logo Skip to content

Лекция на г-н Цветан Манчев, подуправител на БНБ, изнесена пред студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски”, 20 април 2004 г.

ЕВРОПЕЙСКАТА СИСТЕМА НА ЦЕНТРАЛНИТЕ БАНКИ

Идеята за създаване на Европейска система на централните банки е предложена за първи път в плана „Вернер” в началото на 70-те години на миналия век. Тогава тя не се осъществява поради липса на достатъчна политическа воля у държавите членки да променят Римския договор, както и поради разпадането на Бретан-Уудската валутна система.

През 1973 г. е създаден Европейският фонд за валутно сътрудничество (ЕФВС) – далечен предтеча на Европейската централна банка. На практика това е институция без реални правомощия.

В решението за създаване на Европейската валутна система, взето от Европейския съвет в Бремен през юни 1978 г., е предвидено не по-късно от 2 години след началото на функционирането на системата да бъде създаден Европейски валутен фонд (ЕВФ), които да замени ЕФВС. Държавите членки не могат да се споразумеят за функциите и ролята на ЕВФ и в крайна сметка той не е създаден. Единният европейски акт, влязъл в сила през 1987 г., е основа за подновяване на работата за изграждане на Икономически и паричен съюз (ИПС).

През юни 1988 г. в Хановер Европейският съвет възлага на комисия, оглавена от председателя на Европейската комисия Жак Делор и съставена от ръководителите на централните банки на страните членки и от експерти в областта на паричната теория, да предложи конкретни мерки, необходими за изграждането на ИПС. В своя доклад Комисията „Делор” препоръчва въвеждането на единна парична политика в Общността, която да бъде провеждана от напълно независима институция от правителствата на държавите членки и от органите на Съюза – Европейска система на централните банки (ЕСЦБ). Предлага се тази нова институция да съществува съвместно с централните банки на държавите членки на принципа на федерализма.

Договорът за Европейския съюз, подписан в Маастрихт на 7 февруари 1992 г. (влязъл в сила през ноември 1993 г.), представлява най-решителната стъпка в посока изграждане на ИПС. С този акт държавите членки изрично си поставят за цел „създаване на икономически и паричен съюз, включително и единна валута”. Предвижда се създаването на Европейска система на централните банки и на Европейска централна банка.

Договорът от Маастрихт предвижда изграждането на ИПС да бъде осъществено на три етапа. През втория етап е предвидено създаването на Европейски валутен институт (ЕВИ), който се управлява от съвет, състоящ се от председател и от управителите на националните централни банки. Основните функции на ЕВИ са да координира паричните политики на държавите членки и да подготви преминаването към третия етап на ИПС. От началото на третия етап (на 1 януари 1999 г.) Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и Европейската централна банка (ЕЦБ) провеждат паричната политика на Европейския съюз, т.е. техните решения в областта на паричната политика са задължителни за държавите членки.

В Устава на ЕЦБ и ЕСЦБ са развити и конкретизирани определените в Договора за създаване на европейската общност (ДЕО)1. принципи и насоки на дейност на ЕСЦБ. Уставът е приет с протокол, приложен към ДЕО.

С Решение на Европейския съвет от 29 октомври 1993 г. за седалище на ЕЦБ е определен Франкфурт на Майн.

Съгласно чл. 107, ал. 1 от споменатия устав ЕСЦБ се състои от ЕЦБ и националните централни банки на държавите членки (НЦБ). Централните банки на всички държави ­ членки на Европейския съюз, участват в ЕСЦБ, а не само на тези държави, които въведоха еврото. Правата и задълженията на държавите от еврозоната са различни от тези на оставащите извън нея държави (Великобритания, Дания и Швеция).

По-важните моменти от Договора за създаване на Европейската общност и Устава на ЕСЦБ и ЕЦБ относно организационната структура, целите и задачите на ЕСЦБ/ЕЦБ са следните:

• Основната цел на Европейската централна банка е поддържане стабилността на цените. Нормативно тя е дефинирана в чл. 105, ал. 1 от ДЕО и в чл. 2 от устава;

• За постигането на основната цел в ал. 2 на същия чл. 105 от ДЕО са посочени следните основни задачи на ЕСЦБ:

- определяне и прилагане на паричната политика на общността;

- осъществяване операциите по обмена на чуждестранна валута в съответствие с разпоредбите на чл. 111 от ДЕО;

- държане и управление на официалните резерви в чуждестранна валута на държавите членки;

- насърчаване на нормалното функциониране на платежните системи.

• Органите на ЕЦБ, както и на националните централни банки не биха могли да изпълняват успешно възложените им от договора и устава задачи, ако преди всичко не разполагат със самостоятелност при провеждане на дейността си. Независимостта на ЕСЦБ/ЕЦБ е важен принцип в тяхната дейност, определен в чл. 108 от ДЕО и чл.7 от Устава;

• Колективните органи за управление на ЕСЦБ/ЕЦБ са Управителният съвет и Изпълнителният съвет. Управителният съвет се състои от членовете на Изпълнителния съвет и от президентите (респ. управителите) на централните банки на държавите от Евросистемата и като най-висш решаващ орган се произнася по всички въпроси, свързани със задачите на ЕСЦБ. Той обаче не е оперативен постоянно действащ орган. Изпълнителният съвет осъществява паричната политика в съответствие с насоките и решенията, приети от Управителния съвет. Той се състои от председател, заместник-председател (това са президентът и вицепрезидентът на самата ЕЦБ), както и четири други лица, определени също от държавните и правителствените ръководители на държавите ­ участнички в Паричния съюз;

• В Устава на ЕЦБ е предвиден и трети колегиален орган ­ т. нар. Генерален съвет, който включва президента, вицепрезидента на ЕЦБ и управителите на всички централни банки на държавите членки на ЕС, включително тези, които не са в евросистемата. Генералният съвет няма правомощия по провеждането на единната парична политика. Неговата основна роля е осъществяване на координация между НЦБ от евросистемата и тези извън нея и приемане в тази връзка на съответни решения;

• Едноличните органи на управление на ЕСЦБ/ЕЦБ са президентът и вицепрезидентът. Президентът или в негово отсъствие вицепрезидентът ръководи заседанията на Управителния съвет и на Изпълнителния съвет. Президентът или посочено от него лице представлява ЕЦБ пред трети лица;

• Съгласно чл. 106, ал. 1 на ДЕО и чл. 16 на Устава Управителният съвет има изключителното право да разрешава емитирането на банкноти в Общността. Единствено ЕЦБ и националните централни банки могат да емитират банкноти.

• Съгласно чл. 34 от устава ЕЦБ може да приема регламенти, решения, препоръки и мнения;

• Издаваните правни актове на ЕЦБ подлежат на съдебен контрол от страна на Европейския съд. Контрол върху дейността на ЕСЦБ/ЕЦБ упражняват и Европейският парламент и Сметната палата;

• Съгласно чл. 28.1. от Устава „капиталът на ЕЦБ при започване на дейността й е 5 млрд. евро”. Националните централни банки са единствените правни субекти, които участват в подписката и единствените собственици на капитала в ЕЦБ. Участието на всяка отделна централна банка се определя в съответствие както с дела на съответната държава членка в населението на Общността (в годината, предхождаща създаването на ЕСЦБ), така и с дела на тази страна в брутния вътрешен продукт на Общността (по пазарни цени, в съответствие с данните от последните пет години преди годината, предхождаща създаването на ЕСЦБ). Дяловете на НЦБ в капитала се преразглеждат на всеки пет години след създаването на ЕСЦБ и се определят отново по посочения начин.

____________

1 От правно-техническа гледна точка чрез Маастрихтския договор се внасят съществени изменения в Договора за създаване на европейската икономическа общност, който получава ново название – Договор за създаване на Европейска общност (ДЕО).


Изтегли DOC (49 KB)