logo Skip to content

Реч на г-н Иван Искров, управител на БНБ, изнесена по време на The Bulgaria Business and Investment Summit, Invest in Bulgaria 2009, София, 5 март 2009 г.

Уважаеми дами и господа,

Преди всичко бих искал да благодаря на организаторите на този форум за любезната покана и предоставената ми възможност да участвам в него. За мен е удоволствие да бъда тук заедно с вас.

Преди да премина към основната част на моето експозе, бих искал да Ви кажа, че в рамките на времето за въпроси и отговори съм готов да предоставя подробна информация относно виждането ни за развитието на българската икономика и банкова система. Данните са публични и не смятам да акцентирам върху тях. България се характеризира с отлични банкова система и макроикономическа рамка, която е мечта за много страни в Европа. Поради факта, че сме ограничени от времето, позволете ми да насоча вниманието ви към няколко малко по-концептуални въпроса, особено актуални напоследък.

1. Най-напред бих искал да изразя изненадата си от нарастващата агресивност към новите европейски икономики, демонстрирана от някои западни анализатори и институции, най-вече англосаксонски. През последните няколко седмици вниманието на анализаторите и медиите бе силно концентрирано към Централна и Източна Европа.

Някак си почти всеки започна да прави коментари, прогнози и препоръки за нашите икономики. Разглеждайки такива несъстоятелни материали, човек би помислил, че именно нашите икономики са тези, които причиниха настоящата глобална финансова и икономическа криза и най-големите проблеми едва ли не са в нашата част на света.

Някои инвестиционни банкери, независими анализатори или просто спекуланти се втурнаха да обясняват колко лоша е икономическата ситуация в Централна и Източна Европа, което изглежда абсурдно, когато се погледнат данните, и още по-абсурдно, когато се вгледаме какво стои зад данните.

Важно е всички наблюдатели никога да не забравят какво всъщност причини кризата и откъде започна тя. Истината е, че настоящата финансова криза е резултат от неадекватни регулации и надзор на финансовите пазари в най-развитите икономики, както и от изключителната алчност на някои пазарни участници. Това развитие на нещата не е причинено от нашите граждани, нашите фирми, правителства или централни банки на Централна и Източна Европа.

Комично е, че институциите, които ни критикуват най-много, са именно тези, които най-много се нуждаят от правителствена помощ, за да се справят с дупките във финансовите си баланси. Но те продължават да дават съвети на инвеститорите в нововъзникващите пазари. Бъдете внимателни, когато ги четете или интерпретирате. Винаги правете разлики!

2. Второ: практиката да се правят заключения за състоянието на целия регион, който включва държави с различни икономически характеристики, е все едно да се сравняват домати и краставици. И двете са зеленчуци, но с големи разлики между тях. Много е важно, когато някой говори за процеса на приспособяване на икономиките на Централна и Източна Европа, да се опита да разграничи и да разбере слабостите и предимствата на всяка страна.

През последните 5-6 години, когато всички показатели бележеха растеж и съществуваше схващането, че в глобализирания свят всичко е възможно, финансовите пазари и инвеститорите не правеха усилие да диференцират между отделните икономики. Просто не беше необходимо.

В днешните условия вземащите решения и пазарните участници трябва да са запознати със специфичните характеристики на всяка страна и икономика. Централна и Източна Европа вече не съществува, това е само географско понятие.

Съществуват много сходства, но има и много значителни различия, които са от решаващо значение – стабилни или нестабилни правителства, добри или лоши фискални политики, последователна или непоследователна макроикономическа политика, състояние и качество на регулациите и надзора на финансовия сектор, доколко гъвкав е пазарът на труда и много други. Нещо повече, ние се нуждаем да направим разлика между новите страни членки и другите нововъзникващи пазари в Европа, както и между самите нови страни-членки на ЕС.

3. На трето място, но не и по важност, ако разгледаме в средносрочна перспектива нашите икономики и техните дългосрочни перспективи за икономически растеж и по-нататъшно догонване и интеграция към ЕС, ще забележим нещо много интересно. А именно, че рисковете в нашия регион не са по-големи от рисковете в старите страни-членки. Точно обратно! Падането на „желязната завеса” създаде огромни възможности не само за бившите комунистически страни, но също така и за Западна Европа.

Ако старите страни членки и най-вече съседи, като Австрия и Гърция например, не бяха инвестирали в нашия регион и не бяха извлекли ползи от интеграцията на Централна и Източна Европа в европейската икономика, тогава къде щяха да бъдат техните възможности за инвестиране днес? Нима Лондонското сити или Уолстрийт щяха да им донесат по-големи печалби при по-малък риск? Съмнявам се в това! Най-вероятно щяха да са пълни с фалшиви активи и да отчитат огромни загуби.

За мен в бъдеще единственият регион в Европа, който ще има по-значителен икономически растеж, е Централна и Източна Европа. И това е така въпреки настоящите краткотрайни трудности, които бяха привнесени от развитите финансови пазари.

4. Накрая бих искал да направя някои специфични коментари относно българската икономика. Както вече споменах, Централна и Източна Европа като термин е доста общо понятие. За да се направи по-точна оценка и да се вземат адекватни решения, ние трябва да вземем предвид историческите резултати на отделните страни по отношение на управлението, данъчната политика, структурните реформи и последователността на макроикономическите им политики.

Ако вземете България за пример, ще видите, че за повече от 12 години три последователни правителства са следвали много последователна и ориентирана към стабилността фискална и структурна политика.

От 1998 г. досега правителството ни реализира или балансиран бюджет, или значителен бюджетен излишък. В този период правителственият дълг беше намален от близо 100% от БВП през 1998 г. на 16% от БВП през 2008 г.

Дори сега, когато очакваме икономическият растеж да се забави, българското правителство подготви бюджет, който предвижда реализирането на бюджетен излишък.

В бюджета има значителни буфери, които да осигурят стабилността на фиска, дори в случай на по-значително забавяне на икономическия растеж. Тази стабилност на бюджета е от първостепенно значение. Основната цел на тази политика е да се изключи възможността правителството да изпадне в ситуация на зависимост от международните финансовите пазари за финансиране на бюджетните разходи. Защото това ще бъде или невъзможно, или на изключително висока цена.

Днес, когато повечето правителства в света реализират сериозни фискални дефицити с цел да стимулират вътрешното търсене, финансовите пазари поставят все по-голям акцент на устойчивостта на подобна политика и възможностите за нейното финансиране.

5. В контекста на настоящето развитие в Централна и Източна Европа бих искал да подчертая, че българската икономика има едно много голямо предимство – парична политика, базирана на принципите на паричен съвет и фиксиран курс. Липсата на колебания във валутния курс е огромно предимство за нас, което е все по-видимо в настоящата ситуация на глобалните финансови пазари. Сега е по-ясно от когато и да било, че плаващите валутни курсове не само че не могат да донесат дългосрочни конкурентни предимства, но създават значителни проблеми и възможности за необосновани спекулации.

Банковите системи на Централна и Източна Европа са доминирани от чуждестранни банки (главно от еврозоната) и значителен дял от кредитите на домакинствата и на корпоративния сектор в нашите икономики са деноминирани в чуждестранна валута (главно в евро, но в някои страни също в швейцарски франкове и японски йени). Колебанията на валутния курс в тези икономики създават значителни трудности на домакинствата и фирмите да обслужват кредитите си в чуждестранна валута, като трансформират валутния риск в кредитен риск. Бих искал ясно да подчертая, че българската банкова система има предимството, че кредитите в чуждестранна валута са деноминирани основно в евро и благодарение на паричния съвет не съществуват никакви колебания в курса евро/лев.

Много е важно за вас, инвеститорите в българската икономика, да знаете, че без значение през какво приспособяване ще премине българската икономика вследствие на глобалната финансова и икономическа криза, това приспособяване ще се осъществи в рамките на съществуващия режим на паричен съвет и при съществуващото ниво на валутния курс 1.95583 лв./евро. Това бе политиката ни през последните 12 години, такава възнамеряваме да я запазим и в бъдеще. България няма да прави никакви експерименти и да спекулира с валутния си режим, който е крайъгълният камък на българската макроикономическа и финансова стабилност.

Това е общ ангажимент на българската политическа класа, граждани и бизнес общество. Това е водещ ангажимент и отговорност на БНБ.

Благодаря ви за вниманието!

_______


Изтегли DOC (51 KB)