logo Skip to content

Интервю на г-н Светослав Гаврийски, управител на БНБ, пред в. „Дневник”, брой 27 от 8 февруари 2002 г.

КРЕДИТИРАНЕТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ
СТИМУЛИРА С АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ

При предишното правителство позицията на централната банка беше по-скоро мълчалива. Това означаваше ли, че сте бил съгласен с всеки аспект на неговата политика?

Поначало мисля, че позицията на централната банка трябва да бъде мълчалива. Не мисля, че е работа на когото и да било от БНБ да обсъжда в публичното пространство действията на правителството, ако те по някакъв начин не засягат банковата система или стабилността в страната. Не е било необходимо и не смятам, че е необходимо централната банка да се появява и публично да критикува, когато има достатъчно други възможности за обсъждане на проблемите с управляващите. Ние имаме регулярни срещи с Министерството на финансите и Министерството на икономиката, на които обсъждаме въпроси от общ интерес.

Как оценявате работата си със сегашното правителството?

Казах, че политиката, практиката за общо обсъждане на проблемите продължава. За всичко, което е свързано с обща работа - споразумения с фонда, изграждането на обща концепция по подготовка на преговорите с фонда - ние се събираме и ги обсъждаме. Имаме много добри контакти с министъра на финансите, с министъра на икономиката.

Министерството на финансите посъветва ли се с вас например при обратното изкупуване на външен дълг или емитирането на еврооблигации?

Операциите, които се извършват по външния дълг, са право на Министерството на финансите и на правителството. Не мога да кажа, че съм бил в цялостната подготовка на преговорите за еврооблигационната емисия, но участвах в обсъждането в Народното събрание. Така че мисля, че има координация между нас и Министерството на финансите. Но пак казвам, че по-скоро ние можем да бъдем информирани, но решението се взима от правителството. Според мен в края на миналата година имаше необходимост, а и условия за емитиране на еврооблигации и смятам, че емисията е успешна и постигнатите условия са добри.

Как оценявате сегашните взаимоотношения между България и Международния валутен фонд? Съгласен ли сте със тези, които определят тези отношения като "извиване на ръцете" на българското правителство?

Не мисля, че има извиване на ръце или налагане на някакво мнение. Обикновено преговорите с фонда са обсъждане на предложената от правителството програма. Знаете, че МВФ приема програма на правителството, която е съгласен да финансира. Затова, когато едно правителство, независимо какво е то, предложи своята програма, тя задължително се анализира от специалистите на фонда. Ако правителството е предложило някакъв приход от данък например, който не е бил достатъчно добре оценен, това се обсъжда и се стига до краен вариант, за което естествено се правят отстъпки и от двете страни. Естествено е, че фондът има известна дисциплинираща функция и не позволява на което и да е правителство да се разпусне и да финансира някакви програми с увеличение на вътрешния дълг, който не може да се покрие по никакъв начин. Показателно за едно такова отклонение от тези общоприети параметри е Аржентина, която рухна в резултат на недобра фискална политика.

Имате ли някакви препоръки във връзка с отношенията с МВФ - нещо, което смятате, че трябва да се промени?

Ние подготвихме заедно с Министерството на финансите икономическата програма за 2002 г. и я изпратихме за съгласуване във фонда. Мисля, че тази програма е добра за страната и трябва да се изпълнява. Затова за мен са притеснителни течащите в момента обсъждания за намаляване на приходите в бюджета. Не е нормално след приемането на бюджета да се правят промени в данъчните ставки. В тази област трябва да се пипа много внимателно, за да може по някакъв начин да бъдат удовлетворени страните, без да се наруши стабилността на бюджета.

БНБ беше обвинена, че недостатъчно добре е управлявала валутните резерви. Как възприемате тези обвинения?

Този въпрос вече доста дълго се върти в публичното пространство. Става въпрос най-вече за фискалния резерв, за който се твърди, че може да се управлява по-активно с цел получаване на по-висок доход. Основната цел на централната банка обаче е да съхрани резервите на страната при минимален риск. Затова тези резерви са инвестирани в институции и в инструменти, които са с най-голяма сигурност. Естествено, че по-голямата сигурност води и до по-ниска доходност. Висока доходност би могла да се реализира само при някакви ежедневни активни операции и при по-висок риск. Естествено Министерството на финансите би могло - такова е и моето желание, да дава указания как да инвестираме тази част от валутния резерв, която е негова собственост. С МФ имаме сключени договори за срочни депозити, с които уточняваме как да бъдат инвестирани средствата от всеки депозит. Отговорността и доходността, която се получава, зависи единствено от техните нареждания. Иначе за общата доходност на валутния резерв на страната мога да гарантирам, че тя е много добра и това е доходността, която постигат почти всички централни банки.

Какви промени в Закона за банките смята да предложи БНБ?

Много се говори за това какви промени в законодателството трябва да бъдат направени, за да се подобри кредитирането. Моето мнение е, че законите, засягащи банковата система и кредитирането, са достатъчно добри. Те не са пречката за това да се отпускат кредити. Обсъждаме с банковата асоциация някои нови текстове в Закона за банките, но кой знае колко колосални промени в никакъв случай не може да се очакват. Това, което ще се промени, в никакъв случай няма да е от съществено значение за банковата система.

Какво според вас трябва да се направи, за да се „отпуши” кредитирането?

Едва ли е възможно да накараш една банка да кредитира по административен начин. Моето твърдо мнение е, че кредитирането и в момента се увеличава. Това, че всеки едва ли не иска да получи кредит и като не го получи, се оплаква, че банките не кредитират, е съвсем друг въпрос. Въпросът е по-скоро какво представяш пред банките. И нашите, и чуждите банки са се напатили от стария опит с лошите длъжници и естествено се съобразяват с техния риск. Разбира се, това не означава, че трябва да се кредитира само 1000 на сто сигурен проект или проект с 200% обезпечение, което може да бъде реализирано на другия ден. Смятам обаче, че в някои случаи банките не поемат и разумния риск, което съвсем не е банковата практика. Банките също имат своята отговорност по отношение на поемането на риска. С промените в закона кредитирането няма автоматично да се увеличи, но ще се даде по-голяма сигурност на банките.

Очаквате ли сумите, изнесени от банките в чужбина, да се върнат в страната при една по-активна стратегия за управление на вътрешния дълг?

Тези пари са инвестирани от банките в чужбина, понеже няма какво да се правят тук. Тези средства не са откраднати, те се водят по балансите и ние знаем къде са. В целия свят няма институция или финансова организация, която да не инвестира в чужбина, която да не си инвестира парите, за да носят доход. Ако Министерството на финансите има необходимост от пари, то може да емитира вътрешен дълг и да го реализира чрез банките. Важно е обаче как ще се използват тези средства. Необоснованото емитиране на вътрешен дълг ще намали възможностите за кредитиране.

Смятате ли да промените нивото на минималните задължителни резерви за банките?

Смятаме, че засега няма такава необходимост. Намаляването на резервите означава допълнително увеличаване на ликвидността на банките, а - както показа практиката от предишното намаляване - това не води до увеличаване на кредитирането. Що се отнася до диференцирането, ние вече взехме решение за изключване на дългосрочните кредити от базата, върху която се изчисляват минималните резерви. Това решение влиза в сила от март.

Какъв ресурс ще се освободи вследствие на това?

Много, много малък, защото за съжаление дългосрочният ресурс на банките е малък. Това обаче ще даде възможност на банките, които ползват дългосрочен ресурс, да намалят и лихвите по кредитирането с този ресурс.

Ще промените ли капиталовите изисквания за банките?

Абсолютно не смятам, че има нужда от това. Всяка банка сама трябва да прецени колко капитал й е необходим, за да работи. По-високите изисквания са просто създаване на допълнителен проблем на някои по-малки банки, които функционират добре и не е необходимо насилствено да ги тласкаме към консолидация. Ако те имат такова намерение, това неминуемо ще става в бъдеще. Малки банки с ограничени средства едва ли ще могат да функционират, колкото и да не им се иска да се обединяват. Всеки предпочита да бъде голям шеф на малка банка, а не по-малък шеф в по-голяма банка. Може би такъв е манталитетът ни.

Има ли нужда от промени в Закона за БНБ?

Естествено е, че могат да се направят някои промени, но те не са належащи. Няма нещо, което заплашва независимостта на централната банка, което е най-важното условие за правилното й функциониране. Надявам се, че всички ще се съобразяват със законите независимо от промените на управляващи и правителства.

Имаше идея да се обединят всички надзорни органи в страната в една мегаинституция.

Идеята не е наша. Такава дискусия тече в момента в цял свят, но няма определено становище кое е по-добро. Там, където банковият надзор е в централната банка, казват, че това е доброто решение. Там, където има консолидиран надзор, пък обясняват, че това решава всички проблеми. Всяка страна избира сама как да процедира. В момента обединяването на надзора в една институция в България би било самоцелно и няма да функционира добре, тъй като има различно ниво на развитие на отделните видове надзор.

Нека поговорим за приватизацията на банките. Как оценявате работата на Банковата консолидационна компания?

Там има само три сериозни въпроса, като един от тях отпадна с продажбата на дела в ЦКБ. Остават продажбите на ДСК и „Биохим”. Смятам, че след приключване на приватизацията на „Биохим” би следвало да се помисли изобщо за съществуването на БКК. При една-единствена банка не мисля, че трябва да се поддържа такава структура или тя трябва да е с някакъв много облекчен състав и затихващи функции. Може Министерството на финансите да поеме функциите й или някои друг. Ако има стратегия за приватизация, тя може да бъде изпълнявана от всеки.

За мен приватизацията в банковата система е приключила като проблем за страната. Имаме 82% частен сектор в банковата система и имаме само две държавни банки. Не споменавам изобщо Насърчителна банка, която има друга функция.

Неприятно изненадахте някои от кандидатите за „Биохим” с минималната цена от 95 милиона лева.

Неприятно изненадан може да бъде само този, който няма пари. Нашата единствена цел е с това да се покаже, че „Биохим” е една добра, работеща банка. Това вече не е периодът, през който искахме просто да се отървем от нея. Тя наистина беше проблемна, но след пет години тя е много добра банка. Знаете и случая с ОББ, когато след няколко години банката беше препродадена на многократно по-висока от първоначалната цена. Така че тази цена от 95 милиона лева е минимална и дори ниска. По този начин ние искаме да покажем, че търсим сериозни купувачи, които ще инвестират и развиват „Биохим”. Малките инвеститори имат за цел може би да влязат в банката, за да използват средствата й.

Какъв е проблемът с депозита на здравната каса, който е в БНБ?

Знаете, че в последно време много се коментира този въпрос. Ние не можем да даваме пълна информация за депозитите на нашите клиенти, но тъй като това е обществен въпрос, трябва да кажа, че здравната каса в момента има депозит в БНБ за 600 милиона лева. Касата получава договорената между нас лихва. Дали е висока или ниска може да прецени здравната каса и ако има проблеми, може да се откаже и да си изтегли парите. Нивата на лихвите през тази година не могат да се сравняват с нивата им от началото на миналата година и съответно и лихвите по депозитите са по-ниски. Централната банка не може да плаща много високи лихви, защото тя не може да оперира с левовите средства и те не носят никакъв доход. Не е вярно и твърдението, че през ноември депозитът е прекъснат. Ние просто съгласувахме с финансовото министерство нови условия и ги предложихме на здравната каса. Имало е само два-три дни прекъсване на депозита - в края на ноември и началото на декември. Но искам да потвърдя, че средствата на касата са в централната банка и тя си получава съответната лихва за това.

Интервюто взе Борислав Йорданов.


Изтегли DOC (57 KB)