logo Skip to content

Реч на г-н Иван Искров, управител на БНБ, изнесена по време на международната конференция „Теория и практика на финансовите престъпления”, посветена на 55-годишнината от основаването на Финансово-счетоводния факултет на Университета за национално и световно стопанство, София, 29 ноември 2007 г.

Преди всичко за мен е голяма чест и удоволствие съвместно с министъра на финансите, г-н Орешарски, да бъда патрон на Юбилейната международна конференция, посветена на 55-годишнината от основаването на Финансово-счетоводния факултет на Университета за национално и световно стопанство. Защото нашият университет е водещ в икономическото образование в страната, а Финансово-счетоводния факултет беше и съм убеден, че и днес е ядрото на УНСС.

Темата на днешната конференция е от особено значение за всяка една държава и икономика, в това число и българската, независимо че много често тези въпроси остават на заден план и не изглеждат толкова атрактивни за дискусия. В ежедневната ни работа ние се съсредоточаваме върху светлата страна на икономическата и финансовата глобализация и интеграцията на България в ЕС. Тези процеси обаче имат и една по-тъмна страна, която дава своя отпечатък върху развитието на всяко едно общество.

Днес и утре вие ще имате възможността обстойно да дискутирате теоретичните и практичните аспекти на финансовите престъпления. Аз по-скоро и много накратко ще маркирам тяхното значение върху общото развитие на стопанството.

Глобализацията, създаването на единен пазар, свободното движение на стоки, капитали и хора създава огромен потенциал за бизнес и икономически растеж. Но те от своя страна осигуряват по-големи възможности за финансови нарушения. Този тип практики могат да имат много широк обхват и включват всяко нарушение, свързано с измама:

• злоупотреба с вътрешна информация;

• лошо пазарно поведение;

• увреждане интереса на трета страна;

• корупция;

• изпиране на пари и други.

Едва ли някой би могъл да определи пълния набор от финансови престъпления и техния директен финансов и икономически ефект. Точни данни за размера на финансовите нарушения не могат да бъдат събрани и обобщени. Това, което имаме като данни, единствено ни показва каква част сме успели да разкрием или предотвратим, но не ни дава картина за пълния размер на претърпените вреди.

Независимо от липсата на пълна информация за обема на финансовите нарушения ние сме в състояние да идентифицираме негативните икономически и социални ефекти, които те оказват върху икономиките и обществата.

Ще спомена само някои от негативните ефекти върху икономиките на всяка една страна:

• Негативно влияние върху бизнес средата, което намалява конкурентоспособността на фирмите, стриктно спазващи законите. „Kонкурентните предимства” от такъв характер сериозно затрудняват работата на спазващите закона и водят до съкращаване на инвестициите и притока на капитали в страната.

• Лошите финансови практики създават риск за репутацията на финансовите институции и потенциал за дестабилизация.

• Изкривяват се икономическите стимули, което води до неефективно разпределение на ресурсите. Това прави икономическата политика на страната по-малко ефективна.

• Почти винаги случаите на финансови престъпления като правило са съпроводени със значителна загуба на данъчни приходи.

Огромното значение на проблема е причина борбата с и превенцията на тези явления да бъдат не само национален въпрос, но и приоритет, изнесен на наднационално равнище. Борбата с финансовите престъпления в рамките на ЕС е съвместна отговорност на европейските институции и страните членки. Приетото европейско законодателство има за цел да защити финансовата система и другите сектори и дейности, податливи на действията на престъпните групи.

На ниво Европейски съюз са приети няколко стратегии за координирани действия в областите на:

• финансовите услуги;

• надзора;

• търговското законодателство и корпоративното управление;

• счетоводната политика.

Те имат за цел да осигурят прозрачност, обмяна на информация и намаляване на риска при търговски и финансови взаимоотношения не само на територията на ЕС, но и със страни извън Съюза. Разработени са конкретни стъпки осигуряващи ефективна правна рамка за защита от финансови престъпления. Насоките, върху които Европейската комисия и ЕЦБ акцентират вниманието си за противодействие на финансовите престъпления, са свързани най-вече с: ограничаване на корупцията, в т.ч. злоупотреба със финансови средства, хармонизиране на наказателното законодателство, превенция и контрол върху организираната престъпност и изпирането на пари, борба срещу нелегитимното придобиване на публична собственост, стриктно прилагане на счетоводни и одитни стандарти, предпазване участниците на финансовия пазар и широката публика от измами, манипулации и лоши практики, свързани с финансови и търговски инструменти. Предприети са и редица стъпки в областта на вредите и нелегалното ползване на интернет, копиране и персоналната защита на данните, подправяне и печатане на фалшиви платежни средства.

Бих искал да ви дам два кратки примера за успешна борба срещу кражбите на лични данни и злоупотребите с финансова информация. Въвеждането на модерната чип технология за дебитни и кредитни карти е един от тях. В нашата страна подмяната на картите с магнитна лента с нови, базирани на чип технология, се ускорява през 2007 г. и следва тенденцията в развитите страни. Някои български банки възнамеряват да осъществят пълна подмяна на издадените дебитни и кредитни карти до края на 2008 г.

Друг пример за успешна борба срещу измамите с кредитни карти по интернет е повишаването на равнището на защитата на интернет страниците на търговските банки и търговците по интернет. Въвеждането на електронен подпис значително спомогна за ръст на интернет плащанията в България. За да се запази устойчивостта на тенденцията, изискванията от страна на централната банка за повишаване на сигурността непрекъснато се движат в крак с напредването на информационните и комуникационните технологии. За да бъдат резултатите още по-добри, кооперативността между самите банки е от ключово значение.

Българската народна банка има законов ангажимент и играе активна роля в процеса по предотвратяване на възможността банковият сектор да бъде използван за финансови измами. Тази политика на превенция започва още на етапа от лицензионната процедура при даването на лиценз на кредитна институция и ситемен оператор на платежна система и неизменно следва целия бизнес на всяка една институция. По тази причина БНБ следва силно консервативна и предпазлива политика по отношение както на лицензирането на кредитни институции и оператори на платежни системи, така и в процеса на техния надзор за благоразумна дейност и спазване на законите и добрата банкова практика.

В сферата на своята компетентност БНБ изпълнява поетите ангажименти по прилагане на съвременните международни критерии за идентифициране на финансовите измами в банките. Централната банка работи в посока намаляване на степента, до която регулираните институции могат да бъдат използвани за целите на финансовите измами, в посока запазване доверието в банковата система, защита на вложителите, увеличаване тяхната информираност.

И накрая, но не и по значение, високата потребителска култура сред населението също е начин за борба с финансовите измами. Информираните потребители по-трудно могат да станат обект на финансова измама. Поради това трябва да се отделя специално внимание на процеса на информиране и образоване на обществото за лошите финансови практики и престъпления и техния негативен ефект върху икономиката и обществото.

Днешната конференция е важна стъпка в тази посока.

Благодаря ви за вниманието.

Пожелавам ви интересна и плодотворна дискусия.


Изтегли DOC (50 KB)