logo Skip to content

Реч на г-н Иван Искров, управител на БНБ, произнесена по време на неговото официално посещение в централната банка на Албания, Тирана, 18 май 2007 г.

ПЪТЯТ КЪМ ЕС – РОЛЯТА НА ЦЕНТРАЛНАТА БАНКА

(Гледна точка на централната банка на една нова държава-членка)

Поканата на управителя Фулани се получи в най-подходящия момент, защото след дългия процес на присъединяване от пет месеца членството на България в ЕС е факт. Дойдох тук не за да давам препоръки и рецепти, а за да споделя с нашите приятели предизвикателствата, пред които ние бяхме изправени, грешките, които направихме, и уроците, които научихме. Смятам, че нашият опит може да бъде полезен за Албания и за централната банка на Албания поради географската близост и сходната история на нашите страни, както и поради факта, че имаме малки отворени догонващи икономики, които се сближават институционално и икономически с по-напреднали държави. Освен това България има съвсем пресен опит в процеса на преговори и присъединяване и той може да бъде от полза за държавите, които сега поемат по този път. От името на Управителния съвет на БНБ бих искал да ви поздравя с подписаното на 12 юни 2006 г. Споразумение с ЕС за стабилизиране и асоцииране, което е важна стъпка към вашето членство в Европейския съюз.

Друга причина за моето посещение е новата роля на България като държава – членка на ЕС. Статутът ни отскоро се промени – от държава, обект на оценка, България стана държава, която участва в оценяването. Съветът ЕКОФИН и комитетите към него, в които членуват висши български ръководни лица, обсъждат и дават оценка за Икономическата и фискалната програма (ИФП), представена от вашата страна. Нашето участие в този диалог изисква да разполагаме с информация и познания за албанската икономика, а като нова държава-членка ние трябва да развиваме потенциала си, за да бъдем активен участник в процеса на разширяване на ЕС.

И накрая, но не на последно място, процесът на разширяване, който интегрира страните от Западните Балкани към ЕС, независимо от момента на тази интеграция, е ключов фактор за стабилността и бъдещия просперитет на региона. България цени високо преимуществата, които разширяването носи за целия регион, и затова го подкрепя. Както знаете, по време на посещението си у вас министър-председателят на България оповести официално нашата пълна подкрепа за присъединяването на Албания към ЕС след необходимата подготовка и изпълнението на критериите за присъединяване.

Днес ще направя кратък ретроспективен преглед на присъединяването на България към ЕС и на ролята на централната банка в този процес, а след това ще говоря за предизвикателствата, с които биха могли да се сблъскат ръководителите, провеждащи политиката на централната банка на Албания.

Преди всичко бих ви посъветвал да бъдете търпеливи и да не губите време. На нас ни бяха необходими четиринадесет години, за да се подготвим за членството в ЕС. Надявам се вие да успеете да постигнете това по-бързо. През 1993 г. България подписа Споразумението за асоцииране към ЕС, което влезе в сила през 1995 г. През декември 1995 г. подадохме молба за членство в ЕС, а през ноември 1998 г. Европейската комисия (ЕК) представи първия си Редовен доклад за напредъка на България в процеса на присъединяване. Преговорите за присъединяване между България и ЕС започнаха на 15 февруари 2000 г. и бяха финализирани на 15 юни 2004 г. Европейският парламент подкрепи членството на България в ЕС на 13 април 2005 г., като резултатът от гласуването беше: 522 гласа „за“, 70 „против“ и 69 „въздържали се“. Договорът за присъединяване беше подписан в Люксембург на 25 април 2005 г., а на 1 януари тази година България бе приета в Европейския съюз. Но процесът на интеграция не приключва на датата на присъединяването. Той продължава и се интензифицира. Дори и сега ние продължава процеса на хармонизация и на догонване в много области.

Основният принцип при процеса на присъединяване е, че правителството е водещата и отговорната институция, но ролята на централната банка също е много важна. БНБ поддържа ценовата стабилност посредством стабилността на националната валута, с което допринася за финансовата и икономическата стабилност на страната, и това беше важно условие за успеха на преговорите, подготовката и приемането в ЕС. Като действително независима централна банка след политическата и финансова криза в България през 1997 г. ние разширихме сътрудничеството си с последните три поредни правителства въз основата на стабилен политически консенсус по отношение на договореността за паричен съвет, следването на строга бюджетна политика и извършването на структурни реформи. Ето защо постигането на базата на националните приоритети на политически консенсус и неговото поддържане са ключови предварителни условия за присъединяването към ЕС.

Бих искал да обърна внимание и на основните аспекти на интеграцията в ЕС, в които БНБ взе активно участие по време на присъединителния процес.

В областта на хармонизация на законодателството във финансовия сектор ние приложихме стратегия за възможно най-бързо съобразяване с acquis communautaire. Уверен съм, че икономическата и финансовата стабилност на страната бе до голяма степен подпомогната от бързото хармонизиране на законите и разпоредбите във финансовата сфера. Съществуват три области на хармонизиране на законодателството, в които централната банка взе много дейно участие:

• Независимост на централната банка и забрана за финансиране на правителството и за привилегирован достъп до финансови ресурси;

• Правна и институционална рамка на финансовия сектор;

• Защита на потребителите на финансови услуги.

Правото на Общността (acquis) в областта на Икономическия и паричен съюз съдържа специфични правила, които налагат независимост на централните банки в държавите членки, забрана за пряко финансиране на публичния сектор от страна на централната банка и забрана за привилегирован достъп на публичния сектор до финансовите институции. От държавите-членки се очаква да координират икономическата си политика – предмет на Пакта за стабилност и растеж по отношение на контрола върху бюджета. Новите държави-членки също се ангажират да изпълняват критериите, заложени в Договора за създаване на Европейската общност, с цел приемане на еврото в определен срок след присъединяването. Дотогава те участват в Икономическия и паричен съюз като държави членки с дерогация относно използването на еврото, а техните обменни курсове са от общо значение.

Всяка държава-членка трябва да осигури съответствието на националното си законодателство, включително и на устройствения закон на своята централна банка, с Договора за създаване на Европейската общност и с Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка. Участието в Икономическия и паричен съюз предпоставя задължението на държавата-кандидатка да приеме общностното законодателство (acquis) за единния пазар, и по-точно разпоредбите (acquis) за свободното движение на капитал, както настоящите държави-членки. Не се зачита право на избор на страните-кандидатки и, следователно, не се допускат преходни периоди или особени договорености, нито такива могат да се изискват от която и да е държава, с която досега са водени преговори.

Независимост на централната банка и забрана за финансиране на
правителството и за привилегирован достъп до финансови ресурси

Независимостта на централната банка е една от главните опори на финансовата стабилност и устойчивостта на бюджета. Независимостта във всички нейни аспекти – функционална, финансова, институционална и персонална – трябва да бъде гарантирана със закон, а така също и да бъде правилно интерпретирана, приета и стриктно спазвана от правителствата и от другите държавни органи. Трябва да отбележа, че поправките в Закона за Българската народна банка, целящи засилването на независимостта на централната банка, бяха подкрепени от правителството и приети от Народното събрание с пълно единодушие от управляващото мнозинство и от опозиционните партии.

Принципът на функционалната независимост изисква като главна цел пред централната банка да бъде поставено поддържането на ценова стабилност. Централната банка трябва да бъде независима, за да изпълнява тази своя задача, без да се съобразява с политическите искания за постигане на други цели – например по-висок икономически растеж.

Институционалната независимост е формулирана в чл. 108 от Договора за създаване на Европейската общност и в чл. 7 oт Протокола за Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ. Той предвижда, че „…нито ЕЦБ, нито национална централна банка, нито някой от членовете на техните органи за вземане на решения имат право да искат или да приемат указания от институциите или органите на Общността, от някое правителство на държава-членка или от някой друг орган. Институциите и органите на Общността, както и правителствата на държавите-членки се задължават да спазват този принцип и да не се стремят да оказват влияние върху членовете на органите за вземане на решения на ЕЦБ или на националните централни банки при изпълнение на техните задачи.“ Това означава, че трети страни не могат да дават указания на НЦБ, да одобряват, спират, отменят или отлагат осъществяването на решения на НЦБ; да цензурират решения на НЦБ; да участват с право на глас в органите за вземане на решения на НЦБ, както и да дават предварителни консултации по решения, вземани от НЦБ.

Персоналната независимост се гарантира в първичното законодателство на ЕС чрез изискването за минимум 5-годишен мандат на управителите и на членовете на органите за вземане на решения на НЦБ. Забранява се освобождаването от длъжност на управителите и на членове на органите за вземане на решения на НЦБ преди изтичането на техния мандат. И все пак при освобождаване от длъжност на управител той или Управителният съвет на ЕЦБ имат правото да се отнесат към Съда в Люксембург.

Финансовата независимост на централната банка изисква последната да разполага с всички финансови ресурси, необходими за изпълнение на нейните задължения. Тази разпоредба включва изискването годишният бюджет на централната банка да не бъде зависим от каквато и да е политическа намеса.

Забраната за финансиране на правителството и за привилегирован достъп до финансови ресурси утвърждава следните принципи:

• Забранява се предоставянето на овърдрафт или всякакъв друг вид кредитни улеснения от страна на ЕСЦБ или НЦБ в полза на институции или органи на Общността, централно, регионално или местно правителство или органи на публичната власт, други органи – предмет на публичното право, или публични предприятия на държави-членки;

• Забранява се прякото закупуване от страна на ЕЦБ или НЦБ на дългови инструменти от изброените по-горе институции или органи.

Правна и институционална уредба на банковия сектор

Друго важно изискване на ЕС в областта на финансовия сектор се отнася до правната и институционалната рамка на банковия сектор. Главната цел на Кодифициращата директива относно кредитните институции, регулираща банковата дейност и банковия надзор, е да въведе принципа на „единния паспорт“. Какво означава този „единен паспорт“? Това е принципът, който гарантира свобода на учредяване и свобода на предоставяне на услуги в банковата сфера в рамките на ЕС. Директивата основополага принципа за вътрешния контрол – благоразумният надзор върху дадена кредитна институция е отговорност на компетентните органи в държавата-членка, в която тази институция е получила лиценз. Хармонизираните правила за кредитните институции (банки и институции за електронни пари) им дават правото да извършват изрично упоменатите дейности или посредством създаване на клон, или чрез пряко предоставяне на услуги във всички държави-членки, при положение че имат издаден лиценз и са обект на надзор в държава-членка. Налице е хармонизиране на изискванията по отношение на: издаване и отнемане на лиценз за извършване на банкова дейност; собствен капитал на кредитните институции; капиталова адекватност; големи експозиции; обмен на информация между компетентните органи при спазване на принципите на професионалната тайна; налагане на определени санкции от страна на компетентните органи и др. Освен това в сферата на надзора ЕС изисква да се упражнява допълнителен надзор в случаите, в които кредитни институции, както и инвестиционни и застрахователни дружества образуват трансгранична група, наречена „финансов конгломерат“.

Освен изготвянето на необходимата правна рамка от особено значение е да се създадат добре организирани институции, които са в състояние да упражняват ефективен надзор върху финансовия сектор и така да гарантират правилното прилагане на законодателството.

Защита на потребителите на финансови услуги

Съществена част от законодателството на ЕС засяга защитата на потребителите, и по-конкретно на потребителите на финансови услуги. Това е важен аспект от законодателството, който трябва да бъде уреден в страните, в които липсва традиция за защита на потребителите, но чийто пазар в същото време се разраства с ускорени темпове. Въвеждането на правила за потребителските и за ипотечните кредити е важен фактор за стабилността и качеството на портфейлите на кредитните институции и доставчиците на потребителски кредити, както и за потребителите на финансови услуги. Създаването на извънсъдебни механизми за разрешаване на спорове между кредитните институции и техни клиенти е важна стъпка напред. Българската народна банка вече има известен опит в тази област и аз бих искал да подчертая значението на това законодателство, както и неговото ефективно прилагане.

А сега ми позволете да споделя с вас моето разбиране за ролята на централната банка в процеса на интеграция в ЕС. Ние заехме дейна позиция при подготовката ни за членство в ЕС за разлика от някои други държавни институции, които завършиха подготовката си точно преди деня на присъединяването, дори бих казал, в последната минута. Какво означава това? Ние предпочетохме да сме част от процеса, да предоставим професионалния си опит, знания и институционален капацитет за успешното постигане на целите на присъединяването. БНБ беше деен участник в процеса – не чакахме някой да ни подтиква да работим. БНБ взе активно участие в процеса на договаряне по 7 от всички 30 преговорни глави. Те включваха ИПС, свободното движение на капитали, свободното предоставяне на услуги, защитата на потребителите, икономическите и финансовите въпроси, статистиката и финансовия контрол. Опитът ни показва, че активната роля на централната банка в процеса на присъединяване (разбира се, в областите, които са от наша компетентност) е от полза за самия процес, но също и за финансовия сектор и за централната банка.

Ние предпочетохме дейното участие на банковия сектор в цялостния процес по присъединяване. Този подход помогна да се подготвят банките в България за предизвикателствата на големия финансов пазар на ЕС. Нещо повече – всеки предложен от нас законов акт, засягащ финансовия сектор, преминаваше през открита дискусия и постигане на консенсус с банковата асоциация. Този процес протичаше не винаги гладко, но така ние се научихме да правим компромиси и да постигаме споразумения.

И накрая, макар и не на последно място, в хода на присъединяването ние разбрахме, че успехът в този процес е невъзможен без инвестиране в обучението на човешкия ни капитал. Продължаващото обучение на нашия персонал ни позволи да запазим същия брой служители, въпреки че функциите и задачите ни нараснаха значително в резултат от присъединяването. За разлика от други звена на публичния сектор ние осъществихме необходимите вътрешни реформи и увеличихме капацитета си на най-ранния възможен етап и успоредно с хармонизирането на правната рамка. Тази стратегия се оказа вярна.

Основният урок от процеса на присъединяване е, че резултатите идват толкова по-рано, колкото по-рано бъдат осъществени институционалните и структурните реформи и правната уредба бъде хармонизирана със законодателството на Общността.

Външни котви и национална политическа воля

Научихме, че диалогът с ЕК и ЕЦБ предлага най-добрата възможност за създаване на здрава политическа сплав, както и за стабилно и предсказуемо функциониране на икономиката. От тази гледна точка смятаме, че Албания разполага с отлична възможност посредством поканата, отправена от комисар Алмуня към държавите – кандидатки за членство, да предоставят на Европейската комисия т.нар. Икономическа и фискална програма. Това е отлична отправна точка за очертаване на икономическата и бюджетната рамка, която ще допринесе за по-нататъшен растеж и стабилност. Тази инициатива е важна стъпка, подкрепяща страните по отношение на тяхното икономическо развитие и интеграцията с ЕС. Тя също така задълбочава и конкретизира диалога за икономическата политика между отделните власти в държавите – кандидатки за членство, и Комисията по икономически и фискални въпроси. И отново опитът ни в подготовката на предприсъединителните икономически програми и първата програма за сближаване показва, че ролята на централната банка е решаваща в процеса на изготвянето и обсъждането на тези документи.

През декември 2006 г. Албания представи за първи път своята Икономическа и фискална програма. Прилагането на програмата ще подпомогне Албания да изпълни икономическите критерии от Копенхаген за присъединяване към ЕС, т.e. да създаде функционираща пазарна икономика и да повиши конкурентоспособността на икономиката си до ниво, което ще даде възможност на страната да посрещне конкурентния натиск в рамките на Европейския съюз. Този процес и програмата представляват непосредствена цел, която изисква благоразумна икономическа политика и широк консенсус между централната банка и правителството. Погледнато от друг ъгъл, се създава външна котва за икономическата политика, която допълва другата котва – програмите на МВФ. Външните котви са изключително полезни, защото осигуряват познания, външна оценка и тласък. Но не допускайте грешката да считате, че само натиск отвън може да бъде двигател на икономическата ви политика и на реформите. В крайна сметка ръководителите на национално ниво са тези, които трябва да дефинират, подкрепят и осъществят националната икономическа политика. Няма външен заместител на националния политически консенсус по основните принципи на националната икономическа политика. Понякога правителствата, погълнати в преследването на множество политически и икономически цели или просто за да бъдат преизбрани, се оказват изправени пред противоречиви задачи и тогава популизмът може да измести важните дългосрочни цели. В подобни случаи външните котви, осигурени от ЕС или по линия на надзорните и стабилизационните споразумения с МВФ, играят много важна роля за коригирането на икономическата политика в съответствие с дългосрочната стабилност и предсказуемост. Позволете ми отново да подчертая, че политическият консенсус по основните цели на икономическата политика и политическата воля за приемане и провеждане на адекватни реформи са решаващи за постигането на траен успех. Това е валидно и за централните банки!

Рамката на паричната политика трябва да гарантира нисък темп на инфлация, а централната банка да бъде предсказуема и отговорна в своята парична и надзорна политика. Каквато и да е рамката на паричната политика, независимо дали тя се базира на паричен съвет, какъвто е случаят с България, или на имплицитно инфлационно таргетиране, какъвто е случаят с Албания, фискалните и структурните реформи са определящи за успеха на цялостната икономическа политика. Всички знаем, че при икономика в преход е много трудно да се преструктурира публичният сектор, както и да се оптимизира и балансира държавният бюджет. Обаче жертвите, които е необходимо да се направят в краткосрочен план за постигане на балансиран бюджет, неминуемо ще доведат в средно- и дългосрочна перспектива до значителни ползи за икономиката. Моето лично мнение е, че при сега съществуващата благоприятна икономическа обстановка в целия свят, а също и в Албания, една фискална политика, ориентирана към балансиран бюджет или бюджетен излишък, ще донесе достатъчно икономически ползи и ще засили гъвкавостта на макроикономическата политика.

И накрая, бих искал още веднъж да ви уверя, че сме готови да споделим с вас нашия скромен опит, както и да ви подкрепим при изпълнението на критериите за присъединяване, за да стане Албания член на ЕС.

Дългогодишното членство на Гърция в Съюза, присъединяването на България и на Румъния в ЕС и перспективите за членство на другите държави от нашия регион дават днес на балканските страни възможността да се стабилизират и да се интегрират напълно с икономиката на Европа. Без колебание можем да кажем, че никога в своята история балканските държави не са имали такава щастлива възможност. Трябва да направим всичко по силите си, за да използваме този исторически шанс.

Благодаря за вниманието!


Изтегли DOC (78 KB)