logo Skip to content

Изказване на г-н Иван Искров, управител на БНБ, пред организирания от ОТП Груп форум „Ден на инвеститора”, София, 18 септември 2008 г.

Уважаеми г-н Министър,

Уважаеми дами и господа,

За мен е изключителна чест да бъда днес тук сред вас и затова бих искал да благодаря на организаторите OTP и Банка ДСК за предоставената ми възможност да представя позицията на БНБ за развитието на българската икономика пред този инвестиционен форум. Банка ДСК е една от банките стълбове на българската финансова система, банка с дългогодишни традиции в предоставянето на финансови услуги в страната. Както всички знаем, Банка ДСК безспорно заслужава оказаното й високо доверие от гражданите и частния бизнес. За мен е изключително удоволствие да съм участник в този форум, защото доверието на международните инвеститори в отделните финансови институции в България означава доверие в икономиката на страната като цяло и в провежданата икономическа политика.

Принципи на макроикономическата политика на България

В днешния свят инвеститорите имат глобални стратегии и осъществяват инвестиции в различни страни и региони. Глобализацията и икономическата интеграция принципно водят до уеднаквяване на бизнес практиките, на икономическите политики и парадигми. Същевременно обаче страните запазват значителни особености по отношение на своята институционална рамка и на макроикономическата си политика. Именно тези различия в много случаи са определящи.

Необходимо е инвеститорите да познават добре рамката, в която се формулира и провежда макроикономическата политика в България, и да разбират механизмите на нейното действие, за да могат адекватно да оценят инвестиционните възможности и съпътстващите ги рискове. Пренебрегването на националните особености понякога води до появата на различни доклади, публикувани от солидни институции и уважавани анализатори, в които се правят комични изводи на базата на механични сравнения на несравними неща.

Принципите, на които е изградена рамката на макроикономическата политика в страната от 1997 г. насам, са:

• Фиксиран валутен курс на лева към еврото в рамките на режим на паричен съвет. Международните резерви на БНБ винаги покриват минимум 100 процента резервните пари и депозита на правителството в централната банка. БНБ купува и продава безусловно по фиксирания курс резервна валута при поискване от търговските банки и населението.

• Независимост на централната банка и пълна забрана за финансиране на правителството и други публични субекти. Централната банка може да изпълнява ролята на кредитор от последна инстанция само в случай на риск от системна криза в банковата система.

• Благоразумна фискална политика, ориентирана към реализирането на балансиран бюджет или излишък, съкращаване на данъчната тежест, ограничаване на разходите на правителството до 40% от БВП и увеличение на дела на инвестиционните разходи.

• Провеждане на структурни реформи чрез приватизация и либерализация на икономиката. Съкращаване на регулаторните режими и подобряване на бизнес средата.

• Подобряване на гъвкавостта на пазара на труда и увеличение на стимулите за участие на пазара на труда.

• Приемственост и последователност. Принципите на макроикономическа политика са следвани от три последователни правителства от 1997 г. насам, излъчени от различни парламентарни мнозинства. Тези правителства покриват целия политически спектър в страната – от християндемократи, през либерали, до социалисти. С други думи, в обществото съществува пълен консенсус за принципите на макроикономическата политика на страната, която е ориентирана към поддържане на макроикономическа стабилност и устойчив икономически растеж.

• Предвидимост. Именно на основата на отбелязания от мен консенсус и опитът ни от последните 11 години всички основни политически сили и БНБ ясно сме заявили, че паричният съвет и фиксираният валутен курс на лева към еврото ще са в основата на макроикономическата политика до присъединяването на страната към еврозоната.

Опитът ни от 1997 г. насам показва, че поддържаната от нас рамка на макроикономическа политика е много устойчива и позволява икономиката на страната относително лесно да се приспособява към промени във вътрешната и външната среда. Ако има между вас инвеститори, които не познават валутните бордове или се съмняват в тяхната устойчивост на натиск и външни кризи, ще припомня, че от средата на 90-те години насам светът премина през безпрецедентни предизвикателства и дори кризи, с които ние успешно се справихме. Няма да се спирам на всяка една от тях, но ще обознача само най-важните:

• либерализация на световните финансови пазари, революция в информационните и телекомуникационните технологии;

• интеграция на милиони хора от Югоизточна Азия и Централна и Източна Европа в световния пазар на труда;

• изграждането на единния европейски пазар, разширяването на ЕС и създаването на Икономическия и паричен съюз в Европа;

• забавянето на световния икономически растеж, терористичните атаки от 11 септември и спадът на цените на акциите на технологичните компании;

• войната в Ирак и безпрецедентното нарастване на цените на енергийните ресурси и глобалните дисбаланси в последните години;

• развиващата се и в момента криза на международните кредитни пазари, породена от проблемите с некачествените ипотеки в САЩ.

Много е важно инвеститорите в българската икономика да знаят, че каквито и промени и сътресения да има в международната среда, приспособяването на българската икономика, ще се осъществява в рамките на съществуващия режим на паричен съвет. Икономическата интеграция между отделните страни, и в частност интеграцията на финансовите пазари, съществено ограничава възможностите за дискреционна политика на централните банки от малките и силно отворени икономики. Тяхното поведение не може да се отклонява съществено от това на основните централни банки (ЕЦБ и Федералния резерв). Това особено ясно се вижда при малки и отворени икономики на страни, които са членки на ЕС. В този случай имаме много висока степен на икономическа и финансова интеграция и значителен приток на капитали, което при страните с плаващ валутен курс води до продължително поскъпване на номиналния валутен курс. Номиналното поскъпване на валутния курс в тези икономики играе антиинфлационна роля, но то не е следствие от националната парична политика, а от притока на преки инвестиции, който се определя от структурни фактори (доходност на капитала). Тези аргументи ни карат да бъдем силно скептични за потенциала на независимата парична политика в малка и силно интегрирана икономика. В българския подход към постигането на макроикономическо равновесие целим постигането на максимална гъвкавост на всички пазари, т.е. всичко подлежи на промяна с изключение на един компонент: валутния курс. Това е нашата неизменна котва.

От 2007 г. насам динамиката на икономиката се определяше от два важни фактора – членството на страната ни в ЕС и кризата на международните финансови пазари, започнала през август 2007 г. България е малка и отворена икономика, която е силно интегрирана в световната икономика, поради което присъединяването към ЕС и сътресенията на международните финансови пазари неизбежно оказват влияние върху динамиката на българската икономика.

Членството на страната ни в ЕС бе съпроводено с нарастване на оптимизма и очакванията на домакинствата и фирмите, ускоряване на притока на капитали, нарастване на инвестициите в икономиката (вътрешни и външни), увеличение на заетостта и работните заплати, както и ускоряване на темповете на растеж на кредита за частния сектор. Същевременно сътресенията на международните финансови пазари, породени от кризата на кредитния пазар в САЩ и последващото й въздействие върху Европа и другите части на света, доведе до намаляване на апетита за риск на инвеститорите и очаквано увеличение на рисковите премии.

Първоначалните очаквания и спекулации бяха, че сътресенията в САЩ ще засегнат много бързо развиващите се пазари, особено тези с относително високи дефицити по текущата сметка на платежния баланс. Това виждане бе основано на тезата, че тези икономики се нуждаят от силен приток на капитали, за да финансират дефицита по текущата сметка, а в условия на криза достъпът до капитали би се затруднил. Тук не се отчиташе фактът, че бързо развиващите се икономики от така наречените нововъзникващи пазари реализираха силен приток на преки инвестиции, които сами по себе си създаваха дефицита по текущата сметка, т.е. връзката е обратна на стандартното виждане.

България е типичен пример в това отношение. В допълнение българската икономика се характеризира със стабилна фискална позиция, нисък публичен дълг, благоприятна данъчна и бизнес среда, растяща производителност при относително евтина цена на труда. Поради изброените фактори на практика кризата не спря притока на капитали към бързо развиващата се българска икономика. Влиянието на кризата се проявяваше основно чрез увеличението на рисковите премии и цената на финансиране, вследствие на понижения апетит към риск.

Основни макроикономически предизвикателства

Приближавайки края на втората година на българското членство в ЕС можем да кажем, че в известна степен в прогнозите си подценявахме позитивния ефект от членството на България в ЕС. Оказва се, че той в много малка степен бе повлиян от сътресенията на международните финансови пазари. Основно предизвикателство се оказа преди всичко мобилизирането на вътрешния ни капацитет за администриране на европейските програми – трудности, типични за всички нови страни членки на ЕС. Но това е тема на друга дискусия. Икономическият растеж и инвестициите продължават да нарастват със стабилни темпове независимо от проблемите на международните финансови пазари и признаците за забавяне на икономическия растеж в еврозоната.

Много често обаче основните коментари за развитието на българската икономика се фокусират основно върху формираните дисбаланси, възникнали в процеса на бързо нарастване на инвестиционната активност, заетостта и икономическия растеж. Най-често подчертаваните дисбаланси са дефицитът по текущата сметка на платежния баланс, темпът на инфлация и растеж на кредита за частния сектор. В значителна степен насочването на вниманието към тези дисбаланси е оправдано, тъй като както инвеститорите, така и ние, отговорните за икономическата политика в страната, искаме благоприятното развитие на икономиката да е на устойчива основа. Същевременно обаче подценяването на политиките, които адресират и балансират тези дисбаланси (фискална консолидация и дисциплина, структурни политики, политика за увеличение на икономическата активност и гъвкавостта на пазара на труда, консервативен и строг надзор на банковия сектор и други), води до преекспониране на рисковите фактори и надценяване на риска.

За да бъдат разбрани потенциалните рискове, произтичащи от дефицита по текущата сметка на платежния баланс, трябва да се познава природата на този дефицит. Например:

• Българският износ нараства във всички години от 2000 г. насам (средногодишно за периода с 10% в реално изражение). България е една от малкото страни, чийто пазарен дял на износа във вноса на ЕС нараства устойчиво.

• Дефицитът на търговския баланс, който е основният фактор за дефицита по текущата сметка, не е породен от липсата на конкурентност на експортните сектори на страната или от неустойчив бум на потреблението на домакинствата.

• Дефицитът по текущата сметка е следствие на относително ниско, но стабилно ниво на спестявания в икономиката, което създава определен недостиг на капитал и води до много висока доходност на капитала. Предвидимостта и стабилността на макроикономическата политика, както и членството на страната в ЕС създаде условия чуждестранни капитали да запълнят недостига от спестявания в българската икономика и да получат относително висока доходност при непрекъснато намаляващ риск на икономиката ни през последните 11 години. (Например средната доходност на капитала на Банка ДСК за последните три години е 36.4%, при средно 16.9% за банковите системи от ЕС. При това Банка ДСК е банка с отличен CAMELS рейтинг по най-стриктните надзорни стандарти).

• Инвестициите в България нараснаха от 9.9% от БВП през 1997 г. до 36.8% през 2007 г. при запазване на стабилно ниво на спестявания от около 15% от БВП. В допълнение на този основен структурен фактор влияние за разширяване на дефицита по текущата сметка оказва и непрекъснатият процес на нарастване на цените на суровините през последните пет години.

Развитието през текущата година не се отличава съществено от описаната дългосрочна тенденция. Като естествено следствие от запазващата се висока инвестиционна активност и силния приток на капитали, както и рязкото увеличение на цените на енергийните ресурси през второто тримесечие на 2008 г. дефицитът по текущата сметка до месец юли нарасна на годишна основа до около 23% от БВП. Същевременно обаче България продължава да привлича рекордно високи преки чуждестранни инвестиции дори в период, когато международните финансови пазари преминават през един много труден период (за първите седем месеца на 2008 г. - 2.85 млрд. евро). За цялата 2008 г. очакваме преките инвестиции да достигнат 6.5 млрд. евро, което ще е 20 процента от БВП.

Високото равнище на дефицита изисква непрекъснати усилия за увеличаване на конкурентоспособността на икономиката чрез непрекъснато подобряване на инвестиционната среда, качеството на човешкия капитал, работата на публичните институции и балансиране на недостига на спестявания в икономиката чрез следването на разумна и премерена фискална политика.

Друг често дискутиран макроикономически проблем е относително високият темп на растеж на потребителските цени през последната година. Динамиката на инфлацията в развиващи се икономики като българската се определя от два основни фактора: дългосрочната тенденция на конвергенция на ценовото равнище към това в развитите икономики и краткосрочни и циклични фактори, породени от динамиката на международните цени и паричните политики на основните централни банки.

Динамичният растеж на работните заплати и вътрешното търсене, съчетан с глобалния растеж на цените на енергийните ресурси, хранителните стоки и голямата суша, която се отрази силно негативно на реколтата в България, оказаха силен натиск върху общото равнище на цените в страната през 2007 г., като в края на годината инфлацията достигна 11.6%. Растежът на цените на храните допринесе 60% от инфлацията през 2007 г., а 10% се дължеше на растежа на цените на енергийните продукти.

От началото на 2008 г. наблюдаваме забавяне на месечните темпове на растеж на цените вследствие на изчерпването на ефекта от нарасналите цени на храните през предходната година. Тази тенденция на забавяне на темповете на инфлация се неутрализира в известна степен от силния растеж на цените на енергийните ресурси. За първите осем месеца на 2008 г. акумулираната инфлация е 7.1%, като от тях 0.6% са следствие на нарастването на цените на храните, 1.2% вследствие на нарастване на цените в общественото хранене и 2.1% вследствие на нарастване на цените на горивата и транспорта. Независимо от това, че работните заплати все още нарастват със стабилни темпове (за първите шест месеца на 2008 г. с 24% на годишна основа), а цените на енергийните ресурси се запазват на относителни високо ниво, в края на 2008 г. очакваме инфлацията да намалее до около 8%.

Подобно на инфлацията динамиката на банковия кредит в развиващи се икономики като българската се определя от два основни фактора:

• дългосрочната тенденция на нарастване на финансовото посредничество и доближаването му до нивото в развитите икономики (особено в силно отворени финансови системи);

• краткосрочни и циклични фактори, породени от паричните политики на основните централни банки и апетита към риск на инвеститорите.

Благоприятната вътрешна икономическа среда през 2007 г. и текущата година, въпреки сътресенията на международните пазари, бе добра основа за растеж на банковия сектор и запазване на неговата стабилност. Благоприятната макроикономическа среда през 2007 г. доведе до значително ускоряване на кредита за частния сектор, като в края на годината темповете на растеж достигнаха 62.5%. През юли 2007 г. УС на БНБ взе решение да увеличи от началото на септември минималните задължителни резерви, които търговските банки поддържат при БНБ от 8% на 12%. Ефектът от тази мярка бе увеличение на резервите на търговските банки в БНБ с 50% от началото на септември 2007. Вследствие на нарастването на лихвените проценти в еврозоната и повишаването на рисковата премия след средата на 2007г., както и на увеличението на минималните задължителни резерви от началото на септември, цената на ресурса на търговските банки нарасна (от средно 2.6% за 2006 г. до 2.9% за 2007 г. и 3.4% за първите шест месеца на 2008 г.). Нарасналата несигурност по отношение на достъпа и цената на чуждестранното финансиране накара банките да влязат в по-силна конкуренция за местните депозити, които растат със стабилни темпове. Това доведе до нарастване на цената на местните депозити (в лева и евро) в степен, значително по-голяма от нарастването на цената на финансиране от международните пазари. По-високата цена на ресурса на търговските банки естествено бе пренесена в цената на кредита за домакинствата и фирмите. От началото на 2008 г. наблюдаваме забавяне на темповете на растеж на кредита, като в края на годината очакваме да е около 40%. Следва да се отбележи, че нарастването на лихвените проценти по кредита до момента не води до влошаване на обслужването на кредитите. Работните заплати все още растат със стабилни темпове, а печалбите в корпоративния сектор са на ниво, което позволява да бъдат понесени по-високите лихвени разходи.

Състояние на банковата система

Българската банкова система е доминирана от европейски банки с много добра репутация (81% от активите на банковата система), които нямаха директни експозиции и загуби от сътресенията на ипотечния пазар в САЩ. Поради това продължиха да предоставят ликвидност на българските си субсидиари и клонове. Българските банки нямат директна експозиция към ценни книжа, обезпечени с нискокачествени ипотечни кредити. Нещо повече, практиката на кредитиране в страната се различава коренно от практиките, които бяха прилагани в САЩ. Моделът “originate-to-distribute”, доколкото се среща, се прилага от банките майки и контролиращите ги банкови групи. Българските банки следват класическия модел на банкиране, като поддържат високи кредитни стандарти независимо от силната конкуренция.

Печалбата на банковата система продължава да нараства вследствие на значителното нарастване на обема на кредитите, растежа на доходността на останалите лихвоносни активи, както и в малка степен от нарастването на лихвените проценти по кредитите.

Възвръщаемостта на капитала (ROЕ) до средата на 2008 г. нарасна до 24.3% (при 23.9% за 2007 г.), като възвръщаемостта на активите (ROА) се запази на ниво, близко до това през предходната година - 2.4% до юни 2008 г., при 2.37% за 2007 г.).

Качеството на портфейлите се запази, като процентът на редовните кредити се запази на нивото от края на 2007 г. - 95.5%.

Бързият растеж на кредитните портфейли през изминалата и текущата година бе компенсиран частично от увеличението на капитала на банките, което доведе до запазване на добра капиталова адекватност на системата – 13.9% в края на 2007 г. Междубанковият пазар, както на обезпечен, така и на необезпечен ресурс функционира гладко, като имаме едно добро ниво на ликвидност в банковата система.

Уважаеми дами и господа,

Преди да завърша, бих искал да обърна внимание на нещо много важно за всички инвеститори в България – приемането на еврото. С Договора за присъединяване България се ангажира да въведе единната валута. Ние нямаме клауза за неучастие и за нас приемането на еврото не е възможна опция или привилегия, а задължение. Именно затова присъединяването към еврозоната и въвеждането на еврото като платежна единица в страната е основна цел на макроикономическата ни политика. От 2004 г. страната ни има стратегия за изпълнение на тази задача, която се основава на запазване на паричния съвет и съществуващото ниво на фиксиран курс на лева към еврото до приемането на единната валута. Това е една прозрачна, предсказуема и легитимна от гледна точка на законодателството на ЕС стратегия.

Ние никога и по никакъв начин не дискутираме и не даваме основание да се поставя под въпрос изпълнението на описаната легитимна стратегия. Дискутирането на други възможности показва или непознаване на политиката на страната, или лоша интерпретация, или просто спекулация. Това, върху което сме съсредоточени, е следването на макроикономическа политика, която да ни позволи във възможно най-кратки срокове да изпълним на устойчива основа Маастрихстките критерии. Както се вижда от развитието на българската икономика от 1997 г. насам, България успява да изпълни на устойчива основа четири от петте критерия за членство в еврозоната. Инфлационният критерий остава основното предизвикателство. Опитът от разширението на еврозоната (особено словенския и словашкия) показва, че следваната от нас стратегия, вероятно прави изпълнението на инфлационния критерий по-голямо предизвикателство, но от гледна точка на устойчивостта на изпълнение на критерия и адаптиране на икономиката ни към следващия етап режимът на паричен съвет е най-близък до условията, в които работи една малка страна - член на еврозоната.

Благодаря Ви за вниманието.


Изтегли DOC (80 KB)

Прикачени файлове

Презентация Изтегли PPT (2337 KB)