logo Skip to content

Поздравление от г-н Иван Искров, управител на БНБ, пред Асоциацията на банките в България по случай 20 години от създаването на сдружението, София, 3 април 2012 г.

Уважаеми г-н Президент,

Уважаеми дами и господа,

Скъпи колеги и приятели,

За мен е голяма чест и удоволствие да бъда днес тук и заедно с вас да отбележим 20-годишнината на професионалното сдружение на банкерската гилдия - Асоциацията на банките в България. Това е чудесен повод асоциацията да бъде поздравена за успешно изминатия от нея дълъг път, през който тя се утвърди като една от най-авторитетните браншови организации в Република България. През всичките тези години асоциацията последователно подпомагаше своите членове при осъществяване на банковата им дейност и защитата на техните интереси, като в същото време тя не е преставала да бъде солиден и конструктивен партньор на регулаторния орган в лицето на централната банка, както и на други органи на държавната власт и представителите на бизнеса.

Ето защо тук присъстваме всички членове на УС на БНБ като доказателство за уважението на висшето ръководство на централната банка към вашия труд и професионални достижения!

Зад историята на АББ стои индивидуалният път с постиженията, но и с предизвикателствата пред всеки един от членовете на асоциацията. И тъй като един юбилей обикновено предизвиква както равносметки за миналото, така и пожелания за бъдещето, ще се постарая в моето поздравление към вас да има по малко и от двете.

Упражняването на нашата професия е свързано със способността ни да служим на обществото и да помагаме на българската икономика. Защото, както добре знаем, банките носят висока отговорност в условията на пазарна икономика - постоянното технологично обновяване, разработването и предоставянето на нови продукти и услуги, както и предсказуемостта и стабилността на банките са задължителното условие, за да има икономически просперитет. От първия си работен ден като управител на БНБ до сега не съм спирал да повтарям и да внушавам, че тази отговорност изисква индивидуалните усилия на всеки един от нас да бъдат подчинени и на една по-дългосрочна цел - да го наречем усещане за мисия, - която надхвърля конкретните финансови или пазарни съображения на деня. Именно юбилей като днешния ни напомня, че зад ежедневните статистически справки, баланси или отчети за доходите стои историческият хоризонт, който в крайна сметка маркира пътя на нова демократична България.

Говорейки за история, точно настоящата криза събужда потребността от вглеждане в миналото. За тази криза често се казва, че е най-голямата в глобален мащаб за последните десетилетия. Въпреки това вече в четвъртата година след фалита на Лемън Брадърс, предизвикал буря на световните финансови пазари, незатихнала и до днес, банковият сектор на България продължава да изпъква със своята стабилност и предсказуемост.

Независимо от неблагоприятната обща стопанска конюнктура банките у нас проявиха гъвкавост и операционна ефективност, за да съумеят да запазят значителни капиталови и ликвидни буфери. Въпреки че качеството на кредитните портфейли се влоши (в края на 2011 г. делът на лошите кредити е 14.93%), банковият сектор продължава да разполага с адекватна степен на провизираност и капиталова защита. Сумата от обезценките на кредитите по Международните стандарти за финансова отчетност, специфичните провизии за кредитен риск и капиталовия излишък (т.e. капитала в системата над изискуемия регулаторен минимум) възлиза на 103% от брутната стойност на лошите кредити. Въпреки значителното нарастване на разходите за провизии през последните три години банковата система не е преставала да генерира положителен финансов резултат, който увеличава капиталовия буфер. А в случаите на недостиг или липса на печалба в дадена институция БНБ оказваше надзорен натиск върху акционерите да инвестират допълнителен капитал. Днес банковият ни сектор разполага с изключително високи (включително спрямо световната практика) показатели за ликвидност (25.87% към февруари т.г.) и капиталова адекватност (17.53% към декември м.г., в това число 15.74% адекватност на капитала от първи ред), без в пресмятането на тези коефициенти да участва дори един лев публични средства.

България остана една от малкото държави в ЕС, където нямаше необходимост от спасяване на нито една кредитна институция с парите на данъкоплатците. Банките тук не само че нямаха вина за икономическия спад и не са представлявали източник на системни рискове, а тъкмо обратното - те продължават да бъдат една от главните опори на макроикономическата и финансовата стабилност на страната.

Стабилността на банките в България логично печели и доверието на местните вложители - на годишна база до края на февруари депозитите от домакинствата нарастват с 13.2%. В резултат на това много отчетливо се затвърждава една важна структурна тенденция - плавно и без значителен натиск за покачване на депозитните лихви зависимостта от привлечен от външни източници ресурс е вече сведена до приемлив минимум. Например, в края на февруари около 12% от общия привлечен ресурс е от банки-майки от чужбина, при почти 1/4 в края на 2008 г.

Връщайки се назад, си даваме сметка, че днешното състояние на банковата система у нас до голяма степен се дължи на свършеното в годините непосредствено преди глобалната криза. Насърчаването на благоразумно поведение на банките в онзи период чрез консервативната и антициклична надзорна политика на БНБ, независимо от преследването на пазарни дялове и печалби, подготви банките за последвалата криза със стабилни ликвидни и капиталови буфери.

Но и това благоразумно поведение на банките и на БНБ по времето на икономическия бум също имаше своите исторически корени. То следваше добре научените поуки от един още по-ранен период - голямата финансова и банкова криза от средата на 90-те години на миналия век.

Нека оставим на изследователите на новата стопанска история на България да откроят отделните етапи - например изходната позиция в началото на прехода с огромна държавна собственост в банките и стихийното възникване на множество частни банки при на практика тепърва изграждащ се банков надзор и регулации; държавната намеса в кредитните процеси и декапитализацията на банките в средата на 90-те години на миналия век; постепенното освобождаване на сектора от политическа зависимост; приватизацията и навлизането на чуждестранните капитали (предимно от страни от ЕС); създаването на модерни регулации и натрупването на надзорен опит. Още сега обаче може да обобщим - и това съвсем няма да бъде пресилено - че историята на съвременното банково дело е най-добрата част от историята на социално-икономическия преход в България след промените от 1989 г.

Днес България разполага с модерна и здрава банкова система.

От друга страна, отговорното поведение предполага необходимост не само да оценяваме постигнатото, но и да го пазим. Защото банковият сектор в България изигра водеща роля за общия икономически растеж след стабилизацията и въвеждането на валутния борд през 1997 г. Средният реален годишен темп на растеж на БВП на България за периода 1998 г. - 2011 г. е 4%, а реалният растеж с натрупване за същия период - 63.5%. Същевременно добавената стойност в отрасъла, класифициран от националната статистика като „финансови и застрахователни дейности”, се радва на среден реален годишен растеж от 13.3%, докато с натрупване пак за същия период - на цели 384.9%. През цялото това време около 1/6 от растежа на БВП на страната се дължи на този сектор, който е основно доминиран и представляван от банките.

Освен като фактор за икономическия растеж значима е ролята на банковата система и по отношение на привличането на преки чуждестранни инвестиции в България. За периода от 1998 г. до 2011 г. в България са влезли общо 76.6 млрд. лв. преки чуждестранни инвестиции, като от тях над 1/6 (11.9 млрд. лв.) са преките инвестиции конкретно в банковия сектор.

Не на последно място, банковият сектор формира голяма част от „най-светлия” дял в българската икономика. Ролята на банките в България не бива да се разглежда изолирано от факта, че те са един от най-големите и изрядни работодатели. През 2011 г. броят на работещите в банковата система служители на пълен работен ден достига 33 677 души в края на годината. С платените например само през 2011 г. данъчни разходи в размер на 77.6 млн. лв. и разходи за персонал в размер на 722.8 млн. лв. банковият сектор се нарежда сред най-големите данъкоплатци и вносители в системата на социалното осигуряване в България. Забележете, че в тези числа дори не отчитам приноса на централната банка.

Ето защо всичко онова, което е добро за банковата система и й осигурява възможност за изпълнение на нейните традиционни функции, е добро и за икономиката на България. Страната ни не може да си позволи да се лиши от големия положителен принос на банките за икономическия растеж - какъвто за съжаление би бил ефектът, ако вземащите политическите решения се поддадат на определени популистки настроения, лансирани напоследък от някои фигури, които използват всеки повод за излизане на медийната сцена. В България няма причина банките да бъдат обременявани допълнително с необмислени административни регулации и свързаните с това разходи. Напротив, тежестта от такова допълнително бреме ще се върне като бумеранг срещу интересите на нашето общество и българската икономика като цяло.

Нихилистичните нагласи към собствените успехи в миналото възпират предприемчивостта и способността да се планира бъдещето. Това забавя развитието на икономиката. Но заради обикновеното непознаване на собствената стопанска история могат да бъдат вземани решения със силно негативни последици. Ето защо най-хубавото, което можем да си пожелаем както за сектора, така и за икономиката като цяло, е занапред публичната намеса в банковото дело в България да продължи да се ограничава предимно до благоразумните и консервативни регулации и надзорни практики.

Подронването на доброто име на сектора е стратегия без победител, защото ще ограничи и оскъпи предлаганите от банките услуги, което в крайна сметка ще ощети клиентите и ще навреди на растежа на икономиката. В този контекст позволете ми да цитирам и призива на държавния глава, който след срещата му с УС на БНБ през февруари обобщи ситуацията по един чудесен и много прагматичен начин: „държавата трябва да продължи да работи за добрата репутация на банковата ни система, което е предпоставка за по-изгодно кредитиране и е в полза на хората”.

Гледайки вече напред, длъжни сме да подчертаем, че справянето по време на кризата досега не отменя нуждата да бъдем бдителни и прецизни в следващите стъпки. Настоящата година няма да бъде бедна откъм нови предизвикателства. На база на текущата прогноза за рецесия в еврозоната очакваме забавяне на икономическия растеж на българската икономика през 2012 г. до около 0.7%, от което произтичат преки ефекти за потенциала на банките у нас да генерират доход от собствени източници. Ограниченото търсене на нови кредити поставя банките пред двойно изпитание - от една страна, те ще бъдат възпрепятствани да трупат нови буфери по линия на печалбата, а от друга страна, съществуващите класифицирани активи ще продължат да оказват натиск върху наличните резерви. Освен търсенето на нови бизнес възможности вие следва много внимателно да се отнасяте към въпроса за капиталовото планиране. Защото знаете, че БНБ компромиси със сигурността не прави.

Възползвайки се от присъствието на Президента на Република България тук, не мога да не се изкуша да привлека вниманието на отговорните държавни институции към някои съществени пропуски в търговското законодателство. Съществуват законови и субективни препятствия пред понижаването на дела на необслужваните кредити. България не е изключение от страните в Централна и Източна Европа, където са налице относително по-бавни производства по ликвидация и несъстоятелност, както и по реализация на обезпеченията. За съжаление у нас все повече се разширява и практиката, при която недобросъвестни длъжници се възползват от някои слабости в съществуващите процедури по несъстоятелност, позволяващи манипулиране на началната дата на неплатежоспособност и обезсилване на предоставените след тази дата обезпечения. Проблемите, свързани с процесите на несъстоятелност и ликвидация в корпоративния сектор, затрудняват оздравяването на банковите портфейли (т.е. на онази част от активите в банковите баланси, която бе засегната най-много по време на кризата). Така се удължават процедурите и се увеличават разходите по управлението на т.нар. лоши кредити, което се отразява негативно на капацитета на банките да поемат нов кредитен риск на приемлива цена. Затормозяването на кредитния процес от своя страна води до ограничаване на икономическия растеж на страната, а оттам - и на заетостта и жизнения стандарт на хората.

Доколкото една от основните задачи остава заздравяването на кредитните портфейли, по-бавният растеж на икономиката и по-бавното подобрение на икономическия профил на определени категории от клиентите ще принуждават банките да търсят нови ниши за бизнес. Това може да доведе до по-голяма специализация към определени услуги и до по-активна борба за всеки нов клиент. Обръщам внимание, че повишената конкуренция не изключва необходимостта да поддържате висока степен на коректност в отношенията както помежду си, така и с вашите клиенти.

Заедно с насищането на пазара на банкови услуги нараства и потребителската култура. Но и засилената конкуренция в банковия сектор стимулира нови подходи в отношенията към клиентите1. Едно възможно поле за съревнование между отделните кредитни институции например е прозрачността и предсказуемостта в структурирането, и в частност - в ценообразуването, на техните продукти и услуги. Трябва да се работи повече за клиентите, да се разширява индивидуалната работа със затруднените сред тях, да се обобщава и анализира опитът и да се извеждат изводи, които да намират приложение в новите и по-добри банкови практики. Доволният клиент е най-евтината реклама за банката.

Работата във всяка от гореизброените проблемни области дава шанс за още по-дейно присъствие - както експертно, така и в публичното пространство - не само на представители на отделните банки, но и на АББ като тяхното легитимно сдружение с висок професионален престиж. С двадесетгодишния си опит АББ вече притежава достатъчна зрялост, за да не разглежда себе си единствено като вътрешнобраншова организация, а да се „отвори” към активна публична дейност в защита на гледната точка на членовете на асоциацията и техните лоялни клиенти.

Позволете ми да завърша с уверението, че и ние в БНБ ще продължим да работим неотклонно в полза на финансовата стабилност на страната и за осигуряване на възможността на банковата система да съдейства за растежа на българската икономика. Знаете, че една съществена част от тази наша дейност се извършва невидимо за широката публика, включително извън пределите на страната ни, където БНБ участва в множество органи и работни инициативи на ЕС и ЕЦБ. Пример в това отношение е въпросът за облагане на финансовите трансакции - една недомислена идея, оказала се удобна за популистки настроените политици в Европа. БНБ в продължение на две години твърдо и мотивирано отстояваше тезата, че такъв данък би навредил както на европейската, така и на българската икономика. За щастие, буквално преди няколко дни - на заседанието на неформалния ЕКОФИН в Копенхаген на 30 и 31 март - някои от най-големите държави в ЕС като Германия, които бяха най-ревностните защитници на въвеждането на данък върху финансовите трансакции, практически се отказаха от тази идея поради невъзможността за постигане на съгласие в целия ЕС. Този пример демонстрира как България също може и трябва да отстоява своите национални икономически интереси, противопоставяйки се (и дори формирайки ситуационни „коалиции”), ако това се налага, на големите държави в ЕС, които по правило представят техните собствени интереси като интереси на целия ЕС. БНБ също така е конструктивен опонент на институциите в страната, когато вижда, че се появяват прибързани предложения, които могат да повлияят негативно на стабилността и икономическия растеж на страната.

Така, постигнатото дотук ни дава основания за увереност в собствените сили и оптимизъм за бъдещето на банковия сектор в България. Независимо от изпитанията банките в България са натоварени с отговорността не само да продължат напред като устойчиви и успешни бизнес предприятия, но и да преведат през периода на кризата своите клиенти и икономиката като цяло. Разчитаме и занапред разумният глас на банковата общност да намира отзвук сред държавните институции, бизнеса и широката общественост. Защото опитът ни учи, че добре работещата банкова система е необходимо предусловие за стопанския възход на Родината ни.

Уважаеми колеги, честит юбилей!

____________

1 Не харесвам израза „потребител на финансови услуги”, защото ми навява асоциации с изхарчване, изяждане или консумиране - в негативния смисъл на тези думи, - при това наготово и еднократно, без да се отчита интересът на насрещната страна, която по подразбиране е недобросъвестна. Докато „клиент” съдържа смисъла на взаимност, дискретност и дългосрочност на връзката.


Изтегли DOC (81 KB)