logo Skip to content

Реч на г-н Иван Искров, управител на БНБ, пред Третата годишна среща на бизнеса с правителството „Финансовата криза: България в глобалната икономика”, София, 28 октомври 2008 г.

ФИНАНСОВАТА КРИЗА И БЪЛГАРИЯ

Ефекти на глобалната финансова криза

Глобалната финансова криза все още намира ограничено отражение върху показателите за България. След фалита на Lehman Brothers и развитията в САЩ и някои страни от еврозоната обаче има индикации за засилване на косвените ефекти от глобалната криза върху българската икономика. И това е не защото конкретни сектори на българската икономика са имали дълбоки проблеми, които сега се разкриват, а защото развитията след 15 септември доведоха до пълна загуба на доверие между финансовите институции в САЩ и Европа и липса на ясна перспектива как проблемите в тези икономики ще бъдат разрешени. Именно липсата на ясна перспектива за разрешаване на кризата в САЩ и Европа води до увеличение на консерватизма на чуждестранните инвеститори. Това трябва много добре да се разбира - не слабост на българската икономика е в основата на потенциално забавяне на притока на капитали, а слабост в икономиките на страните, от които идват чуждите инвеститори, води до увеличаването на инвеститорския консерватизъм и рисковите премии.

Първото проявление на кризата беше по линия на фондовите борси в цял свят. От началото на 2008 г. борсите в цял свят са спаднали - между 10% в Словакия до 80% в Украйна. У нас в резултат на глобалната несигурност и намаляваща ликвидност от октомври 2007 г. започна понижение на индексите и дневните обороти. За периода от средата на октомври 2007 г. до средата на октомври т.г. индексът SOFIX е загубил почти 70% от стойността си.

Нарасналите възприятия за риск и по-ниската ликвидност в международен план се отразиха и върху поведението на търговските банки. От последното тримесечие на 2007 г. на междубанковия паричен пазар спредовете спрямо лихвените проценти в еврозоната започнаха да растат. Към средата на месец октомври 2008 г. спредът между индексите LEONIA и EONIA достигна приблизително 250 б.т. при нива от под 20 б.т. към средата на миналата година. В резултат на променената от БНБ през миналата седмица регулация за минималните резерви търсенето на краткосрочна ликвидност намаля и спредът се сви до 176 б.т. Сходна динамика се наблюдава и по лихвените проценти по кредити и депозити, които също нарастват през последните месеци.

На 21 октомври УС на БНБ прие изменения в регулацията на минималните задължителни резерви, чието обнародване в „Държавен вестник” предстои. Но сигналите, че лихвите на междубанковия пазар са надхвърлили нашите очаквания, бяха излъчени на 16 и 17 октомври. Оповестяването на предстоящите промени веднага даде отражение върху паричния пазар и средната лихва започна да спада (LEONIA спадна от 6.37 % на 17 октомври до 5.29 % вчера, 27 октомври).

Преките чуждестранни инвестиции в страната също бяха повлияни от кризата. Сравнение на първоначално публикуваните оценки за България показва нарастване на ПЧИ с 10% за първо полугодие на 2008 г. спрямо съответния период на 2007 г. Същевременно нарастването на ПЧИ за първата половина на 2007 г. спрямо съответния период на 2006 г. е било 67.6%. За юли и август 2008 г. има спадове на ПЧИ спрямо съответните месеци на 2007 г., а от началото на годината притокът на преки инвестиции в сектора на недвижимите имоти намалява. Тука следва да се имат предвид и еднократни фактори като приватизацията на ТЕЦ Русе, покупката на ДЗИ и др. сделки, които силно изстреляха нагоре ПЧИ през лятото на миналата година.

Международната криза влияе положително върху цените на горивата и храните в международната търговия. Спадът в редица международни цени през последните месеци даде отражение върху инфлацията в България, като за август и септември действаше в посока потискане на инфлацията при горивата. Вероятно подобен ефект ще се прояви и в цените на транспортните услуги и храните през следващите месеци.

Кризата на международните финансови пазари няма директен ефект върху баланса на българските банки, тъй като тяхната кредитна дейност е насочена към българската икономика и нямат експозиции в американски ценни книжа.

Основни канали, по които очакваме да се
прояви влиянието на кризата върху българската икономика

• Пряко влияние върху българската икономика ще оказва очакваното намаление на външното търсене вследствие на забавянето на темповете на растеж в САЩ и еврозоната, което вероятно ще ограничава темповете на растеж на българския износ.

• Намаляването на притока на външни капитали, както във вид на преки инвестиции, така и като заемно финансиране, ще се отрази в по-слаба инвестиционна активност и в забавяне на растежа на кредитирането в икономиката. Намаленият приток на капитали, заедно с по-високите лихви, на свой ред ще доведат до ограничаване на достъпа до кредит и вероятно забавяне във вътрешното търсене (основно чрез намаляване на темповете на нарастване на инвестициите и в по-малка степен на потреблението)

• В случай че глобалните ликвидни условия се влошат допълнително, съществува риск за продължаване на тенденцията към повишение на лихвените проценти в страната. На този етап обаче сигналите са точно обратните. В средата на месеца Правителствата на САЩ, ЕС и други засегнати държави изразиха ясната си политическа воля, че плътно застават зад системно значимите си банки, а 5-те най-големи централни банки се ангажираха с предоставяне на неограничена ликвидност на по-ниска цена. На практика това сложи точка на така наречената финансовата криза и започнахме да говорим за спад на растежа и заетостта, т.е. за потенциална рецесия в развитите икономики и забавяне на темповете на растеж в развиващите се икономики, в това число и в България.

• Четвъртият канал за въздействие върху икономиката ни е понижението на международните цени вследствие на кризата. То ще се отрази в по-ниски цени на българския износ и внос. Влиянието на тези процеси върху условията на търговия вероятно ще бъде неутрално или дори леко положително, като вторично това ще се пренесе върху вътрешните цени и ще подпомогне снижаването на темповете на инфлация в страната.

Рискове за икономиката на България, възникващи от кризата

Основният риск за българската икономика е спад на растежа на БВП в резултат на проявление на описаните по-горе ефекти – намаление на притока на чужди капитали или отлив на капитали от страната, което да доведе до значително забавяне на инвестиционната и кредитната активност. Това най-вероятно би довело до относително бързо съкращаване на търговския дефицит и на дефицита по текущата сметка на платежния баланс, съпроводено със съкращаване на заетостта в някои сектори на икономиката. При запазване на описаните в горния рисков сценарий развития в по-продължителен хоризонт може да се очакват допълнителни ефекти по линия на динамиката на цените и пазара на труда. В такива условия е вероятно да наблюдаваме минимална инфлация или дори в отделни периоди дефлация, както и спад в заетостта, нарастване на безработицата и задържане на растежа на заплатите.

Политика на правителството и
централната банка за смекчаване на ефектите от кризата

Както показва опитът от развитите и развиващите се икономики, основните лостове за реакция са под контрола на правителството и частния сектор. Министър Орешарски говори подробно за възможностите на фискалната политика за реакция на негативното развитие на световната икономика. Аз само ще добавя, че както през последните десет години, така и в днешната несигурна среда, фискалната политика ще играе основна роля. Разликата е, че днес няма да е достатъчно просто да продължим да реализираме бюджетен излишък и да поддържаме стабилни публичните финанси. През 2009 г. България ще трябва да преструктурира бюджетните си разходи, така че да се избягва финансирането на проекти, които водят до значително изтичане на международни резерви. Скъпоструващи публични инвестиции в сектори, които не увеличават производителността в икономиката, трябва да бъдат отложени.

При реализация на сценарий за забавяне на икономическия растеж през 2009 г. не трябва да очакваме драматично влияние върху стабилността на финансовата система на страната. Както многократно сме подчертавали, българската банкова система е добре регулирана и капитализирана и с добро ниво на ликвидност. Данните до месец септември показват, че:

• Печалбата на банковата система продължава да нараства, като достига 1100 млн. лева. Спрямо същия период на 2007 г. печалбата нараства с 29%. До края на годината очакваме тя да достигна 1500 млн. лева.

• Възвръщаемостта на капитала (ROЕ) и възвръщаемостта на активите (ROА) се запазват на много добро ниво, съответно 24.5% и 2.32%.

• Качеството на портфейлите се запази, като процентът на редовните кредити се запази на нивото от края на 2007 г. - 95.04 процента.

• Капиталовата адекватност на банковата система остава висока – 14.35%.

• Ликвидността на банковата система остава висока – 22.3%.

Данните до септември 2008 г. показват, че неблагоприятните развития в световен мащаб до момента нямат ефект върху качеството на портфейлите и нивото на печалба на българската банкова система. Нещо повече, доброто развие до момента създава значителни буфери (капиталови и ликвидни), които ще могат да бъдат използвани през 2009 г. така, че потенциално забавяне на икономическия растеж в страната да не води до съществен натиск върху финансовата стабилност в страната.

Много е важно бизнесът, домакинствата и чуждестранните инвеститори да знаят, че каквито и промени и сътресения да има в международната среда, приспособяването на българската икономика ще се осъществява в рамките на съществуващия режим на паричен съвет.

Паричната и надзорната политика на БНБ в условията на паричен съвет, както това ставаше през последните единадесет години, могат и ще играят само подкрепяща роля в процеса на приспособяване на българската икономика към влиянието на негативните външни фактори.

Основният принос на БНБ за противодействие на кризата е поддържането и осигуряването на стабилно функциониране на режима на паричен съвет в страната. Паричният съвет е важен инструмент на политиката, който елиминира такъв съществен източник на несигурност в икономиката, какъвто са колебанията на валутния курс, и така подпомага решенията на икономическите агенти.

С инструментариума, с който БНБ разполага, ние винаги сме действали антициклично през последните години.

В период на бърз икономически растеж и силен оптимизъм на фирмите, домакинствата и чуждестранните инвеститори БНБ затягаше надзорните регулации с цел осигуряването на по-здрава капиталова база и буфери на българската банкова система и ограничаване на темповете на растеж на кредита.

В бъдещ период в който е вероятно да имаме забавяне на икономическия растеж и притока на капитали в страната, може да се очаква БНБ да предприеме мерки, които да не позволят бързо забавяне на темповете на растеж на кредита за частния сектор и съответно да водят до успокояване на растежа на лихвените проценти.

През последните единадесет години, в които българската икономика успя да постигне макроикономическа стабилност и високи темпове на икономически растеж, имаше множество сътресения в международната икономика. България успя да премине през всички тези сътресения. Това, което е по-различно днес, е, че кризата започна от най-развитата икономика в света и нейният размер е много по-голям от предварителните очаквания. Всички, частен сектор, правителство, медии трябва да осъзнаем добре отговорността си, така че България да продължи да бъде стабилна и да поддържа икономически растеж.

Благодаря Ви за вниманието.


Изтегли DOC (58 KB)