logo Skip to content

УС на БНБ прие изменение в Наредба № 21 за задължителните минимални резерви, които банките поддържат при БНБ, 19 юли 2007 г.

Считано от 1 септември 2007 г. задължителните минимални резерви, които банките поддържат при БНБ, стават 12 на сто от депозитната им база (осем на сто към момента).

От средата на 2002 г. насам кредитът за частния сектор в страната нараства с над 40 процента на годишна база. Няколко фактора бяха в основата на този процес: на първо място преструктурирането и приватизирането на банковата система и получаването на достъп до чуждестранен капитал, технологии, управленско знание и заемен ресурс; на второ място ниската степен на задлъжнялост на домакинствата и фирмите (в началото на 2002 г. отношението на кредит към БВП бе 15%); на трето място исторически ниските равнища на лихвените проценти в света, в следствие на следваната парична политика от централни банки в еврозоната, САЩ и Япония и високото ниво на спестявания в азиатските страни.

Бързият растеж на кредита в този период изразяваше процес на задълбочаване на финансовото посредничество в страната и конвергиране към нивата, наблюдавани в другите страни от Централна и Югоизточна Европа. В края на 2004 г. темповете на растеж на кредита за частния сектор достигнаха 48.6%, а делът им – 36.3% от БВП – ниво, близко до средното в новите страни членки (НСЧ) на ЕС. Наблюдаваните през този период темпове на растеж на банковия кредит не бяха устойчиви и носеха съществени рискове за финансовата стабилност.

От 2004 г. БНБ предприе четири групи мерки за намаляване на темповете на растеж на кредита за частния сектор и контролиране на риска в банковата система: надзорни, парични (разширяване на обхвата на депозитната база за минималните резерви), информационни (усъвършенстване на кредитния регистър и разширяване на достъпа до него) и административни (въвеждане на допълнителни задължителни резерви при растеж на кредита над 6% на тримесечие). Комплексното действие на този набор от мерки доведе до намаляване на нивото на риск в банковата система при достигане в края на 2006 г. умерен темп на растеж на кредита за частния сектор.

При въвеждането на допълнителните резерви и количествените ограничения за темповете на растеж на кредита БНБ изрично подчерта, че тези мерки са временни и могат да са ефективни само за ограничен период от време. Резултатите показаха, че във времето ефективността на тази мярка намаляваше, като същевременно се създаваха допълнителни разходи за търговските банки. В допълнение интеграцията на страната в ЕС изискваше еднакво поставянето при еднакви условия на търговските банки, регулирани от БНБ, и тези, регулирани от надзорните власти в другите страни от общността.

По тези причини от 1 януари 2007 г. БНБ отмени напълно административните ограничения върху темповете на нарастване на банковия кредит. Същевременно централната банка запази строгите надзорни изисквания и разширената депозитна база. Действията на БНБ продължаваха да бъдат насочени към поддържане на финансовата стабилност и постигане на умерен и устойчив растеж на банковия кредит, който не застрашава стабилността на банковата система и общата макроикономическа стабилност. Именно затова при отмяната на административните мерки Българската народна банка подчерта, че си запазва правото при необходимост да приеме допълнителни мерки за гарантиране на умерен растеж на банковия кредит и стабилността на системата.

От края на първото тримесечие на 2007 г. нивото на задлъжнялост на частния сектор в страната нараства с бързи темпове. През месец юни 2007 г. темповете на растеж на банковия кредит достигнаха 47.4% при 24.6 % в края на 2006 г. За периода януари-юни 2007 г. кредитът за частния сектор е нараснал с 6.5 млрд. лева, като само 3.6 млн. лева са нетно върнати кредити в балансите на търговските банки (разликата между продадени и обратно изкупени кредити). Този бърз растеж доведе до нарастване на задлъжнялостта на частния сектор към банковата система от 47.4% от БВП в края на 2006 г. до 57.5 % в средата на 2007 г. Ако през 2002 г. базата, от която започваше процесът на бързо натрупване на дълг в икономиката, бе много ниска, то днес това не е така. В края на 2006 г. задлъжнялостта на частния сектор в България, измерена чрез банковия кредит, е близка до средната за новите страни членки на ЕС, като същевременно доходът на глава от население е два пъти по-нисък. В допълнение в края на 2006 г. частният външен дълг на страната достигна 63.6% от БВП, което е над средното за новите страни - членки на ЕС.

Бързият темп на растеж на банковия кредит води до натрупване на по-висок кредитен риск в банковата система. От една страна, нивото на риск в банковата система нараства, а от друга – силната конкуренция и борба за пазарен дял води до разхлабване на кредитните стандарти и намаляване на лихвените проценти по кредитите. Реалните лихвени проценти по кредитите за домакинствата и фирмите са близки до нула или отрицателни. Съкращаването на лихвените проценти се осъществява в период на глобално нарастване на нивото на лихвите. Това създава нереалистични очаквания у кредитополучателите и води до подценяване на риска, който те поемат. БНБ обръща внимание, че у нас няма практика да се кредитира при фиксирани лихвени проценти. Това означава, че е логично да се очаква рано или късно по-високите лихви в глобален мащаб да рефлектират в по-високи лихви по кредитите у нас.

При съществуващата силно консервативна надзорна рамка, чрез която БНБ прилага индивидуални мерки към търговските банки в зависимост от рисковете, които те поемат, централната банка преминава към затягане на монетарните условия чрез промяна в нивото на минималните задължителни резерви. Увеличението на минималните задължителни резерви цели успокояване на темповете на растеж на банковия кредит до умерени и устойчиви нива, които не създават риск за стабилността на банковата система. Ефектът от тази мярка ще се прояви по два канала: чрез отнемане на ликвидност от банковата система, която би се използвала за продължаване на бързия растеж на кредита, и чрез увеличение на цената на ресурса на търговските банки, което ще се пренесе пълно или частично в цената на кредита и оттам ще повлияе върху търсенето на кредит. Банковото кредитиране все още е основният канал за финансиране на домакинствата и фирмите. Съкращаването на темповете на растеж на банковия кредит до по-умерени равнище ще намали и натиска на силното вътрешно търсене върху платежния баланс на страната.

Българската народна банка си запазва правото при необходимост да приеме допълнителни мерки за постигане на умерени темпове на растеж на банковия кредит и стабилно развитие на банковата система.


Изтегли DOC (66 KB)