logo Skip to content

Реч на г-н Димитър Костов, подуправител на БНБ, пред Деветия български IT финансов форум, София, 18 – 19 април 2007 г.

Уважаеми дами и господа,

С удоволствие приех поканата на организаторите да участвам от името на Българската народна банка в откриването на Деветия български IT финансов форум. Прегледът на темите на форума потвърждава още веднъж ролята на IT технологиите за развитието на финансовия сектор. Реализирането на бизнес процесите, управлението на рисковете, надзора и съобразяването с регулациите – всичко зависи от наличието на надеждни и ефективни информационни и комуникационни технологии.

Доколкото една от основите, на които се гради финансовото посредничество е възможността на банките да реализират плащанията между икономическите агенти, ще се спра накратко върху развитието на платежната система.

В резултат на досегашните усилия към момента разполагаме с платежна система, която като цяло отговаря на постигнатите стандарти в Европейския съюз: разполагаме с адекватна законова рамка; системите за сетълмент РИНГС и БИСЕРА отговарят на общоприетите основни принципи за системи за големи и малки плащания; картовата система БОРИКА успешно преминава към IMV стандартите; въведен бе успешно IBAN стандартът за номерата на банковите сметки, при това за всички сметки.

Независимо от постигнатото по-нататъшното развитие ще изисква още по-сериозни усилия, тъй-като вече сме част от цялостния процес на интеграция на платежните системи в Европейския съюз и изграждането на единен пазар на платежни услуги.

На първо място ще посоча новата правна рамка , която ще се установи с приемането на Директивата за платежните услуги. Това се предвижда да стане до края на м. Май. Основните елементи в тази нова правна рамка са свързани със стандартизирането на правата и задълженията на потребителите и доставчиците на платежни услуги; въвеждане на ясни и хармонизирани информационни изисквания с цел повишаване на прозрачността на пазара; разширяване на конкуренцията и отваряне на пазара за платежни услуги, включително и за не-банкови доставчици. Транспонирането на Директивата за платежните услуги в националните законодателства ще се осъществи до ноември 2008 г., а очакваните ефекти са засилена конкуренция, високи нива на сигурност и бързина на разплащанията, унифицирана и висока степен на защита на потребителите, свиване на разликите в цените на платежните услуги при по-ниски средни нива.

Друг проект с водеща роля за развитието на платежния пазар в Европа е TARGET 2. Развитието на основната система за големи плащания в евро ще допринесе за по-нататъшната интеграция на финансовите пазари в еврозоната на основата на повишена ефективност и разширен спектър на предоставяните услуги, позволяващи по-ефективно и гъвкаво управление на ликвидността. Миграцията на първата група централни банки със съответните банкови общности към TARGET 2 ще започне през ноември тази година. Аналогични измерения ще има и проекта TARGET 2 Securities по отношение интеграцията на системите за сетълмент на ценни книжа.

Проектът с най-мащабно влияние е изграждането на единната евро платежна зона или SEPA. Реализацията на този проект ще окаже пряко влияние, не само върху банките и финансовите посредници, но и върху всички стопански субекти, независимо дали са малки или големи; върху всеки индивид и домакинство; както и върху държавните органи. В рамките на настоящия форум има две презентации по тази тема. Поради това само ще отбележа, че реализацията на отделните елементи на този мащабен проект стартира от началото на следващата година и ще се разпростре до 2010 г.

Всички тези проекти и промени определят средата, в която ще се развива платежната система в България. Най-пряко влияние ще окаже Директивата за платежните услуги със своето универсално приложение във всички страни членки, независимо дали са в еврозоната или не. Създаването на единен европейски пазар на платежни услуги с единни стандарти, изисквания и висока степен на либерализация ще наложи своя отпечатък както върху конкуренцията, така и върху обема, качеството и цените на предлаганите услуги.

Проектите TARGET 2 и SEPA на пръв поглед касаят плащанията в евро, а не в лева. Значението им за страната, обаче е съществено. На първо място еврото ще запази водеща роля поради обективно неоспоримото и необходимо присъствие на валутния борд, който се основава на безусловна и безпрепятствена обмяна на 1,95583 лева за едно евро. На второ място значението на еврото ще нараства поради ролята му за уреждане на сметките между български фирми и граждани и тези от останалите страни членки на Евросъюза в условията на задълбочаваща се интеграция и конвергенция. Безспорно икономическите агенти в България ще могат да ползват всички нови инструменти и схеми за плащане, защото те ще се приложат първо за трансграничните плащания, а плащанията в евро ще са трансгранични, докато не влезем в еврозоната. Същевременно ефективността и икономичността на тази възможност ще зависят от това как българските банки реализират своята част от цялостния процес на плащане. Например различната цена на прекия или опосредстван достъп до една паневропейска клирингова къща би довел до различна цена за един кредитен превод.

Още на този етап Българската народна банка стартира широки консултации за иницииране на подходящи проекти, които да позволят по-ранното и пълноценно оползотворяване на възможностите, създавани от европейските проекти в сферата на развитие на платежните системи. Към Националния съвет по платежни системи бяха създадени редица консултативни групи с участието на банковата общност, оператори на платежни системи и разбира се на БНБ и Министерство на финансите. В последващата презентация ще имате малко повече информация. Сега само ще отбележа, че БНБ ще търси съчетаване на ролята си на регулатор на платежния пазар с тази на катализатор на процесите на развитие.

Очакванията и желанията на само на финансовия сектор, но и тези на бизнеса от реалния сектор, на потребителите, както и на публичния сектор също ще бъдат поставени в основата на подготвяните инициативи. Проектите които ще се генерират ще бъдат също така и част от подготовката на българската платежна система за влизане в еврозоната. Досега влизането в еврозоната ставаше при запазване на съществуващите национални практики, стандарти, механизми и инструменти на плащане. Към 2010 г. приемането на еврото ще изисква да се приемат и съответните единни условия, по които се извършват безналичните плащания в тази валута. Присъединяването ни ще бъде не просто към единна валута, а към единен пазар на платежни услуги, което е по-голямо предизвикателство за участниците на пазара.

Както отбелязах в началото, българската платежна система е добре позиционирана за да се справи с очертаните предизвикателства. Успехът обаче ще зависи доброто разбиране на отговорностите, както и от правилното дефиниране и реализация на ролите на всички участници в процесите на промяна. Сериозно внимание изисква и бизнес оценката на промените. Ще има промени в досегашните приходни потоци, но ще се очертаят и редица допълнителни възможности, като: автоматизиране на процесите на основата на по-високата стандартизация, добавянето на допълнителни услуги към тези по плащанията (напр. Е-фактури), и т.н.

В заключение искам да изразя увереност, че развитието на платежните системи ще продължи да заема полагащото се място в темите и на следващите издания на Българския финансов IT форум, без разбира се да измества никоя от останалите теми и да ви пожелая ползотворна работа по време на всички сесии на настоящия форум.

Благодаря за вниманието.


Изтегли DOC (49 KB)