logo Skip to content

Реч на г-н Иван Искров, управител на БНБ, изнесена при откриването на конференцията „10 години валутен борд и предизвикателствата пред приемането на еврото”, София,18 септември 2007 г.

Уважаеми дами и господа,

За мен е удоволствие да открия тази конференция, посветена на десетте години от въвеждането на паричния съвет, тъй като на практика това е системата от правила, по които работи БНБ в областта на паричната политика. В допълнение с присъединяването на България към ЕС ние поехме неотменен ангажимент БНБ да се присъедини към Евросистемата и страната ни да въведе единната валута.

Както е добре известно на присъстващите тук, основно занимание на управителите на централните банки с дискреционна паричнаполитика е управлението на краткосрочните лихвени проценти и сякаш на валутните бордове се гледа като на подценени, втора ръка централни банки. Но паричната политика не може да бъде успешна и да подпомага развитието на икономиката и обществото, в това число и да контролира темповете на инфлация, ако липсват стабилни фундаменти: работеща реална икономика, добре надзиравана и стабилна финансова система, ефективна съдебна система, добри и ефективни институции и политическа воля за реформи. Затова аз, като управител на БНБ, и всички ние не само че не следва да се чувстваме подценени, а с оправдано самочувствие да споделим своя десетгодишен практически опит. Да заявим, че паричният съвет не е просто фиксиран валутен курс и отказ от независима парична политика. Той е нещо много повече! Паричният съвет наложи коренно различна философия и поведение на икономическите и политическите субекти в нашата страна. Паричният съвет е символ на преориентирането на икономическата политика на страната към либерализация, приватизация, по-голяма икономическа свобода,стабилност и последователност, а също така и разумно поведение на политическата класа. Именно тази промяна е в основата и на най-големия политически успех на страната ни – пълноправното членство на България в ЕС.

Затова ще разгледам паричния съвет от гледна точка на това, какво ни е дал като режим на парична политика и какво може да ни даде при членството на страната в ЕС и ангажиментите и предизвикателствата, които произтичат от това членство.

Изборът на режим на парична политика в една икономика никога не е осъществяван и не може да бъде осъществен единствено по моделите, описани в академичната литература. Теоретичните модели са добра рамка за размисъл и анализ, но те винаги са основани на много силни допускания и опростявания, които опростявания в ежедневния процес на вземане на решения ние не бихме могли да си позволим. Едно общество няма как да бъде разглеждано като празен лист хартия, върху който да развием и приложим брилянтен теоретичен модел. Обществата имат своята история, политическа ситуация, нагласи на населението и външни ограничения, определени от географското им разположение и взаимодействието им с останалите страни.

В допълнение на това някои страни са на по-ниско ниво на икономическо и политическо развитие и в средносрочен и дългосрочен период имат аспирациите да се присъединят към икономически и политически съюзи, и да конвергират към по-развитите страни,участващи в тях. За тази цел те трябва да си формулират стратегия за конвергенция, която да отчита както изходните условия, така и изискванията за членство. Тези фактори, както и много други, трябва да бъдат отчитани при избора на режим на парична политика в една страна.

Опитът на България от 1997 г. с въвеждането на паричния съвет и резултатите от неговото действие са показателни за комплектността на избора на режим на парична политика. Доминиращият подход за анализ на избора на режим на парична политикабе основан на сравнението на предимствата и недостатъците на гъвкав и негъвкав режим на парична политика. Както добре знаем, гъвкавият режим на парична политика се отъждествява с инфлационно таргетиране и плаващ валутен курс, а негъвкавият - с режим на фиксиран валутен курс и отказ от директен контрол на монетарните условия в страната. Стандартното виждане, повтаряно много често в първите години от въвеждането на паричния съвет в България, бе, че отказът от самостоятелна парична политика намалява независимостта на общата икономическа политика на страната и ограничава степените на свободаза реакция на вътрешни и външни шокове. Но нека се вгледаме във фактите и развитието на глобалната и българската икономика и да се опитаме да си отговорим на въпроса: доколко сме могли да следваме независима парична политика и от каква степен на свобода сме се отказали.

Изходните условия

През 1996 г. и началото на 1997 г. българската икономика премина през дълбока финансово-икономическаи политическа криза. Съществуваше силно недоверие в публичните институции, финансовата система и националната валута, както и голяма несигурност, която допълнително увеличаваше недоверието и усилваше кризата. Темповете на инфлациядостигнаха хиперинфлационни нива.В тази среда на несигурност имаше масирано изтегляне на депозити от банковата система и замяна на националната валута счуждестранна. В такава обстановка провеждането на независима парична политика практически нямаше стойност, тъй като никой не искаше да държи финансови активи, деноминирани в левове, независимо от нивото на лихвения процент. Нещо повече, високите нива на лихвените проценти в левове допълнително влошаваха портфейлите на търговските банки и намаляваха доверието в националната валута. С други думи, контролът върху краткосрочния лихвен процент от страна на централната банка по никакъв начин не й даваше възможност да влияе върху решенията на домакинствата, фирмите и финансовия сектор и оттам чрез трансмисионния механизъм върху темповете на инфлация. Ключово предусловие за провежданетона успешна парична политика е наличието на доверие в централната банка и нейната политика. Загубата на доверие в паричната политика на БНБ през 1996 и началото на 1997 г. налагаше промяна в режима, така че да се възстанови доверието в централната банка и националната валута.Разбира се, тази цел не би могла да се постигне, ако не бе направена промяна в общата икономическа политика на страната. Структурните промени, приватизацията и либерализацията на икономиката и ориентацията на фискалната политика към съкращаване на данъчната тежест и постигането на балансиран бюджет или излишък бяха и продължават да бъдат основата за успешното функциониране на паричния съвет в България.

Глобалните тенденции и външната среда

Периодът, в който България трябваше да пренасочи икономическата си политика към стабилност и растеж, след като бе загубила почти десетилетие в търсенето на свой уникален модел на преход от командна към пазарна икономика, съвпадна смасирана промяна в световната икономика.Това бе период, в който светът премина през безпрецедентна либерализация на световните финансови пазари, революция в информационните и телекомуникационните технологии, интеграция на милиони хора от Югоизточна Азия и Централна и Източна Европа в световния пазар на труда, изграждането на единия европейски пазар, разширяването на ЕС и създаването на Икономическия и паричен съюз в Европа. В допълнение световната икономика премина и през множество сътресения, каторуската и азиатската финансови кризи, колапса на аржентинския паричен съвет, кризата в Косово, и последвалото забавяне на глобалния икономически растеж, терористичните атаки в САЩ през 2001 г. и спада на цените на акциите на технологичните компании, войната в Ирак и безпрецедентното нарастване на цените на енергийните ресурси и глобалните дисбаланси в последните години, както и развиващата се и в момента криза на международните кредитни пазари, породена от проблемите с subprime ипотеките в САЩ.

Общият ефект от всички тези промени се изразяваше в нарастване на финансовите потоци в света (под формата на портфейлни и преки инвестиции), както и взаимозависимостта между отделните икономики.В такава среда контролът върху монетарните условия в конкретнаикономика се определя все по-малко от паричната политика на националната централна банка и във все по-голяма степен от политиките на основните централни банки в света (ЕЦБ, ФЕД, Японската централна банка), както и от инвестиционните решения на фирмите и домакинствата в света. Този практически извод с особена сила е верен за малки иотворени икономики със силно присъствие на чуждестранни финансови посредници на финансовия им пазар.Данните показват, че при тези икономики лихвените проценти, които влияят на инвестициите и спестяванията на домакинствата и фирмите могат за дълго време да бъдат откъснати от лихвения процент на националната централна банка, особено в случаите, когато имаме масиран приток на капитали в страната и икономическите агенти са склонни да поемат дълг деноминиран в чуждестранна валута. Нещо повече, опитите за поддържане на самостоятелна парична политика в среда на силен приток на капиталиводят до силно поскъпване на националната валута, като лихвените проценти на националната централна банка имат много малко влияние върху икономическите решения на финансовите посредници, фирмите и домакинствата. При тези условия независимата парична политика е по-скоро мит, отколкото обективна реалност. Подобна ситуация наблюдаваме в почти всички нови страни - членки на ЕС.

Дългосрочната перспектива

Изборът на режим на парична политика през 1997 г. бе повлиян и от дългосрочната перспектива и стратегическа политическа цел страната ни да се присъедини към ЕС с произтичащото задължение да въведе единната валута. Тази дългосрочна перспектива определи и избора на германската марка (от 1999 г. еврото) за резервна валута, въпреки че в този момент щатският долар бе валутата, в която се осъществяваше по-голяма част от международната търговия на страната и преобладаващо се поддържаха спестяванията на гражданите и фирмите. Режимътна паричен съвет практически представлява най-прозрачната и последователна стратегия за присъединяване към еврозоната. Той е съвместим с участието във Валутен механизъм II (ВМ II), участието в който е предусловие за присъдиняване към икономическия и паричен съюз. Същевременно поддържането на паричен съвет изключва промяната на режима на валутен курс, през който много от новите страни членки трябва да преминат при присъединяването си къмВМ II (това е от особено значение за страните с режим на инфлационно таргетиране, които имат плаващ валутен курс). Паричният съвет намалява несигурността в икономиката и прави макроикономическата политика по-предвидима за домакинствата, фирмите и чуждестранните инвеститори.

Няма да се спирам на това, как е действал българският паричен съвет през тези десет години. Виждам, че в програмата са предвидени участия на колеги, които са сериозни изследователи и анализатори, и вероятно те ще засегнат тази тема. Аз по-скоро ще обоснова тезата на българското правителство и БНБ от 2000 г. насам,защо паричният съвете оптималният режим за постигане на нашата цел – членство в еврозоната.

Еврозоната – подготовка и предизвикателства

Опитът ни от последните десет години показва, че паричният съвет е най-подходящият режим на парична политика, който една страна може да следва в процеса на присъединяване към единната валута.

Паричният съвет в най-висока степен възпроизвежда условията, при които една икономика функционира, когато тя е член на еврозоната. От една страна, той ограничава инструментите на централната банка да провежда дискреционна парична политика, каквато е ситуацията в страните - членки на еврозоната, където общата парична политика отчита икономическите условия не в конкретна страна, а в целия монетарен съюз (разбирай доминиращите 3-4 икономики в съюза). От друга страна, паричният съвет в много по-голяма степен, отколкото другите режими на парична политика,изисква и налага на правителстватада провеждат разумна и отговорна фискална политика и политика на структурни реформи, които са в съответствие с Пакта за стабилност и растеж и Лисабонската стратегия. Фиксираният валутен курс осигурява уникална възможност за едновременно постигане на номинална и реална конвергенция на българската икономика при поддържането на високи и устойчиви темпове на икономически растеж.

В свят, в който отделните икономики и финансови системи са много взаимозависими, координацията на националните парични политики се осъществява от пазарите чрез свободното движение на капитали. Особено при малки отворени икономики паричната политика на основните централни банки има изключително силно влияние върху монетарните условия в тези икономики (примерът с така наречената carry trade е показателен). Формирането на монетарни съюзи еестествената реакция на тази взаимозависимост. Не случайно в края на XIX век, когато имаме много високо ниво на глобализация, златният стандарт е изпълнявал ролята на координационен механизъм между паричните политики на отделните държава. В този период се формират и латинският и скандинавският паричен съюз, както и за първи път се говори за европейски паричен съюз. Днес тази тенденция е вградена в институционалната структура на ЕС.

С подписването на договора за присъединяване към ЕС (Treaty of Accession) България се ангажира да се присъедини към еврозоната и да въведе единната валута. Отново ще напомня, че съществуващото в момента европейско законодателство не дава възможност новите страни членкида използват опция за неучастие в ИПС (opt-out клауза). В областта наприсъединяването към единната валута България и в частност БНБ винаги са имали последователна и дългосрочно ориентиранаполитика. Тази позиция в много голяма степен се определя от съществуващия режим на паричен съвет и осъзнатата подкрепа от всички отговорни политически партии на неговата важност за икономическата стабилност и растеж.Периодът, в който една страна може да изпълни критериите и да се присъедини към еврозоната, се определя от готовността на фискалния сектор и от степента наконвергенция на темповете на инфлация. Тук често се налага според менпогрешното виждане, че реалната и номиналната конвергенция са два взаимно изключващи се процеса и че те не могат да бъдат постигнати едновременно. Според нас умелото съчетание на фискална, структурна и регулаторна политика, която насърчава конкуренцията на микрониво, може да доведе до по-бърз процес на реална конвергенция при постигане и на номиналните критерии.

През последните пет години България устойчиво изпълнява всички критерии от Маастрихт, с изключение на един от тях - размера на инфлацията. Придържането към следваната през последните десет години политика на балансиран бюджет, а при възможност и на излишък, ще позволи както продължаване на изпълнението на Маастрихстките критерии по отношение на бюджетния дефицит, правителствения дълг и дългосрочните лихвени проценти, така и ще осигури необходимата възможност за реакция и гъвкавост на макроикономическата политика. Строгата фискална политика ни е необходима и за да подпомогне изпълнението на инфлационния критерий. Работейки в режим на паричен съвет ,централната банка няма директен контрол върху темповете на инфлация в страната. Предвид съществуващата естествена тенденция нивото на цените в новите страни членки да конвергира към това в старите страни членки, изпълнението на този критерий не е само предизвикателство за страните с паричен съвет, а за всички страни с равнище на цените, по-ниско от средното в ЕС, независимо от режима им на парична политика.

В случая на България при съществуването на режим на фиксиран валутен курс и силно консервативна фискална политика резервите трябва да се търсят в насърчаването на конкуренцията и подобряването на бизнес средата, така че в икономиката да има по-голяма гъвкавост за реакция на промени, идващи от външната среда, и предлагането да може да реагира по-бързо на нарастване на търсенето.

Днешната конференция за мен е част от непрекъснатите усилия, които всички ние трябва да правим, за усъвършенстване на знанието и разбирането ни за начина, по-който страната ни най-ефективно да се интегрира в световната икономика иЕС, да се повиши благосъстоянието на българския народ и да завършим интеграцията си в ЕС чрез въвеждането на единната валута. Участието в нея на политици, представители на академичните среди, изследователи от неправителствени организации, както и представители наЕК и централни банки от страните членки ми дава основание да вярвам, че ще имаме една полезна и плодотворна дискусия.

Благодаря Ви за вниманието.


Изтегли DOC (69 KB)