logo Skip to content

Изказване на г-н Божидар Кабакчиев, подуправител на БНБ, пред Деветата международна конференцията на клиринговите институции в Централна и Източна Европа „Предизвикателства пред развитието на инфраструктурата на платежните системи”, организирана от Банксервиз, София, 21-22 октомври 2004 г.

Уважаеми дами и господа,

Уважаеми колеги,

За мен е голямо удоволствие да открия тази конференция и да приветствам една толкова високо професионална аудитория. Платежните системи са една изключително динамична област, в която новите технологии навлизат много бързо и водят до непрекъснати промени в тяхната архитектура и нормативна среда.

Нашата страна не е изключение от този процес. Съвсем скоро преди провеждането на тази конференция се навърши една година от цялостното обновяване на платежната система на страната.

Ето защо в моето изложение аз ще се спра накратко на основните показатели от дейността на новата платежна система на страната, а също така ще се опитам да очертая предизвикателствата, които предстоят в тази област.

Първо, бих искал да представя как стигнахме до сега действащия модел на платежната система.

Платежните системи по своето естество са от най-значимите и същевременно най-интелигентни инфраструктури не само на банковия сектор, но и на цялата икономика. Функционирането им е свързано с непрекъснато увеличаващия се поток от плащания, който през последните десетилетия нараства лавинообразно както като брой, така и като обем. Това е и огромното предизвикателство пред платежните системи: да могат да извършват плащанията сигурно и ефективно. Това е предизвикателство не само към технологиите, но и към регулаторите - централните банки, и към управлението на ликвидността от страна на търговските банки. На преден план изниква ограничаването на системния риск. Във връзка с ефективното управление на ликвидността започна създаването на т.нар. нетни платежни системи, които намаляват значително взаимната експозиция на участниците в тях и съответно намалява значително размера на поддържаните от тях средства. От друга страна, именно това води до увеличаване на системния риск или вероятността, ако един участник няма необходимите средства да изпълни своите задължения, това да доведе до системна криза или до верижна реакция и други участници да не могат да изпълнят своите задължения. Ето защо това доведе през 90-те години до появата на платежните системи за брутен сетълмент в реално време (или RTGS). Сега тези системи се считат като sine qua non (задължително условие) за всяка развита икономика, но същевременно RTGS системите не изместват другите платежни системи, а осигуряват сетълмента само на големите системно важни плащания.

Г-н Томазо Падоа-Скьопа, член на ЕЦБ, определя оптималния дизайн на една платежна система, когато тя позволява сетълмент: (1) на възможно най-голям обем плащания, (2) по най-бързия начин, (3) с използване на възможно най-малко ликвидност, (4) при най-малък риск, и (5) при най-малка цена.

Разбира се, една платежна система не може да постигне всичко това едновременно и една централна банка трябва сама да определи оптималното съчетание на тези 5 характеристики в съответствие с националните специфики.

При тези обстоятелства нашата централна банка след дълга подготовка предприе съществена промяна на платежната система на страната. Решено бе да се създаде RTGS система, която да извършва прехвърляне на парични суми между сетълмент-сметките на участниците в нея окончателно, индивидуално (транзакция по транзакция) и в реално време, а съществуващите до този момент системи за плащане да се трансформират в нетни. Основно изискване бе осигуряването на съответствие с Основните принципи на системно важните платежни системи на БМР, Базел и подготовка на платежната система на страната за нейната бъдеща интеграция с платежната система на еврозоната. Реализирането на този мащабен проект беше възможно само с активния принос на всички участници в платежната система - централната банка, търговските банки и системните оператори. От особена важност бе и изграждането на адекватна правна рамка на платежната система. В тази връзка бяха направени изменения и допълнения на действащите до този момент наредби в тази област. В резултат на това на 2 юни 2003 година бе въведена в действие новата платежна система на страната. Внедряването на новата система изискваше не само сериозни технологични промени, но и ре-инженеринг на бизнес процесите, организацията, правилата и процедурите, с което всички се справиха блестящо.

Резултатите от едногодишната работа на новата платежна система са следните:

• Количествените показатели от работата на платежната система бележат непрекъснат ръст като брой и стойност. Данните за обема на нетираните плащания показват значителната ефективност на платежната система, която намалява ликвидните нужди на банките над 6 пъти.

• Ефективността на платежните системи се измерва и посредством съотношението между оборота и средствата по сметки в системата. Средната стойност на коефициента на ефективност на системата К1М08 за първата година от работата и е 1.2, като нараства със 70 % спрямо средната стойност на коефициента за дванадесетте месеца преди въвеждането на системата.

• Не по-малко важно е, че за изминалия период няма отхвърлено от платежната система плащане поради липса на средства за неговото изпълнение. Това показва добро управление на ликвидността от страна на търговските банки.

Тъй като в условията на валутен борд, БНБ не може да предоствя средства на търговските банки, бе създаден Резервен обезпечителен фонд за осигуряване на сетълмента на заявките на нетните системи с оглед намаляването на системния риск. През изминалия период не се наложи задействането на този фонд, което е още едно доказателство за доброто управление на ликвидността в банковия сектор.

Трябва да се отбележи също така положителният ефект върху колебанията на лихвите на финансовите пазари, увеличаване на ефективността и намаление на риска при функционирането им. Същевременно платежната система бе одитрана от експерти от Френската централна банка. Оценката е за висока степен на съответствие с Основните принципи на системно важните платежните системи. Платежната система бе определена като сигурна, създаваща условия за значително подобряване на ефективността в икономиката и с ясно очертани области за развитие.

Една година е сравнително кратък период от време за една платежна система, но в една високотехнологична и динамична област развитието е непрекъснат процес. Ето защо БНБ продължава работата по развитието на платежната система, като основното предизвикателство ще бъде подготовката на платежната система за интегриране с платежната система на еврозоната.

Основните насоки, в които БНБ ще работи в среднорочен план, са следните:

• поддържане на ефективна, надеждна, сигурна и стабилна национална платежна система;

• поддържане на ясна правна рамка;

• осъществяване на ефективен надзор на платежните системи;

• осигуряване на пълно съответствие с Основните принципи на системно важните платежни системи и препоръки на БМР, Базел и ЕЦБ;

• поддържане на тясна координация и сътрудничество с националните и международните институции, ангажирани в платежния процес.

Поддържането на ефективна, надеждна, сигурна и стабилна национална платежна система ще се осигурява чрез осъществяване на непрекъснат диалог с участниците в платежната система и поддържане на редовни контакти с ЕЦБ и БМР, Базел. От особена важност за развитието на платежната система ще бъде дейността на Комитета за платежни системи към БНБ - координационен и съвещателен орган за развитието на платежната система. По отношение сигурността на платежната система е необходимо пълно резервиране на платежната система, което ще се осъществи посредством изграждане на резервен център за дейност на платежната система при извънредни ситуации. БНБ ще търси решение не само за оперираната от нея ММ08, но и за цялата платежна система.

С цел създаване на допълнителна възможност за търговските банки за набавяне на ликвидност се разработва механизъм за ликвидно улеснение, посредством извършване на сделки с чуждестранни ценни книжа.

Едновременно с внедряването на новата платежна система започна работа и по изготвяне на нова законодателна уредба, обединяваща съществуваща до момента подзаконова уредба и уреждаща изискванията, свързани с процеса на евроинтеграция. В резултат беше изготвен проект на Закон за безналичните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи. Ние отдаваме голямо значение на този закон, защото платежната система трябва да бъде подготвена за въвеждането на нови платежни инструменти, електронни пари, а също и да осигурява правната рамка за тяхното използване.

Надзорът на платежните системи е нова дейност за централните банки и все повече е във фокуса на препоръките и принципите на работа на платежните системи. Ефективният надзор на тази дейност ще се извършва посредством изграждането и усъвършенстването на методологията за работа и на поддържане на база данни за непрекъснато наблюдение на всички системи, включени в националната платежна система. Жизнено важно е за всички платежни системи те да бъдат оптимално съобразени с принципите за системно важни платежни системи и препоръките на БМР, Базел и ЕЦБ. От друга страна, това съответствие следва да се осъществява по възможно най-ефективния начин с оглед намаляването на разходите.

Не на последно място е осигуряването на ефективна защита на потребителите и участниците в платежната система.

Уважаеми гости и колеги,

За платежните системи ключовите думи са сигурност и ефективност, затова в заключение бих искал да пожелая в този смисъл ефективна дискусия.

Благодаря за вниманието.


Изтегли DOC (55 KB)