logo Skip to content

Реч на г-н Иван Искров, управител на БНБ, пред Асоциацията на търговските банки, София, 8 декември 2004 г.

Уважаеми дами и господа народни представители,

Уважаеми господин министър на финансите,

Уважаеми г-н Костов,

Дами и господа,

Много ми е приятно да бъда между Вас и заедно да отбележим професионалния празник на банкера. Искам да благодаря на АТБ за предоставената ми възможност в качеството ми на управител на БНБ за втора поредна година да се обърна към банковата общност в страната.

В такива дни обикновено правим преглед на постигнатите резултати, опитваме се да погледнем в бъдещето и да определим тенденциите на развитие. В моето кратко приветствие към вас аз няма да нарушавам тази традиция, като отчитайки специалната роля на централната банка в банковата ни система, ще си позволя да насоча вниманието Ви върху политиката на централната банка и взаимодействието ни с търговските банки.

Но първо бих искал да кажа няколко думи за резултатите и очакваните тенденции.

През първите десет месеца на годината балансът на банковата система нарасна с 29% спрямо края на 2003 г., достигайки 22.3 млрд лева. Вследствие на стабилната макроикономическа среда, добре проведеното преструктуриране на банковата система, инвестираните усилия и средства от страна на банките за усъвършенстване на моделите им за оценка на кредитния риск и непрекъснато усъвършенстващия се банков надзор, търговските банки могат да увеличават относително бързо обема на портфейлите си, като същевременно контролират нивото на риска, който поемат. Можем да кажем, че опитът, който натрупваме в момента, е уникален за нашата икономика и банкова система. Индикатор за все по-доброто функциониране на банките са както постигнатите много добри финансови резултати (нарастваща възвръщаемост на активите и капитала), поддържането на стабилно ниво на ликвидност и капиталова адекватност и високо качество на портфейлите, така и нарастващата конкуренция в сектора, която води до улесняване на достъпа на домакинствата и фирмите до банково финансиране, подобрява обслужването и стимулира появата на нови банкови продукти. През първите десет месеца на 2004 г. общата печалба на банките достигна 366 млн. лева при реализирана печалба от 379 млн. лева за цялата 2003 г. Отчитайки развитието на сектора до момента, имаме основание да очакваме, че в края на годината банковият сектор ще реализира по-висока печалба от предходната 2003 г. Способността на банковите мениджъри да поддържат висок процент на редовните кредити (92.97 % редовни кредити към септември 2004 г., при 92.72 % към края на 2003 г.) запазва качеството на портфейлите.

Нарастването на печалбите в много голяма степен се определя от високите темпове на нарастване на кредита за частния сектор, който към момента нараства на годишна основа с 47.5%. Тази динамика в значителна степен изтощава капиталовата база на отделни банки, но общата капиталова адекватност на системата се запазва на относително високо ниво от 17.1 процента.

През текущата година все по-голямо развитие получи една тенденция, върху която БНБ няма директен контрол, но силно адмирира и подкрепя – нарастването на конкуренцията в банковия сектор и осъществяването на значителна пазарна консолидация – събитие, което се надяваме, че е по-скоро начало на процес, а не еднократно действие. Аз съм убеден, че всички ние в тази зала вярваме, че пазарът и конкуренцията са най-добрите механизми за повишаване качеството на финансовите услуги. В много кратък период България ще стане част от един огромен по мащабите си финансов пазар – този на страните - членки на Европейския съюз. Нарастването на конкуренцията и консолидацията на националния банков пазар само ще спомогне за по-бързото и гладко интегриране на банковия ни сектор в единния европейски финансов пазар.

Вече отбелязах, че преследването на индивидуалния интерес от всяка една търговска банка и повишаването на конкуренцията в банковия сектор е процес, който ние в БНБ подкрепяме. Същевременно бих искал да подчертая, че не трябва да се забравя фактът, че банковата общност има и много общи интереси, които, когато бъдат пренебрегвани (практиката го показва не само у нас), затрудняват постигането и на индивидуалния интерес на отделните търговски банки. Финансовото посредничество е вид търговия с доверие и постигането и поддържането на висока степен на доверие в банковата система като цяло е следствие на политиката на всеки един от членовете на банковата общност. Следователно всеки един от вас трябва да отчита и общия интерес. Нашата дейност в БНБ е насочена изключително към защита на публичния интерес така, както предвижда и законът за БНБ. През текущата година в банковата общност много се дискутира политиката на централната банка по отношение на кредитната активност на търговските банки, както и развитието на платежната система и в частност оттеглянето на БНБ от мажоритарната собственост в БОРИКА. Когато Вие, колеги, определяте политиката си или се опитвате да давате оценка или интерпретации на политиката на централната банка, трябва да не забравяте, че съществува общ интерес на банковата система, независим от индивидуалния „интерес за бонус”, и неговата защита е задача на всеки един от нас.

Когато миналата година се срещнахме по повод професионалния празник на банкера аз говорих обширно за намеренията и политиката на БНБ. Днес ще се огранича само до обобщение на политиката на централната банка за изминалата година и за настъпващата 2005 г.

В миналогодишното си обръщение към банковата общност подчертах колко е важно обществото да разбира политиката и действията на централната банка, като поех ангажимента БНБ да следва последователна и прозрачна политика. През тази година УС на БНБ взе редица решения, част от които оказаха съществено влияние на текущата дейност на финансовия сектор, а други бяха насочени към очертаване на средносрочните и стратегически перспективи на развитие на паричната политика и финансовата система на страната.

От гледна точка на ежедневното управление на ликвидността във финансовата система премахването на арбитражния марж за безналичната покупка и продажба на евро доведе до значително съкращаване на колебливостта на краткосрочните лихвени проценти. През втората половина на година овърнайт лихвите в страната практически не се отклоняваха от тези в еврозоната.

От началото на тази година БНБ предприе мерки, които бяха насочени към допълнително заздравяване на капацитета на банките за управление на кредитния риск и другите основни рискове, заздравяване на капиталовата им база и стабилизация на темповете на нарастване на кредита за частния сектор до едно умерено равнище, което може да бъде поддържано в средносрочен период.

• Разширението на кредитния регистър чрез промените в Наредба №22 подобри информацията на банките при вземане на техните кредитни решения в сегмента на потребителското кредитиране.

• От второто тримесечие на 2004 г. чрез промяна на Наредба №9 БНБ намали от 120 на 90 дни срока за класифициране като загуба на една рискова експозиция при натрупване на просрочени плащания по главницата и лихвите. Тази промяна доведе до предефиниране на групите рискови експозиции, като по този начин значително съкратихме срока, в който бихме получили информация за промяна в качеството на портфейлите на търговските банки.

• От второто тримесечие на 2004 г. чрез промяна на Наредба №8 извадихме от капиталовата база неодитираната текущата печалба на търговските банки.

• През месец юни и октомври променихме наредбата за минималните задължителни резерви, с което стъпаловидно изключихме от признатите резерви наличните банкноти в касите на търговските банки и възстановихме минималните резерви за депозитите над две години.

Тази промени целяха да дадат сигнал на банковата общност, че по-равномерното нарастване на кредита за частния сектор е от интерес на финансовия сектор и устойчивото развитие на икономиката като цяло.

Мисля, че всички в тази зала ще се съгласят, че решенията за тези мерки бяха взети по прозрачен начин (председателят на АТБ участваше без право на глас в дискусиите на УС на БНБ) и бяха прокомуникирани и приложени по начин, който позволяваше на търговските банки да реагират адекватно и без излишни изненади на тези промени.

В продължение на темата за комуникацията между БНБ и търговските банки бих искал да изразя удовлетворението си от това, че съвместно успяхме да възстановим практиката да се организират разширени изнесени срещи на АТБ, където имаме възможност за по-задълбочени и обширни формални и неформални дискусии по горещи теми.

През тази година УС на БНБ обсъди и прие стратегията за развитие на централната банка до 2009 г. Една от целите на този документ е да даде сигнал на икономическите агенти и в частност на банковата общност за основните задачи и принципите, на които ще се основава политиката на централната банка в периода до 2010 г. Подписаното споразумение между правителството и Българската народна банка очерта политиката и ангажиментите, които ще се следват в процеса на въвеждане на еврото в Република България в периода до 2010 г., и потвърди ангажиментите, които УС на БНБ пое в своята стратегия.

В БНБ считаме, че определянето на политиката на централната банка в един по-дълъг хоризонт и представянето й на цялото общество създава атмосфера на предсказуемост и спомага за по-лесното формулиране на целите на всеки член на обществото ни.

През настъпващата 2005 г. БНБ ще продължи да следва последователна политика, надграждаща над постигнатите вече резултати без създаване на изненади. В първата част на годината ще въведем в действие промените в Наредба №8 за отчитане на пазарния риск в банковите портфейли. Текущата ни надзорна работа ще постави силен акцент върху стимулирането на търговските банки да бъдат по-предпазливи при поемането на кредитен риск. Не само че не следва да се очаква занижаване на стандартите за оценка на кредитния риск, а трябва да се върви в посока на тяхното завишаване. Ще бъдем добри партньори на онези банки, които поставят по-голям акцент върху политиката на гарантиране на високо качество на изградените вече големи по обем кредитни портфейли, а не върху стремежа към допълнително разширяване на обемите на всяка цена. Обяснението: „ние сме част от международна банкова група...”, запазете за вас. Най-важни са балансираните интереси на цялото общество, а не на отделни негови представители.

През идната година БНБ ще завърши процеса на намаляване на дяловото си участие в националния картов оператор БОРИКА. До края на тази година ще изпратим на всяка една търговска банка писмо-оферта с параметрите на нашето предложение, както и критериите за оценка на успешността на процедурата. В случай че не успеем да постигнем заложените цели и критерии, ще преминем към нова и различна процедура. Поддържането на стабилна, ефективна и нискорискова платежна система е въпрос от общ интерес и аз вярвам, че всеки един от нас ще успее по най-добрия начин да съчетае индивидуалния с общия интерес.

Настъпващата 2005 г. трябва да носи и „знака на защита на потребителя”. БНБ съвместно с АТБ и министерствата, които имат отговорности в тази област, ще трябва да изработят проект на закон за потребителското кредитиране. Този закон е важен не само от гледна точка на изпълнение на нашите ангажименти в процеса на присъединяване към ЕС. Потребителското кредитиране е най-динамично развиващият се сегмент на банковия пазар и засяга голяма част от обществото ни. За да сме сигурни, че процесът на кредитиране на домакинствата е поставен на здрава основа и е устойчив, трябва да гарантираме, че потребителите получават точната информация при вземане на решение и добре разбират задълженията и рисковете, които поемат. Ако погледнем този сегмент от кредитния пазар, ще видим, че преди седем години той практически не съществуваше. С други думи този пазар има голям потенциал, но и носи своите рискове, тъй като домакинствата нямат дълъг опит в натрупването на дългове и тяхното управление. В много голяма степен се съгласявам с виждането на колеги от банковата общност, че кредитирането на домакинствата е „кокошката, която снася златни яйца”, но за мен ключовият въпрос е кой е най-добрият начин, по който да гарантираме, че кокошката, която снася златни яйца, ще продължи да го прави за дълъг период от време, при това в добра кондиция.

Не се съмнявайте, че ще продължим политиката на диалог и дискусии с банковата общност по всички въпроси от общ интерес. Ще бъдем максимално прозрачни и последователни в нашата политика, което допълнително ще повиши степента на предвидимост на нашите действия. Ние много добре разбираме и отчитаме мотивите, които движат политиката на търговските банки, но това ниво на разбиране трябва да бъде взаимно.

Уважаеми колеги,

Подписването на договора за членство на България в ЕС през 2005 г. окончателно ще потвърди ясната перспектива пред страната и ще създаде нова вълна на оптимизъм в обществото ни, икономиката и чуждестранните инвеститори. Имаме всички основания да очакване една благотворна и успешна за банковия сектор година.

Текущото развитие на световната и националната икономика ни дават основание да очакваме, че настъпващата година ще е успешна за нашата икономика и в частност за банковия сектор. През следващата година нямаме основание да очакваме промяна във финансовите резултати и стабилността на банковата система. Предвид нарастването на портфейлите на търговските банки е естествено да видим по-умерени темпове на нарастване на кредита за частния сектор, без това обаче да се отрази на стабилността на системата. Процесът на нарастване на конкуренцията ще продължава да се задълбочава и ще води до нарастване на броя и качеството на предлаганите услуги при поддържане на стабилно ниво на цените на кредита. По-високата конкуренция неизбежно ще създаде стимули за консолидация на банковата система като една от възможните стратегии за реакция.

Преди да завърша, искам да пожелая на всички колеги здраве и много успехи през настъпващата 2005 г., както и весели и щастливи коледни и новогодишни празници.

Благодаря Ви за вниманието.


Изтегли DOC (69 KB)