logo Skip to content

Лекция на г-н Клаус Либшер, управител на Австрийската национална банка, изнесена по време на официалното му посещение в БНБ, София, 1 април 2005 г.

АВСТРИЯ СЛЕД 10 ГОДИНИ ЧЛЕНСТВО В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ПРЕГЛЕД ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

Дами и господа,

Много благодаря за поканата на Управителя Искров да посетя София. Ние двамата вече имахме ползотворна размяна на мнения за бъдещото членство на България в Европейския съюз, макроикономическите последствия от тази стъпка и последиците за Българската народна банка. Днес за мен е голяма чест да се обърна към тази избрана аудитория.

В началото позволете ми да очертая историческите събития, които доведоха до този 10 годишен период.

През последните десетилетия Европа се промени радикално. Днес Европа вече не се характеризира с „горещи или студени конфликти”, а с мирното съжителство и взаимното уважение на нациите. ЕС изигра съществена роля в този исторически процес.

Политиката на мир подета веднага след Втората световна война в Западна Европа доведе до създаването на Европейската общност за въглища и стомана през 1951 г. и до основаването на Европейската икономическа общност (ЕЕС) през 1958 г. Оттогава, няколкократното разширяване на Европейската общност (ЕС), след това Европейския съюз (ЕС), и създаването на Общия пазар и Икономическия и валутен съюз (ЕМU) са основните моменти в процеса на европейска интеграция. Последното – но засега – разширяване на ЕС с 10 нови държави-членки през май 2004 г. сложи окончателен край на разделението на Европа на „Изток” и „Запад”. Договорите за присъединяване на България и Румъния към ЕС са насрочени да бъдат подписани на 25 април – след по-малко от месец – и ние се надяваме, че България и Румъния ще се присъединят към ЕС до януари 2007 г.

Австрия много рано призна ползите от активното си участие в Европейската интеграция. През 1960 г. страната бе сред членовете-основатели на Европейската асоциация за свободна търговия (EFTA). След това, през юли 1989 г., Австрия представи кандидатурата си за членство в ЕС. През 1994 г. Австрия се присъедини към Европейското икономическо пространство (ЕЕА) и, накрая, през 1995 г. стана член на ЕС. По отношение на паричната интеграция, Австрия бе сред членовете-основатели на еврозоната през 1999 г. Всяко едно от тези събития изискваше значителни корекции и промени, които ние успяхме да осъществим изключително добре.

Стъпките към интеграция, които Австрия предприе, се основаваха на дълбокото убеждение на австрийските политици, че Австрия трябва да е част от интегрирана Европа, Европа основана на фундаменталните ценности, като зачитане на човешките права и човешкото достойнство, свобода, демокрация, равенство, плурализъм, толерантност и законност.

Вярвам, че австрийците винаги са споделяли всичко това. Референдумът за присъединяването към ЕС през 1994 г. бе подкрепен с много солидно мнозинство от две трети. Все пак, имало е и периоди на скептицизъм към ЕС. Дълбоките причини за този скептицизъм са много. Понякога те са неясни и трудни за осъзнаване, понякога са съвсем конкретни.

Не съществуват готови решения за преодоляване на проявите на скептицизъм към ЕС. Въпреки това считам, че е изключително важно политиците и влиятелните личности да не се отегчат да разглеждат проблемите, които са в сърцевината на тази критика и този скептицизъм.

Влизането в ЕС и участието във валутния съюз видимо оформиха австрийската икономика. Въвеждането на законодателството на ЕС и интензивното сътрудничество и комуникации с институциите на ЕС, както и процесът на постепенно привикване към правилата на новата по-силна конкуренция на общия пазар, предизвикаха широки реформи, които наистина бяха в интерес на Австрия.

Присъединяването към ЕС имаше значителен нетен ефект върху благосъстоянието, т.е. повишеното благосъстояние значително надвиши разходите за корекционните мерки. Солидният икономически растеж, стабилният трудов пазар, стабилните цени, умерените разходи за труд за единица продукция и конкурентните високи цени, консолидацията на публичните финанси, привличането на все повече чуждестранни инвеститори, традиционната монетарна стабилност и социалният мир значително увеличиха конкурентноспособността на Австрия. Засилената интеграция на различните икономически области и нарастващата мобилност на производствения фактор „капитал” изместиха акцента на икономическия дебат върху въпроси за конкурентноспособността и предимствата на различните места за развиване на бизнес. Австрия извлече значителна полза от участието си в общия пазар и валутния съюз и стана все по-привлекателно място за бизнес.

Позволете ми да дам един пример: преди Австрия да се присъедини към ЕС, политиката по отношение на конкуренцията не бе една от силните страни на австрийската съдебна и икономическа система, тъй като дълбоки налични интереси доведоха до сегментиране на пазара и слаба конкуренция в някои сектори, като хранително-преработвателната промишленост и комуналните услуги. Членството в ЕС бе съзнателно решение на политиците за улесняване на структурните промени, които доведоха и до по-голяма ефективност, увеличена конкурентноспособност и по-бавно нарастване на цените в Австрия.

Средният процент на инфлация (CPI) падна от около 2.8% през десетилетието преди членството в ЕС до около 1.7% след това.1 Според едно икономическо изследване, членството в ЕС е намалило инфлацията с около 0.3% до 0.5% и същевременно увеличило реалния ръст на БВП с около 0.3% до 0.8% на година в Австрия, Финландия и Швеция.2 Сравнение, направено от националните банки на Австрия, Финландия и Швеция, които са членове на ЕС от 1995 г., и Швейцария, която не е член, стига до заключението, че след 1995 г. производителността се увеличава в Австрия, Финландия и Швеция почти три пъти повече отколкото в Швейцария.3

През изминалото десетилетие Австрия стана водеща малка, отворена икономика в Европа. Това положително икономическо развитие намира отражение в цифрите за БВП на глава от населението, където Австрия се нарежда трета в ЕС, веднага след Люксембург и Дания. Процентът на безработица 4.5% е третият най-нисък в ЕС.4 Дългосрочната безработица и безработицата сред младежта също остават на сравнително ниски нива. Заетостта сред 15-64 годишните, измерена като пълна заетост, е една от най-високите в Европа. Друга често цитирана положителна характеристика на австрийската икономика е социалният климат на сътрудничество, поддържан от системата за „социално партньорство”. Диалогът между социалните партньори улеснява благоприятното развитие на разходите за труд за единица продукция, които, както и в Германия, са най-бавно нарастващите разходи за труд за единица продукция в ЕС през последното десетилетие. По този начин, до 2003 г. Австрия увеличи своя дял в експорта на ЕС на 3.4% от 2.9% през 1995 г.

Австрия извлече ползи не само от членството в ЕС и Общия пазар, но и от падането на „Желязната завеса” през 1989 г. и от процеса на преход и интеграция в Централна и Източна Европа, включително – както винаги казвам, когато говоря за този регион – Югоизточна Европа. Преките чуждестранни инвестиции в региона и двустранната търговия значително нарастват. В Австрия, двустранната търговия с Централна и Източна Европа5 реално се е увеличила три пъти от 1993 г. насам. Съответните данни за България и Австрия отразяват тези процеси: износът на Австрия за България реално се увеличава повече от три пъти, а вносът от България дори четири пъти след 1993 г. Освен това, австрийските инвеститори са сред най-важните преки чуждестранни инвеститори в България.

Например, двама от най-големите финансови играчи на Австрия в региона, Bank Austria и Raiffeisen International, активно присъстват в България чрез своите дъщерни дружества („Ейч Ви Би Банк Биохим” и „Хебросбанк”, съответно „Райфайзенбанк” България).

Пример за успех е австрийският финансов сектор, който се възползва от възможността да навлезе във финансовия сектор на Централна и Източна Европа посредством инвестиции „на зелено” и като участва в приватизационните процеси. Навлизайки на тези пазари, скоро след като те бяха отворени, австрийските банки разшириха своята база, диверсифицираха бизнес портфейла си и увеличиха доходността си. Оценката за стабилността на финансовата система (FSAP), която МВФ приключи миналата година, потвърди стабилността на австрийската банкова система, не на последно място дължаща се и на успешното навлизане в Централна и Източна Европа.

В началото на преходния период, финансовите сектори на икономиките в преход се характеризираха с ниска степен на финансово посредничество, неефективност и нестабилност. Стратегическият ход на австрийските банки към Централна и Източна Европа не само облагодетелства тези банки, но значително допринесе и за стабилизирането на банковите системи в Централна и Източна Европа, ускори въвеждането в тези икономики на финансови услуги и така допринесе за много положителното развитие на тази област.

След като споменах някои от положителните ефекти за Австрия, неохотно трябва да признаем, че големите промени рядко създават само победители. Макар че Австрия е високо развита страна със силни търговски връзки в Европа, навлизането ни на Общия пазар бе свързано и с разходи за корекции и съществени промени за някои. Започна силен процес на структурна консолидация, който доведе и до временно висок брой фалити. Това стана видимо в известна степен и на агрегирано ниво, най-вече в салдото по текущата ни сметка, което временно, от 1994 до 1996 г, се влоши от равновесие до дефицит от около 2% от БВП. Въпреки този ефект върху салдото, решението за присъединяване към ЕС бе несъмнено благоприятно за Австрия като цяло, не само в средносрочен и дългосрочен план, но дори в краткосрочен.

В каква степен нашият опит може да се ползва в Централна и Източна Европа?

Основно, Европейската интеграция бе замислена като проект, целящ да осигури мир, стабилност и просперитет в Европа. Тази цел не се отнася само за Западна Европа. Последното и предстоящото разширяване на Европейския съюз трябва да се приемат като реализация на по-дългосрочната цел на ЕС да осигури рамка за политическа стабилност и икономически прогрес в цяла Европа.

Но, опасявам се, понякога сме много придирчиви в представата си за Централна и Източна Европа. Склонни сме да забелязваме само някои развития и да даваме добронамерени съвети. А понякога имам впечатлението, че лесно отказваме да признаем огромния напредък, който вече е постигнат в повечето – нека да кажа „бивши” – държави в преход, особено в онези, които са най-напред с реформите и трансформацията. Все пак, последното разширяване през май 2004 г., както и предстоящото разширяване с България и Румъния, е напълно заслужено признание за впечатляващия напредък, който тези страни постигнаха. Позволете ми да ви поздравя за тези големи постижения.

След всичко което казах, искам да добавя, че във всички общества съществува постоянна нужда от икономически реформи. Макар че реформите, които може да бъдат охарактеризирани като специфични за прехода рано или късно стигат до своя край, другите реформи никога няма да приключат, и необходимостта от нови корекции винаги ще съществува. Постоянните усилия за реформиране са ключът за постигане на траен висок реален растеж. Поддържането на по-бърз темп на средния реален растеж от този в Европейския съюз е минималното изискване за догонващите процеси в Централна и Източна Европа. Ние всички се нуждаем и сме облагодетелствани от този процес на догонване, както в Европа като цяло, така и на глобално ниво, тъй като не можем да си позволим пропастта между богатите и бедните държави да остане или да се разрасне.

Въпреки постигнатият вече напредък, една балансирана и последователна комбинация от парична и фискална политика ще е от съществено значение и за Централна и Източна Европа в усилията й за догонване и интеграция. Ще се спра на два аспекта на тази комбинация от парична и фискална политика:

Първо, структурните реформи са ключът за постигане на дългосрочен успех. Съществуващите производителни мощности трябва да се променят и да се изградят нови, най-вече в сектора на услугите.

По-конкретно, финансовите услуги, които практически не съществуваха в началото на прехода преди 15 години, трябва да бъдат допълнително усъвършенствани. Както добре знаете, основните задачи са приватизация на банките, предоставяне на възможност за навлизане на чуждестранни банки, развитието на здрава култура на кредитиране, трансформирането на банките в ефективни финансови посредници и приватизирането на фирмите. Реформата в икономическите структури и институционални режими, на свой ред, често ще налага допълнителни финансови разходи. Ето защо е особено важно е да се даде тласък на фискалната реформа, за да се осигури достатъчна възможност за маневриране по отношение на тези допълнителни разноски. Това също така е показателно за значимостта на добрия баланс между отделните политики, и по-конкретно на баланса между структурните и фискалните политики.

Второ, в областта на макроикономическите политики, бих искал да подчертая важността от формулиране и прилагане на стабилизационни, устойчиви и последователни фискални и парични политики.

От гледна точка на централна банка, членството на Австрия в ЕС действително предполагаше основни промени де юре, които в случая с Австрийската национална банка бяха де факто почти незначителни. По-конкретно, стратегията на паричната политика на Австрийската национална банка беше ориентирана към поддържане стабилност на цените още от онзи драматичен опит на страната ни със свръхинфлацията след Първата световна война. Оттук, присъединяването ни съм ЕС и факта, че станахме един от основателите на еврозоната, наложи много малко промени в ориентацията на паричната ни политика.

Маастрихтският договор от 1991 определи критериите за членство в Икономическия и валутен съюз, като ясно посочваше, че ИВС ще трябва да започне най-късно до 1999 и че ИВС ще бъде ориентиран към постигане на стабилност, особено по отношение на ниска инфлация и солидни публични финанси. През 1994-95 не всички вярваха, че ИВС действително ще стартира до 1999, но ние в Австрийската национална банка бяхме започнали вече да се готвим за това историческо събитие. И това беше мъдро и предвидливо решение.

Един от най-важните въпроси, по които трябваше да работим при подготовката си за присъединяването ни към ЕС, касаеше влизането на паричната ни единица, австрийския шилинг, в стария валутен механизъм (ERM). В онзи момент, нашата валутна политика в продължение на две десетилетия поддържаше фиксиран курс към германската марка с много тесен коридор на отклонение спрямо фиксираното ниво, тъй като Австрия беше малка, отворена икономика, чийто най-важен търговски партньор беше Германия, както и поради това, че Централната банка на Германия следваше стратегия на парична политика ориентирана към ценова стабилност. След време, тази стратегия на валутен курс получи много голяма подкрепа във и извън Австрия не само защото австрийският шилинг беше една от малкото парични единици издържала бурните валутни процеси през 1992 и 1993, които в крайна сметка доведоха до изваждането на английската и на италианската лира от валутния механизъм (ERM) и разширяването на коридора на отклонение на валутите от + 2 1/4% до +15%.

Австрия реши да се присъедини към валутния механизъм (ERM) на 8 януари 1995 възможно най-скоро след влизането си в ЕС без да променя стратегията си по отношение на германската марка. Страните от валутния механизъм (ERM) ни приеха радушно не само поради внушителния ни опит с валутния курс. Позволете ми да ви разкажа кое доведе до големия успех на „твърдата” стратегия на прикачен валутен курс, което е от решаващо значение за успеха на всеки режим на фиксиран валутен курс.

Основните взаимно-обуславящи се фактори са:

а) стабилни институции

б) убедителна стратегия за икономическа политика и комбинация от политики с недвусмислени, надеждни правила, които се разбират и съблюдават от всички участници

в) ясното убеждение и доверие, че мокроикономическата политика, и по-конкретно фискалната политика и политиката на определяне на работните заплати ще бъде коригирана когато възникне необходимост за това, и

г) здрави икономически принципи.

Като цяло, бъдете предпазливи по отношение на опростено пренасяне на заключения от опита на една страна върху друга. Все пак, аз съм напълно убеден, че тези принципи играят жизненоважна роля при всеки режим на фиксиран валутен курс, в това число и режимите на паричен съвет като този в България.

Що се отнася до паричната политика, аз съм също така убеден, че едно стабилно ниво и поведение могат да бъдат постигнати най-добре, ако централната банка има пълна независимост. Институционалната, лична и финансова независимост са съставните елементи на независимостта на централната банка, които не са самоцел, а основно средство за постигане на функционална независимост.

Функционалната независимост е равнозначна на поставянето на ясна водеща цел, която трябва да залегне в законодателството на централната банка на дадена страна. Нещо повече, голямо значение трябва да се придава на отговорността, отчетността и прозрачността, без които независимостта би била невъзможна.

Убеден съм, че ценовата стабилност трябва да бъде главна цел на паричната политика и за страните в условия на преход. Всъщност, всички страни-членки на ЕС са длъжни според Договора да следват политика на ценова стабилност, въпреки че няма законово изискване национална централна банка извън еврозоната да има за основна цел ценовата стабилност. Преди въвеждането на еврото, обаче, промените по отношение на ценовата стабилност като основна цел се поставят като изискване във връзка с хармонизирането на законодателството, тъй като те също ще бъдат предмет на преглед в докладите за конвергенцията от страна на Комисията и ЕЦБ.

Постигането на напредък по отношение намаляване на инфлацията може да се осъществи чрез различни парични и валутни рамки, които могат да бъдат класифицирани в три групи: 1) парични съвети на база на еврото (като този на България); 2) фиксирани курсове или управлявано-плаващи курсове към еврото; и 3) свободно-плаващи курсове.

След всичко казано дотук, един прекалено амбициозен паричен подход, който не е в достатъчна степен подкрепен от процеси в реалната икономика, може да доведе до загуба на доверие или дори да се окаже с противоположен ефект за стабилността и за дългосрочния процес на изравняване с останалите страни. Според мен е ясно, че удачно замислени стабилизационни политики улесняват структурните промени. Те съдействат за взаимно подсилване на усилията за стабилизация и структурна промяна, с което благоприятстват процеса на изравняване.

Както знаете, паричната интеграция на България и други присъединяващи се страни се предвижда да се осъществи на три етапа:

• на етап 1 - присъединяване към ЕС

• на етап 2 новите страни-членки участват във валутен механизъм ERM II за най-малко две години без прекомерно напрежение, и

• на етап 3 след устойчиво изпълнение на всички критерии за конвергенция новите страни-членки въвеждат еврото.

Всъщност, институционалният процес на парична интеграция започва още преди присъединяването на дадена страна към ЕС: След подписване на Договора за присъединяване Управителите на централните банки на присъединяващите се страни участват на срещите на Генералния съвет на ЕЦБ в качеството си на наблюдатели, а експертите от централните банки на присъединяващите се страни имат статут на наблюдатели в комитетите на ЕСЦБ винаги когато те заседават в състав на ниво ЕСЦБ.

Този принцип вече бе приложен за Австрия през 1994 година по времето на предшественика на ЕЦБ - ЕВИ, а за България ще влезе в сила от 25 април 2005. Националните централни банки извън еврозоната в рамките на ЕСЦБ, както и тези от еврозоната в рамките на Евросистемата, имат важни задачи в процеса на подготовката и прилагането на решенията, взети от ръководните органи на ЕСЦБ и на Евросистемата.

След присъединяването към ЕС, т.е., на първия етап от процеса на интеграция България ще участва в Икономическия и валутен съюз със статута на "страна ползваща дерогация". Това означава, че България не може веднага да се присъедини към еврозоната, но че вече е поела ангажимент за присъединяване към нея на по-късен етап.

На втория етап на паричната интеграция участието във валутен механизъм ERM II не налага изпълнението на формални критерии. Успешното участие във валутен механизъм ERM II, обаче, изисква основните промени в политиката да са започнали преди включване към механизма. То също така налага максимална бдителност за поддържане на стабилни икономически темпове след включване към валутен механизъм ERM II. Три от десетте страни-членки - Естония, Литва и Словения - са се включили междувременно към етапа на валутен механизъм ERM II. Те участват със стандартни коридори на отклонение на валутите от + 15%. Въпреки това, Естония и Литва са запазили паричните си съвети като едностранен ангажимент.

Управителният съвет на ЕЦБ от известно време подчертава, че на страните, които работят в условията на успешни парични съвети, имащи за своя база еврото, може да не им се наложи да преминават през двукратна промяна на режима, т.е., оставянето на валутата да плава в рамките на ERM II, само за да я фиксират отново към еврото на един по-късен етап. Освен това подчертаваме, че всеки режим на паричен съвет ще бъде оценяван индивидуално и че е необходимо да се постигне съгласие по централния паритет спрямо еврото.

Маастрихските критерии ще бъдат прилагани към новоприсъединяващите се страни така, както вече са прилагани към страните от еврозоната - не повече и със сигурност не по-малко строго. На новите страни-членки може да им е необходимо известно време докато станат напълно готови за пълноправно членство в ИВС.

Ето защо е необходим достатъчно реализъм, за да се избегнат разочарования. В крайна сметка, подобна справедлива и стриктна процедура ще бъде само от полза за всички страни-членки на ЕС.

Моята институция, Австрийската национална банка, е активен партньор на централните банки в Централна, Източна и Югоизточна Европа от самото начало на прехода. Първоначално нашият принос за институционално развитие се състоеше в оказване на техническа помощ. Постепенно това прерасна в техническо сътрудничество и накрая премина в работни взаимоотношения. Днес тези взаимоотношения вече са се слели с общите усилия на цялата Европейска система на централните банки. Като член на тази система моята банка допълва двустранните си отношения с активно поощряване на диалог между Евросистемата и централните банки на присъединяващите се страни. На едно друго, многостранно ниво, Австрийската национална банка, Министерството на финансите на Австрия и МВФ са Основните членове на Joint Vienna Institute (JVI). От 1992 година участието на България в курсове и семинари, предлагани от JVI, е много активно.

Разбира се, Австрийската национална банка с удоволствие би разгледала допълнителни искания за техническо сътрудничество от съответните власти в България, например под формата на посещения с научна цел и консултации съобразени с конкретните нужди.

След като засегнах въпроса за изводите от нашия опит за паричната интеграция на новите страни-членки, бих искал да се върна на първоначалната тема, Австрия за 10 години членство в ЕС. Тук се откроява ярко едно събитие - въвеждането на еврото през 1999 година. Въвеждането на единната валута беше голям успех за Австрия, еврозоната и в глобален мащаб. Позволете ми да спомена само няколко аспекта на този успех:

Интеграцията на паричните и капиталови пазари в еврозоната отне от бариерите между страните, като в същото време задълбочи и разшири финансовите пазари, с което ги направи по-ефикасни. Пазарната интеграция доведе също така и до приближение на дългосрочните лихвени проценти към лихвените проценти на най-добрите. Всичко това, и по-конкретно единната валута, подобри устойчивостта срещу кризи на финансовите пазари като засилена волатилност на валутните курсове и лихвените проценти, което бе често срещан проблем преди 1999.

Обръщането към паричната политика, независимостта на Евросистемата и нейната главна цел за поддържане на ценова стабилност в средносрочен план се е превърнало в глобален стандарт. Ценовата стабилност недвусмислено се налага като предварително условие за устойчив икономически растеж и увеличаване на заетостта в средносрочен план. Еврото не само спомогна за намаляване темповете на инфлация в страните-членки, но самата евро зона се превърна в солидна монетарна котва в глобалната икономика.

Целта на Евросистемата за поддържане на темпове на инфлация близки до, но под 2% в средносрочен план, се радва на широка поддръжка. При средни стойности на инфлация от 2% от момента на създаване на ЕВС, в голяма степен сме постигнали тази цел независимо от четирикратното повишение на цените на петрола и трудната икономическа обстановка. И накрая, паричната политика с исторически ниски лихвени проценти е поела своя дял от тежестта в подкрепа на икономическата активност и заетостта.

Обществеността и пазарите могат да разчитат, че Управителният съвет ще остане твърдо ангажиран да изпълни мандата си за поддържане на ценова стабилност.

По отношение на фискалната политика, Договорът за ЕС и Пактът за стабилност и растеж задължават държавите, членки на еврозоната, да осигуряват бюджетни позиции близки до баланс или излишък, за да гарантират един марж на сигурност в размер до 3%-ния лимит за бюджетния дефицит. Изпълнението във фискалната област в еврозоната, обаче, е смесено. В началните години на ИВС, Пактът за стабилност и растеж доведе до преодоляване на непрекъснато нарастващите съотношения на дълга. За съжаление, от тогава насам, фискалната дисциплина в някои страни-членки се влоши, което не може да бъде обяснено само със слабия икономически растеж.

Управителният съвет на ЕЦБ е сериозно загрижен за неотдавнашните промени в Пакта за стабилност и растеж. Не трябва да позволяваме промените в корективния елемент да подкопаят доверието във фискалната рамка на Европейския съюз и устойчивостта на публичните финанси в страните-членки от еврозоната.

Здрава фискална и парична политика, насочени към ценова стабилност, са фундаментални за успеха на Европейския икономически и валутен съюз. Те са предпоставка за макроикономическа стабилност , растеж и кохезия в еврозоната. Изключително важно е страните-членки, Европейската комисия и Съветът на Европейския съюз да приложат ревизираната рамка по един строг и последователен начин, който да улеснява провеждането на разумна фискална политика. Повече от всякога, при сегашните обстоятелства е важно всички заинтересовани страни да изпълнят съответните си отговорности.

Фискалната политика трябва да бъде част от една цялостна и ориентирана към растеж стратегия, която по правило да се концентрира върху ограничаване на обема и усъвършенстване на структурата на публичните разходи. Свръхдефицитите за продължителни периоди от време – като тези, на които сме свидетели в някои страни-членки от еврозоната – очевидно не насърчават икономическия растеж, а по-скоро ерозират доверието на инвеститорите, предприемачите и потребителите. От друга страна, всички страни от еврозоната с най-добро изпълнение според последните им бюджетни салда показват, че здравата фискална политика и производителни икономически структури фактически допринасят за положителните икономически промени.

Аз искрено се надявам, че новите страни-членки и присъединяващите се страни не си правят неправилни изводи от последните изменения на Пакта за стабилност и растеж. От най-голяма важност е да се отчете, че потенциално освободените фискални политики в новите и бъдещите страни-членки на ЕС водят до голям риск от задействане на вредни очаквания за сближаване, които биха породили значителни разходи, породени от различията във финансовите пазари и икономическото изпълнение.

Това ме навежда на мисълта за почти толкова ужасното предизвикателство, свързано с ниския потенциален растеж в еврозоната. През 2000 г., Европейският съвет прие Програмата от Лисабон със смелата цел до 2010 г. да превърне ЕС в най-динамичната икономическа зона. Въпреки действащите структурни реформи и успехите в няколко области и в някои държави, икономическият ръст остава разочароващ. Поради големите забавяния е възможно благотворният ефект от някои вече въведени реформи те първа да се прояви. Очевидно е, обаче, че напредъкът на повечето страни-членки е недостатъчен.

За постигане на по-голяма динамика на ЕС, трябва да се ускори прилагането на структурните реформи, а някои частично осъществени реформи трябва да се приложат в действие напълно, за да се осигури рамката, при която конкурентните предприятия и квалифицираният човешки капитал могат да просперират и да създават блага. Такива реформи трябва да бъдат насочени към повишаване на използването на работната ръка, както и на производителността на труда, например чрез повишаване на гъвкавостта, усъвършенстване на образованието и технологичното проникване, както и чрез насърчаване на иновациите.

Наистина, неотдавнашните предизвикателства от страна на новите страни-членки, напр. по отношение на привличането на преки чуждестранни инвестиции, повишиха спешната нужда Западна Европа да адаптира своите структури, за да повиши конкурентноспособността си. Тези странични ефекти са добре дошли с течение на времето, тъй като те ускоряват структурните промени, които спомагат за икономическия растеж. В крайна сметка, само динамичните икономики могат да поддържат модернизирани, но все пак щедри социални системи в Европа.

Процесът на интеграция в Европа ще засили взаимно ЕС и неговите сегашни и бъдещи страни-членки. България и другите страни от Централна и Източна Европа имат възможност да се възползват най-много от свързания с това процес на наваксване и сближаване. Но 15-те страни-членки на ЕС, особено тези със силни търговски връзки с тази зона, например Австрия, също ще почувстват положителния ефект.

Макар и да има разходи за адаптиране в някои чувствителни области, не само за ЕС-15, но също и за новите страни-членки на ЕС, тези разходи трябва да бъдат от временен характер и ще имат много по-малка тежест от положителните ефекти, свързани с по-активните потоци от преки чуждестранни инвестиции, нарасналата търговия и повишената конкуренция. Фактически, ние вече не трябва да разчитаме на неясно прогнози: значителна част от очакваните преди ползи вече са действителност. Подпомагани от по-активната търговия, стабилизирането на очакванията и намаляването на лихвените проценти, България и новите страни-членки на ЕС вече се радват на впечатляващ процес на наваксване, с темпове на икономически растеж значително над тези в еврозоната.

В заключение, Австрия влезе в ЕС преди повече от десетилетие. Естествено, нашият меден месец не продължи цяло десетилетие. Но ще бъде справедливо да кажа, че първите 10 години на Австрия в ЕС са впечатляващ успех, определено за нас, а считам че и за Европейския съюз. Икономическите данни потвърждават тази недвусмислена присъда.

Като казвам това, искам да изясня, че Европейският съюз не означава само пазари, търговия, печалби и загуби. ЕС е много повече от всичко това: Европейският съюз е най-важният и успешен проект за постигане на мир, който Европа познава. Бяха необходими мечтатели- пророци като Уинстън Чърчил, Робърт Шуман и Жан Моне, които да предложат как да преодолеем дълбоко вкоренените и закостенели разделения на Европа.

Днес в ЕС членуват не само страни от Западна Европа, но също и свободни демократични страни от Централна и Източна Европа. България е на прага на присъединяването си към Съюза. Преди 15 години такова развитие щеше да изглежда крайно нереалистично. И отново, беше нужна визия, както и волята на хората, за да бъде превърнат този проект в реалност.

Този успех ни напомня, че въпреки краткосрочните трудности и притеснения на ежедневието, не трябва да губим от поглед дългосрочните си цели и визия. Независимо дали те са свързани с един мирен свят, една просперираща и динамична Европа, или установяването на активни културни връзки между регионите и народите на Европа.

Благодаря за вниманието.

____________

1 Процентът на инфлация на Австрия (HICP) постоянно се движи под процента на инфлация в еврозоната.

2 Breuss, F. (2003) ‘Oesterreich, Finnland und Schweden in der EU – Wirtschaftliche Auswirkungen’, WIFO-Monatsberichte 7. Инфлация: Австрия –0.32%; Финландия –0.32%; Швеция –0.52%. Реален ръст на БВП: Австрия +0.42%; Финландия +0.83%; Швеция +0.30%.

3 Pointner, W. (2005), ‘Drei Beitritte und ein Einzelfall’, предстои да излезе в Geldpolitik & Wirtschaft 2/2005, OeNB.

4 С 4.5% за януари 2005 и средно за 2004, безработицата в Австрия е третата най-ниска в ЕС.

5 Страните от Централна и Източна Европа (СЦИЕ) – т.е. без ОНД.


Изтегли DOC (121 KB)