logo Skip to content

Обръщение на г-н Иван Искров, управител на БНБ, до участниците в международната конференция на тема „Управление на кредитния риск”, София, 7 април 2004 г.

УПРАВЛЕНИЕТО НА КРЕДИТНИЯ РИСК В БАНКОВАТА
СИСТЕМА: НАСТОЯЩО СЪСТОЯНИЕ И БЪДЕЩИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

За мен е удоволствие да присъствам на първата конференция по управление на кредитния риск и да открия дискусията, в рамките на която ще се представят различни аспекти от модерното управление на кредитния риск.

Голямо е удовлетворението ми, че тези въпроси днес ще бъдат дискутирани между представители от целия спектър институции и сектори на икономиката, чиято политика пряко или косвено е свързана с проблематиката за оценката и управлението на кредитния риск.

Развитието на обществото и икономиката неизменно е съпроводено с рискове и несигурност, в управлението на които пряко или косвено са ангажирани всички негови членове. Управлението на рискове е в основата на финансовото и в частност на банковото посредничество. Оценката и управлението на кредитния риск, както и на останалите рискове – пазарен и операционен, е същината на банковата дейност.

Либерализацията на капиталовите потоци и финансовите пазари и последващата глобализация на бизнеса, началото на които бе поставено през 80-те години на миналия век, определи необходимостта от формирането на общ глобален стандарт за оценка и управление на кредитния и пазарните рискове. Този общ стандарт бе създаден през 1988 г. чрез приемането от Базелския комитет по банков надзор на обща рамка за управление на кредитния риск, известна като Базелски капиталов акорд1. През 1996 г. този стандарт бе допълнен чрез инкорпорирането на пазарния риск в общата рамка на оценка и управление на рисковете2. Създаденият от Базелския комитет акорд - стандартизиран подход към кредитния и пазарните рискове, се превърна в основен световен стандарт, като всички страни, които са интегрирани в световните финансови пазари, основават банковия си надзор на правилата, записани в него. Принципите на Базелския капиталов акорд са залегнали и в основата на стандартите на Европейския съюз в областта на банковия надзор3.

Въвеждането в България на принципите за управление на кредитния риск, заложени в капиталовия акорд, започна в началото на 90-те години на миналия век. Днес можем да кажем, че централната банка е постигнала висока степен на хармонизация на изискванията си за оценка и управление на кредитния риск с принципите на Капиталовото споразумение от 1988 г. Потвърждение на това през 2002 г. дадоха Международният валутен фонд и Световната банка в оценката си за българската финансова система. Такива заключения се съдържат и в прегледите за напредъка в подготовката за интегриране на финансовата система на страната, изготвяни от Европейската комисия4.

Понастоящем оценката и управлението на кредитния риск в банковата система се регулира със Закона за банките и няколко наредби: Наредба № 8 на БНБ за капиталовата адекватност на банките, Наредба № 9 за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка и Наредба № 7 за големите експозиции на банките. Опитът от изминалите години показа, че в среда на бързи и значителни промени в икономиката и банковата система и засилена кредитна активност БНБ и търговските банки успяха да изградят система за оценка и управление на кредитния риск, която позволи на банковата система да взема кредитни решения, основани на здрава основа. Показателни са данните за динамиката на качеството на портфейлите на банковата система в периода след 1997 година. Например през 1997 г. 58 процента от кредитите в банковата система са редовни, а в края на 2003 г. делът им вече е приблизително 93 процента. Качеството на кредитните портфейли и съотношението за капиталова адекватност на банковата система показват, че поетите рискове са добре оценени и управлявани от мениджърите на търговските банки. Разбира се, динамиката в развитието на икономиката и финансовата система на страната поставят непрекъснато предизвикателства пред банковите мениджъри и централната банка. Бързият растеж на кредитните портфейли на търговските банки поставя въпроса за това в каква степен този процес е съпроводен със съизмерими темпове на нарастване на информационния, технологичния и административния капацитет на търговските банки.

За да не допусне влошаване в качеството на вземаните кредитните решения, през последните няколко месеца БНБ предприе редица действия и мерки както от нормативен, така и от вътрешноорганизационен характер. По-важните от тях са промените в Наредба № 22 за централния кредитен регистър и Наредба № 9 за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка. Отчитайки текущата динамика на кредитирането, считам, че тези мерки в голяма степен ще подобрят информацията на банките при оценката на кредитния риск и ще създадат допълнителни резерви срещу потенциални неблагоприятни промени в портфейлите на кредитните институции.

Тук искам много ясно да подчертая, че дейността на централната банка, свързана с въвеждането и контрола на изпълнението на регулациите по отношение на банковия надзор, не изчерпва мерките, необходими за поддържане на финансовата стабилност в страната. Ролята и отговорността на частния сектор за поддържането на финансовата стабилност не може да бъде иззета от публичния сектор и в частност от централната банка. Оперативното управление на рисковете е отговорност преди всичко на мениджмънта на финансовите институции. Постигането и поддържането на финансовата стабилност е процес, който се основава на ангажимента и непрекъснатото взаимодействие между надзорните органи и финансовите посредници в икономиката. Именно затова БНБ горещо подкрепя прояви като тази, на която днес присъстваме.

В краткосрочен период процесът на интеграция на страната в Европейския съюз (ЕС) представлява допълнително предизвикателство поради необходимостта от пълна хармонизация на националната регулаторна рамка с тази в Евросъюза. Както вече казах, международните принципи за оценка и контрол на кредитния риск са напълно интегрирани в изискванията на българския банков надзор. До края на текущата година БНБ ще направи промени в Наредба №8 за капиталовата адекватност на банките, с които ще се въведат регулации за капиталово отчитане на пазарния риск. Тази промяна в наредбата ще влезе в сила през 2005 година. С нея БНБ напълно ще интегрира изискванията на действащия Базелски капиталов акорд в националната надзорна рамка, както и ще постигне необходимата хармонизация с надзорните принципи, приети в ЕС.

Добре известно е, че финансовите пазари и посредничество са едни от най-бързо развиващите се сегменти на националните и глобалната икономики. Това налага непрекъсната адаптация и развитие на моделите за оценка и управление на риска. Непрекъснатата интеграция на националните финансови пазари и системи доведе до необходимостта от създаването на нова рамка за надзор, която по-пълно да обхваща различните видове риск, които търговските банки поемат и управляват. През юни 1999 г. Базелският комитет за банков надзор инициира процедура за създаване на нов Базелски акорд, т.е. Базел ІІ, който да замени действащия в момента. През тази година Базелският комитет се очаква да приеме крайния вариант на новия акорд и страните ще започнат неговото прилагане към края на 2006 година.

По време на конференцията и дискусиите вие ще обсъждате в дълбочина философията на промените в оценката и управлението на риска, както и съществуващите в света най-добри практики в тази област. Тук бих искал да отбележа, че подобряването на рамката за контрол и управление на рисковете в банковата система води до ползи както за самата финансова индустрия, така и за икономиката и обществото като цяло. Инкорпорирането в новия акорд на надзорния преглед и механизмите за налагане на пазарна дисциплина чрез предоставяне на по-голям обем информация на обществеността увеличава прозрачността в работата на финансовата система и информираността на икономическите агенти, позволявайки им да вземат по-добри инвестиционни решения. Новата регулаторна рамка увеличава чувствителността на минималните капиталови изисквания към риска, който банковите институции поемат. По този начин банките, които поемат по-малък риск, ще могат да освободят част от капитала си и да го инвестират в по-продуктивни дейности, което е в полза на икономиката и обществото.

Какви конкретни предизвикателства поставя пред БНБ и търговските банки новия Базелски капиталов акорд?

На първо място трябва да се подчертае, че страните - членки на ЕС, са решени да инкорпорират напълно новия Базелски акорд в регулаторната рамка за банковия надзор на общността. Отчитайки факта, че през 2007 г. страната ни се очаква да бъде пълноправен член на ЕС, БНБ и банковата система трябва да са готови да въведат новия Базелски акорд още от първата година на неговото действие. За централната банка и банковата система това означава допълнителни инвестиции в информационни технологии, човешки капитал и знание, както и натрупване на големи по обем бази от данни. В допълнение на това по-голямата свобода, която ще даде новия акорд, изисква по-голям ангажимент от страна на мениджмънта на търговските банки при техния избор на модел за оценка и управление на рисковете.

Второ, новата регулаторна рамка ще постави предизвикателства и пред рейтинговата индустрия и клиентите на търговските банки. Имайки предвид, че кредитните рейтигни ще бъдат основа за оценката на кредитния риск, това създава стимули за клиентите на търговските банки за получаване на оценка от рейтингова агенция. Същевременно наличието на кредитни рейтинги ще дава по-добър и бърз достъп на икономическите агенти до банков кредит.

В тази кратка реч не бих могъл и нямам за цел да направя пълен преглед на управлението на риска в банковата система и средносрочните предизвикателства, пред които е изправена БНБ и финансовата индустрия като цяло. По-скоро вярвам, че споделеното от мен тук ще е една добра основа за провеждането на плодотворна и полезна дискусия по време на този форум.

Благодаря ви за вниманието.

Успешна и плодотворна дискусия.

____________

1 Виж Basle Committee on Banking Supervision ‘International Convergence of Capital Measurement and Capital standards’, Basle, July 1988.

2 Виж Basle Committee on Banking Supervision ‘Amendment to the Capital Accord to Incorporate Market Risks’, January 1996.

3 Виж ‘Directive 2000/12/EC of the European Parliament and of the Council relating to the taking up and pursuit of the business of the credit institutions’, March 2000.

4 Виж ‘Bulgaria: Financial System Stability Assessment’, IMF Country Report № 02/188, August 2002 и ‘Bulgaria: Financial Services Review’, European Commission, April 2003.


Изтегли DOC (65 KB)