logo Skip to content

Публикация по интервю с управителя на БНБ г-н Димитър Радев пред MNI, 17 май 2019 г.

Забавянето на икономиката на еврозоната може да се окаже временно – заяви управителят на Българската народна банка пред MNI. Съвсем не е сигурно, обаче, дали Европа ще излезе от сегашния временен застой през втората половина на 2019 г.

„Икономиката на еврозоната надмина очакванията на много икономисти през първото тримесечие на годината. Все още предстои, обаче, да видим какви ще бъдат темпът и посоката на развитие на икономиката през следващите месеци и тримесечия,” заяви Димитър Радев, който е член на Генералния съвет на Европейската централна банка от назначението му през 2015 г., като посочи продължаващото напрежение в световните търговски отношения и „политическите събития“ в Европа.

„Последните данни може да се тълкуват като признак, че забавянето на икономическата активност в региона може да е временно,” каза той в отговор на нашите въпроси по електронната поща тази седмица.

Запитан дали слабият икономически растеж на еврозоната е форма на „японски сценарий“, той отговори: „Като наблюдаваме продължителни периоди на забавен растеж, много ниски лихвени проценти и застаряващо население в Европа, наистина идват на ум сравнения с предходни исторически епизоди и други икономики.”

„Ответните реакции на политиката могат да са ефективни само доколкото са насочени към структурни области като образованието, пазара на труда и пенсионните реформи. Фокусът трябва да остане ясен: стимулиране на производителността и конкурентоспособността,” каза той, добавяйки, че фискалните политики трябва да са по-силно ориентирани към растеж.

„Това не означава непременно увеличение на разходите. Още повече, че по-големите разходи ще имат отрицателен ефект в държави без пространство за фискално маневриране.”

Радев бе внимателен в своята оценка на неотдавнашните призиви за преразглеждане на стратегията на паричната политика на ЕЦБ. Той изрази предпазливост също и в отговор на предложенията, че институцията трябва да понижи заложената си средносрочна цел за темп на инфлация от близо до, но под 2%, на около 1%.

„Може би има основания да започне да се мисли дали трябва да се разгледа възможността за промяна,” отбеляза той. Но добави: “Каквото и решение да приеме ЕЦБ в това отношение (ако бъде взето такова), то следва да бъде под формата на добре комуникиран процес. Не мога да не се съглася напълно с неотдавнашния коментар на Петер Прат, който предупреди, че такива публични изявления могат да бъдат изтълкувани неправилно и дори да бъдат приети като признание от страна на ЕЦБ за неуспешно изпълнение на мандата си, което не е вярно.”

ЕЦБ разполага с „голям брой инструменти” в случай на сериозен икономически спад, каза той, като добави: „Вратата за покупки на активи не е затворена, както и не съществува заложено в правило ограничение за промяна на ставките като тези по улесненията с постоянен достъп или редовните операции на открития пазар.“

„Знаем, че може да има различни степени на подкрепа в рамките на Управителния съвет за определени особено нестандартни мерки, ако такива бъдат разглеждани. Следователно също така е вярно, че ефективността на арсенала на ЕЦБ в крайна сметка зависи от решимостта и ръководството й, а не от разнообразието или мащаба на използваните инструменти.”

Неутрализирането на негативните ефекти от отрицателните лихвени проценти е основна тема на дискусии от март, когато изказването на Председателя на ЕЦБ Марио Драги във Франкфурт доведе до предположението, че той обмисля въвеждането на диференциран лихвен процент по депозити, държани в централната банка.

Радев заяви: „Има основателни аргументи за притеснения от много ниските или отрицателни лихвени проценти, особено ако те остават на тези нива. Банките може да бъдат по-слабо мотивирани да подобряват ефективността поради ниските им разходи за финансиране. Същевременно, активите в балансите им може да ерозират и са изложени на бъдещ обрат в цикъла, и този риск трябва да бъде адекватно оценен.”

България, която се присъедини към Европейския съюз през 2007 г., вече отговаря на ключови критерии за приемане на еврото, а националната парична единица на страната се очаква да се присъедини към Валутния механизъм II на ЕС по-късно тази година.

Въпреки това, няма вероятност страната да влезе във валутния съюз по-рано от средата на 2022 г., заяви през януари Валдис Домбровскис, заместник–председател на Европейската комисия и отговарящ по въпросите на еврото, а Радев се съгласи, че остават някои пречки за присъединяването.

„Трябва да ускорим процеса на реална конвергенция,” каза той. „Предизвикателствата пред нас са структурни, а не фискални или монетарни. Предстои още работа и на институционалния фронт. Макар че институцията за управление на публичните финанси е образцова, както показват резултатите, в някои други институции са необходими съществени подобрения.”

В България обществената и политическата подкрепа за по-нататъшно задълбочаване на процеса на европейска интеграция „остава над средните нива за ЕС, въпреки, и навярно донякъде поради, развитието на текущата ситуация,” заяви Радев.

„Това вече става по-скоро рационален, а не емоционален избор, и това е добра новина.”

Целият материал в оригинал на английски език може да бъде прочетен тук.


Изтегли DOC (43 KB)