logo Skip to content

Реч на г-н Иван Искров, управител на БНБ, пред Асоциацията на банките в България по случай Деня на банкера, София, 4 декември 2008 г.

В глобален мащаб последните седемнадесет месеца бяха изключително напрегнати и тежки за финансовата индустрия. Тепърва правителства, централни банки, регулатори, анализатори и академици ще се опитват да определят факторите, довели до това състояние, и да дефинират необходимите промени в глобалната и националните финансови системи, така че да се ограничи възможността сътресения от подобен мащаб да се повторят в бъдеще. Аз ще се опитам от по-прагматична гледна точка да обобщя изводите от случилото се от август 2007 г. насам и да отговоря на въпроса какви са последствията за българската финансова система и икономика.

Както е добре известно, кризата на международните финансови пазари нямаше директен ефект върху баланса на българските банки, тъй като тяхната кредитна дейност е насочена към българската икономика и те нямат експозиции в американски ценни книжа или институции, които претърпяха загуби, инвестирайки в подобен род инструменти. След фалита на Lehman Brothers в средата на месец септември и последвалите развития в САЩ и някои страни от еврозоната обаче наблюдаваме осезаемо индиректно отражение на глобалната финансова криза върху българската банкова система и икономика. Това влияние се проявява под формата на ограничаване на достъпа до ново финансиране и значително увеличение на цената на външното финансиране. В следствие на спада на икономическата активност в основните ни търговски партньори се забавя притока на преки чуждестранни инвестиции в страната и се наблюдава намаляване на външното търсене на български стоки. Тези развития обаче по никакъв начин не трябва да се драматизират. Те трябва да се разглеждат като болезнен, но нормален цикъл на приспособяване на българската икономика към неблагоприятните развития на световните финансови пазари и глобалната икономика.

В продължение на единадесет години България следва политика на реформи, фискална консолидация и натрупване на резерви, заздравяване на капиталовата база и регулациите в банковия сектор. Сега е периодът, в който тези резерви трябва разумно да бъдат използвани. Както се видя през последната година, развиващите се икономики, в това число и българската, имат доста по-добра изходна позиция за посрещане на текущата криза, отколкото повечето от развитите икономики. Това е следствие на факта, че нашите страни успяха да се поучат от кризите в средата и втората част на 90-те години на миналия век.

По-долу представям концептуалните изводи, които можем да изведем от случващото се на световните финансови пазари през последните седемнадесет месеца:

• На първо място оценката и усещането на пазарните участници за нивото на риск се оказа силно проциклично – в добри времена сме склонни да подценяваме риска, а в трудни времена да го надценяваме. Отива се от една крайност в друга. В предходните години ви предупреждавах, че за да се стигне от точка А до точка Б, не е разумно да се кара с много висока скорост, защото има риск да се изскочи от пътя. Сега искам да ви обърна внимание, че рязкото натискане на спирачките е не по-малко опасно.

• Иновативните инструменти и продукти имат голям потенциал за печалба и именно на това се основават и стимулите за иновации в пазарните икономики. Но новите инструменти и продукти носят и значителен потенциал за реализиране на загуби, тъй като техните характеристики не са добре познати и тествани както в среда на растеж, така и в среда на спад на пазарите. Това е вярно не само за финансовите иновации – спомнете си спада на технологичните акции през 2001 г. Поради това регулаторните органи трябва да обръщат по-голямо внимание на сложните финансови инструменти и, където е нужно, да се изисква повече капитал за покриване на рисковете, произтичащи от тези продукти.

• Взаимният контрол между пазарните участници е важен механизъм, на който е основана пазарната икономика, но той не може да замени ролята на регулатора – особено когато пазарните участници излагат на риск средства на цялото общество. Очевидно е, че глобалният процес на финансова дерегулация, такъв, какъвто го познаваме от последните 20-25 години, завърши.

• Строгите капиталови изисквания и произтичащата от тях здрава капиталова база на банковата система са най-важните предусловия за наличието на стабилна финансова система. Такава политика не само, че създава капиталови буфери срещу трудно предвидими негативни развития на финансовите пазари, но и ограничава поемането на прекомерни рискове от страна на банките.

• Не на последно място искам да подчертая, че не само паричната, но и регулаторната политика на централните банки следва да има антицикличен характер. Това е принцип, който всички участници на пазарите много добре познават, но в добри времена виждат само аргументите срещу това той да не бъде прилаган. Например, спомнете си от 2003 г. насам колко много мнения, дори на хора от банковата индустрия имаше срещу политиката на БНБ за затягане на ликвидността и надзорните регулации. Днес чуваме само аргументите за разхлабване на регулациите и това да бъде направено незабавно и на всяка цена. Някой задавал ли си е въпроса - ами ако нямаше затягане на регулациите в периода на бърз растеж, какъв потенциал за разхлабване бихме имали днес, в период на икономически спад?

Политиката на БНБ от 2003 г. насам следваше именно тази логика – да се действа антициклично, като поставяхме акцент на поддържане на високо ниво на ликвидност и капиталова адекватност в банковата система. Постепенно затягахме правилата за провизиране, изискванията за капитал и повишихме размера на минималните задължителни резерви. В период на бърз икономически растеж и силен оптимизъм на фирмите, гражданите и чуждестранните инвеститори БНБ затягаше регулациите с цел ограничаване на темповете на растеж на кредита и осигуряването да по-здрава капиталова база и буфери на българската банкова система.

Днес малко страни в ЕС могат да се похвалят с показателите на българската банкова система. Независимо от по-лошото развитие през текущото четвърто тримесечие, за 2008 г. очакваме баланса на банковия сектор да нарасне с около 15% спрямо предходната година и да достигне 68 млрд. лева. Печалбата вероятно ще достигне 1.5 млрд. лева, което ще е нарастване от близо 30% спрямо 2007 г. В следствие на нарастването на рисковата премия на страната и увеличаване на цената на местните депозити средната цена на ресурса на търговските банки нарасна от средно 2.92% за 2007 г. до 3.65% към октомври 2008 г., което доведе и до много слабо свиване на нетния лихвен марж на банковата система (4.94% през октомври 2008 г.). Въпреки това развитие печалбата на банковата система продължава да нараства в резултат на значителното нарастване на обема на кредитите през последните пет години и нарастването на лихвените проценти по кредитите през последните дванадесет месеца. Това позволи възвръщаемостта на активите (ROA, 2.3%) и възвръщаемостта на капитала (ROE, 24%) да се запазят на нивата от предходната година. През 2008 г. търговските банки успяха да запазят качеството на портфейлите си, като процентът на необслужваните кредити се запази на ниво, близко до това от края на 2007 г. (2.03% към септември 2008 г.) Растежът на кредитните портфейли през годината бе компенсиран частично от увеличението на капитала на банките, което доведе до нарастване на капиталовата адекватност на системата до 14.4% към септември 2008 г., при 13.9% в края на 2007 г. Ликвидността в банковата система продължава да е на добро ниво, като до края на 2008 г. очакваме да се запази в диапазона 18-20%.

През настъпващата 2009 г. БНБ ще продължи следваната до момента антициклична политика в областта на минималните резерви на банките и регулацията по отношение на капиталовата адекватност и нормите за провизии. Сега, когато виждаме, че ще има известно забавяне на притока на чуждестранни капитали и икономическия растеж в страната, БНБ предприема мерки за облекчаване на търговските банки. През октомври и ноември БНБ предприе промени в наредбата за минималните резерви, с което даде по-голяма гъвкавост на търговските банки за достъп до техните ликвидни активи. От януари 2009 г. влизат допълнителни облекчения, които вече сме обявили. На практика от началото на 2009 г. средният ефективен размер на минималните задължителни резерви за цялата банкова система ще спадне до около 7.2%. Това обаче по никакъв начин не трябва да се разглежда като сигнал към банките да поддържат по-ниско ниво на ликвидност. Облекчението на минималните задължителни резерви върху средствата от чужбина ще насърчи привличането на допълнителни чуждестранни ресурси към банковата система.

Възнамеряваме да променим регулацията за провизиране в посока, която да доближи изискванията за провизии до състоянието й от преди силното ускоряване на темповете на растеж на кредита. С тази промяна търговските банки ще получат по-голяма гъвкавост при управление на портфейлите си и взаимоотношенията с техните клиенти, което ще облекчи процеса на предоговаряне на сроковете за погасяване в условията на затруднена икономическа среда.

Възнамеряваме да направим промени в наредбата за капиталова адекватност в посока на засилване на дела на първичния капитал за достигане на ниво от минимум 10%. В допълнение политиката на БНБ ще е насочена към създаване на стимули, а ако е нужно и изисквания към банките за капитализация на реализираната през 2008 г. печалба.

Следвайки подобна политика на облекчаване на регулациите БНБ ще очаква от търговските банки да поддържат адекватно ниво на ликвидност и капиталова адекватност, с по-силен акцент на първичната капиталова адекватност, като същевременно не се подвеждат от наблюдаваната нагласа в обществото за преминаване от прекомерен оптимизъм към краен песимизъм.

Така планираните мерки на БНБ ще дадат допълнителна гъвкавост на търговските банки, позволявайки им относително по-лесно да абсорбират потенциални загуби от влошаването на кредитните им портфейли в следствие на по-ниските темпове на икономически растеж през 2009 г.

Тук искам категорично да подчертая, че паричната и надзорна политика на БНБ в условията на паричен съвет, както през последните единадесет години, така и занапред, могат и ще играят само подкрепяща роля в процеса на приспособяване и развитие на българската икономика. От БНБ може да се очаква, както и до сега, да поддържа чрез режима на паричен съвет стабилността на лева и чрез надзорната си политика стабилността на банковата система. За да е по-безболезнено преминаването на българската икономика през текущата глобална икономическа криза обаче, трябва не само БНБ, но и правителството, и всяка фирма, всяко домакинство да предприемат съответните индивидуални стъпки за оптимизация и настройване на дейността си към временно по-неблагоприятната външна и вътрешна икономическа среда. Не е нужно да бъдем песимистични, но повече реализъм няма да ни е излишен.

От ключово значение през 2009 г. ще бъде виждането на участниците на международните пазари за рисковете и развитието на нашия регион и в частност на България. Определено смятам, че международните банки, представени в България, трябва да заемат по-категорична позиция по отношение на перспективите пред българската икономика. Едва ли някъде в страната и по света има повече данни и знание за състоянието на българската икономика от информацията, която има в търговските банки. Това са институциите, които познават балансите на фирмите и домакинствата и на основата на задълбочен анализ кредитират икономиката ни. Не е сериозно анализатори, които стоят в Лондон и отделят по 30 минути на месец, за да погледнат данните за българската икономика, да определят виждането за рисковете в българската икономика и перспективите за нейното развитие. По този начин се влияе негативно не само на чуждестранните инвеститори, но и върху оценката за нивото на риск в българската икономика, което банките майки използват при формиране на техните планове и цената на финансиране. Риск мениджърите в банките в България трябва да са по-активни в процеса на оценка на риска в страната. Също така бих си позволил да препоръчам на българските медии да имат по-критично мислене, когато пресъздават мненията на знайни и незнайни “всезнаещи” анализатори и често пъти откровени спекуланти. Не позволявайте други да формират мнението ви за българската икономика, или да ви използват за пощенска кутия, само защото живеят в Лондон или Виена и пишат за глобална медия. Имайте самочувствие и бъдете критични. Все пак те няма как да знаят повече от вас за българската икономика.

През 2008 г. завършихме важен етап от реформите за налагане на пазарни принципи в областта на налично-паричното обръщение. През април Дружеството за касови услуги (ДКУ), което беше създадено предходната година, започна ефективно да предлага услуги на търговските банки. До средата на юни започнаха работа и петте му поделения. Близо две трети от действащите у нас банки вече имат сключени договори с ДКУ и ползват в различна степен неговите услуги. Конкурентната среда създаде условия не само за увеличаване на качеството на услугите и за постепенно приспособяване на техните цени, но съществено се подобри и качеството на паричното обръщение. То вече съответства в много по-голяма степен на изискванията на БНБ, въведени с Наредба 18. Централната банка ще продължи да е ангажирана в проекта за създаване на пазар на услугите, свързани с налично-паричното обръщение. През 2009 г. ще бъдат поканени да се присъединят като акционери в ДКУ и други търговски банки.

Динамичното развитие на кредитната дейност определя необходимостта от набирането на по-пълна и качествена информация в системата на Централния кредитен регистър. Това наложи обновяването на регистъра. С предстоящите промени в Закона за кредитните институции Централният кредитен регистър ще обхване всички институции, занимаващи се с кредитна дейност по занятие и регистрирани в централната банка. Разширяването на обхвата на регистъра осигурява възможност за по-добра оценка на кредитния риск и поведението на кредитоискателите. Модернизирането на информационната система на ЦКР ще позволи да се извършва по-добра оценка на кредитоспособността на кредитополучателите и ще подобри контрола на кредитния риск.

През февруари 2008 г. с изменението на Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи и Наредба № 3 на БНБ бяха уредени необходимите правно-технически детайли, свързани с лицензирането и дейността на дружествата за налични парични преводи. През октомври 2008 г. УС на Българската народна банка издаде лицензии за извършване на налични парични преводи на територията на Република България на шест дружества.

Пазарът на платежни услуги ще претърпи значителни промени през 2009 г. с предстоящото приемане на нов Закон за платежните услуги и платежните системи. Новата правна рамка ще разшири конкуренцията на този пазар, като позволи и на небанкови институции да предлагат платежни услуги. С новия закон ще се въведат ясни информационни изисквания, както и права и задължения на доставчиците и техните клиенти при предоставянето на платежни услуги, които в голяма степен са насочени към защита на потребителите.

Важна стъпка за развитието и усъвършенстването на платежните механизми в страната е решението на БНБ за стартиране на проект по присъединяването към платежната системата TARGET2 преди приемане на еврото като национална парична единица. Присъединяването към TARGET2, което очакваме да стане през 2009 г., ще доведе до оптимизиране на платежния процес в страната, като ще подобри управлението на ликвидността при постигане на по-голяма бързина и сигурност при извършването на преводите в евро.

Новата 2009-та обещава да бъде година с достатъчно предизвикателства за цялото ни общество и в частност за банковия сектор и БНБ. Положителното при всяка криза е, че освен начало, има и своя край. Страната ни е преминала през всевъзможни премеждия през своя хилядолетен път и винаги е успявала да оцелее. В най-новата ни 130 годишна история много лица и институции са се появявали и изчезвали, преминавали сме през множество тежки периоди, в това число и три войни. През всичките тези години една институция неизменно е стояла на своя пост като основен стълб на българското общество и държавност - Българската народна банка. На 6 юни 2009 г. всички ние заедно ще отбележим 130 години от създаването на нашата централна банка.

Честит празник, колеги!


Изтегли DOC (72 KB)