logo Skip to content

Реч на г-н Димитър Костов, подуправител на БНБ, изнесена по време на Пролетната среща на членовете на Института за международни финанси, Атина, 31 май – 1 юни 2007 г.

ИКОНОМИЧЕСКИ И ФИНАНСОВИ
ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ РAЗШИРЯВАНЕТО НА ЕС

Уважаеми дами и господа,

За мен е чест да говоря пред тази изискана аудитория. Ще разгледам въпроса „Икономически и финансови последствия от разширяването на ЕС”, като привлека вниманието ви към опита на България от гледна точка на икономическото изпълнение, ответните действия на политиката и перспективите.

Благодарение на стабилната макроикономическа политика и продължителните структурни реформи България постигна добро темпо на икономически растеж. Средният ръст на реалния БВП за последните три години е 6.3%. Основният фактор за това изпълнение са инвестициите, които последната година достигнаха 32% от БВП от около 20% преди пет години. Разбира се, това ниво на инвестиции спрямо националните спестявания от 16.2% от БВП създава дефицит, което намира отражение в дефицита по текущата сметка от 15.8% от БВП в края на миналата година. Въпреки силния ръст на износа, достигащ над 26% миналата година, дефицитът по търговския баланс е 5 млрд. евро. Освен от цените на петрола високото ниво на вноса е обусловено и от вноса на инвестиционни стоки и вноса на суровини в резултат на ръста на износа и инвестиционната активност.

Дефицитът по текущата сметка се финансира напълно от чуждестранни преки инвестиции. Притокът на ПЧИ достигна миналата година 4.1 млрд. евро, или 16.1% от БВП. Това съотношение е сред най-високите в ЕС и най-високото на глава от населението. Това са предимно инвестиции „на зелено” и само 10% са свързани с приватизационни сделки.

От 1997 г. насам България пое пътя на непрекъснати реформи, около една четвърт от ПЧИ са в преработвателната промишленост, близо 20% в търговията, 15% във финансовия сектор (банковото дело), 7% и 8% съответно в комуникациите и енергийния сектор. Значителен дял от 15% достигат инвестициите в услугите за недвижими имоти под наем и бизнес услугите поради активността през последните няколко години. Освен това около 85% от ПЧИ идват от страни в ЕС.

Факторите за привличане на ПЧИ в България, освен благоприятните глобални условия, са свързани с ниските трудови разходи и квалифицираната работна ръка, благоприятното данъчно облагане с 10% данък печалба от началото на тази година, разумната и предвидима бизнес среда. Макар че местният пазар е относително малък, перспективите за растеж са добри и това привлича не само големи играчи, но и някои средни фирми, търсещи възможности за растеж извън пренаситените развити пазари. Съображенията за разходите и растежа са двигатели при вземането на решения за разположението, както и за позиционирането за експанзия на трети пазари.

Когато една страна привлича чуждестранни спестявания от такъв мащаб, трябва да се обърне дължимото внимание на развитието на дълга. Частният външен дълг нараства, като достига 60.4% от БВП. Голяма част от него – около 37% всъщност е вътрешнофирмен дълг, т.е. финансиране на дъщерни предприятия и клонове от техните компании майки. По-добрият достъп до чуждестранните финансови пазари доведе до увеличаване на трансграничното кредитиране, с 36% дял от външния частен дълг. Около 22% от външния дълг се насочва към икономиката чрез банковото посредничество, като значителна част от него също е вътрешнофирмено финансиране. Тези процеси в голяма степен се компенсират от резкия спад на публичния дълг и натрупването на чуждестранни активи, така че нетният дълг остава на нива от 21-22% от БВП.

За да завърша общата картина на икономическите резултати, бих добавил няколко думи за инфлацията и безработицата. При ръст на заетостта от 4.3% през последната година средният процент на безработица спадна до 9%. Съществува необходимост и възможности за по-нататъшно увеличение на заетостта. Налице са признаци за известен недостиг на трудовия пазар само в някои конкретни сегменти, като специалистите по информационни технологии. Средната инфлация за последните две години е от порядъка на 6-7%, като миналата година достигна 7.4%. Около 1/3 от нея се дължи на предварително извършеното доближаване на непреките данъци (акцизите) към минималните нива в ЕС и коригирането на регулираните цени.

В резюме, опитът ни показва, че като отваря икономиката си, една страна може по-добре да постигне растеж и подобрение на жизнените стандарти. Все пак това означава още, че е особено необходимо икономическата политика да реагира адекватно на пазарните промени, за да се осигури стабилност, устойчивост и по-нататъшно подобряване на изпълнението.

Сега ще се спра накратко на отговорите на политиката. Основен стълб на макроикономическата политика на България е запазването на паричния режим на паричен съвет. Макар че може да се разглежда като ограничение, паричният съвет много помогна да се постави акцентът върху правилните компоненти на формирането на икономическата политика, а именно фискалната политика и структурните реформи.

Воденето на стабилна фискална политика може да се илюстрира с факта, че след поддържането на почти балансиран бюджет до 2003 г. оттогава насам страната ни постига бюджетен излишък, който миналата година достигна 3.6%. Междувременно външният публичен дълг спадна до 15.9% от БВП към края на първото тримесечие на тази година, а фискалните резерви достигнаха 10% от БВП. Важно е да отбележим, че това фискално състояние бе постигнато, като нивото на разходите се поддържа под 40% от БВП, а миналата година достигна дори 37%. Спестяванията на правителството частично компенсираха несъответствието между спестявания и инвестиции в икономиката и в голяма степен подпомогнаха макроикономическата стабилност. Целите за следващите години са определени на 2.3% фискален излишък. Това не е значимо облекчение предвид това, че вноската в бюджета на ЕС е 1.2% от БВП. В същото време институционалната рамка осигурява силен контрол върху разходите и спестява от потенциалното преизпълнение при постъпленията в случай на по-висок икономически ръст.

В тази рамка основен акцент се поставя върху политиките по отношение на предлагането, или структурните реформи. След като приватизацията в голяма степен е приключила, напред в дневния ред идват гъвкавостта на трудовия пазар, включително отговорни правила за определяне на работната заплата; ефективност и безпрепятственост на влизането на и излизането от пазара; реформи в образованието; устойчивост на здравната и пенсионната система.

От монетарна гледна точка паричният съвет служи добре на страната и ние го считаме за ценен актив. Това, което определя неговата жизненост, са достатъчните валутни резерви. На нивото от 8.9 млрд. евро резервите покриват почти два пъти размера на парите в обращение. В сравнение с резервните пари това превишение е повече от 70%.

Специално внимание се отделя на функционирането на банковото посредничество. Банковата система е почти 100% частна. Чуждестранната собственост контролира около 85% от банковите активи. Банките, които са част от големи банкови и финансови групировки от еврозоната, държат 75% пазарен дял. Основният акцент се поставя върху стабилността и устойчивостта на банковата система. Надзорните наредби изцяло съответстват на законодателството на ЕС, включително Директивата за капиталовата адекватност, основана на стандартите на Базел ІІ. Нещо повече, националните минимални стандарти се основават на 12% коефициент на капиталова адекватност и са въведени високи изисквания за класифициране и провизиране на кредитите. Банковият надзор е силен и е установено необходимото сътрудничество с всички компетентни надзорни органи по седалището на банките. Резултатите на банковата система може накратко да се опишат чрез коефициента за капиталова адекватност от 14.5% в края на миналата година, както и с коефициентите „възвращаемост на капитала” – 24.4% и „възвращаемост на активите” – 2.2%. Кредитният ръст се наблюдава внимателно. След като преди две години бе близо 50% на годишна база, бяха предприети мерки за засилване на надзорните изисквания и дори бяха въведени някои временни административни мерки. Ефектът от последните се изчерпа и от началото на тази година те бяха премахнати. Кредитният ръст се забави до 24% в края на миналата година и все пак ние внимателно наблюдаваме по-нататъшните развития, водени от надзорни съображения и с внимание към макроикономическите процеси.

Третата група от въпроси, към която бих искал да насоча вниманието ви, е бъдещите перспективи и предизвикателства.

Очевидно като член на ЕС ние виждаме бъдещето ни в интегрирането и конвергенцията с европейската икономика. Това неизбежно означава концентриране върху конкурентоспособността, с важното разяснение – конкурентност основана на производителност и ефективност. Досега резултатите от гледна точка на експортния ръст и пазарния дял, както и на разходите за труд и производителността, са добри. Все пак дневният ред на структурните реформи не може да се счита за приключен. В сегашния все по-глобализиран и бързо променящ се свят не съществува заместител на микроикономическите основи и икономическа структура, които да позволяват и принуждават предприемаческата инициатива да се адаптира и променя бързо.

Не мога да не се спра и на още един предизвикателен въпрос – приемането на еврото. Със сигурност създаването на еврото като обща валута е едно от най-мъдрите и напредничави решения в Европейския съюз. Като нов член ние имаме задължението да се присъединим към Еврозоната, но освен това в България има и ясното разбиране и осъзнаване на ползите и усилията, свързани с постигането на тази цел.

В момента ние трайно изпълняваме 4 от петте критерии на Маастрихт. Осъзнаваме трудностите, свързани с критерия за инфлацията. И все пак това е изпълнима задача. Ефектът Баласа-Самуелсън изисква адекватен отговор на политиката, който да насърчава производителността, като същото е вярно и за външната устойчивост на икономиката. Вярваме, че политика, акцентираща върху структурните реформи и макростабилността, основана на паричен съвет и фискална стабилност, е правилният подход, за да постигнем устойчива, взаимноизгодна и взаимоподпомагаща номинална и реална конвергенция.

Може да се наложи повече от две години да сме във Валутния механизъм ІІ. Все пак важното е, че дори ако решим да се придържаме към националния ни приоритет да следваме икономическо развитие, основано на паричен съвет, ефективната и ефикасна политика е същата. Освен това нивото на реална трансмисия на паричните политики на еврозоната ще е същото.

И накрая бих искал да добавя, че сегашният подход на икономическата политика може да се разглежда и като институционализиран, тъй като се следва вече от три поредни правителства, излъчени от различни части на политическото пространство. Този консенсус намери отражение и в споразумение между правителството на България и Българската народна банка.

Тук бих искал да ви благодаря за вниманието и оставам на разположение за въпросите, които може да имате.


Изтегли DOC (56 KB)