logo Skip to content

Лекция на г-н Иван Искров, управител на БНБ, пред гръцкия икономически и финансов елит при посещението му в централната банка на Гърция, Атина, 14 юли 2006 г.

БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА ПО ПЪТЯ КЪМ ЧЛЕНСТВОТО В
ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ИКОНОМИЧЕСКИЯ И ПАРИЧЕН СЪЮЗ

Уважаеми г-н Управител,

Уважаеми дами и господа,

На първо място бих искал да изкажа своята искрена благодарност на управителя Гарганас за отправената ми покана и предоставената възможност да говоря за развитието на българската икономика пред една толкова изтъкната аудитория.

На прага на членството на България в Европейския съюз (ЕС) избрах да говоря за пътя, който измина обществото и икономиката ни от началото на прехода от централно планиране към пазарна икономика, както и за плановете ни за пълноправно членство в Икономическия и паричен съюз (ИПС).

За да може да се очертае ясна картина за изминатия път и да се формира оценка на постигнатите резултати е необходимо преди всичко накратко да опиша изходните условия, от които стартира българския преход.

I. Изходните условия след колапса на
плановата икономика и предусловията за успешен преход

Вероятно голяма част от присъстващите тук знаят, че преди пазарните реформи, стартирали през 1991 г., българската икономика подобно на останалите страни в Централна и Източна Европа бе основана на принципите на централно държавно планиране. Липсваха стоков, трудов, финансов и капиталов пазар. Тези икономики бяха в значителна степен интегрирани помежду си в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) с административно определена специализация в определени отрасли. Наличието на гарантирани пазари в рамките на СИВ изолираше нашите икономики от конкурентен натиск и свеждаше до минимум стимулите за търсене на конкурентни предимства.

В началото на 90-те години на миналия век в посткомунистическите страни започна уникален процес на преход от централизирана към пазарна икономика. Уникален, защото ние не можехме да черпим от историческия опит на други страни, нито от проучването на академичната литература, защото такава не съществуваше. Всички трябваше да се учим ad-hock.

Отделните посткомунистически страни в различна степен успяха да проведат реформи, които бързо и с ниски социални и икономически разходи да доведат до подобряване на благосъстоянието на обществата им. За съжаление, българското общество не съумя толкова бързо, колкото другите страни от Централна Европа, да постигне консенсус и да дефинира приоритетите, което да позволи провеждането на бързи и ефективни пропазарни реформи. В началото на 90-те години българската икономика разполагаше с морално остарял физически капитал и демодирана организация на икономическата дейност. Промените, които трябваше да се реализират с цел трансформиране на икономиката от командна в пазарна, изискваха с бързи темпове да се осъществи обновяване на физическия и човешкия капитал. По различни причини обаче (преди всичко липса на политическа воля и консенсус), преструктурирането беше отлагано и за това платихме висока цена – продължителен период на стагнация и макроикономическа нестабилност. В условията на преобладаваща държавна собственост, висока инфлация и бързо променящи се относителни цени фирмите се въздържаха да правят инвестиции и това значително забави процеса на обновяване на капитала. В средата на 90-те години страната ни логично изпадна в дълбока политическа, икономическа и финансова криза. Но кризите от своя страна катализират всеобхватни икономически реформи.

II. Действащата в момента рамка на макроикономическата политика

В основата на икономическата реформа от средата на 1997 г. бе постигането и поддържането на макроикономическа стабилност, максимално оттегляне на държавата от бизнеса, пълна либерализация на вътрешната и външната търговия и въвеждане на свободно движение на капитали.

Крайъгълен камък на икономическата реформа, наред с мащабната приватизация на държавните активи, бе въвеждането в средата на 1997 г. на режим на паричен съвет чрез фиксирането на националната валута към германската марка (от 01.01.1999 г. към еврото) и установяването на забрана БНБ да кредитира правителството и търговските банки под каквато и да е форма. В момента на въвеждането на паричния съвет щатският долар бе основната чуждестранна валута, която доминираше във външната търговия на страната и бе използвана от населението като средство за спестяване. Изборът на германската марка (респективно еврото) за резервна валута бе израз по-скоро на формирания консенсус в обществото и политическата класа, че присъединяването на страната към ЕС е политическият проект, около който трябва да се обедини нашата енергия.

За страните с паричен съвет се счита, че те механично внасят парична политика и доверие от страната или зоната, към която са фиксирали своята валута. Това, разбира се, е вярно, но само в определена степен. Истината е, че доверие може да бъде получено на кредит, но само временно. В крайна сметка, доверието трябва да бъде спечелено чрез последователна и отговорна политика. Именно поради това отказът от провеждането на независима парична политика изисква ориентиране на фискалната политика към подкрепа на режима на фиксиран валутен курс и провеждането на структурни реформи, които да увеличават гъвкавостта и конкурентноспособността на икономиката. Следваната от 1997 г. насам фискална политика, както и либерализацията и преструктурирането на икономиката ни бяха основните стълбове, на които бе изградено доверието на населението и чуждите инвеститори. Системно провежданата от 1997 г. насам фискална политика, основана на балансиран бюджет или излишък, спомогна дългът на правителството да се съкрати до нива, далеч по-ниски от приетия в Европейския съюз критерий. Това доведе до значително подобрение на кредитния рейтинг на страната, съкращаване на суверенния спред, намаляване на цената на кредита и подобряване на възможностите за инвестиции.

Възприетата строга рамка на макроикономическа политика и следваната структурна политика, насочена към приватизация на държавните предприятия и либерализация на пазарите неизбежно доведе до съществени промени в реалната икономика. От 1997 г. икономиката ни расте с относително високи темпове на растеж, които през последните две години се ускоряват вследствие на проведените вече микроикономически реформи, както и поради предстоящото присъединяване на страната към ЕС. Основните фактори, които са в основата на този икономически растеж са нарастването на инвестициите и потреблението на домакинствата, в по-малка степен – и експорта.

Макроикономическата стабилност, приватизацията и либерализацията на икономиката, както и високата степен на предсказуемост на водената политика значително подобриха стимулите за инвестиране в българската икономика. От 1999 до 2005 г. размерът на преките чуждестранни инвестиции е средногодишно 8.5 % от БВП, като само около една трета от тези инвестиции са генерирани от приватизационни сделки, а останалата част са инвестиции на зелено. Този процес на масиран приток на капитали се ускори значително през последните три години вследствие на благоприятната международна конюнктура и доближаването на страната ни до пълноправното членство в ЕС. Като резултат от това растежа на инвестициите се ускори и техния дял в структурата на БВП нарасна до 28% през 2005 – най-високото ниво от началото на икономическите реформи в страната.

Високите нива на инвестиции неизбежно доведоха до нарастване на производителността на труда при умерено нарастване на работните заплати и единичната цена на труда, което позволи на износа ни да остане конкурентен и страната да продължи да привлича директни инвестиции. Същевременно нарастването на икономическата активност бе съпроводено със стабилни темпове на нарастване на заетостта и паралелно на това намаление на безработицата. Растежът на разполагаемия доход на домакинствата, породен от нарастването на заетостта и работните заплати бе първоначалният импулс, който постави началото на стабилния темп на нарастване на потреблението в икономиката. Като резултат, този ефект бе значително подсилен от бързото развитие на банковия сектор на страната и подобрения достъп на домакинствата до кредитния пазар. По-лесният достъп до кредитния пазар, съчетан със спадащи лихвени проценти вследствие на подобрения кредитен рейтинг на страната и глобалната свръхликвидност през последните три години, доведе до съкращаване на спестяванията на домакинствата и нарастване на потреблението. Съкращаването на нивото на спестяванията на домакинствата и фирмите, определено от нарастването на потреблението и инвестициите, неизбежно доведе до формирането на дефицит по текущата сметка на платежния баланс. Поддържаните от правителството през последните години бюджетни излишъци в някаква степен успяват да балансират намалението на спестяванията в частния сектор. Но предвид на значителния дял на последния в икономиката на страната (70% от БВП се произвежда от частния сектор), тази политика може да има ограничено влияние върху външната позиция на страната.

III. Предизвикателствата пред провеждащите икономическата политика

Като следствие от описаните по-горе процеси дефицитът по текущата сметка на платежния баланс нарасна, достигайки нива над 5% от БВП през 2003 и 2004 г., и допълнително се разшири до 11.9% в края на 2005 г. В развитието на дефицита по текущата сметка на нашата страна през 2005 г. значителна роля играеха две групи фактори. На първо място, споменатият вече растеж на инвестициите бе съпроводен от значително нарастване на вноса на инвестиционни стоки. През изминалата 2005 г. вносът на тази група стоки нарасна с 31.2%, като теглото им в общата структура на вноса достигна 28%. Тази тенденция бе съчетана с намаляване на темповете на нарастване на вноса на неенергийни суровини и потребителски стоки. Значително влияние през изминалата година оказаха и множество еднократни фактори, между които рязкото покачване на цените и обема на внос на суров петрол и мащабните наводнения сполетели страната, които затрудниха износа през третото тримесечие на годината. Добре известно е, че дефицитите по текущата сметка на платежния баланс имат много висока степен на инертност, което предполага, че съкращаването на външния дисбаланс на страната ни ще е постепенен процес. В допълнение на това, българската икономика е в началния си етап на конвергенция, което предполага запазване за по-продължителен период от време на високи темпове на растеж на инвестициите и приток на капитали.

Както вече отбелязах, през последните няколко години към страната се насочиха голям обем капитали, като банковата система бе естественият посредник за ефективното разпределение на този ресурс. Това не е изненадващо, имайки предвид успешно протеклия процес на приватизация и преструктуриране на българския банков сектор. В момента 99.7% от банковия сектор е частен, като над 80% от банките в страната са собственост на чуждестранни инвеститори - в преобладаващата си част от страни-членки на Еврозоната. Вследствие на силната конкуренция и добрите инвестиционни възможности, темповете на растеж на кредита за частния сектор се ускориха до нива от 48.6% в края на 2004 г. Само за няколко години отношението на банковия кредит към БВП нарасна от 12.1% през 1999 г. до 45.0 % в края на 2005 г. Разбира се, тази динамика в голяма степен отразяваше процеса на конвергенция на икономиката на страната и в частност - задълбочаване на финансовото посредничество към нивата, наблюдавани в страните-членки на ЕС (112% от БВП). Този процес не бе движен единствено от поведението на фирмите. Домакинствата също много бързо реагираха на промените, като съкратиха спестяванията си и увеличиха склонността си да потребяват днес, в резултат на очакваните по-високи бъдещи доходи. Това са естествени развития, но криещи рискове, които трябваше да бъдат оценени, както и да се вземат мерки за тяхното минимизиране. БНБ трябваше да определи момента, след който конвергенцията прераства в самовъзпроизвеждащ се процес на борба за пазарен дял. Един такъв преход крие значителни рискове, тъй като той не води до устойчиви темпове на растеж както на финансовото посредничество, така и на икономическата активност и заетостта. Поради тези причини от началото на 2004 г. БНБ започна процес на постепенно въвеждане на мерки (главно надзорни и административни), чиято цел бе да бъдат намалени темповете на растеж на банковия кредит до устойчиво равнище, което не поставя значителни рискове за стабилността на икономиката. Данните показват, че политиката на централната банка доведе до промяна в поведението на търговските банки. Темповете на растеж на банковия кредит намаляха до 32.4% в края на 2005 г., което спря и процеса на намаление на капиталовата адекватност на банковата система. За текущата година, запазвайки действието на въведените вече мерки, очакваме банковият кредит да нараства с темп под - но близък - до 20%. Тъй като значителна част от присъстващите са представители на търговски банки, които осъществяват дейност в България или имат планове да влязат на нашия финансов пазар, трябва да кажа, че БНБ вече започна процес на плавна отмяна на действащото в момента административно ограничение на темповете на растеж на банковия кредит (така наречените “кредитни тавани”). Тази политика е продиктувана от необходимостта при интеграцията на страната в ЕС търговските банки, регулирани от БНБ, и тези, регулирани от надзорните власти в другите страни от общността да бъдат поставени при еднакви условия. Същевременно обаче, плавната отмяна на административните ограничения за нарастването на банковия кредит не трябва да се разглежда като политика на БНБ, насочена към разхлабване на действащата в момента стриктна регулационна рамка, целяща ограничаване на рисковете в банковата система. Строгата надзорната рамка, която се прилага от БНБ, ще се запази непроменена.

IV. Перспективите за членство в ЕС и Еврозоната

С подписването на договора за присъединяване към ЕС (Treaty of Accession) България се ангажира да се присъедини към Еврозоната и да въведе единната валута. Съществуващото в момента европейско законодателство не дава възможност новите страни-членки на ЕС да използват opt-out клауза за членство в ИПС. Това означава, че решението, пред което ще бъде изправена страната ни след членството в ЕС не е дали да се присъедини към ИПС и да въведе общата валута, а в какъв времеви хоризонт и как това трябва да бъде направено. Европейското законодателство не определя изрично дата за въвеждането на еврото, както и период, в който критериите за конвергенция трябва да бъдат изпълнени. В допълнение, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия (ЕК) решиха, че не могат да признаят паричния съвет като заместител на участието във Валутния механизъм II (ВМ II), но че ВМ II не изключва едностранното поддържане на паричен съвет от страните, където съществува такъв паричен режим.

Отчитайки казаното по-горе, както и принципите на провежданата макроикономическата политика в страната, основана на базиран на еврото паричен съвет, през 2004 г. правителството и централната банка подписаха споразумение, което цели единствено логичното решение - въвеждане на еврото в България във възможно най-кратък хоризонт. Очертаната в този документ стратегия на страната за членство в ИПС е основана на следните принципи:

• Присъединяване към Валутния механизъм II (ВМ II) в максимално кратки срокове след датата на официалното членство на България в ЕС (вероятно през първото тримесечие на 2007 г.).

• Запазване режима на паричен съвет до влизане в еврозоната при съществуващото равнище на фиксиран валутен курс на българския лев в съотношение 1.95583 лева за едно евро;

• Едностранен ангажимент от страна на българското правителство и БНБ да поддържат нулево отклонение на валутния курс от фиксираното равнище (т.е. запазване на съществуващата в момента политика на поддържане на режим на паричен съвет);

• Спазване на минимално определения в законодателството на ЕС срок за участие във ВМ II и навременно предприемане на всички необходими стъпки по процедурата за членство в еврозоната.

Тази стратегия е сходна със следвания път към единната валута, както от някои от старите страни-членки (например Австрия), така и от Естония и Литва - двете държави с паричен съвет, присъединили се към ЕС през 2004 г. Споразумението между БНБ и правителството за политиката на страната по отношение на членството в ИПС намалява в значителна степен несигурността по отношение на макроикономическата политика, като създава атмосфера на предсказуемост и спомага за по-лесното формулиране на целите на предприемачите и домакинствата. Стратегията е много амбициозна, но изпълнима.

Придържането към следваната до момента политика на балансиран бюджет, а при възможност и на излишък, ще позволи както изпълнението на Маастрихстките критерии по отношение на бюджетния дефицит, правителствения дълг и дългосрочните лихвени проценти, така и ще осигури необходимата възможност за реакция и гъвкавост на макроикономическата политика. Добре известно е, че при наличието на паричен съвет фискалната политика остава единственият инструмент за относително бърза реакция при неблагоприятни развития в икономиката на страната. Нещо повече, за да имаме тази гъвкавост при нарастващ дефицит по текущата сметка и бързо растящ частен дълг е необходимо в периоди като настоящия, когато икономиката расте с темпове, близки или малко над дългосрочните темпове на растеж, бюджетът да компенсира с реализиране на достатъчен излишък.

Строгата фискална политика ни е необходима и за да подпомогне изпълнението на инфлационния критерий. Работейки в режим на паричен съвет, централната банка няма директен контрол върху темповете на инфлация в страната. Практически това ще е критерият, чието изпълнение ще представлява най-голямото предизвикателство за нас. Предвид съществуващата естествена тенденция нивото на цените в новите страни-членки да конвергира към това в старите страни-членки (резултат от действието на известния Баласа-Самуелсън ефект), изпълнението на този критерий не е само предизвикателство за страните с паричен съвет, а за всички страни с равнище на цените, по-ниско от средното в ЕС. Самата дефиниция на инфлационния критерий, а именно - не по-висока инфлация от тази на трите най-ниски средни темпове на инфлация в ЕС плюс 1,5 процента, създава известна степен на несигурност. И десетте нови страни-членки, и България и Румъния се намират в позиция на “стрелба по движеща се цел”. Същевременно в случая, в който имаме 25 страни-членки (с България и Румъния - 27) съществува много голяма вероятност да има три страни, така наречените „best performers”, които да имат темпове на инфлация, близки до нула поради циклични и други специфични за страната причини. Това означава, че инфлационният критерий ще бъде много стриктен и ще изисква постигане на темпове на инфлация, близки или дори по-ниски от инфлационната цел на ЕЦБ (по-ниска, но близо до 2 % инфлация). Предвид тази силна рестриктивност на инфлационния критерий и несигурността, свързана с определянето на неговото ниво очаквахме по-голяма гъвкавост от страна на ЕЦБ и Европейската комисия при оценката за изпълнението на този критерий. За съжаление, оценката на Литва, публикувана в докладите за конвергенция през месец май тази година показа, че очакваната от нас гъвкавост няма да бъде проявена. Подходи се бюрократично и без да се отчита фактът, че всяка икономика е подложена на толкова много вътрешни и външни влияния, че това прави много трудно постигането на силно рестриктивния инфлационен критерий, особено при липсата на независима парична политика.

В случая на България, при съществуването на режим на фиксиран валутен курс и силно консервативна фискална политика, резервите трябва да се търсят в насърчаването на конкуренцията и подобряването на бизнес-средата, така че в икономиката да има по-голяма гъвкавост за реакция на промени, идващи от външната среда (в това число и цените на суровините), и предлагането да може да реагира по-бързо на нарастване на търсенето (вътрешно и външно). През изминалата година инфлацията достигна 6.5%, като силен инфлационен фактор бе нарастването на цените на енергийните ресурси (директен принос от 1.0% в общия растеж на цените). В допълнение на това, мащабните наводнения доведоха до неочаквано нарастване на цените на хранителните стоки (принос от 2.6% в общия растеж на цените). През настоящата година очакваме инфлацията да намалее до 6.0%, въпреки по-бързото нарастване на темповете й през първите два месеца на годината. Бавният процес на намаляване на инфлацията в голяма степен се определя от предприетата в началото на годината хармонизация на косвените данъци с минималните нива в ЕС. Доколкото промяната на косвените данъци и административно контролираните цени пряко влияят на инфлацията в страната, необходимо бе догонващата им корекция да се осъществи преди годините, които ще се използват като база за оценка на изпълнението на Маастрихстките критерии – преди 2008 г. От тази гледна точка изтеглянето напред във времето на хармонизирането на някои акцизи е стъпка, която ще подпомогне съществено изпълнението на инфлационния критерий, тъй като ще премахне инфлационното влияние, породено от нарастването на тези данъци в годините, в които ще се осъществява оценката.

V. Заключение

Преди за завърша, бих искал да поставя акцент на регионалното измерение за успешното развитие на българската икономика и на ролята на Гърция. Както вече казах, в началото на 90-те години на миналия век България постави началото на преход от командна към пазарна икономика, а в средата на миналото десетилетие преминахме през дълбока политическа, финансова и икономическа криза. През целия този период гръцкият бизнес и политическият елит на страната подкрепяха усилията на българското общество за справяне с предизвикателствата. След стабилизацията на икономиката от 1997 г., гръцкият бизнес бе първият, който даде съществен кредит на доверие на българската икономика, инвестирайки в банковия сектор на страната, както и в редица важни за стопанството ни отрасли. Към края на 2005 г. търговските банки с гръцко акционерно участие притежават 19% от капитала в банковата система на България, 18% от общите активи и депозитите в системата и 22% от кредита за частния сектор. Чрез капиталите, които инвестират в страната ни и чрез трансфера на знания и опит тези институции дават съществен принос за икономическия растеж на страната. В допълнение на това, гръцкият бизнес е вторият най-голям директен инвеститор в страната ни с 12.4% от привлечените от 1999 г. досега преки чуждестранни инвестиции в България. Гърция изпреварва далеч по-големи като мащаб икономики като германската, френската и италианската. Тази силна инвестиционна активност на гръцкия бизнес в България неизбежно е отразена и в посоката на външнотърговските потоци на страната ни. Гърция е третият най-важен търговски партньор на страната ни с дял от 12.9% от външната ни търговия през 2005г.

Присъединяването на България и Румъния към ЕС, както и перспективите за членство пред другите страни от региона дават на страните от Балканите шанс за пълноценна интеграция в световната икономика. Можем уверено да заявим, че исторически страните от нашия регион никога не са имали подобен шанс. Чрез развитието на регионалното сътрудничество и насърчаването на политическите и икономическите връзки между нашите страни региона на Балканите може да бъде конкурентноспособен не само в рамките на ЕС, но и в глобалната икономика като цяло.

Накрая бих искал да изразя своята висока оценка и благодарност за твърдата и последователна подкрепа от страна на Гърция и гръцкия елит за реформите в България и особено в процеса на присъединяването ни към ЕС. Вашата подкрепа е известна на широката общественост в страната ни. Очакваме да запазим този взаимен дух на приятелство и подкрепа и в процеса на присъединяване на България към еврозоната.

Благодаря Ви за вниманието.


Изтегли DOC (82 KB)

Прикачени файлове

Презентация (на английски език) Изтегли PPT (589 KB)