logo Skip to content

Изказване на г-н Цветан Манчев1, подуправител на БНБ, пред конференцията „Ролята на финансовия сектор за развитието на българската икономика” в рамките на второто международно финансово изложение „Банки, инвестиции, пари”, Пловдив, 5 февруари 2004 г.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД БНБ И
БЪЛГАРСКИЯ БАНКОВ СЕКТОР В ПРОЦЕСА НА ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ

Уважаеми дами и господа,

За мен е преди всичко чест и удоволствие да говоря пред такава изявена аудитория от представители на финансовите среди, публичната администрация, предприемачи и академията.

Въведение

Моето изказване е съставено от няколко взаимно свързани части. Когато се говори за предизвикателствата пред централната банка и банковия сектор в процеса на евроинтеграция, неизбежно всеки трябва да очертае собствените си изводи по най-малко два въпроса, а именно: откъде започнахме преди близо 15 години и къде сме сега? Аз също ще започна оттам.

На второ място ще разгледам предизвикателствата пред развитието на търговските банки в краткосрочен аспект, като направя и неизбежния кратък паралел с тенденциите, протичащи в банковите системи на страни с действащ паричен съвет от групата на присъединяващите се към ЕС.

На трето място ще разисквам по-дългосрочните предизвикателства пред търговските банки в контекста на тенденциите на развитието на финансовия сектор в глобален мащаб и в еврозоната след приемането на единната европейска банкова директива и въвеждането на общата парична единица.

Накрая ще се спра на предизвикателствата пред БНБ като регулатор на банковата система в контекста на поставените дългосрочни цели за членство на страната ни към Европейския съюз и присъединяване към еврозоната.

Къде бяхме преди петнадесет години?

При началото на реформите в България преди около петнадесет години българската банкова система току-що се бе сдобила със структура, която теоретично е възприето да се нарича постмонобанкова. Характерни за този период бяха основно:

• широко разпространена финансова и икономическа нестабилност;

• държавна доминация на собствеността на банковия сектор и отсъствие на небанково посредничество извън Понзи-схемите;

• пълна изолация на местните финансови пазари от международните;

• огромен брой нововъзникващи малки декапитализирани банки, над които се упражнява сравнително слаб надзорен, акционерен и управленски контрол;

• отсъствие в общи линии на модерни правила и практика за работа на финансовите институции в пазарни условия.

Към вече необслужвания по това време външен държавен дълг продължаваха да се трупат допълнителни фискални и квазифискални дефицити, финансирани чрез емисия на пари от централната банка. Резултатът от този подход към икономиката и финансовата система беше банковата криза от 1996-1997 г.

Къде сме сега?

В посткризисния период изброените по-горе характеристики на финансовата структура в България изчезнаха благодарение преди всичко на:

• новото и модерно законодателство и регулации за банковия сектор;

• забраната за БНБ да финансира дефицитите в икономиката чрез силно ограничаване на правото й да осъществява парична политика посредством правилата на паричния съвет;

• последователната приватизация на държавните банки до крайно оттегляне на държавата като собственик в банковия сектор и доминацията му от чуждестранни инвеститори с добра международна репутация в банковия бизнес;

• залагането на силна фискална политика и строгите бюджетни ограничения за осигуряване на стабилна макроикономическа и финансова среда и условия за икономически растеж.

Седем години след въвеждането на паричния съвет можем да изведем няколко важни резултата:

• макроикономическа стабилност, съпътствана от последователен икономически растеж с относително висок темп и постепенно увеличаване на жизнения стандарт;

• ниска и стабилна инфлация, съпроводена от задълбочаващ се процес на конвергенция на всички лихвени проценти към преобладаващите равнища в еврозоната, както и на свиване на маржа между лихвените проценти по кредитите и депозитите;

• излизане от изолацията на местните финансови пазари и последователно понижаване на дългосрочните лихвени проценти, следващо увеличения приток на преки чуждестранни инвестиции и неколкократното повишаване на кредитния рейтинг на страната;

• непрекъснато растяща конкуренция в банковия сектор, измервана вече не само чрез последователно увеличение на броя на предлаганите продукти, но чрез положителни промени в тяхното количество и качество, както и такива в качеството на процеса на предлагане.

Развитието на българската финансова система е вече в етап на изграждане на ефективен и конкурентоспособен частен сектор за производство, дистрибуция и потребление на финансови услуги. От неговото успешно приключване ще зависи успеха на българските банки и финансови компании на единния европейски пазар на финансови услуги.

Какви са предизвикателствата в краткосрочен план?

В краткосрочен план рисковете пред развитието на банковата система са няколко. Първо, да се избегне т. нар. “ефект на подминаването”, при който в стремежа за максимизиране на доходността се стигне до неразумно рязко увеличаване на високорисковите портфейли в банковите баланси и се подкопае платежоспособността на отделни банки. БНБ повече от половин година последователно предупреждава за този риск, привежда границите за качеството на кредитните портфейли в съответствие с препоръчителната практика, увеличава броя на инспекциите на място на кредитните портфейли и координира усилията за насърчаване на обмена на информация между банките по отношение на техните клиенти. За ограничаването на този риск усилията на банковия надзор трябва еднозначно да бъдат подкрепени от собствениците и мениджърите на отделните банки чрез мерки за въвеждане на препоръчителната международна практика за корпоративно управление, анализ и преосмисляне, ако е необходимо, на вътрешните системи за управление на рисковете.

Тенденциите в димнамиката на кредитните портфейли през последните години у нас, разбира се, са близки с тези, протичащи в Естония и Литва – малки отворени икономики с функциониращ паричен съвет, присъединяващи се към ЕС. И там непосредствено след въвеждане на новия монетарен режим, наред с макроикономическата и финансова стабилност, се наблюдаваше процес на стабилизиране на предлагането на банкови услуги, който не бе съпроводен с растеж на техния обем и качество. Последва го обаче период на чувствителен растеж в предлагането на кредит в различна форма, като сигналите за прекомерен оптимизъм в оценките за абсорбционния капацитет на местните икономики, появили се в международната финансова общност и пазари, накараха централните банки да принудят банките да преразгледат системите си за контрол на рисковете и повечето от тях преосмислиха кредитните си експозици. По-късно се оказа, че това е била една полезна мярка, особено за тези, които реагираха по-рано. Именно съществуването на този самокоригиращ се механизъм в споменатите страни доведе до постепенна конвергенция на предлагането на кредит до устойчиви равнища, които икономиката може да поеме, без да генерира загуби и просрочия в големи размери, чрез които се подкопава платежоспособността на банките. Това показа, че Естония и Литва са научили добре уроците си от периода на първоначалния преход към пазарна икономика и беше оценено по достойнство от международната финансова общност и ЕК.

Второ, условията на конкуренция в банковия сектор трябва да бъдат честни. БНБ като регулатор е наложила в регулациите си практиката да третира равнопоставено банките като важно условие за осигуряване на еднакви позиции в съревнованието. При борбата за преразпределение на клиенти банките следва да спазват принципа за споделяне на информация помежду си, особено такава, свързана с възникването на потенциални рискове. Тук трябва да споделя удовлетворението си от факта, че една важна стъпка беше направена съвсем наскоро с приемането на етичен кодекс от АТБ.

БНБ в съответствие със своята мисия и репутация ще продължи да подпомага процеса на въвеждане на ясни и единни правила (стандарти) за предоставяне на информация по банкови сделки от страна на търговските банки. Това ще подпомогне формирането на по-честна и прозрачна среда на конкуренция между банките в процеса на привличане на клиенти, ще ограничи ефекта от т. нар. „асиметрия на информацията”. Сега тя следва да бъде подпомогната от банковата общност за своевременно пускане в действие на кредитния регистър с всички банкови кредити. От изключително значение за постигането на устойчив в дългосрочен аспект кредитен пазар в страната е този проект да се реализира в пълна степен през 2004 г. Волята и съдействието на банковата общност, дори с цената на евентуално по-високи еднократни разходи в краткосрочен аспект, е печеливша. Показва го опитът на всички страни, справили се с проблема за „несиметричност на информацията”.

Дългосрочни предизвикателства пред банковия сектор

Заедно с изброените краткосрочни предизвикателства банковата система и БНБ са изправени още пред глобалните тенденции на пазарите на банкови услуги по пътя към стратегическата цел за членство на БНБ в европейската система от национални централни банки и пълноценното интегриране на българските финансови пазари и институции в европейските.

През последните близо петнадесет години, макар и не докрай подготвен и интегриран, българският банков сектор за щастие не остана съвсем настрана от глобалните процеси на международните финансови пазари. Дерегулацията, включително приватизацията в банковия сектор, доведе до възстановяване на доверието в икономическите агенти и оттам до многократно нарастване на банковите активи. В края на 2003 г. те са със 113% повече в сравнение с края на 1997 г. Както показват различните измерители като степен на концентрация и индексите на Херфиндал, растящата конкуренция в сектора у нас е съпроводена с постепенно, макар и слабо, но последователно понижаване на концентрацията на активите и пасивите2. Това създава здрави основи за по-нататъшно задълбочаване на финансовото посредничество и наред с икономическия растеж ще съдейства за разширяване на обхвата на населението, ползващо банкови услуги.

Дезинтермедиацията3 приключи в САЩ, но в Европа процесът тепърва набира скорост и е основният фактор, които води до ерозия в активите, управлявани от банковия сектор. За сметка на това все повече фирми, дори от среден мащаб, получават лесен достъп до капиталовите пазари. Този процес се забелязва и у нас, стимулиран от относително либералните правила за емисия на дългови инструменти. Теоретично тенденцията е много положителна и дори примамлива, тъй като води до по-евтино алокиране на ресурсите. У нас обаче рискът от подценяване на изискванията за кредитоспособност и този за липсата едновременно на положителна и продължителна финансова история обаче са високи. Оформилата се в момента конюнктура на българския финансов пазар генерира опасност от нелоялна конкуренция между прякото и непрякото финансиране, което може да има в по-дългосрочен аспект негативно въздействие върху стабилността на банковия сектор и икономиката.

Друга тенденция, която често по света е обект на силно медийно покритие, е разширяването на пазарното присъствие чрез поглъщания и сливания, включително и в сектори като застраховането, инвестиционното посредничество, управление на пенсионни и взаимни фондове. Досега българските банки предпочитаха разширяване на пазарното присъствие чрез приватизационни сделки в и извън банковия сектор. След като завърши раздържавяването в банковия сектор, моята прогноза е, че сегменти с висок потенциал за развитие, каквито са доверителното управление на активи и управлението на пенсионни и застрахователни фондове, ще привличат все повече вниманието на банките.

Четвъртата глобална тенденция, която напоследък започна да се проявява и у нас, е масово навлизане на информационните технологии в банковата сфера. За разлика от състоянието в индустриалните страни у нас тя е все още в начален стадий на проявление. Доскоро българските банки, притежаващи действаща система за обмен на информация в реално време между отделните единици, можеха да се изброят на пръстите на едната ръка. Много, според мен повече от половината, български банки вече са узрели и имат в своите стратегии алтернативни канали за продажба на банкови услуги, въпреки че потреблението на подобни видове услуги зависи от степента на проникване на интернет и мобилните информационни мрежи.

Последните три от изброените тенденции ще поставят отново на изпитание способността на регулаторните органи в България да реагират адекватно на глобалните промени във финансовия сектор и конструктивно да насърчават развитието на пазара.

Пето, характерно за много страни, особено за такива като България, в процес на преход и преструктуриране, е неравномерното развитие на регионите. Това предопределя опасност част от населението да не бъде обхванато от адекватно предлагане на банкови услуги поради слабата мотивация на търговските банки да присъстват там. Регионите с по-бавен растеж и по-нисък жизнен стандарт се характеризират с по-ниска рентабилност на предлаганите финансови услуги, но не трябва да бъдат оставени без адекватно покритие. Практиката на други страни показва, че в дългосрочен аспект най-устойчиви и печеливши са универсалните банки, които успеят да намерят най-добре баланса на интересите си. Добрите банкери знаят как да го постигнат.

Средносрочни предизвикателства пред БНБ

Както вече споменах, средносрочните предизвикателства пред БНБ като централна банка са свързани преди всичко с подготовката за присъединяване към европейската система от национални централни банки.

Първо, процесът на присъединяване изисква допълнително укрепване и гарантиране на независимостта на централната банка в съответствие с изискванията на Маастрихтските договорености между страните членки. Необходимите промени в българското законодателство вече са договорени с ЕК и предстои да се реализират практически от българския парламент.

Емпиричните данни и изследвания показват, че днес повечето от централните банки в централна и югоизточна Европа, включително тези от присъединяващите се страни, имат степен на законова независимост, която средно е по-висока от съществуващата в началото на 90-те години в голяма част от развитите страни4. Разбира се, тук трябва да се отбележи и значението на реалното придържане към закона, което практически определя и степента на реална независимост на централната банка. Добре известно е, че степента на прилагане на закона се различава в отделните страни, което определя и различната степен на реална независимост на съответната централна банка.

Второ, директната отговорност на централната банка в страните членки - постигане на темп на инфлация, равен на средния в трите страни от ИПС с най-ниска инфлация плюс 1.5 % - е един от критериите за номинална конвергенция. Критерият за ниска и стабилна инфлация е формулиран през деветдесетте години на ХХ век на основа на опита на индустриалните държави от 70-те и 80-те години. Националните централни банки там предефинираха крайните си цели и стратегии и се ориентираха изключително към постигане на ценова стабилност след неуспешния опит да стимулират икономическия растеж и постигането на висока степен на заетост чрез допускането на по-високи и нестабилни темпове на инфлация. Централните банки от централна и югоизточна Европа също ги последваха. В закона за централната банка на почти всички страни5 от региона е записана като основна цел постигането на ценова стабилност или стабилност на националната валута6. Тази цел вече се преследва последователно от присъединяващите се страни, като от началото на прехода инфлацията в страните от централна и югоизточна Европа намалява от 140% през 1990 г. на 4% през 2003 г. Принос за това имат главно натрупаният опит и непрекъснатото усъвършенстване на практиките на провеждане на парична политика, натрупването на знание и опит и институционалното заздравяване на централните банки.

Разбира се, централните банки не биха могли и не трябва да получават сами овациите за успешното съкращаване на темповете на инфлация. Важна роля в този процес играят още балансирането на фискалната политика на националните правителства, непрекъснатият процес на отваряне на икономиките, глобализацията на пазарите и нарастващата конкуренция7. Постигането на ниски темпове на инфлация бе възможно, защото обществата успяха да осъзнаят високата цена на инфлацията и имаха волята да предприемат действия, които да гарантират постигането на ценова стабилност.

Доколко обаче съществуващите стратегии на парична политика ще позволят централните банки допълнително да намалят темповете на инфлация, така че да изпълнят критерия на ЕС за инфлацията, ще зависи и от промените в структурата на съответните икономики. Тези промени са извън директния контрол на централната банка, но следва да бъдат отчитани все по-прецизно при формулирането и прилагането на паричната политика.

Трето, въвеждането от БНБ на единната парична политика на общността, включително на операции на паричния пазар и унификацията на минималните задължителни резерви, предполага не само техническа подготовка от страна на централната банка. Това е процес, които изисква координираните усилия на БНБ, правителството и финансовата общност, за да протече балансирано и да съдейства за последователното развитие и задълбочаване на финансовите пазари. Нашето разбиране е, че например постепенното и последователно намаляване на минималните резерви и уеднаквяването на процедурите за осъществяване на парична политика с тези, действащи в ЕЦБ, следва да бъде договорено със заинтересованите институции у нас и осъществено последователно, така че да не представлява заплаха за дългосрочната финансовата стабилност. Само така няма да бъде застрашено изпълнението на конвергенция за инфлацията, за което говорих.

Позицията на ЕЦБ за принципната съвместимост на паричните съвети с Механизма на валутните курсове II, при условие че този режим е устойчив в дългосрочен период, не изисква централните банки, опериращи при този режим, да променят паричния стандарт в преходния период преди членството в ИПС8. На основата на практическия опит международните финансови институции препоръчват на страните с нетрайно установена икономическа и политическа среда вместо плаващ валутен курс и директно таргетиране на инфлацията - фиксиран валутен курс и концентриране на паричната политика върху неговото поддържане. У нас има политически консенсус да продължи използването на стабилизиращата роля на паричния съвет.9

Съществуващата силна корелация между равнището и динамиката на цените и дохода във всяка икономика обаче увеличава допълнително предизвикателствата за БНБ при практическата реализация на стратегията за паричната политика в предприсъединителния период. Присъединяващите се тази година към ЕС страни имат доход на глава от населението, който е 47% от този в ЕС, и равнище на цените, което е 52% от това в ЕС10, а за България тези различия са още по-дълбоки – съответно 26% и 33%. Това е предизвикателство за бъдещата парична политика, защото теоретично влиза в конфликт с изискването за номинална конвергенция по отношение на инфлацията преди фактическото членство в ИПС. Затова БНБ избра прагматичен подход, основан на предварителна и настойчива последователна подготовка и диалог. Той се основава на проучване и позоваване на опита в управлението на промените, натрупан от другите държави - членки на монетарния съюз.

Четвърто, глобалното присъствие на българските банки е фактор за увеличаване на системния риск. БНБ ще осъществява надзор, включително и на консолидирана основа, над все по-големи и по-глобално представени институции. Това налага все по-висока степен на координация на надзорната дейност с други организации, вътре и извън страната. В този контекст БНБ вече има сключени споразумения за обмяна на надзорна информация с много страни и продължава да работи усилено в тази област.

Заключение

В заключение искам да ви уверя, че БНБ следва последователно поставените цели в контекста на евроинтеграцията на страната. Банката е силно решена да запази постигнатите темпове и тези последователни усилия ще продължат, така че в момента на присъединяване на страната в Европейския съюз да е постигната необходимата готовност за членство във валутния механизъм ERM II.

Както показа обаче краткият анализ дотук, посрещането на предизвикателствата в предприсъединителния период изисква сериозна воля от страна на централната банка, банковата и финансова общност и правителството, както и координирани усилия за постигане на стратегическата цел за пълноправно членство в еврозоната. БНБ се надява и вярва, че в лицето на финансовата общност и правителството ще продължава да има инициативни и коректни партньори, които зачитат нейната независимост и суверенитет.

Това ми се струва подходящ завършек. Благодаря за вашето внимание и за възможността да говоря пред Вас по тази интересна тема.

Желая Ви успех!

____________

1 Подуправителят на БНБ г-н Цветан Манчев е член на УС на Българската макроикономическа асоциация и преподавател по проблемите на европейската икономическа и валутна интеграция.

2 Виж „Годишен доклад за състоянието и перспективите пред българската икономика”, Агенции за икономически анализи и прогнози, 2002 г.

3 Процес на директно пласиране и набиране на ресурси чрез финансовите пазари.

4 Виж Cukierman, A., Miller, G., & Neyapti, B., (2002). ‘Central bank reform, liberalization and inflation in transition countries – an international perspective’, Journal of Monetary Economics 49, pp.237-264.

5 С изключение на Албания и Сърбия и Черна гора, за които не разполагаме с данни. За по-пълно представяне виж ‘Objectives of the central bank as set out in legislation’, Bank for International Settlements, 2001.

6 Виж BIS, стр. 13-14.

7 Виж Rogoff, K., (2003). ‘Globalization and global disinflation’, FRB of Kansas City Economic Review, pp.45-78.

8 Виж European Central Bank “Policy position of the Governing Council of the European Central Bank on exchange rate issues relating to the Acceding countries”, 18 December 2003.

9 Теоретичната дискусия за избора на валутен режим и стратегия на парична политика е обемна и сложна, за да бъде описана в едно прагматично изказване. Опитът на страните от централна и югоизточна Европа показва, че както плаващите курсове, така и фиксираните могат да осигурят ценова и финансова стабилност и благоприятна среда за икономически растеж. За малките и отворени икономики от тях обаче предимствата на паричните съвети се отричат само от недобронамерени икономисти без оглед на тяхната теоретична ориентация.

10 Виж Eurostat “Purchasing power parities and related economic indicators for EU, Acceding and Candidate countries and EFTA”, 9 December 2003.


Изтегли DOC (102 KB)