logo Skip to content

Изказване на г-н Цветан Манчев, подуправител на БНБ, пред организирания от Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” академичен експертен дебат по повод цялостния Мониторингов доклад на ЕК от май 2006 г. относно степента на готовност за членството на България в Европейския съюз, София, 12 юни 2006 г.

МОНИТОРИНГОВ ДОКЛАД НА
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ОТ МАЙ 2006 Г. ЗА БЪЛГАРИЯ И
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА

Уважаеми дами и господа,

За мен е особена чест да представя пред Вас анализ за констатациите и препоръките на Европейската комисия относно степента на изпълнение на икономическите критерии за членство на България в ЕС, направени в Мониторинговия доклад на Комисията от май 2006 г. Това е и възможност да споделя собственото си експертно мнение за предизвикателствата пред икономическата политика на България като конструктивен подход за използване на доклада.

Считам, че общите заключения в доклада, че България е функционираща пазарна икономика и продължаването на осъществяваните реформи ще ни направи способни да устоим на конкурентния натиск на пазарните сили в Съюза в краткосрочен аспект са обективни както от чисто теоретична, така и от практическа гледна точка.

Това ми дава основание не само да споделям напълно изводите на доклада, но и да считам, че е в интерес на България да не възобновяваме въобще чисто теоретичната философска дискусия за основите на съвременната икономическа политика - паричен и валутен режим, фискална политика и индустриална политика. Един такъв дебат ни отдалечава от Европейския икономически и паричен съюз, защото всеки начинаещ икономист знае, че фундаменталните промени в икономическата политика се съпътстват от поне няколкогодишен болезнен период на приспособяване на икономиката. Плаща се и определена цена - понижаване на икономическия растеж или направо икономически спад, поради неизбежните колебания на финансовия, капиталовия, трудовия и стоковия пазар. Както по-близката, така и по-далечната ни история е пълна с примери. Вместо това следва да работим за утвърждаване на обществения консенсус за най-важните реформи, които ни предлага и ЕС, за да си осигурим конкурентни предимства още в самото начало на членството ни в Съюза. Тази своя позиция ще подкрепя и с анализ и конкретни аргументи за необходимостта и неизбежността на определени реформи, за които говори и Мониторинговия доклад от май 2006 г.

Предполагам, че у никой от присъстващите няма съмнение, че икономическите реформи от 1997 г. досега са били необходими и неизбежни. Още в първия параграф от частта на Мониторинговия доклад, посветен на изпълнението на икономическите критерии, Европейската комисия също подчертава, че единствено следваната политика на реформи (през последните 9 години – бел. моя) ще позволи на икономиката ни да се справи с конкурентния натиск на пазарните сили в ЕС. Нека уточним какво означава да продължим следвания досега път:

• Запазване на паричния съвет в България до въвеждането на еврото без промени, т.е. при съществуващия досега фиксиран курс на лева към еврото от 1.95583 лв. за 1 евро;

• Запазване на строга фискална дисциплина с консолидиран бюджет без дефицит, която единствено гарантира опазване и непрекъснато укрепване на стабилността на паричния съвет, изпълнение на Маастрихтските критерии за членство в еврозоната в сроковете, които Р. България е декларирала, както и пълноценно участие в Пакта за стабилност и растеж;

• Продължаване на структурните реформи с неотслабващ темп, така че да се осигури гъвкавост, стабилност и предвидимост на бизнес средата и трудовия пазар, които са също необходими условия, както за жизнеспособност на избрания режим на паричен съвет, така и за устойчивост на икономическия растеж.

В мониторинговия доклад от май 2006 г. за първи път не се подчертава значението на първите два фактора за икономическата стабилност и растежа у нас. Да не забравяме, че те са широко анализирани в предишните доклади на ЕК за нашата страна, както и в докладите на международните финансови институции. Аз приемам като много добър сигнал от ЕК факта, че този път не се набляга на първите два фундаментални фактора за стабилността и растежа у нас. За мен това означава, че у партньорите ни вече има доверие, че българското общество е научило първите букви от азбуката на устойчивата икономическа политика.

Предвид на казаното дотук, не е учудващо, че в разглеждания доклад се съдържат най-много критики и препоръки относно продължаването и завършването на преструктурирането на българската икономика. Затова ще представя моя прочит на тези реформи. Областите, към които трябва да се насочат усилията, са следните:

• Да бъде завършена приватизацията на монополите, при това без държавният монопол да бъде заменян с частен такъв;

• Да се гарантира прилагането на вече приетото законодателство за регулиране на бизнес средата, така че да стане възможно навлизането в и излизането от определен бизнес при минимални разходи за предприемачите и обществото.

Ефектът върху обществените разходи е много съществен, но често подценяван, защото е по-трудно измерим и видим. На практика обаче колкото повече възможности има за несъдебно решаване на проблеми, свързани със започването и оттеглянето от дадена стопанска дейност, толкова по-малък натиск ще има върху съдебната система. По този начин тя ще може да се съсредоточи върху своето реформиране. Същевременно данъкоплатците ще са по-малко натоварени да финансират продължаващите с години съдебни спорове, а бюджетът ще получи по-голяма гъвкавост – да намали данъчното бреме или да насочи част от освободените ресурси към финансиране на други реформи.

• Законодателството за влизането и напускането на всеки един бизнес трябва да продължи да се усъвършенства в посока на налагане на принципа за максимална ефективност от функционирането на пазарите.

Не по-малко важно е обаче да се увеличи незабавно скоростта на обществения диалог за разясняване на административните промени и ефектите от вече приетото законодателство и това, което е договорено да бъде прието до края на т.г. Това изисква активно търсене на информация от бизнеса и бизнес организациите и обединяване на усилията за достигане до информацията с цел намаляване на неизбежните допълнителни разходи. В противен случай краткосрочните негативни ефекти върху икономическия растеж в началото на 2007 г. няма да са изненада. Тези ефекти не бива да си ги обясняваме с бързането на администрацията да изпълни изискванията на ЕС, а да си извлечем поука от опита на 10-те нови страни членки и да ограничим рисковете за икономиката.

• Повишаването на ефективността на правораздавателната система.

Това също ще съдейства за ограничаване темповете на растеж на издръжката на съдебната система, а следователно за увеличаване на разполагаемия доход на домакинствата и фирмите. Целият процес обаче неизбежно предполага отчетност и прозрачност пред обществото на всяко ниво на тази независима система. Само така постепенно ще се върне общественото доверие и доверието на инвеститорите и международните институции в нея.

• Трудовият пазар трябва да стане достатъчно гъвкав, за да бъде гарантирана трайно и необратимо макроикономическата стабилност и в частност стабилността на паричния съвет.

В тази връзка от особена важност е незабавното и безусловно прилагане на препоръките на Европейската комисия и Международния валутен фонд относно промените в трудовото законодателство, които на практика са едни и същи. Всички грамотни икономисти - теоретици и практици - знаят, че предлаганите промени ще увеличат гъвкавостта на пазара на труда и ще преодолеят наследени от преходната икономика практики, които отнемат от стимулите за предлагане на труд. Според мен реформите в различните степени на образованието следва да се разглеждат като неразделна част от реформите на трудовия пазар. Също така е много важно бизнесът и неправителственият сектор да бъдат привлечени като движещи сили в тази част от реформите, тъй като не държавата, а те в пазарната икономика определят желаните характеристики на работната сила и нейното търсене.

Успешните реформи навсякъде в образованието, както и успешните учебни заведения се асоциират преди всичко с едно – техните възпитаници се търсят от пазара и гъвкаво се интегрират в него. Познавайки дискусията по проблемите на образованието досега, знам, че провокирам сериозно академичната аудитория, като казвам, че управлението на образованието на всички нива трябва да се повери на професионални мениджъри. Животът го налага и рано или късно ще трябва да се примирим с това му обективно изискване.

Казаното по-горе е моето разбиране как следва да реагираме като общество в области като свободата на движение на хора, стоки и услуги. Тъй като споменатите преговорни глави са свързани с процесите на либерализация в световното стопанство, би трябвало да си дадем ясна сметка колко важен е напредъкът в тези области не само за членството на страната ни в ЕС, но и за създаването на допълнителни предимства за растеж на българската икономика чрез привличането на чуждестранни капитали. Това според мен е конструктивният подход за анализ и използване на доклада.

Повечето от анализите на доклада до днес фокусират преди всичко критиките на ЕК. Обективността изисква да подчертаем, че България спазва поетите ангажименти в преговорния процес за привеждане на българското законодателство с acqis communautaire в икономическата и финансовата сфера и свободното движение на капитали. Тази констатация, направена в самото начало на частта за изпълнение на ангажиментите и изискванията в преговорния процес, е едно от най-важните условия за гарантиране на бъдещия приток на капитал в страната, а оттам и за по-висок икономически растеж.

Радващо е още, че според доклада политиката на конкурентоспособност се е присъединила към областите, в които е постигнат най-голям напредък в привеждане на българското законодателство в съответствие с Правото на ЕС. Това е добър сигнал както за българското общество и бизнес, така и за международните пазари и инвеститори. Не бива да забравяме обаче, че част от посочените като проблемни области – например, прането на пари и борбата с корупцията – действат дестабилизиращо на доверието в държавата като цяло и на инвестиционния процес у нас, особено на фона на изострената глобална конкуренция за привличане на чужди инвестиции. Съответно препоръките не трябва да бъдат омаловажавани и подценявани, дори само от чисто икономическа гледна точка.

В европейската практика има добри примери как да постигнем бърз прогрес в проблемните области. Най-важното обаче според мен е да се разрасне обществената нетърпимост към корупцията във всичките й форми и прането на пари. Това се постига по известни и изпитани отдавна пътища. От едната страна е ролята на държавата - чрез залагане в законодателството и регулациите на конкретни критерии за класифициране на тези явления, както и на подходи за неутрализирането им, които вече са прилагани успешно в други страни. От друга страна обаче е факт, че траен успех в борбата с корупцията и прането на пари се наблюдава само в страни, където всеки гражданин ежедневно не само се възмущава срещу споменатите явления в семеен кръг, но и категорично при никакви обстоятелства не прави компромис със собствения си морал, за да реши който и да е, дори дребен проблем. Лична отговорност и право на всеки човек е дали иска да направи проблема публичен. Ако не иска - не бива да се обвинява държавата. Отговорността за ограничаване на корупцията и прането на пари и създаване на обществена нетърпимост е двустранна между държавата (представена от администрацията на различните нива) и гражданите. Това трябва да се разяснява упорито и последователно на последните от администрацията и да се търси активно подкрепа от гражданите във всеки конкретен случай.

Накрая искам да изразя своята убеденост, че нашата страна е в състояние да се справи с предизвикателството да изпълни препоръките на Европейската комисия от Мониторинговия доклад във всички проблемни области и да стане пълноправен член на ЕС от 1 януари 2007 г. Това обаче не бива да бъде крайната ни и единствена цел на икономическата политика. Изграждането на конкурентна икономика не спира с членството в ЕС. То зависи от него, но определено изисква да обсъдим какви други допълнителни мерки освен препоръките на ЕК могат и е необходимо да се реализират, да постигнем консенсус по техния приоритет и бързо да ги направим част от сегашната икономическа политика.

Благодаря за вниманието.


Изтегли DOC (57 KB)