logo Skip to content

Лекция на г-н Иван Искров, управител на БНБ, изнесена по време на официалното му посещение в Австрийската национална банка, Виена, 27 април 2007 г.

ПОСЛЕДСТВИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ ОТ ЧЛЕНСТВОТО Й В
ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ – ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ ПРЕЗ
ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ЗА БЪДЕЩЕТО

Уважаеми г-н управител Либшер,

Уважаеми дами и господа,

На първо място бих искал да изкажа своята искрена благодарност на управителя Либшер за отправената ми покана и предоставената възможност да говоря за развитието на българската икономика пред една толкова изтъкната аудитория.

Няколко месеца след членството на България в Европейския съюз аз ще говоря за последствията от това членство за българската икономика, както и за средносрочните перспективи и предизвикателства. По-специално ще се спра на паричния режим и стратегията на страната ни за влизане в Икономическия и паричен съюз. Добре ми е известно, че моята аудитория днес е добре информирана за механизма и спецификата на фиксираните валутни курсове. По пътя на присъединяването към ЕС и впоследствие към ИПС австрийското правителство и австрийската централна банка следваха стратегия на валутен режим и парична политика, подобна на българската в момента. По онова време тази стратегия бе известна като „твърда парична политика“. Австрия я следва успешно в продължение на 18 години до окончателното членство на страната в ИПС. В основни линии тази стратегия сега се следва от държави с режим на паричен съвет, а това са България, Естония и Литва.

Сега бих искал накратко да се върна 10 години назад и след това да премина към основната тема на днешното ми изказване – икономическото развитие през последните години и бъдещите предизвикателства пред политиката ни.

В средата на 1997 г. страната ни изпадна в дълбока икономическа и политическа криза. За да успее да я преодолее, България възприе парична политика, основана на режим на паричен съвет. Българският лев бе фиксиран към германската марка (от 1.01.1999 г. към еврото) и на БНБ бе наложена забрана да кредитира правителството и търговските банки под каквато и да е форма. Последва период на болезнено приспособяване на икономическите агенти – процес, който е добре познат и дори продължава в някои страни от еврозоната. Днес, 10 години по-късно, паричният съвет е символ на стабилността, предвидимостта, и устойчивостта на икономическата политика на България.

В момента на въвеждането на паричния съвет щатският долар бе основната чуждестранна валута, която доминираше във външната търговия на страната. Населението и фирмите използваха долара като средство за спестяване. Изборът на германската марка (респективно еврото) за резервна валута бе израз на формирания политически консенсус за присъединяването на страната към ЕС.

За страните с паричен съвет се счита, че те механично внасят парична политика и доверие от страната или зоната, към която са фиксирали своята валута. Това, разбира се, е вярно, но само в определена степен. Както всички знаем, доверие може да бъде получено на кредит, но само временно. В крайна сметка доверието трябва да бъде спечелено чрез последователна и отговорна политика. Именно поради това отказът от провеждането на независима парична политика изисква ориентиране на фискалната политика към подкрепа на режим на фиксиран валутен курс и провеждането на структурни реформи, които да увеличават гъвкавостта и конкурентоспособността на икономиката. Следователно режимът на паричен съвет е много силен инструмент, за да се накарат определящите икономическата политика да проведат реформи. Системно провежданата от 1997 г. насам фискална политика, основана на балансиран бюджет или излишък, спомогна дългът на правителството да се съкрати до нива, далеч по-ниски от приетия в Европейския съюз критерий. Това доведе до значително подобрение на кредитния рейтинг на страната, съкращаване на спреда на държавните ценни книжа, намаляване цената на кредита и подобряване на възможностите за инвестиции.

Възприетата строга рамка на макроикономическа политика и следваната структурна политика, насочена към приватизация на държавните предприятия и либерализация на пазарите, неизбежно доведе до съществени промени в реалната икономика. От 1997 г. икономиката ни расте с относително високи темпове на растеж (5% средно). Този прираст се ускори през последните три години вследствие на проведените вече макроикономически реформи, както и поради предстоящото тогава присъединяване на страната ни към ЕС.

Макроикономическата стабилност, приватизацията и либерализацията на икономиката, както и високата степен на предсказуемост на водената политика значително подобриха стимулите за инвестиране в българската икономика. От 1999 г. до 2006 г. средногодишният размер на преките чуждестранни инвестиции е 10.2% от БВП. Само около една трета от тези инвестиции са генерирани от приватизационни сделки. Този процес на масиран приток на капитали се ускори значително през последните три години вследствие на благоприятната международна конюнктура и доближаването на страната ни до пълноправното членство в ЕС. Като резултат от това растежът на инвестициите се ускори и техният дял в структурата на БВП нарасна до 32% през 2006 г. – най-високото ниво от началото на икономическите реформи в страната.

Високите нива на инвестиции доведоха до нарастване на производителността на труда при умерено увеличаване на работните заплати и единичната цена на труда, което позволи износът ни да остане конкурентен и страната да продължи да привлича преки инвестиции. Същевременно засилването на икономическата активност бе съпроводено със стабилни темпове на прираст на заетостта и постепенно намаляване на безработицата. Растежът на разполагаемия доход на домакинствата, породен от нарастването на заетостта и работните заплати, бе първоначалният импулс за стабилния темп на увеличение на потреблението в икономиката. Впоследствие този ефект бе значително засилен от бързото развитие на банковия сектор на страната и улеснения достъп на домакинствата до кредитния пазар. Последният, съчетан със спадащи лихвени проценти вследствие на подобрения кредитен рейтинг на страната и глобалната свръхликвидност през последните няколко години, доведоха до по-голямо потребление на домакинствата. Съкращаването на нивото на спестяванията на домакинствата и фирмите наред с увеличаването на потреблението и инвестициите неизбежно доведоха до формирането на дефицит по текущата сметка на платежния баланс.

В резултат на всичко това дефицитът по текущата сметка на платежния баланс нарасна, достигайки нива над 5% от БВП през 2003 г., и допълнително се разшири до 15.8% в края на 2006 г. През 2007 г. той се очаква да остане на равнището, достигнато през миналата година. Добре известно е, че дефицитите по текущата сметка на платежния баланс имат много висока степен на инертност, което предполага, че съкращаването на външния дисбаланс на страната ни ще е постепенен процес. В допълнение на това българската икономика е в началния си етап на конвергенция, което предполага ускоряване на темповете на растеж на инвестициите и приток на капитали за по-продължителен период от време.

Както вече отбелязах, през последните няколко години към страната се насочи голям обем капитали, като банковата система бе естественият посредник за ефективното разпределение на този ресурс. Това не е изненадващо, имайки предвид успешно протеклия процес на приватизация и преструктуриране на българския банков сектор. В момента 99.7% от банковия сектор е частен, като близо 85% от банките в страната са собственост на чуждестранни инвеститори в преобладаващата си част от страни – членки на еврозоната. Вследствие на силната конкуренция и добрите инвестиционни възможности темповете на растеж на кредита за частния сектор се ускориха до нива от 48.6% в края на 2004 г. Само за няколко години съотношението на банковия кредит към БВП нарасна от 12.1% през 1999 г. до 47.4% в края на 2006 г. За да минимизира присъщите рискове, от началото на 2004 г. БНБ започна процес на постепенно въвеждане на мерки (главно надзорни и административни), чиято цел бе да намалят темповете на растеж на банковия кредит до устойчиво равнище, което не поражда рискове за стабилността на финансовия сектор и цялата икономика. Данните показват, че темповете на растеж на банковия кредит са намалели през 2005 г. и 2006 г. съответно до 32.4% и 24.6%. Въпреки положителните изгледи благодарение на присъединяването на страната към ЕС не очакваме значително ускоряване на темповете на растеж на кредита през 2007 г. Натрупаният през последните няколко години дълг в икономиката, както и затягането на паричната политика в еврозоната, което пряко влияе върху българската икономика, ще ограничат кредитирането в голяма степен.

Икономическа и парична интеграция

С подписването на договора за присъединяване към ЕС България се ангажира да се присъедини към еврозоната и да въведе единната валута. Съществуващото в момента европейско законодателство не дава възможност на новите страни – членки на ЕС, да използват opt-out клауза за членството си в ИПС. Това означава, че решението ни не е дали страната да се присъедини към ИПС и да въведе общата валута, а как това трябва да бъде направено и в какъв времеви хоризонт.

По отношение въвеждането на единната валута България и в частност БНБ винаги са имали последователна и дългосрочно ориентирана политика. Тази политика в много голяма степен се определя от съществуващия режим на паричен съвет и широката обществена и политическа подкрепа за този режим. Отчитайки ръководните принципи на провежданата държавна политика и изискванията на европейското законодателство, през 2004 г. правителството и централната банка подписаха споразумение, което цели единствено логичното решение – въвеждане на еврото в България във възможно най-кратък хоризонт, в който страната ни може устойчиво да изпълни критериите от Маастрихт. Този документ очертава следните основни принципи за членство на страната в ИПС:

1. Присъединяване към Валутния механизъм ІІ (ВМ ІІ) в максимално кратки срокове.

2. Запазване режима на паричен съвет до влизане в еврозоната при съществуващо равнище на фиксиран валутен курс на българския лев в съотношение 1.95583 лева за евро.

3. Едностранен ангажимент от страна на българското правителство и БНБ да поддържат нулево отклонение на валутния курс от фиксираното равнище.

4. Спазване на минимално определения в законодателството на ЕС срок за участие във ВМ ІІ и навременно предприемане на всички необходими стъпки по процедурата за членство в еврозоната.

Времето за изпълнение на Маастрихтските критерии се определя от степента на фискална готовност и инфлационна конвергенция. Много често номиналният и реалният процес на конвергенция се схващат погрешно като две взаимно изключващи се цели. Вярваме, че правилната комбинация от фискална, структурна и регулаторна политика, която ще насърчи конкуренцията на микроикономическо ниво, може да ускори реалната конвергенция едновременно с постигането на номиналните критерии.

Подготовката за членство в еврозоната е с измерения, които далеч надхвърлят тясно националните икономически и политически аспекти. От икономическа гледна точка въвеждането на единната валута е само по себе си крайният етап на европейската икономическа интеграция. Всички национални правителства в преследването си на множество политически и икономически цели често трябва да решават противоречиви задачи. Понякога популистки и краткосрочни цели като че ли изместват основните дългосрочни цели. Ето защо страните, които успяват да следват стабилна макроикономическа политика, благоприятстваща въвеждането на еврото, дават положителен пример на тези държави-членки, чиято политика се отклонява от стабилността и целите за дългосрочна устойчивост. Политическата воля сама по себе си не е достатъчно, но е изключително необходимо условие не само за въвеждане на еврото, но също и за успеха на цялата нация.

България сега е готова да допринесе за тази глобална цел. За последните 5 години изпълнихме всички критерии от Маастрихт с изключение на един – инфлационния критерий. През следващите години сме решени да поддържаме тази последователна линия. Усилията ни ще бъдат насочени към овладяване на инфлацията до изискваните равнища. Днес България вече отговаря на 4 от 5-те Маастрихтски критерии и вярваме, че стратегията ни за участие във Валутен механизъм ІІ възможно най-скоро ще бъде оценена без предубеждения, както и изцяло подкрепена от другите държави-членки. Степента ни на готовност може да се оцени по факта, че въпреки отсъствието на предварителни условия за присъединяване към Валутен механизъм ІІ, България е поела ангажимента да докаже капацитета си, като последователно изпълни 4 от 5-те Маастрихтски критерия. Това ни дава увереността, че ще станем пълноправен член на ИПС в началото на следващото десетилетие.

Придържането към следваната до момента политика на балансиран бюджет, а по възможност и на излишък, ще ни позволи да продължим да изпълняваме критериите от Маастрихт по отношение на бюджетния дефицит, правителствения дълг и дългосрочните лихвени проценти, както и ще осигури възможност за по-добра реакция и гъвкавост на макроикономическата политика. Добре известно е, че при режим на паричен съвет фискалната политика е единственият наличен инструмент за относително бърза реакция при неблагоприятно развитие на икономиката на страната. Нещо повече, за да имаме тази гъвкавост при нарастващ дефицит по текущата сметка и увеличаващ се частен дълг, е необходимо бюджетът да ги компенсира с реализиране на достатъчен излишък.

Строгата фискална политика ни е необходима и за да подпомогне изпълнението на инфлационния критерий. Предвид съществуващата тенденция ценовите равнища в новите държави-членки да се приближават към тези в старите държави-членки (резултат от действието на известния Баласа – Самуелсън ефект) този критерий е предизвикателство не само за страните с режим на паричен съвет, а и за всички страни с равнище на цените, по-ниско от средното в ЕС.

В случая с България при съществуването на режим на фиксиран валутен курс резервите трябва да се търсят в насърчаване на конкуренцията и подобряване на бизнес средата, както и в провеждане на консервативна фискална политика. Така икономиката ще реагира по-гъвкаво както на външни, така и на вътрешни предизвикателства. За 2006 г. средният темп на инфлация бе 7.4%. Основните инфлационни фактори през последните три години бяха увеличението на акцизите върху алкохолните напитки и тютюна, промяната в административно определяните цени и глобалното увеличение на цените на енергийните ресурси. Очакваме низходящата тенденция от втората половина на 2006 г. да продължи и през 2007 г. Предвижданията ни за инфлацията в края на периода и за средната инфлация са съответно 3.7% и 4.5%.

Австрия е много добър пример за нас. Както вече споменах в началото на речта си, Австрия следва в продължение на 18 години „твърда парична политика“, което се оказа много успешна стратегия за въвеждането на еврото. От теоретична и политическа гледна точка основният недостатък на тази стратегия е отсъствието на независима парична политика. Но това е повече теоретичен въпрос и по-малко въпрос на политика. В среда на свободно движение на стоки, услуги, капитал и труд е изключително трудно, ако не и невъзможно за малка отворена икономика със силно присъствие на чуждестранни банки да контролира вътрешните лихвени проценти и в същото време да удържа натиска за повишаване на лихвения процент. С други думи централната банка на малка и отворена икономика няма пълен контролен върху националните монетарни условия (лихвено равнище и ниво на валутния курс). В този случай лихвените равнища на местния пазар се отделят от лихвените проценти, определени в съответствие с политиката на централната банка. Ето защо факторът, задържащ инфлацията, е по-скоро покачването на номиналния валутен курс, а не толкова лихвената политика на съответната централна банка. На практика инфлацията се контролира по-скоро посредством валутния курс и цените на вноса, а не толкова чрез други канали на трансмисионния механизъм. Но тази политика не е последователна в дългосрочен план особено за страна, която в крайна сметка ще се присъедини към паричен съюз (в европейския контекст – еврозоната). Когато имаме участие във Валутен механизъм ІІ на база поддържане режим на паричен съвет, динамиката на инфлацията се определя от паричната политика на еврозоната. Тази политика се внася посредством механизма на паричния съвет. Други специфични за страната фактори, като административно определяните цени и косвените данъци, както и Баласа – Самуелсън ефектът също могат да играят важна роля за определяне на инфлацията. Тази среда е идентична със ситуацията на членство в ИПС, където монетарните условия за малките икономики се екзогенно определени и е необходимо да се направи корекция на икономиката чрез друг вид политика като фискалната политика, преструктурирането и икономическите реформи. По наша преценка опитът от действието на ИПС до момента ясно показва, че страни, които са поддържали твърдо фиксиран валутен курс за дълъг период преди членството си в паричния съюз, имат по-добри резултати от другите икономики. Това е естествена последица, тъй като тези икономики са се приспособили да оперират при условията на екзогенно определяни монетарни условия. От гледна точка на логиката режимите на паричен съвет са по-добра политическа рамка за подготовката за членство в паричния съвет. Историческият опит на Австрия и Холандия, които са следвали „твърда парична политика“ за дълъг период от време преди членството си в ИПС, е ясно доказателство в потвърждение на нашето виждане.

Преди да завърша, бих искал да изтъкна регионалния фактор за успешното развитие на българската икономика и ролята на Австрия. Австрийските власти и бизнес общността на страната изиграха много положителна роля в процеса на прехода от командна към пазарна икономика във всички централни и източноевропейски страни. Това се определя от географската близост, както и от исторически фактори.

Аудиторията е добре запозната с факта, че в началото на 90-те години на миналия век България постави началото на преход от централно планирана към пазарна икономика – уникален процес без паралел в историята, от който можем да се поучим. През целия този период австрийският бизнес и политическият елит на страната подкрепяха усилията на българското общество за справяне с предизвикателствата. Австрийските бизнес среди дадоха кредит на доверие на българската икономика, инвестирайки в банковия сектор на страната, както и в редица други важни за стопанството ни отрасли. Към края на 2006 г. търговските банки с австрийско акционерно участие притежават 27.9% от капитала в банковата система на България, 28.4% от общите активи, 27.8% от депозитите и 25.6% от кредита за частния сектор. Чрез капиталите, които инвестират в страната ни, и чрез трансфера на знания и опит тези институции дават съществен принос за икономическия растеж на страната. Силната инвестиционна активност на австрийския бизнес в България неизбежно се отразява върху посоката на външнотърговските потоци на страната ни. Днес Австрия е наш важен търговски партньор с дял 2.0% от външната ни търговия за 2006 г. В допълнение на това австрийският бизнес е най-големият пряк инвеститор в България с 22.0% от привлечените от 1999 г. до сега преки чуждестранни инвестиции в България. Австрия изпреварва далеч по-големи като мащаб икономики като германската, френската и италианската.

Накрая бих искал да изразя своята висока оценка и благодарност за твърдата и последователна подкрепа от страна на Австрия и на кръговете, определящи икономическата политика на Австрия, за реформите в България и особено за присъединяването ни към ЕС. Тази подкрепа е известна и ценена в България. Очакваме да запазим този дух на приятелство и подкрепа и в процеса на присъединяване на България към еврозоната, както и след това.

Благодаря ви за вниманието.


Изтегли DOC (75 KB)