдава ли се все още свиване на нивото на необслужвани кредити спрямо общия кредитен портфейл на системата и как изглежда то спрямо средния показател за ЕС и за държавите от Еврозоната? Какво е нивото на провизиране (обезценка) на необслужваните кредити в банковия сектор и къде се намира по този показател нашата финансова система спрямо средните нива за ЕС и за еврозоната?

Брутният размер на необслужваните кредити и аванси в края на септември надхвърля 7 млрд. лв., а делът му в общата сума на брутните кредити и аванси е точно 8.5 процента. Съответните показатели една година по-рано бяха над 9 млрд. лв., като сума и 11.45% като дял на необслужваните кредити и аванси.

Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси (след приспадане на присъщата за тази класификационна категория обезценка) по последни данни е малко под 3.5 млрд. лв., което е около 4% от общата нетна стойност на кредитите и авансите. Съответните показатели една година по-рано бяха около 4.5 млрд. лв. като сума и около 6% дял на нетните необслужвани кредити и аванси.

Брутният дял на необслужваните кредити и аванси в банковата ни система надхвърля средния показател за ЕС и еврозоната. Същевременно обаче у нас на системно ниво е по-висок делът на извършеното провизиране на брутните необслужвани кредити и аванси. Също системата ни разполага с капиталов излишък над сумата от регулаторния минимум и изискуемите капиталови буфери, като делът на този излишък в общия капитал е над средните европейски равнища.

Можете ли да кажете, че през 2018 г. банковата система в Европа и по-специално в България е по-стабилна от 2016 г., когато за първи път у нас бе извършена цялостна оценка на активите на банките и стрес-тестове? Какви са очакванията ви от процеса през 2018-2019-а?

Банковият ни сектор като цяло е в подобряваща се кондиция през последните три години. На системно равнище основните показатели за капиталова адекватност, ликвидност и рентабилност са над средните за Европейския съюз. Както посочих, равнището на необслужваните заеми е все още високо, но с ясно изразена тенденция на намаление.

Не очаквам планираната през 2019 г. задълбочена оценка на банките у нас да установи системни проблеми.

От средата на 2018-а насам сериозно влияние върху ръста на печалбата на банковата система (спрямо същия период на 2017-а) имат приходите от дивиденти на някои банки. Става дума най-вече за „Уникредит Булбанк”. Какъв е произходът на тези приходи от дивиденти, които преди това не се появяват в отчетите за приходите и разходите на банката? Питаме официално БНБ, защото тези приходи сериозно изкривяват финансовия резултат на целия банков сектор?

Без да коментирам конкретни банки, ще отбележа, че еднократните консолидационни ефекти нямат отношение към тенденциите във финансовото състояние на отделна кредитна институция, а още по-малко на сектора като цяло.

Знаем, че някои банки у нас държат големи ликвидни суми в сметки при своите чуждестранни майки. Какъв е броят на банките, които държат такива суми, надхвърлящи 10% от размера на собствения им капитал при своите майки. Такива експозиции могат ли да се смятат за големи кредити по смисъла на надзорните регулации и дали подобен начин на управление на активите не води до концентрация на риска за българските банки, които го практикуват?

Всички банки поддържат ликвидността и експозициите си в рамките на микро- и макропруденциалните изисквания и лимити.

Извършеният през 2016-а от БНБ преглед на качеството на активите на българските банки приключи с надзорни препоръки към някои от тях да увеличат капитала си чрез привличане на чуждестранни инвеститори. Независимо че банките положиха сериозни усилия за укрепване на капиталовите си позиции, точно тези препоръки все още не са изпълнени. Възможно ли е това да се превърне в проблем за съответните банки при прегледа на активите, който предстои да направи ЕЦБ?

Предстоящата оценка на банките от страна на ЕЦБ няма връзка с оценката, извършена от БНБ преди две години. Сегашният преглед, който е част от процедурата по присъединяването ни към Европейския надзорен механизъм (ЕНМ), ще се основава на данни от банковите баланси към края на 2018 г. и на новата методика на ЕЦБ, публикувана през това лято, която отразява въвеждането на Международния стандарт за финансово отчитане 9.

Каква ще е ролята на БНБ в предстоящия преглед?

Прегледът ще бъде ръководен от ЕЦБ, а БНБ ще съдейства за осъществяване на съответните дейности. Нашите две институции вече работят активно заедно, като доброто сътрудничество в този процес е факт, който ЕЦБ подчертава във вътрешната и публичната си комуникация.

Как ще се разпределят разходите за извършването на сегашния преглед? Те ще са изцяло за сметка на ЕЦБ или българските банки ще поемат част от тях?

Разходите за извършването на прегледа ще се поемат от ЕЦБ. Българските банки, обект на предстоящата оценка, няма да покриват разходите на ЕЦБ във връзка с процеса.

От началото на 2018-а оценката на риска от неплатежоспособност по кредитите и съответно – определянето на обезценката на всеки един от тези активи, се извършват съгласно МСФО 9. Прилагането на този стандарт ли ще бъде основната разлика на предстоящия преглед спрямо този от 2016 година?

Да, това ще бъде основната разлика, тъй като от началото на годината новият стандарт е в сила и банките го прилагат вместо досегашния Международен счетоводен стандарт 39.

С какъв риск ще бъдат третирани българските държавни облигации, деноминирани в евро, които са издадени и съответно закупени от българските банки до началото на 2018-а при предстоящия преглед на качеството на банковите активи?

Това третиране няма отношение към предстоящия преглед, а произтича от действащото европейско законодателство в областта на капиталовите изисквания. Това законодателство предвижда постепенно нарастване на рисковите тегла за въпросните облигации.

В хода на прегледа на качеството на активите ще се изисква ли от българските банки да са направили оценка на придобитите от тях активи, които преди това са били обезпечения по отпуснатите от тях кредити?

Изискването за актуални оценки както на придобитите активи, така и на ползваните за обезпечения е част от стандартите за добра счетоводна и бизнес практика.

По дефиниция резултатите от прегледа на качеството на активите, каквито и да са те, не изискват автоматично счетоводни преоценки. Съответно тези резултати директно не предполагат променени капиталови изисквания. Резултатите обаче ще могат да бъдат използвани като входяща информация в текущия надзорен преглед.

При предстоящия преглед на качеството на активите ще има ли диференцирана оценка на капиталовата и на икономическата свързаност на кредитополучателите при изпълнението на изискването за "големи кредити"?

Да, в съответствие и в рамките на регулаторните стандарти, установени с Регламент 575.

Как и кога ще бъдат оповестени резултатите от прегледа на качеството на активите?

ЕЦБ вече обяви, че резултатите се очаква да бъдат оповестени през юли 2019 година.

Димитър Радев е избран за управител на Българската народна банка от 43-ото Народно събрание за шестгодишен мандат, който започна да тече от 15 юли 2015 година. Опитът му в областта на финансите е огромен. Радев започва професионалния си път през 1980-а в Министерството на финансите. През 1992-ра той вече е заместник-министър и остава на тази длъжност във финансите през мандата на шест правителства до 2001-ва. През същия този период той е член на надзорния съвет на държавната по онова време Експресбанк (сега Societe Generаle Експресбанк), бил е член на Административния съвет на Банката за развитие на Съвета на Европа, а от 1998-а до 2002-а и неин заместник-председател и алтернативен гуверньор за България към МВФ и съпредседател на Икономическия подкомитет "България – Европейски съюз".

Димитър Радев активно участва в подготовката и въвеждането на валутния борд в България през 1997-а. Негова е идеята за създаването на фискален резерв, който да играе ролята на буфер, гарантиращ устойчивостта на държавните финанси и тяхната платежоспособност.

През 2001-ва Радев започва работа в Международния валутен фонд, където достига до позицията старши икономист и ръководител на мисии за техническо съдействие в управлението на публичните финанси в Департамента по фискални въпроси.

От 15 юли 2015-а е управител на БНБ с шестгодишен мандат. Едновременно с това Радев е член на Генералния съвет на Европейската централна банка, член на Генералния съвет на Европейския съвет за системен риск и Управител за България в МВФ.

____________

1 Макропруденциални изисквания, или изисквания за благоразумен надзор, е техническото название на всички надзорни изисквания, които произтичат от Базелските стандарти за банков надзор, Регламент 575 на Европейския съюз и сродните му нормативни актове, както и от насоките на Европейския банков орган.


Изтегли DOC (68 KB)