logo Skip to content

Реч на г-н Иван Искров, управител на БНБ, пред Петнадесетата годишна среща на Асоциацията на търговските банки, хотел „Шератон”, 3 декември 2003 г.

Много пъти съм се срещал и разговарял с банковата общност както от позицията ми на банкер, така и като председател на комисията по бюджет и финанси в XXXIX Народно събрание. Днес за пръв път имам честта и удоволствието да адресирам банковата общност в качеството ми на управител на Българската народна банка. В тази първа реч пред банковата общност в страната ще засегна накратко както средносрочната политика на БНБ (стратегическите въпроси), така и текущите въпроси от работата на централната банка, които представляват интерес за обществото и банковата общност в частност.

Стратегическите въпроси

Естествен е въпросът каква политика от страна на БНБ може да очаква обществото и в частност банковата система в средносрочен период. Безусловен е ангажиментът, че следваната от централната банка политика ще бъде в рамките на зададения в закона за БНБ режим на паричен съвет. Средносрочната политика, свързана с членството на страната в ЕС и икономическия и паричен съюз, ще е един от приоритетите в работата на централната банка. Същевременно обаче БНБ няма да навлиза в преждевременни и спекулативни дискусии, свързани с членството на страната в икономическия и паричен съюз и на централната банка в европейската система на централни банки. В процеса на присъединяване на страната към икономическия и паричен съюз и на централната банка в европейската система на централни банки БНБ ясно осъзнава интересите на българското общество и ще защитава тези интереси последователно.

Много е важно обществото да разбира политиката и действията на централната банка не само от гледна точка на това те да имат легитимност предвид високата степен на независимост на институцията, но също така и от гледна точка на ефективността на тази политика. Колкото по-разбираеми за обществото са принципите, на които е основана политиката на централната банка, толкова по-ефективна е тази политика. Не случайно от началото на 90-те години на миналия век все повече се говори за централното банкерство като политика на управление на очакванията на икономическите агенти и финансовите пазари. Изхождайки от тази философия, БНБ ще следва последователна и прозрачна политика. При формулирането и следването на определена политика БНБ ще обяснява ясно и недвусмислено логиката, принципите и очакваните ефекти от тази политика. Като пример ще посоча въпроса за евентуалната отмяна на разрешеното в чл. 30 от ЗБНБ отклонение от 0.5 на сто от официално фиксирания в чл. 29 от ЗБНБ курс на лева към еврото. Решението на този въпрос ще бъде взето след задълбочен анализ от страна на централната банка на потенциалните ефекти от тази мярка и след отразяване на позицията на финансовата общност.

Комуникационната политика на централната банка ще бъде доразвита, така че да бъде разбираема за максимално голяма част от обществото. Специално внимание ще бъде отделено на комуникацията между БНБ и банковата общност като цяло. Централната банка ще следва унифицирана политика по отношение на търговските банки, без да има дискриминационен подход по отношение на размер и собственост на капитала. Както е добре известно, ефективната комуникация изисква усилия от всички страни, които са ангажирани в този процес. За да може централната банка при формулиране на политиката си да отчете адекватно интересите на търговските банки, трябва АТБ да може да генерира и представя пред БНБ единна и последователна позиция, която да изразява предпочитанията на банковата общност.

Подобряването на координацията между фискалната политика на правителството и управлението на неговата ликвидност и политиката на БНБ е друг важен приоритет, който следва да се очаква през 2004 г. и ще се развива непрекъснато в средносрочна перспектива. Несъмнено по-добрата координация между БНБ и министерството на финансите ще подобри управлението на ликвидността във финансовата система и ще намали колебанията на лихвените проценти на междубанковия пазар. Както вече подчертах пред XXXIX Народно събрание при избора ми за управител, БНБ ще бъде конструктивен и добронамерен опонент на правителствената администрация и надежден финансов агент на държавата.

Опитът от изграждането и внедряването на Системата за брутен сетълмент в реално време RINGS в средата на тази година показа, че по-ниската степен на развитие на страната и в частност на финансовата ни система има две измерения – проблемите, които създава тази изостаналост, и възможностите за бъдещо развитие, които тя ни дава. Това измерение, върху което трябва да насочим усилията си, е потенциалът за развитие, който ни дава тази особеност на страната. При решенията за технологичното обновяване на финансовия сектор и при приемане на политиките за неговото развитие можем и трябва да приемаме решения, които отразяват най-модерните практики в тези области, с което значително да се повиши конкурентоспособността на финансовия сектор на страната. БНБ не следва и няма да отстъпва от постигнатите в последните десет години достижения в областта на банковата инфраструктура за сметка на „по-авангардни” решения, дори те да са предлагани от първокласни международни институции. В политиката си централната банка ще отчита преди всичко интересите на българската финансова система и нейните клиенти в процеса на присъединяване към ЕСЦБ.

Действието на системата за брутен сетълмент в реално време повиши сигурността и ефективността и намали риска на националната платежна система. В краткосрочен план БНБ престои да осъществи преструктурирането на собствеността на системния оператор за плащания с банкови карти БОРИКА. При политиката си в тази област БНБ ще се ръководи от следните принципи:

1. Развитието на дружеството и на бизнеса с банкови карти да се осъществява по начин, отчитащ интересите на всички участници в този сегмент на банковите услуги, и

2. БНБ ще се стреми да не е директно ангажирана в оперирането с банкови карти, като ще се концентрира върху регулациите, касаещи сигурността и ефективността на платежната система.

В средносрочен период нивото и принципите на определяне на минималните задължителни резерви ще се приближават към тези в еврозоната. Но понастоящем текущата динамика на кредитната активност на търговските банки не дава възможност на БНБ в краткосрочен период да мисли за намаление на минималните задължителни резерви.

През последните години БНБ инвестира значителен ресурс в развитието и усъвършенстването на банковия надзор, която е основна функция на централната банка. Днес мога с голяма увереност да твърдя, че надзорната политика на БНБ е на нивото на най-добрите практики в света. В перспектива ще търсим по-голяма гъвкавост при провеждането на надзорната политика, като ще отделим специално внимание на спецификите на отделните банки. В допълнение на формалните регулации, описани в наредбите на БНБ, централната банка все по-често ще използва разговорите с мениджмънта на търговските банки и инспекциите на място като инструмент на надзорната си политика.

Текущите въпроси

Въпреки несигурното развитие на световната икономика националната ни икономика реализира стабилни и относително високи темпове на икономически растеж при запазване на ниски темповете на инфлация. Това е съпроводено с нарастване на заетостта и съкращаване на безработицата. Провежданата икономическа политика, в частност разумната фискална политика, поддържа макроикономическата стабилност и гарантира устойчивост на икономическия растеж.

С успешно реализираната от БКК продажба на Банка ДСК приключи банковата приватизация и преструктурирането на банковата система. Така на практика 98% от активите в банковия сектор принадлежат на частни институции, като 80% от тях се доминират от чуждестранни капитали. Финансовият сектор е един от най-динамично развиващите се сектори на икономиката на страната. Това дава достъп на все повече фирми и домакинства до кредитния пазар. Все по-голям брой инвестиционни проекти получават финансиране от банковата система и все повече домакинства могат да си закупят жилище и да потребяват стоки чрез финансиране от търговските банки.

Ако управителят на централната банка трябваше да адресира банковата общност преди три или четири години, голяма част от изказването му би било посветено на обяснение на ниските темпове на нарастване на кредита за фирмите и домакинствата и факторите, определящи това развитие. Четири години по-късно вследствие на добре проведеното преструктуриране на банковата система, инвестираните усилия и средства от страна на банките за усъвършенстване на моделите им за оценка на кредитния риск и непрекъснато усъвършенстващия се банков надзор от страна на БНБ от управителя на централната банка се очаква да коментира доколко са устойчиви относително високите темпове на нарастване на кредита за частния сектор и потенциалните ефекти върху икономиката на страната.

Много е трудно, ако не невъзможно, да бъде определен оптималният темп на нарастване на кредита за частния сектор. Множество фактори, голяма част от които специфични за отделната икономика, определят оптималното ниво на кредитна експанзия. Опитът ни и този на други страни ни дава сигнали, че може би кредитът за частния сектор расте с темпове над дългосрочния устойчив темп на растеж.

Централната банка отчита, че кредитната политика на търговските банки е рационална от гледна точна на всяка една от тях. Същевременно ние знаем, че натрупването на микро ефекти може да резултира в макро ефекти, чиято динамика да има нееднозначни въздействия върху икономиката на страната. Тъй като централната банка е отговорна както за стабилността на отделните банкови институции (чрез надзорната си политика), така и за общата икономическа и финансова стабилност (чрез поддържането на фиксирания валутен курс), БНБ анализира и влиянието на кредитната политика на търговските банки върху основните макроикономически показатели - инфлация, растеж на БВП, фискалната политика и платежния баланс.

Все по-доброто функциониране на финансовата система на страната подпомага икономическия растеж чрез по-ефективното разпределение на спестяванията в икономиката и чрез увеличения потенциал за привличане на чужди капитали. Същевременно относително голяма част от бързо нарастващият кредит за домакинствата се насочва към търсене на вносни потребителски стоки, което има негативно отражение върху търговския баланс и текущата сметка на страната. Сегашното ниво на дефицита по текущата сметка не е дестабилизиращо. Това, което централната банка очаква, е през следващата година да спре тенденцията на нарастване на дефицита по текущата сметка. Разбира се, множество фактори влияят върху динамиката на тази променлива, повечето от които са извън контрола на централната банка и правителството. БНБ чрез своите инструменти и правителството чрез бюджетната си политика се стремят да сведат до минимум риска от неблагоприятно развитие на динамиката на платежния баланс и международните резерви на страната.

Доброто ниво на ликвидност и капиталова адекватност (23% капиталова адекватност) на банковата система и високото качество на портфейлите (92% редовни кредити) на търговските банки дават основание да се счита, че кредитната им политика е основана на здрави основи и принципи. Въпреки това, отчитайки факта, че индикаторите за влошаване на качеството на портфейлите се проявяват с определено закъснение, централната банка предприе политика, която в максимална степен да съкрати това закъснение. От второто тримесечие на 2004 г. чрез промяна на Наредба N9 БНБ ще намали от 120 на 90 дни срокът за класифициране като загуба на една рискова експозиция при натрупване на просрочени плащания по главницата и лихвите. Тази промяна ще доведе и до предефиниране на групите рискови експозиции, определени в Наредба N9 на БНБ. В допълнение с цел подобряване на възможността на търговските банки да оценяват кредитния риск БНБ ще направи промени в Наредба N22 на БНБ, като премахне минималния праг от 10 хил. лева за регистрация на кредитите в централния кредитен регистър на банките. По този начин всички кредити, отпуснати от търговските банки, ще бъдат регистрирани в този регистър. Отчитайки текущата динамика на потребителското кредитиране, считам, че тази мярка в голяма степен ще подобри информацията на банките при вземане на техните кредитни решения в сегмента на потребителското кредитиране.

Запазването на доброто качество на портфейлите на търговските банки изисква високата кредитна активност да бъде съпроводена със засилване на капацитета на банките за управление на кредитния риск и другите основни рискове, както и с укрепване и разширяване на системите за вътрешен контрол.

Прегледът на средносрочните предизвикателства пред БНБ и дискусията на текущите въпроси могат да бъдат продължени. Аз ще спра дотук, тъй като не бих искал тази среща на банковата общност, която е посветена на наближаващия ден на банкера, да бъде изцяло доминирана от дискусии на работни въпроси. Смятам, че добрата практика от провежданите в миналото разширени изнесени срещи на АТБ може да бъде възобновена, така че банковата общност да има възможност за по-задълбочени и обширни формални и неформални дискусии.

Преди да завърша, искам да пожелая на всички колеги много успехи през настъпващата 2004 г. Уверен съм, че и през следващата година ще продължи тенденцията на нарастващи печалби в банковия сектор при запазване на качеството на портфейлите и стабилно ниво на капиталова адекватност.

Желая Ви много здраве и успехи.

Благодаря за вниманието Ви.


Изтегли DOC (68 KB)