logo Skip to content

Реч на г-н Иван Искров, управител на БНБ, пред Асоциацията на банките в България, 5 декември 2007 г.

Уважаеми дами и господа,

Изключително ми е приятно да бъда днес с вас, за да отпразнуваме заедно професионалния празник на банкера. Преди година Ви казах, че атмосферата е различна, защото бяхме на прага на членството на България в ЕС. Днес, една година по-късно, можем да направим равносметка, в каква степен са се реализирали очакванията ни за първоначалните ефекти от членството на страната в ЕС и какви са първите уроци от действието на икономиката ни в рамките на единния пазар.

Тази вечер по традиция ще се спра на постигнатото през отминаващата година и на предизвикателствата, пред които ще се изправим през 2008 г. Днес, в края на първата година на нашето членство, можем да кажем, че в известна степен в прогнозите си подценявахме позитивния ефект от членството на България в ЕС. Данните до момента показват, че през 2007 г. ще реализираме най-високия темп на икономически растеж от началото на икономическите реформи в страната. Коренна разлика от предходните години наблюдаваме и по отношение на структурата на икономическия растеж. През тази година факторът с най-голям принос в нарастването на БВП е растежът на инвестициите. Този висок темп на растеж на икономиката най-вероятно ще се запази и през 2008 г. въпреки настъпилата в средата на годината несигурност на международните финансови пазари.

Възходящото развитие бе реализирано в среда, в която действаха две противоположни тенденции. От една страна, силният оптимизъм от членството на страната в ЕС продължи да генерира силен приток на капитали и висока потребителска и инвестиционна активност. От друга страна, икономиката ни бе изложена на действието на неблагоприятни промени в международната среда. Започналата в началото на годината криза на американския ипотечен пазар се задълбочи и пренесе и в останалите части на света, което доведе до съкращаване на ликвидността в глобален мащаб, намаляване на склонността за поемане на риск и нарастване на рисковата премия, особено на държавите от така наречените „нововъзникващи пазари”. В допълнение динамичният растеж на световната икономика и лошите метеорологични условия доведоха до продължително нарастване на международните цени на енергийните суровини и хранителните стоки. Съчетаването на консервативна фискална политика и последователна политика от страна на БНБ за запазване на финансовата стабилност определиха динамиката на българската икономика през първата година от членството й в ЕС и не позволиха описаните две тенденции да създадат рискове за устойчивото развитие на икономиката на страната.

Като естествено следствие от високата инвестиционна активност и силния приток на капитали дефицитът по текущата сметка нарасна на годишна основа до около 20% от БВП. Този висок дефицит отразява успешното развитие на българската икономика и благоприятните условия за правене на бизнес в страната. Именно затова България продължава да привлича рекордно високи преки чуждестранни инвестиции дори в период, когато международните финансови пазари преминават през един много труден период. Високото равнище на дефицита обаче изисква непрекъснати усилия за увеличаване на конкурентоспособността на икономиката чрез непрекъснато подобряване на инвестиционната среда, качеството на човешкия капитал и работата на публичните институции и балансиране на недостига на спестявания в икономиката чрез следването на разумна и премерена фискална политика.

Първата година от членството на страната в ЕС показа, че българската икономика е изградена на здрава основа и може успешно да се интегрира и конкурира в единния европейски пазар. България, наред с балтийските страни с паричен съвет, е една от малкото страни в ЕС, която успешно се конкурира с азиатските икономики и увеличава износа си за единния пазар и дела си в общия внос на съюза. Трябва да сме доволни от постигнатото и същевременно не трябва да омаловажаваме предизвикателствата, които съпътстват нашия успех и ангажиментите, които сме поели с присъединяване си към ЕС. С договора за присъединяване България се ангажира да въведе единната валута. Независимо че по този въпрос излишното говорене по-скоро вреди, отколкото помага на процеса, държа да отбележа, че присъединяването към еврозоната и въвеждането на еврото като платежна единица в страната остава основна цел на макроикономическата ни политика. Стратегията на страната за изпълнение на тази задача чрез запазване на паричния съвет и съществуващото ниво на фиксиран курс на лева към еврото остава непроменена. Това, върху което трябва да се съсредоточим, е следване на политика за устойчиво изпълнение на критериите за членство.

За да може успешният модел на развитие на българската икономика от последните десет години да бъде продължен и страната ни да е стабилен и предсказуем партньор в ЕС, е необходимо икономическата политика да бъде още по-силно фокусирана върху фискалната стабилност, оптимизацията на публичния сектор и провеждането на структурни реформи особено в сектора на образованието и здравеопазването. Основните насоки на икономическата политика, по които за щастие нямаме различия с настоящето правителство, трябва да бъдат насочени към поддържането на адекватно ниво на бюджетен излишък и съкращаване на правителствения дълг; оптимизация на правителствените разходи и преориентация към инвестиции в инфраструктура и човешки капитал; увеличаване на стимулите за участие на пазара на труда и пренасочване на разходите от социални помощи към преквалификация и придобиване на нови знания и умения; следване на политика на работните заплати в публичния сектор, която да е пряко свързана с производителността на труда в цялата икономика и да не създава инфлационен натиск; опростяване на регулациите и лицензионните режими и насърчаване на конкуренцията в отделните отрасли на икономиката; продължаване на политиката за поддържане на консервативна рамка на банков надзор и адекватно ниво на капитал, което да покрива натрупания кредитен риск в системата.

Благоприятната вътрешна икономическа среда въпреки
сътресенията на международните пазари бе добра основа за
растеж на банковия сектор и запазване на неговата стабилност

За 2007 г. очакваме балансът на банковия сектор да нарасне с около 30% спрямо предходната година и да достигне 55 млрд. лева. Печалбата вероятно ще достигне 1 млрд. лева, което ще е нарастване от близо 27% спрямо 2006 г. Вследствие на нарастването на лихвените проценти в еврозоната и повишаването на рисковата премия след средата на годината, както и на увеличението на минималните задължителни резерви от началото на септември цената на ресурса на търговските банки слабо нарасна (от средно 2.6% за деветте месеца на 2006 г. до 2.8% до септември 2007 г.). Въпреки това развитие печалбата на банковата система продължава да нараства вследствие на значителното нарастване на обема на кредитите, растежа на доходността на останалите лихвоносни активи, както и в малка степен от много слабото нарастване на лихвените проценти по кредитите. Това позволи възвръщаемостта на активите (ROA) до месец септември да нарасне до 2.51% (при 2.01% за същия период на предходната година), както и възвръщаемостта на капитала (ROE) до 23.3% (при 21.7% за деветте месеца на 2006 г.). През 2007 г. търговските банки успяха да запазят качеството на портфейлите, като процентът на редовните кредити дори нарасна от 92.5% в края на 2006 г. до 94.9% към септември 2007 г. – най-добрият показател за последните две години. Трябва обаче да се отчита, че нарастването на процента на редовните кредити в значителна степен е определено от бързия растеж на обема на новите кредити, които по дефиниция са добри. За деветте месеца на 2007 г. абсолютният размер на класифицираните кредити нараства с 24.8%, което показва, че същественото подобрение на качеството на портфейлите е следствие на бързия растеж на кредита. Динамиката на абсолютния размер на класифицираните кредити трябва да се следи внимателно от търговските банки, защото тя е изпреварващ и ясен сигнал за промените във възможността на клиентите да поемат и обслужват нов дълг.

Бързият растеж на кредитните портфейли през годината бе компенсиран частично от увеличението на капитала на банките, което доведе до запазване на добра капиталова адекватност на системата – 13.9% към септември 2007 г. Банковата система на страната остава стабилна, като все по-голям брой домакинства и фирми имат достъп до нарастващ брой банкови услуги.

Политиката на БНБ, засягаща дейността на банковата индустрия

И през отминаващата 2007 г. БНБ продължи да следва прозрачна и последователна политика по отношение на банковата индустрия. Всички решения на централната банка бяха внимателно обсъдени и коректно комуникирани с Асоциацията на банките в България.

От началото на годината темповете на растеж на кредита за частния сектор започнаха устойчиво да нарастват, като достигнаха почти 60% през месец октомври 2007 г. (63.2% от БВП). За разлика от предходните две години по-голяма част от новоотпуснатите кредити бе насочена към корпоративния сектор. Този силен растеж бе обоснован от силния оптимизъм за развитието на българската икономика след членството й в ЕС, който доведе до бърз растеж на инвестициите. Въпреки че показателите за качество на кредитните портфейли се подобриха (в голяма степен вследствие на бързия темп на растеж на кредита), бързият темп на растеж на банковия кредит доведе до натрупване на по-висок кредитен риск в системата. От една страна, нивото на риск в банковата система нарастваше, а от друга - силната конкуренция и борба за пазарен дял водеше до разхлабване на кредитните стандарти и намаляване на лихвените проценти по кредитите. Съкращаването на лихвените проценти се осъществяваше в период на глобално нарастване на нивото на лихвените проценти по кредитите и затягане на кредитните стандарти. Реалните лихвени проценти по кредитите за домакинствата и фирмите у нас бяха и продължават да бъдат близки до нула или отрицателни. Това създава нереалистични очаквания у кредитополучателите и води до подценяване на риска, който те поемат. А е логично да се очаква рано или късно по-високите лихви в глобален мащаб да рефлектират в по-високи лихви по кредитите и у нас. Сътресенията на кредитния пазар в САЩ и Англия показаха колко е важно фирмите и гражданите да имат реалистични очаквания за възможността лихвите по кредитите не само да намаляват, но и да нарастват. По този начин те ще могат да си изградят адекватна представа за обема дълг, който могат да поемат и обслужват. Повишаването на минималните задължителни резерви от началото на септември бе сигнал към банковата общност, че подобна динамика на кредитната активност не се подкрепя от централната банка. Силната инерция, която е набрал кредитният процес в страната, все още не позволява да се види пълният ефект от по-високите минимални резерви. Нарастването на лихвените проценти на междубанковия пазар обаче показва, че процесът на корекция е започнал и в скоро време това ще се отрази и върху кредитната активност на търговските банки в желаната от БНБ посока.

Законът за кредитните институции въведе редица изменения, които доведоха до значителни промени в регулирането на банковия сектор. Като пример можем да отбележим правилото за единния банков паспорт, разширената рамка за надзорни корективни и оздравителни мерки, както и прилагането на новите капиталови изисквания, по-известни като Базел ІІ. Принципът на единния банков паспорт въведе свободен вход за кредитните институции от ЕС на българския банков пазар. През последните години с изключително консервативната си политика по отношение на лицензирането на нови банки БНБ силно подкрепи търговските банки в процеса на привличане на стратегически партньори. С цел да внесе допълнителна яснота за потенциалните кандидати за банков лиценз УС на БНБ прие „Основни принципи на лицензионната политика на БНБ”, където централната банка потвърждава следваните през последните години принципи на лицензионна политика.

Както казах преди година, с присъединяването на България към ЕС не трябва да се очакват резки промени в работата на банковия сектор. Постигнатото високо ниво на интегрираност на нашата банкова система предопредели липсата на масирано навлизане на кредитни институции от страните членки. Въпреки това банките, опериращи на българския пазар, трябва да са готови за конкуренцията на кредитни институции от ЕС (директна - чрез навлизане на българския пазар, или индиректна - чрез опити за придобиване на български банки), която ще продължи да ги тласка към все по-разнообразни услуги, предлагани на по-ниска цена. В допълнение към това капиталовият потенциал на всяка банка ще бъде по-важен от всякога не само поради новите капиталови изисквания, но и поради ключовата му роля за дългосрочното позициониране, развитието и справянето с конкурентните предизвикателства.

През 2008 г. не се предвиждат съществени промени в регулаторната рамка на кредитните институции, освен промените в Закона за кредитните институции, които ще въведат новата европейска директива за презграничните сливания и поглъщания на кредитни институции. След съществените промени от началото на 2007 г. като цяло общата рамка ще остане стабилна и без съществени изменения в идните две години. Ще се засили кооперацията между надзорните органи на страните членки, като се акцентира на въвеждането на принципа за водеща надзорна институция (lead supervisor).

БНБ ще продължи да следи внимателно темповете на растеж на банковия кредит. Както вече подчертах, текущите темпове на растеж от 60% не могат да бъдат разглеждани като устойчиви и безрискови за стабилността на системата. Кредитните условия на международните финансови пазари се затягат и това няма как да не се отрази и на българския кредитен пазар. В момента БНБ следи много внимателно как протича приспособяването на местната банкова система към промените на международните пазари. Същевременно, ако това приспособяване не е достатъчно, имаме готовност да приложим допълнителни мерки, така че темповете на растеж на банковия кредит да се съкратят до по-устойчиви нива, които не създават значителен риск за финансовата стабилност.

И през 2007 г. БНБ продължи последователно да осъществява своята дългосрочна Стратегия за преструктуриране на налично-паричното обращение и привеждането му в съответствие с принципите на пазарната икономика и изискванията на ЕСЦБ. През годината бяха осъществени няколко много важни етапа от тази стратегия. БНБ завърши процеса на подготовка на проекта и започва строителството на свой Касов център, в който ще бъдат изнесени касовите операции на цялата система от натоварения градски център на София. Едновременно с това стартира съвместен проект с най-големите търговски банки за въвеждане на пазарни принципи при обработката и повторното връщане на парите в обращение, който намери израз в юридическа регистрация на търговско дружество за касови услуги. Всички участващи в проекта търговски банки следва да бъдат поздравени за конструктивното им участие и помощ при реализацията на този изключително важен за бъдещето на налично-паричното обращение проект. Осъществени бяха и няколко ключови етапа за подготовка на операциите на дружеството и през първата половина на 2008 г. то ще започне постепенно да предлага услуги в 5 града – София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен. Наред с реализираните през 2006 г. промени в регулативната рамка, с навлизането на частни пазарни субекти, каквото е и дружеството, в тази ниша се създава здрава основа за развитие на нормално функциониращ пазар на услуги, свързани с налично-паричното обращение.

Наличието на вече изградената адекватна регулаторна рамка, добре обучен персонал и непрекъснат конструктивен диалог с банковата общност през 2007 г. бяха важни фактори за подобряване на организацията на налично-паричното обръщение и повишаване на качеството и чистотата на използваните от всеки българин парични знаци.

Платежните услуги са сред важните области на по-нататъшно развитие. Една от важните задачи е транспонирането на приетата през тази година Директива за платежните услуги. За да се съобразим със сроковете, още през следващата година трябва да подготвим проектите за необходимите промени в нормативната база – нов закон за плащанията и съпътстващите го наредби. Развитието на проекта за създаване на единна евро платежна зона SEPA остава едно от важните предизвикателства. Успешното приобщаване на българската банкова система към този проект ще е важно условие за конкурентността на банките на единния европейски пазар за платежни услуги. Членството на АББ в Европейския платежен съвет е важна стъпка в правилната посока. БНБ ще продължи да насърчава и подпомага процеса на развитие на платежните услуги както в рамките на Националния съвет по платежните системи, така и в съответствие със своите отговорности и правомощия на регулатор в областта на плащанията.

Уважаеми колеги,

Преди да завърша, искам отново да отделя специално внимание на въпроса за отношенията между банките и потребителите на банкови услуги. БНБ е поставяла и ще продължи да поставя специален акцент на този въпрос. По-доброто осведомяване на потребителите на банкови услуги относно цената на кредита и рисковете, които са следствие от натрупването на дълг, е гаранция както за постигане на равнопоставеност в процеса на договаряне между двете страни, така и за запазване стабилността на банковата система. Кризата на пазара на ипотечни кредити в САЩ показа как създаването у потребителите на нереалистични очаквания за цената и условията на кредита може да създаде огромни проблеми на самите банки и икономиката като цяло.

Както неведнъж съм отбелязвал, в интерес както на потребителите, така и на банковата индустрия е между двете страни да се установят дългосрочни отношения, изградени на основата на прозрачност на ценообразуването на финансовите услуги и на стриктно изпълнение на задълженията и от двете страни – както в областта на кредитирането, така и при платежните продукти и услуги. Определено считам, че банките трябва да обръщат по-голямо внимание на обратната информация, която получават от своите клиенти (под форма на жалби и други), защото доверието между двете страна е основата, на която се гради успеха на банковата система.

Накрая на своето изказване от името на УС на БНБ и от свое име искам да ви пожелая здраве и много успехи на управляваните от вас банки през настъпващата 2008 г., семейно щастие и весели коледни и новогодишни празници.

Благодаря за вниманието.


Изтегли DOC (71 KB)