logo Skip to content

Реч на г-н Иван Искров, управител на БНБ, пред конференция, организирана от в. „Капитал” и Handelsblatt, на тема „60 дни преди ЕС: какво да очакваме, какво да правим?”, София, 18 октомври 2006 г.

МАКРОИКОНОМИЧЕСКА СТАБИЛНОСТ И ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ

Уважаеми г-н Министър на финансите,

Уважаеми дами и господа,

Процесът на преговори и подготовка за членството на България в Европейския съюз (ЕС) изискваше огромни усилия не само от официалните институции на българската държава, но и висока степен на мобилизация на усилията на цялото общество. Ние трябваше да проведем множество реформи и да приспособим работата си и живота си към тези промени. И това не е само наше мнение. Такова е мнението и на нашите партньори от ЕС. Ще си позволя да цитирам част от заключенията в доклада на Европейската комисия от 26 септември тази година, където се казва: “България и Румъния положиха значителни усилия, за да приключат своята подготовка за членство в ЕС след оповестяването на Доклада на Комисията през месец май. България и Румъния са достатъчно подготвени, за да отговорят на политическите, икономическите и критериите, свързани с достиженията на правото на ЕС към 1 януари 2007 г. В резултат на постигнатия напредък България и Румъния ще бъдат в състояние да приемат правата и задълженията, произтичащи от членството в Европейския съюз от 1 януари 2007 г.”. Успешното завършване на този процес е постижение на всички български граждани и на всички правителства от 1997 г. досега. Същевременно значителното усилие, което направи българското общество, в преобладаваща степен фокусира вниманието ни изключително към периода до членството на Република България в ЕС. Моето послание към участниците в тази конференция днес е, че присъединяването към съюза от 01.01.2007 г. не е край на процеса на интеграция. То следва да се разглежда като край на предварителния етап на подготовка и начало на следващия етап, който изисква интеграция на стоковите и капиталовите пазари, свободно движение на хора и единен трудов пазар и въвеждането на единната валута. Днешният форум ни дава възможност да вдигнем поглед напред – от периода до членството на страната в ЕС към периода, в който ще бъдем част от този съюз.

Може би изискването за задължително присъединяване на всяка страна -членка на ЕС (без Великобритания и Дания), към еврозоната е аспекта на интеграцията, който най-ясно показва, че членството в ЕС не е край, а начало на процеса на интеграция. Заслужава си да напомня, че присъединяването на страната ни към ЕС автоматично води до присъединяване и към Икономическия и паричен съюз (ИПС) с дерогация (чл. 5 от Договора за присъединяване), като Р България се ангажира да изпълни Маастрихстките критерии и да стане пълноправен член на съюза.

Периодът, в който една страна може да изпълни критериите и да се присъедини към еврозоната, се определя от готовността на фискалния сектор и от степента на конвергенция на темповете на инфлация. Тук често се налага погрешното виждане, че реалната и номиналната конвергенция са два взаимно изключващи се процеса и че те не могат да бъдат постигнати едновременно. Според нас умелото съчетание на фискална, структурна и регулаторна политика, която насърчава конкуренцията на микрониво може да доведе до по-бърз процес на реална конвергенция при постигане и на номиналните критерии. Самото присъединяване към еврозоната и въвеждането на единната валута ще бъде допълнителен мощен импулс за доближаване на нивото на производителност и доходи към тези в страните от ЕС.

Независимо от началните ми думи, в които наблегнах, че ориентацията на политиците, медиите и обществения интерес през последните години е била насочена основно към постигането на цели, свързани с членството на страната в ЕС, в областта на присъединяването към единната валута страната ни и в частност БНБ винаги са имали последователна и дългосрочно ориентирана политика. Тази позиция в много голяма степен се определя от съществуващия режим на паричен съвет и осъзнаването от всички отговорни политически партии на неговата важност за икономическата стабилност и растеж. Накратко ще напомня. През 2000 г. в позицията на България по глава 11 „Икономически и паричен съюз” правителството на страната заявява намерение за присъединяване към Валутен механизъм II (ВМ II) в най-кратни срокове след присъединяването към ЕС при запазване на действащия паричен съвет и ниво на валутен курс. Тази позиция бе потвърдена от предходното правителство чрез депозираните в Европейската комисия три последователни Предприсъединителни икономически програми. Настоящото правителство в своята Предприсъединителна икономическа програма 2005 - 2008 г. също потвърди следваната от 2000 г. насам стратегия по отношение на присъединяването на страната ни към ВМ II и еврозоната. Тази последователност и приемственост в политиката на три последователни правителства, излъчени от различни части на политическото пространство, дава изключително добра основа за работата на останалите публични институции в това число и на БНБ. Предвидимостта в действията на публичните институции от своя страна е в основата на решенията на домакинствата и фирмите, както и на чуждите инвеститори.

Въз основа на последователната позиция на българските правителства през 2004 г. БНБ прие стратегия за развитие до 2009 г., която описва необходимата институционална политика, която да способства подготовката и успешното присъединяване към еврозоната. В допълнение на това през същата година правителството и централната банка подписаха споразумение, което цели единствено логичното решение - въвеждане на еврото в България във възможно най-кратък хоризонт. Отново ще напомня публично оповестените принципи, очертани в стратегията на страната за членство в ИПС:

• Присъединяване към Валутния механизъм II (ВМ II) в максимално кратки срокове след датата на официалното членство на България в ЕС.

• Запазване режима на паричен съвет до влизане в еврозоната при съществуващото равнище на фиксиран валутен курс на българския лев в съотношение 1.95583 лева за едно евро;

• Едностранен ангажимент от страна на българското правителство и БНБ да поддържат нулево отклонение на валутния курс от фиксираното равнище (т.е. запазване на съществуващата в момента политика на поддържане на режим на паричен съвет);

• Спазване на минимално определения в законодателството на ЕС срок за участие във ВМ II и навременно предприемане на всички необходими стъпки по процедурата за членство в еврозоната.

Споразумението между БНБ и правителството за политиката на страната по отношение на членството в ИПС намали в значителна степен несигурността по отношение на макроикономическата политика, която ще се следва, като създаде атмосфера на предсказуемост и спомогна за по-лесното планиране от страна на предприемачите и домакинствата.

Инцидентно, в желанието си да предизвикат дискусия по отношение на рационалността на стратегията на страната за присъединяване към еврозоната, някои икономисти (не само у нас, но и в страните - членки на ЕС) правят референции към част от новите страни членки, които имат различни стратегии. Информацията за стратегиите на други страни е много интересна и полезна, но нашите планове следва да отчитат какво е полезно конкретно за България и да бъдат основани на характеристиките и потенциала на нашата икономика. По отношение на членството в еврозоната българската икономика притежава редица предимства пред по-голямата част от новите страни членки, на които предимства се основава и следваната политика. Ще очертая накратко основните характеристики на българската икономика, които предопределят правилността на нашата стратегия:

• Следваната в момента икономическа политика, базирана на синтез на макроикономическа стабилност и относително бърз процес на реална конвергенция, се ползва с доверие. То във висока степен се основава на изразеното намерение на правителството и централната банка за запазване на режима на паричен съвет до членството на страната в еврозоната, както и на определените за това срокове и прилаганите мерки. За това доверие е платена висока цена от 1997 г. досега и то не само, че не трябва да се пропилява, а следва да се заздравява.

• За почти цяло десетилетие икономическата политика на страната е в съответствие с Пакта за стабилност и растеж (по отношение на фискалната политика и дълга на правителството) и до голяма степен с Лисабонската стратегия (по отношение на структурните политики и политиката за насърчаване на участието на пазара на труда и заетостта). Това са основополагащи за съюза принципи на икономическа политика, с които не може да бъдат правени компромиси.

• От въвеждането на паричния съвет в България и създаването на еврозоната паричната политика на ЕЦБ определя в значителна степен монетарните условия в страната ни, като с ускоряването на интеграционните процеси след присъединяването ни към ЕС това влияние ще нарасне. В следствие на това членството във Валутен механизъм II, последвано от членство в еврозоната, няма да доведе до съществена промяна на условията, в които функционира икономиката на страната.

• Икономиката на България се намира във възходяща фаза на развитие. Постигнатата инерция и динамизъм трябва да бъдат използвани за задълбочаване на структурните реформи и продължаване на провежданата отговорна фискална политика. Не можем да отречем, че това е много трудна политика, защото във време на бърз икономически растеж и високи бюджетни приходи политиката, основана на пожелания и популизъм, може да надделее над реализма. Но именно тук е ролята на провеждащите икономическата политика в страната. Надявам се да не ни разочароват.

• Последно, но не и по значение, предимство е, че в момента изпълняваме всички критерии от Маастрихт, с изключение на един от тях- размера на инфлацията.

Уважаеми дами и господа,

Следващото послание, което искам да отправя към Вас днес, е, че постигнатата през последните години макроикономическа стабилност и темпове на икономически растеж не гарантират механично продължаването в бъдеще на процеса на реална конвергенция, запазването на постигнатата номинална конвергенция в областта на фискалната политика и свеждането на темповете на инфлация до нива, позволяващи изпълнението на маастрихтския критерий. Успехът на следваната политика зависи от идентифицирането на слабите зони в българската икономика и провеждането на целенасочена политика за тяхното отстраняване. Икономиката на всяка страна е комплексна система, която се влияе от множество вътрешни и външни фактори. България е малка и отворена икономика и голяма част от тези фактори са извън директния контрол на хората и институциите, провеждащи икономическата политика. Но следва ли от това, че трябва да се демотивираме и да се оставим да ни носи течението. Едва ли! Никак не ми се иска да повтаряме опита на “отличниците” от т. нар. Вишеградска четворка, които след май 2004 г. не само, че спряха реформите, но и в много отношения имаше връщане назад. Горчивите плодове на подобна политика се понасят от цялото население на тези страни. Това, което сме длъжни да направим, е проблемите, върху които имаме директен или индиректен контрол, да бъдат индетифицирани и адресирани по начин, който ще гарантира изграждане на икономическа среда, водеща до стабилност и по-висок доход в икономиката. Без да имам претенцията за изчерпателност, ще посоча някои от основните зони, в които може и трябва да се търси подобрение:

• Нивото на производителност в икономиката. Текущото ниво е около 30% от това в ЕС. Регулационната и образователната политика в страната, както и политиката по отношение на инвестиционната среда, трябва да са ориентирани в посока подобрение на стимулите за инвестиции във физически и човешки капитал и увеличение на производителността в икономиката. Единственият фактор, който ще гарантира в средносрочен период увеличение на дохода в обществото при запазване на стабилност на цените, е нарастването на производителността.

• Конкурентоспособността на българската икономика. В последните години нашият анализ бе насочен изцяло върху условията на конкуренция в секторите на икономиката, които произвеждат търгуеми стоки и възможността на тези сектори да се конкурират на международните пазари. Това е много важен сегмент за българската икономика, но опитът ни показва, че конкуренцията в сектори,произвеждащи нетъргуеми стоки и услуги, също е от изключително значение. От една страна, липсата на конкуренция води до по-високо ниво на цените на стоките и услугите в тези отрасли, което се отразява директно на темповете на инфлация в страната, покупателната способност на гражданите и тяхното усещане за развитието на обществото (типичен пример е производството и разпределението на електрическа и топлоенергия). От друга страна, фирмите, произвеждащи търгуеми стоки, често използват като междинен продукт стоки и услуги от нетъргуемия сектор, което често засяга тяхната конкурентност на международните пазари. Осигуряването на висока степен на конкуренция във всички отрасли на икономиката е съществено предусловие за запазване на нашата конкурентоспособност, изпълнението на инфлационния критерий и повишаване на благосъстоянието на цялото общество.

• Участието на българските граждани на пазара на труда. За всеки един от нас е повече от очевиден фактът, че ако не сме икономически активни и високо производителни не бихме могли да очакваме приближаване на нивото на нашите доходи към тези в страните - членки на ЕС. За съжаление данните за пазара на труда в страната показват много ниско ниво на икономическа активност в обществото. Много фактори могат да бъдат определящи за това – квалификацията на работната сила и стимулите за преквалификация и обучение; социалната политика, която трябва да насърчава икономическа активност, а не пасивно получаване на помощи от държавата; данъчна политика, която да стимулира официалното наемане на работна сила, а не криенето на трудови разходи поради високи данъци върху труда. Домакинствата и фирмите определят поведението си в зависимост от стимулите, които им задава вътрешната среда, в това число регулаторната рамка, и от тези, определени от международната среда. По тази причина всяка икономическа политика, която изкривява стимулите за икономическа активност, е обречена на неуспех.

Преди да обобщя, бих искал да подчертая един важен аспект от провеждането на икономическата политика. В света, в който живеем днес, малките и отворени икономики са засегнати от множество фактори, само част от които са под директния контрол на ръководителите на държавата. Този факт обаче не означава, че автоматично трябва да заемем пасивна позиция, да ограничим нашите усилия, оправдавайки се, че контролираме малка част от факторите. Напротив, нашето мислене трябва да бъде насочено в обратната посока. Осъзнавайки, че контролираме малка част от факторите, трябва да направим всичко възможно това, което е под нашия контрол, да бъде управлявано по най-добрия начин. Само така ще можем да поддържаме вече изграденото доверие в българската икономика. На тези принципи трябва да бъде основана и политиката ни по отношение на предстоящата интеграция в икономиката на ЕС и в еврозоната. Нещото, което зависи от нас, трябва да бъде направено по безупречен начин.

И още нещо. Когато говорим за сравнителните предимства на българската икономика, пропускаме едно много важно предимство на страната ни, а именно, че през последните десет години ние се научихме да правим реформи, да се адаптираме към бързо изменящата се външна среда. За сравнение в много страни от ЕС не могат да намерят решение на въпроса как да възстановят динамизма и стремежа към промени в техните общества. В тях липсва обществена и политическа воля за промени и за всички трудности се обвинява еврото. В нашето общество за щастие, духът на промените и обновлението е проникнал дълбоко и ние трябва да запазим тази инерция и да я канализираме в посока на подобрение на благосъстоянието на цялото общество.

Както добре разбирате, описаната от мен последователност в политиката на три поредни правителства и на БНБ по отношение на разглеждането на присъединяването на България към еврозоната като основен приоритет на макроикономическата политика не е случайна. Безусловен факт е, че ориентирането след 1997 г. на макроикономическата политика към ценова и фискална стабилност е и ще продължи на бъде основата на икономическия растеж и нарастването на благосъстоянието на обществото. Присъединяването на България към еврозоната ще даде допълнителен тласък на икономиката на страната, елиминирайки част от съществуващите потенциални макроикономически рискове (вътрешен и външен дълг в чуждестранна валута, дефицит по текущата сметка на платежния баланс), което ще увеличи степените на свобода на провеждащите макроикономическата политика. В допълнение на това участието в еврозоната ще ускори процеса на реална конвергенция, който е в основата на повишаване на благосъстоянието на обществото.

Както вече споменах, от всички нас в тази зала се изисква не само да дефинираме стратегиите, които са от полза на нашата икономика. От нас се изисква да приложим тези стратегии на практика, така че подобрението в живота на хората да стане реалност. След като сме се обединили около извода, че присъединяването на страната към еврозоната е приоритет на макроикономическата политика, то политиките на правителството, очертани в неговите стратегически документи, които то представя пред Европейската комисия – Конвергентна програма, Национална програма за реформи, Национална референтна рамка – трябва да са в съответствие с основната цел за успешно присъединяване към ВМ II и в последствие към еврозоната. Не можем да си позволим ограничените ни ресурси да бъдат разпилявани в преследването на множество, понякога противоречиви цели. Това е моето трето и последно за тази конференция послание.

Благодаря Ви за вниманието.


Изтегли DOC (72 KB)