logo Skip to content

Изявление на г-н Иван Искров, управител на БНБ, във връзка с публикуването на „Редовния доклад на Европейската комисия за напредъка на България в присъединяването към ЕС”, 7 октомври 2004 г.

Вчера, 6 октомври (сряда) 2004 г., Европейската комисия публикува „Редовния доклад за напредъка на България в процеса на присъединяване” за 2004 г. Това е изключително важно събитие не само защото това е последният Редовен доклад преди присъединяването, но и защото той очертава основните насоки и приоритети, в които трябва да се насочат усилията за изпълнение на поетите ангажименти и подготовка за членството. Част от Редовния доклад се отнася до финансовия и банковия сектор. Като активен участник в подготовката за присъединяване, включително чрез съпредседателството на работната група по глава 11 "Икономически и валутен съюз" (ИВС), ние оценяваме, че докладът трябва да се подложи на внимателен анализ с оглед ускоряване на процеса.

Икономическо развитие и финансова стабилност

ЕК подчертава още веднъж стабилността на паричния съвет и неговия принос за финансовата стабилност, ниската инфлация и добрите макроикономически показатели. Обръща се внимание, че стабилизиращата роля на паричния съвет не може да се осъществи без цялостна икономическа политика, ориентирана към стабилността.

Обща оценка на банковия сектор

Не може да не се чувстваме удовлетворени от оценката, която се съдържа в доклада, по отношение за банковия сектор. Отбелязва се, че банковият сектор е увеличил значително своята роля във финансовото посредничество. Посочва се, че въпреки растежа на кредитите, банковият сектор е стабилен и че банковите индикатори като капиталова адекватност и качество на кредитния портфейл са добри. Дава се висока оценка на банковия надзор и неговата роля за поддържане на финансовата стабилност.

Оценка на прогреса в банковото и свързаното с него законодателство

Оценени са усилията ни по синхронизиране на българското банково законодателство с правото на ЕС. Редовният доклад съдържа препоръки по отношение на правното хармонизиране в областта на независимостта на централната банка – институционална, финансова, персонална, както и в областта на забраната за пряко финансиране на публичния сектор.

Бих искал да подчертая, че всички тези препоръки вече са взети предвид и са включени в измененията и допълненията в Закона за БНБ. В деня, в който Европейската комисия публикува Редовния доклад, 39-то Народно събрание гласува на първо четене проекта на този закон. Това представлява решаваща стъпка за пълно синхронизиране с изискванията на Договора за създаване на Европейската общност и Протокола относно Устава на ЕСЦБ и ЕЦБ, която отваря широко вратата на БНБ за членството в Европейската система от централни банки.

В областта на свободно предоставяне на услуги по отношение на банковия сектор се оценява значителния напредък, като се посочва не само правната хармонизация, но и успешното изграждане на административен капацитет. Отбелязва се, че “Структурите за банков надзор са добре подготвени за осъществяването на надзор върху търговските банки и финансовите къщи в съответствие с надзорните регулации”. Посочва се, че банковият надзор е създал добър административен капацитет, който се доказва от постигнатите резултати по отношение на ниското ниво на необслужвани кредити. В същото време се отбелязва, че едно от предизвикателствата за надзора е въвеждането на изискванията на новото Базелско споразумение за капитала и свързаните с него европейски директиви.

В областта на свободното движение на капитали се отчита висока степен на хармонизиране на българското законодателство с правото на общността.

В областта на статистиката, където БНБ участва активно в процеса на хармонизация, се отбелязва съществен прогрес.

Като положителна стъпка в борбата срещу фалшифициране на платежни средства в Редовния доклад се отбелязва сключеното през ноември 2003 г. споразумение между БНБ и МВР и създаването на „Национален център за анализ” в БНБ.

Въпреки положителните оценки и удовлетворението ни от тях сега нашите усилия се насочват към онези ангажименти, които предстои да бъдат изпълнени, за да приключим с процеса на подготовката:

• Както се посочва и в Доклада, предстои транспонирането на правото на общността по отношение на капиталовата адекватност. В това отношение вече БНБ е изготвила проект за нова Наредба № 8 за капиталовата адекватност и очакваме тя да бъде приета от УС на БНБ преди края на тази година и по този начин да изпълним изцяло в срок поетия ангажимент.

• Необходимо е да се синхронизира българското законодателство в областта на институциите за електронни пари и финансовите конгломерати. В тази област БНБ ще участва активно в процеса на транспониране.

Както се посочва в Редовния доклад, значителен прогрес е постигнат от БНБ в хармонизирането на българското банково законодателство с изискванията на кодификационната банкова директива, като остава да се приключи процесът с въвеждане на принципите за единен паспорт и за осъществяване на надзор от страната по седалище.

• Считаме, че за успешното въвеждане на принципите на новото базелско споразумение за капитала е необходимо да положим усилия за разширяване на техническия капацитет за оценка на риска.

По отношение на платежните системи докладът посочва, че е необходимо да се приключи хармонизирането. В това отношение БНБ беше активен участник в подготовката на Закон за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи, в който всички съображения на Европейската комисия са изцяло включени. Вчера Комисията по Европейска интеграция към Народното събрание прие единодушно проекта за закон, внесен от група депутати. Предстои обсъждането и приемането му в парламента, с което изцяло ще се изпълнят ангажиментите ни в тази област.

• В областта на взаимоотношенията на БНБ и правителството в частта за забраната за пряко финансиране на публичния сектор, както се посочва в Редовния доклад, остава да се приемат изменения в Закона устройството на държавния бюджет.

Българската народна банка продължава активно да работи по въвеждане изискванията на правото на ЕС, като в същото време изгражда механизъм и необходимия административен капацитет за успешно присъединяване към Европейската система от централни банки и еврозоната.


Изтегли DOC (43 KB)