logo Skip to content

Публикация на г-н Калин Христов, подуправител на БНБ, ръководещ управление „Емисионно“, в изданието „Views. The EUROFI Magazine“, което се разпространява в рамките на „The Eurofi High Level Seminar 2018“, проведен в София, 25 - 27 април 2018 г.

ЗАЩО БАНКОВИЯТ СЪЮЗ НЕ Е РАЗУМЕН
ВАРИАНТ ЗА ДЪРЖАВИТЕ ИЗВЪН ЕВРОЗОНАТА?

Банковият съюз бе създаден в отговор на банковата криза и кризата с държавните дългове в еврозоната. Въпреки че е невъзможно напълно да предотврати възникването на банкови кризи в бъдеще, един добре изграден Банков съюз би трябвало да минимизира вероятността за възникването на такива кризи и тяхното въздействие върху банковите системи в Европейския съюз (ЕС).

Банковият съюз бе иницииран в рамките на еврозоната, но тъй като се основава на законодателството на ЕС и трябва да спазва целостта на единния пазар, остана отворен за участието на държави – членки извън еврозоната. Но последните засега не проявяват никакъв интерес. Ето накратко причините, обясняващи защо.

Главна цел на Банковия съюз бе да ускори интеграцията на банковия надзор и по този начин да намали фрагментирането на пазара. Друг основен мотив бе да се гарантира по-ефективен надзор на национално ниво, невъзпрепятстван от ненадзорни съображения, произтичащи от натиск на банковата индустрия върху надзорните органи.

Тези очаквани предимства на Банковия съюз обаче пораждат различни гледни точки в държавите – членки извън еврозоната.

Първо, известна степен на фрагментиране/диференциране на пазара може да бъде „здравословна”. Такава диференциация, наред с останалото, е отражение на рисковете, свързани с конкретна национална икономика или банкова система. Винаги съществуват специфични за отделните държави рискове. Те трябва да бъдат разграничавани, а не притъпявани, да се оставят пазарните сили да играят своята дисциплинираща роля.

Второ, аргументът против „превземането“ на регулатора от поднадзорните лица може да обхване и един унифициран надзор. Един банков субект само с местно значение едва ли може да оказва влияние върху наднационален надзорен орган, но нещата не стоят така с големите трансгранични банки.

Освен това съществуват явни непривлекателни фактори, заложени в „тясното сътрудничество” – механизмът, предназначен за държави членки, чиято парична единица е различна от еврото, за включване в Единния надзорен механизъм.

Страна с „тясно сътрудничество” ще бъде изправена пред изключително асиметрично третиране:

• Ще остава изключена от окончателното вземане на решения по надзорни въпроси в Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ);

• Надзорните решения на ЕЦБ, които не са правно обвързващи извън еврозоната, ще трябва да бъдат възпроизвеждани с актове на местния надзорен орган. Последният ще носи отговорност при спорове;

• Ще остава без достъп до ликвидна подкрепа от ЕЦБ;

• Няма да има достъп до Единния стабилизационен механизъм като потенциален източник на средства за пряка и непряка рекапитализация на банките.

Асиметриите и неравнопоставеността между държавите членки от еврозоната и тези извън нея допълнително се задълбочават в Единния механизъм за преструктуриране, в който присъединилата се към Единния надзорен механизъм с „тясно сътрудничество” страна автоматично се включва.

Горепосоченото обяснява защо включването с „тясно сътрудничество” в Банковия съюз преди членство в еврозоната е рисково.

* Превод от английски.


Изтегли DOC (32 KB)