logo Skip to content

Реч на г-н Цветан Манчев, доктор по икономика, подуправител на БНБ, пред Третата годишна международна финансова конференция за Централна и Югоизточна Европа, посветена на финансовата и банкова модернизация в Централна и Югоизточна Европа, София, 30 януари 2006 г.

БЪЛГАРСКИЯТ БАНКОВ СЕКТОР ПО ПЪТЯ КЪМ ЕС

Дами и господа,

За мен е голяма чест да се обърна днес към толкова уважаваната аудитория на Третата годишна международна финансова конференция за Централна и Югоизточна Европа, посветена на финансовата и банкова модернизация в Централна и Югоизточна Европа. Преди всичко бих искал да благодаря на нашите домакини за учтивата покана и за дадената възможност.

В презентацията аз ще насоча вниманието ви към три взаимно свързани въпроса. Първо, ще се спра накратко върху стабилното икономическо развитие на България като ключов фактор за разширяването, доброто състояние и стабилността на българската банкова система. На второ място ще очертая текущото състояние на българския банков сектор, както и основните резултати от структурните реформи в сектора в навечерието на членството на страната в ЕС. Накрая ще насоча вниманието ви към моето виждане за важните предизвикателства пред българската банкова система по пътя й към пълноправното членство в еврозоната.

1. Текущо икономическо развитие

Осем години след въвеждането на паричния съвет в България можем да посочим няколко важни резултата, сред които:

• Макроикономическа и финансова стабилност, придружени от силен икономически растеж с относително висок темп – около 6% за 2005 г., който се счита като близък до потенциалния БВП. Темпът на икономически растеж през последните осем години – средно 4.5% (4.6%, ако включим прогнозата за 2006 г.) - допринесе за постепенното повишаване на стандарта на живот.

• Относително ниска и стабилна едноцифрена инфлация през последните години;

• Засилваща се конвергенция на всички лихвени проценти към преобладаващите в еврозоната и свиване резликите между лихвите по депозитите и кредитите;

• Постепенно намаляващо равнище на базработица;

• Твърда фискална позиция – по неокончателни данни държавният бюджет е приключил 2005 г. с излишък от 2.3% от БВП, а за държавния дълг се очаква да намалее до равнище от около 30% от БВП.

Както може би вече сте се досетили, повечето от тези постижения са свързани с дългосрочна стратегия, следвана от правителството и БНБ по пътя към изпълнение на Маастрихтските критерии за пълноправно членство в Икономическия и паричен съюз. Същността на стратегията е представена в Споразумението между Министерския съвет и БНБ за въвеждане на еврото в Република България, подписано през ноември 2004 г. и в Стратегията за развитие на централната банка до 2009 г. И двата документа са на разположение на уеб-страницата на БНБ.

Прегледът на текущото съответствие на критериите показва, че България вече изпълнява трайно всички критерии с изключение на този за инфлацията. Позицията на БНБ и на българското правителство е, че критерият за инфлацията може да бъде постигнат само чрез инструменти на фискалната и икономическата политика при запазване на паричния съвет и фиксирания валутен курс лев - евро от 1.95583 лева за 1 евро.

2. Реформа на банковия сектор

Повечето от важните реформи в българския банков сектор бяха осъществени след въвеждането на паричния съвет и техният успех отразява доброто икономическо състояние на страната. След успешната приватизация на държавните банки банковата система сега се притежава и контролира от чуждестранни инвеститори. След края на 2003 г. делът от банковите активи, притежавани от чуждестранни банки, надхвърля 70%. Сега повече от 98% от общите банкови активи са в частни ръце. Системата се доминира от три банки (Булбанк от групата на Уникредит, ОББ от групата на Националната банка на Гърция и Банка ДСК от групата на ОТП), които към края на септември 2005 г. контролират 35.5% от общите банкови активи. По-нататъшното преструктуриране е в ход под формата на придобивания и сливания, което със сигурност ще намали броя на лицензираните банки (от 34 текущо) и доказва необратимия характер на процеса на реформи. Преструктурирането ще засили още конкуренцията в сектора и ще улесни икономическия растеж.

Макар и още силно доминирани от банковия сектор, местните финансови пазари преодоляха някогашната си изолация от международните финансови пазари и дългосрочните лихвени проценти постепенно намаляха вследствие на засиления поток преки чуждестранни инвестиции и последователните повишавания на кредитния рейтинг на страната. Ролята на останалите финансови посредници постепенно се увеличава.

Увеличаващата се конкуренция във финансовия сектор е очевидна и се свързва с подобренията в няколко насоки, а именно: по-голяма удовлетвореност у клиентите, по-добро корпоративно управление, както и по-малка асиметрия в информацията.

Макар активите й да нарастват бързо, банковата система остава добре капитализирана и ликвидна. Качеството на активите не се е влошило. До настоящия момент, независимо от кредитната експанзия и строгите банкови регулации банките са финансово стабилни и ефективността им се увеличава.

През последните пет години българската банкова система засили ролята си на основен финансов посредник в икономиката. Темпът на нарастване на кредитите скочи до 50% годишно, но сега се връща към нормалното си нискорисково равнище. Останалите ключови фактори за текущото състояние на кредитния пазар са:

• Банките набират ресурси за кредитиране преобладаващо от чужбина;

• Търсенето на кредити от страна на бизнеса е инвестиционно обусловено;

• Дългосрочните кредити за бизнеса нарастват по-бързо от краткосрочните;

• Бизнесът има достъп до външно кредитиране;

• Жилищните кредити за домакинствата нарастват много бързо.

3. Предизвикателства

Кои са според мен предизвикателствата, пред които все още е изправена българската банкова система в навечерието на членството на страната в ЕС?

• Безпроблемното въвеждане на финансовите директиви на ЕС изисква силно ангажиране за тяхното изпълнение от страна на банките;

• Практическото приложение на Базел II е решаващо за поддържането на финансовата стабилност на системата и за управлението на различните видове рискове, придружаващи банковата дейност;

• Постигането на адекватно ниво на риск в системата е свързано също с желанието на банките да поддържат стабилно равнище на кредитен растеж и да засилват корпоративното управление;

• Конвергенцията на лихвените проценти изисква от банките да подобрят още тяхната ефективност;

• Сливанията и придобиванията вече започнаха в България с увеличаващото се присъствие на финансови групи, съчетаващи традиционните банкови услуги със застрахователни и инвестиционни услуги;

• Прозрачност. Ние считаме, че прозрачността е полезна за конкуренцията, а обменът на информация между банките служи добре за запазване на стабилността на системата. Така БНБ постоянно подкрепя банковата общност в стремежа й към по-голяма прозрачност и симетрия на информацията.

Предизвикателствата пред БНБ като институция на монетарната власт и като основен финансов регулатор в страната са дори по-големи. В много кратки срокове ние трябва да се справим с фината настройка на процеса на банково кредитиране и да съдействаме за приложението на новото законодателство, свързано с членството в ЕС.

Що се отнася до въвеждането и приложението на acquis communautaire, последните промени в Закона за Българската народна банка приведоха правната рамка на банката почти в пълно съответствие с правото на ЕС в областта на Икономическия и паричен съюз при запазване на условията и принципите на паричния съвет. Значителен напредък беше постигнат в транспонирането на разпоредбите на банковите директиви на ЕС в българското законодателство без каквото и да било забавяне при влизане в сила на тези правни актове. Към момента са въведени следните финансови директиви на ЕС:

• В областта на банковия надзор България е постигнала пълно съответствие с Директива на Съвета на ЕС 93/6/EEC за капиталовата адекватност на инвестиционните фирми и кредитните институции;

• Новоприетият Закон за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи е в съответствие с европейското законодателство за вътрешните и трансгранични преводи и за трансакциите чрез електронни платежни инструменти;

• Въведена е правната рамка за извънсъдебното уреждане на платежни спорове чрез помирителна комисия, притежаваща компетентност да урежда спорове между иницииращата институция и клиента във връзка с извършването на преводи, както и между издатели на електронни платежни инструменти и техните оторизирани депозитори, що се отнася до издаването и използването на такива инструменти;

• Директива 94/19/ЕC за схемите за гарантиране на депозитите е напълно транспонирана в законодателството за гарантиране на влоговете. Обявена е ясна схема за увеличаване на гарантираната сума за изплащане на един депозитор за депозитите му в една банка независимо от техния брой и размер и тази сума ще достигне EUR 20 000 до 31 декември 2006 г. спрямо настоящото й ниво от EUR 12 500;

• С промените в Закона за мерките срещу прането на пари, Правилника за приложението на мерките срещу пране на пари и Правилника за устройството на Агенцията за финансово разузнаване българското законодателство беше приведено в пълно съответствие със съответните директиви на ЕС и с изискванията на Работната група за финансово действие относно прането на пари.

До датата на членството в ЕС България ще е приела останалите закони и разпоредби във финансовата област.

• Закона за кредитните институции, транспониращ в българското законодателство следните директиви:

Консолидираната банкова директива 2000/12/EC за дейността на кредитните институции;

Директива 2001/24/EC за реорганизацията на кредитните институции;

Директива 2000/46/EC за учредяването, дейността и надзора над институциите, опериращи с електронни пари.

• Закона за потребителския кредит;

• Пълно транспониране на Директива 2002/47/EC за финансовите обезпечения и Директива 2002/87/EC за финансовите конгломерати.

Средносрочните предизвикателства пред БНБ са свързани с пълноправното членство в Европейския икономически и паричен съюз.

Стратегията на България за пълноправно членство в ИВС, очертана в споменатите по-горе документи, се основава на следните принципи:

• Приемане във Валутен механизъм II (ВМ II) веднага след официалното приемане на България в ЕС;

• Запазване на режима на паричен съвет до приемането ни в еврозоната при запазване на фиксирания валутен курс на лева към еврото на текущото равнище от 1.95583 лева за 1 евро;

• Едностранен ангажимент от страна на българското правителство и БНБ за прилагане на нулево отклонение от централния валутен курс на лева в рамките на ВМ II (т.е. запазване на сегашната политика);

• Спазване на минималния срок, определен в законодателството на ЕС, за присъединяване към ВМ II и своевременно предприемане на всички необходими стъпки от процедурата за членство в еврозоната.

Заключение

В заключение искам да ви уверя, че БНБ ще следва последователно целите в контекста на интеграцията на страната ни в ИВС. Банката е твърдо решена да запази постигнатото досега и ще продължи тези усилия, така че в момента на приемането на страната ни в Европейския съюз тя да е постигнала нужната готовност за участие във ВМ II.

Предизвикателствата, пред които се изправяме в предприсъединителния период, изискват силна воля от страна на централната банка, банковата и финансовата общност, както и от правителството, и съвместните им усилия за постигане на стратегическата цел - пълноправно членство в еврозоната.


Изтегли DOC (62 KB)

Прикачени файлове

Презентация Изтегли PPT (369 KB)