logo Skip to content

Изказване на г-н Иван Искров, управител на БНБ, пред Втората годишна конференция на централните банки на Балканските държави, София, 17 май 2004

ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ, ИНВЕСТИЦИИ И РАСТЕЖ

Уважаеми проф. Йоргенсон, проф. Канавезе,

Уважаеми дами и господа,

Тази година отбелязваме 125-годишнината на Българската народна банка. Днешната конференция е част от поредицата мероприятия, които БНБ организира с цел отбелязването на тази значима за нас годишнина. Вероятно присъстващите в тази зала знаят, че българската централна банка е една от най-старите в света. Хронологически БНБ е тринадесетата поред централна банка в световен мащаб1.

Именно затова за мен е удоволствие да открия Втората годишна конференция на централните банки на Балканските държави. С провеждането на тази годишна изследователска конференция на БНБ се формира един постоянен форум, на който представители на централните банки от региона могат да дискутират теоретични въпроси и теми, свързани с банковата политика, както и да обменят знания и опит.

Виждането и практиката на макроикономическата политика през 90-те години на XX век се промени значително. Формиран бе консенсус, че основната цел на макроикономическата политика е да осигури „номинална котва” за контрол на инфлацията и инфлационните очаквания, да подпомага общата стабилност в стопанството и изграждането на благоприятна среда за устойчив дългосрочен икономически растеж и създаване на богатство в икономиката. Паричната политика е част от икономическата политика и като такава нейните крайни цели в една или друга степен трябва да се покриват с тези на общата икономическа политика на страната.

За относително дълъг период от време се считаше, че централната банка чрез паричната си политика може да влияе на дългосрочния тренд на развитие на заетостта, дохода и инфлацията в икономиката. С други думи, че паричните власти могат да контролират както номиналните, така и реалните променливи, с което да постигат едновременно повече от една крайна цел. Както теорията, така и емпиричният опит показват, че стратегията на едновременно преследване на няколко цели на паричната политика, които в повечето случаи взаимно се изключват, води до негативни резултати. По-добрият подход, който следва и нашата страна, е периметърът на паричната политика да се ограничи до постигането на ценова стабилност. Разбира се, отделните страни възприемат различна институционална рамка и стратегия на паричната политика, гарантираща им постигането на тази основна цел.

Промяната във виждането за макроикономическата политика и в частност за ролята на паричната политика бе повлияно и от бързите технологични промени през 90-те години на миналия век, които по своя мащаб са сравними с индустриалната революция от XIX век. Бързото развитие на информационните и комуникационните технологии промениха както структурата на икономиките, така и начина, по който централните банки анализират икономическата динамика и формулират своята политика и реакции. Производителността, инвестициите и икономическия растеж се превърнаха в едни от основните информационни променливи, използвани от централните банки при оценката на състоянието на икономиката и формулирането на паричната политика. Именно поради това темата на днешната конференция „Производителност, инвестиции и растеж” е особено актуална.

Събирането, обработката и анализа на данните ни даде възможност да оценим колко голямо развитие в икономиката и качеството на живот е постигнало човечеството за последните две столетия. Като пример ще спомена, че според изследване на ОИСР между 1820 и 2001 г. световният брутен вътрешен продукт се е увеличил близо 52 пъти, а световното население - 5 пъти, което означава, че доходът на човек е нараснал повече от 10 пъти2. Тези агрегирани показатели, разбира се, скриват различията в темповете на растеж и нивото на доход между различните страни и региони. Докато БВП на глава от населението в САЩ и Канада се е увеличил над 20 пъти за разглеждания период, за Африка това увеличение е само 3 пъти. Основният въпрос, на който икономическата теория следва да даде отговор, е кои са факторите, които стоят в основата на икономическия растеж и защо едни държави растат по-бързо от останалите.

Аз съм убеден, че тази конференция ще даде актуална представа за развитието на икономическата теория и знание по отношение на детерминантите на икономическия растеж и ще е източник на ценни идеи за провеждащите икономическата политика в страната. Убедеността ми се основава на факта, че сред нас е професор Йоргенсон (Jorgenson) един от най-авторитетните изследователи на икономическия растеж. Тук е и проф. Канавезе, който е един от изявените изследователи на развиващите се икономики и пазари и в частност на икономическото развитие на Латинска Америка и Аржентина.

Както вече споменах, 90-те години на миналия век бяха белязани с много бързо развитие на информационните и комуникационните технологии, което доведе до перманентна промяна в структурите на всички икономики. За България този период бе съпроводен и с преход от командна към пазарна икономика.

В началото на 90-те години българската икономика разполагаше с морално остарял физически капитал и демодирана организация на икономическата дейност. Промените, които трябваше да се реализират с цел трансформиране на икономиката от командна в пазарна, изискваха с бързи темпове да се осъществи обновяване на физическия и човешкия капитал. По различни причини обаче преструктурирането беше отлагано и затова платихме висока цена – продължителен период на стагнация и макроикономическа нестабилност. В условията на преобладаваща държавна собственост, висока инфлация и бързо променящи се относителни цени фирмите се въздържаха да правят инвестиции и това значително забави процеса на обновяване на капитала.

Едва след въвеждането на паричния съвет в средата на 1997 г. икономиката започна да се движи по възходяща траектория. За периода 1999 – 2003 г. БВП нарасна в реално изражение с близо 23%, а инвестициите в основен капитал - със 112%. Този растеж беше осъществен при намаляване на броя на заетите от 3.15 млн. през 1998 г. на 3.09 млн. през 2003 г., което дава нарастване на средната производителност на труда, измерена като брутна добавена стойност на един зает в размер на 25% за разглеждания период. Разбира се, изменението на производителността на труда в различните сектори на икономиката не е едно и също. Най-голямо е нарастването на производителността на труда в сектора на услугите и по-специално в транспорта и съобщенията, както и при финансовото посредничество, а най-малко - в селското стопанство. Високият растеж на производителността в транспорта и съобщенията в голяма степен отразява факта, че през последните години в този отрасъл бяха направени близо една четвърт от общите разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в икономиката.

Обновяването на физическия капитал през последните пет-шест години се осъществява с бързи темпове и това увеличава потенциала за растеж на българската икономика. Доходът на глава от населението остава относително нисък – 2255 евро по текущи цени през 2003 г. Като се отчетат различията в покупателните стандарти, този доход представлява едва 28% от средното равнище за Европейския съюз. В същото време данните от последните шест години показват, че българската икономика расте по-бързо от икономиките на ЕС. Нещо повече, този процес не бе прекъснат през последните две години, когато нашите основни търговски партньори забавиха темповете си на растеж. С увереност можем да твърдим, че в настоящия момент икономиката ни е по-устойчива на външни влияния (шокове), което е следствие на превежданата през последните седем години последователна политика на либерализация на икономиката, предсказуема фискална политика, основана на ниски бюджетни дефицити, и парична политика, основана на принципите на валутния борд и ориентирана към поддържането на ниски темпове на инфлация и реални лихвени проценти.

Опитът от предишните разширявания на ЕС ни показват, че процесът на конвергенция на реалния доход на глава от населението към средното ниво в съюза не е процес, който може да бъде постигнат за година или две. Същевременно сравнението между отделните страни ни показва, че те с различна скорост се приближават към средното ниво на дохода в ЕС, което е показателно за това, че провежданата икономическа политика в голяма степен определя траекторията на реална конвергенция. Ние не бихме могли със сигурност да кажем какъв период от време ще е нужен на България, за да достигне средното ниво на дохода на глава от население в ЕС. Със сигурност обаче можем да кажем, че от нашата решителност и усилия зависи продължителността на този период.

Когато преди седем месеца поех отговорността да ръководя БНБ, ясно заявих, че централната банка ще се въздържа от участие в спекулативни и преждевременни дискусии за икономическото развитие на страната и постигането на стратегическите й цели.

Днес, в годината, когато честваме 125-годишнината на БНБ, в годината на приключването на преговорите за членство в ЕС и само на две години и половина от постигането на тази стратегическа за нацията ни цел, искам ясно да заявя, че не може да съществува стратегия на икономическа политика за бързо доближаване на дохода на глава от населението до средното ниво в ЕС, която да е основана на намаляването на финансовата дисциплина и подкопаване на макроикономическата стабилност в страната.

Макроикономическата стабилност, дисциплинираната парична и фискална политика са задължителните предпоставки за постигане и поддържане на устойчив икономически растеж. Продължаването на либерализацията на икономиката и развитието на публични институции, способни да създадат благоприятна среда за иновации, инвестиции и растеж на производителността, е единствената стратегия на икономическа политика, която ще ни осигури бързо и устойчиво развитие на икономиката на страната.

Днешната конференция за мен е част от непрекъснатите усилия, които всички ние трябва да правим, за усъвършенстване на знанието и разбирането ни за факторите на икономическия растеж, което ще ни позволи да провеждаме такъв тип икономическа политика, която ще насърчава растежа и създаването на богатство в икономиката. Участието в тази изследователска конференция на представители на ЕЦБ, БМР, МВФ, всички централни банки от региона, както и на икономисти от университетите, частния и публичния сектор в страната ми дават основание да вярвам, че ще имаме една полезна и плодотворна дискусия.

Благодаря ви за вниманието.

____________

1 Виж Capie, F., Goodhart, C., Fischer, S., & Schnadt, N., (1994). “The Future of Central Banking. The Tercentenary Symposium of the Bank of England”, Cambridge University Press.

2 Виж “The World Economy: Historical Statistics”, OECD Development Centre, Paris 2003.


Изтегли DOC (51 KB)