logo Skip to content

Реч на г-н Иван Искров, управител на БНБ, при откриването на Тринадесетата годишна среща на управителите на централните банки на франкофонските държави, София, 12 май 2006 г.

Уважаеми управители,

Уважаеми дами и господа,

Добре дошли в България, една от най-старите страни в Европа!

За мен е удоволствие и чест да открия Тринадесетата среща на управителите на централните банки на франкофонските страни. Изключително съм поласкан и от факта, че тази среща за първи път се провежда в страна от Централна и Източна Европа и именно Българската народна банка има привилегията да е домакин на такова събитие. Това е и годината, в която се навършват 100 години от рождението на Леополд Седар Сенгор – създателя на междуправителствената агенция на франкофонията и идеен баща на франкофонията. Утре към нас ще се присъедини и идейният баща на нашите срещи Жан Клод Трише, уважаваният президент на ЕЦБ.

Фактът, че днес БНБ е домакин на тази среща не е следствие единствено на формалното приемане на България във франкофонската общност в началото на 90-те години на миналия век. Френският език и култура проникват в страната ни още през първата половина на XIX век, когато ние сме все още част от Османската империя. Каналите на това проникване са подобни на тези, които наблюдаваме и днес – чрез обучението на българи в Белгия, Франция и Швейцария, както и чрез търговията със стоки. Тези първоначални контакти оказват много силно влияние в последващото формиране и изграждане на модерната българска държава и нейните институции.

Българската народна банка като първата публична институция, създадена след възстановяването на независимата българска държава, е силно повлияна от установените вече стопански и културни връзки с франкофонския свят. При създаването на БНБ на 25 януари 1879 г. нейният капитал е записан във френски франкове. В последващите реформи на централната банка, Министерството на финансите и финансовата система на страната систематично е използван опитът на Белгия и Швейцария, както и знанията и експертизата на множество френски съветници.

Духът на франкофонията в България в периода от възстановяването на българската държава до началото на Втората световна война е утвърждаван и задълбочаван и от множеството българи, получили своето образование в Белгия, Франция и Швейцария. Особено показателен за мащабността на този процес е броят на висшите ръководни кадри в областта на финансите и банковото дело, които са получили своето образование в страни от франкофонския свят. От шестнадесетте управители на Българската народна банка, ръководили я в периода от нейното създаване до Втората световна война, осем души са завършили висше образование по икономически, политически и правни науки в Белгия, Франция и Швейцария или са специализирали там. През същия период постът министър на финансите е бил заеман от тридесет и двама души, от които деветнадесет са получили висшето си образование или са били на специализация в тези страни.

Днес много българи продължават да изучават френския език и култура в нашите училища, както и да получават своето образование във франкофонските страни. Те са част от 175-милионната общност на говорещите френски език и освен говоренето на общ език те са част от една обща култура, която обхваща всички сфери от нашия живот. Горд съм, че част от тези хора работят в българската централна банка и допринасят съществено за успехите на нашата институция.

Нарасналата икономическа и финансова взаимосвързаност и взаимозависимост на страните налага във все по-голяма степен координираност на икономическите и финансовите политики на отделните правителства. Утвърждаването през 90-те години на миналия век на принципите на свободно движение на стоки и капитали увеличи взаимозависимостта на финансовите системи на отделните страни и превърна въпросът за финансовата стабилност от национален в световен. Значителното участие на чуждестранни капитали в банковата система на една страна и масираното движение на капитали, определящо в значителна степен формирането на значителни дисбаланси, съществено променя разбирането за системен риск и подходите за неговата оценка.

Споменатият вече процес на взаимосвързаност на банковите системи на отделните страни наложи приемането на нови принципи за надзор над банковия сектор и анализ и контрол на рисковете, възникващи от все по-голямата взаимна връзка между банковия сектор и останалите части на финансовия пазар. Прилагането на Базел II ще е предизвикателство за цялата финансова общност, но този процес ще е значителен тест за нововъзникващите икономики поради силната отвореност на техните банкови системи. Дискусията по отношение на общата рамка на надзора поставя на дневен ред и въпроса за това, в каква степен високите темпове на растеж на кредита за частния сектор в глобален мащаб, и в частност в голяма част от динамично развиващите се страни, представлява риск за финансовата стабилност и доколко надзорната политика може да бъде използвана като инструмент за решаването на този проблем.

Процесът на глобализация на финансовия сектор, за който вече споменах, постави пред много страни въпросът за избора между провеждането на национална парична политика или присъединяването към монетарен съюз и изнасянето на паричната политика на наднационално ниво. Опитът от успешната реализация на икономическия и паричен съюз в Европа, както и опитът на страните от зоната на франка представляват добър практически пример за всички нас за потенциалните ползи и предизвикателства при участието на една страна в паричен съюз.

Изнасянето на паричната политика на наднационално ниво е неизбежно свързано с предоставянето на по-голяма независимост на националните централни банки и делегирането на определени правомощия на наднационално ниво. В демократичния свят независимостта при провеждането на политиката от страна на централните банки е неразривно свързана с по-голямата степен на тяхната прозрачност и отчетност. Разбира се, намирането на точния баланс между тези три принципа е процес, който е свързан с икономическите и политическите традиции на отделните страни.

Споменатите от мен въпроси са от важно значение за работата на всяка една модерна централна банка. Днес аз съм изключително щастлив от факта, че тези проблеми ще бъдат дискутирани в рамките на клуба на франкофонските централни банки, където имаме един много широк набор от традиции, опит и знания. Вярвам, че ще имаме една полезна и плодотворна дискусия.

Благодаря за вниманието!


Изтегли DOC (44 KB)