logo Skip to content

Изказване на г-н Цветан Манчев, подуправител на БНБ, по време на кръглата маса „Напредъкът на България по изпълнението на Лисабонската стратегия: Дискусия по оценката на Европейската комисия”, организирана от Представителството на България към Комисията на Европейските общности, София, 17 януари 2008 г.

Уважаеми дами и господа,

Позволете ми най-напред да изкажа своята благодарност към организаторите от Представителството на Комисията на Европейските общности в Република България за възможността да представя позицията на Българската народна банка по напредъка на страната ни в изпълнението на Лисабонската стратегия за растеж и заетост в контекста на Стратегическия доклад на Комисията относно изпълнението на Стратегията от 11 декември 2007 г. За мен провеждането на тази кръгла маса e поредното доказателство за установения вече конструктивен диалог и отношенията на партньорство между Комисията и българските държавни институции по повод на непрекъснатия процес на подготовка, осъществяване и отчитане на напредъка по Националната програма за реформи (НПР), както и за прозрачността, която съпътства тези отношения.

Може би тук е мястото да споделя и институционалното, както и своето лично отношение на подкрепа към амбициозните цели на Лисабонската стратегия. Дори в първоначалния им вариант, макар да съзнавах, че тези цели отстоят твърде надалеч във времето и не са осигурени с достатъчно работещи механизми за достигането им в Съюза, те са важен ориентир за дългосрочната икономическа политика на страните-членки в стремежа да се изпълнят със съдържание демократичните и хуманни принципи на този Съюз. Затова с интерес следях работата на групата под ръководството на Вим Кок, която трябваше да посочи пречките пред осъществяването на Лисабонската стратегия и чийто доклад в крайна сметка послужи за отправна точка за разработването на решенията на Европейския съвет от март 2005 г. за „ново начало”, даващо приоритет на икономическия растеж и заетостта в Европа.

БНБ счита, че оценките на Комисията за НПР на България, както и на Доклада за текущото изпълнение, представен през 2007 г., са обективни и представляват добра основа за дискусия относно предизвикателствата и възможностите за ускоряване реализацията на Програмата. Напълно споделяме, че “поддържането на макроикономическа стабилност в контекста на споразумението за валутен борд чрез поддържане на строга фискална политика, запазването на дългосрочна стабилност на публичните финанси и по-нататъшната структурна реформа” правилно са определени като “основни предизвикателства” при осъществяването на НПР. Искам обаче още веднъж дебело да подчертая, че БНБ разглежда НПР като много важен официален документ на българската страна, където ясно и за пореден път е потвърдено отново, че България няма да променя паричния си режим до членството в еврозоната. Считаме, че успешното изпълнение на макроикономическите насоки като част от „Интегрираните насоки за икономически растеж и заетост” за България означава продължаване на досега следваната макроикономическа политика, която е основана на режим на паричен съвет и строга фискална политика. Държа да отбележа, че по този въпрос винаги сме имали пълно единодушие с българското правителство.

Напълно подкрепяме препоръката, че строгата фискална политика, подобряването качеството на публичните разходи и задържане ръста на заплатите, за да се запазят равнища на заплащане, които съответстват на увеличаването на производителността, са най-важните инструменти за овладяване на нарастващия дефицит по текущата сметка и инфлационния натиск в българската икономика. В тази връзка обаче не мога да не подчертая безспорния факт, че поне през последните 5-6 години българските правителства неотклонно поддържат балансиран или с излишък държавен бюджет, избягване на процикличната фискална политика, което заедно с намаляващия държавен дълг е важно свидетелство за политическата воля и куража да се отговаря адекватно на шоковете и колебанията във външната среда, като се провежда последователна фискална политика.

Трябва също така да уточним за партньорите си от ЕС и ЕЦБ още веднъж, че с членството в Съюза се промени модела за функциониране на малки отворени икономики като българската, следователно, трябва да се промени и модела за техния анализ. По-големият дори от оптимистичните очаквания бум на преките чужди инвестиции се превърна в основен фактор за динамиката на търговския дефицит и той рязко се увеличи. Това, наред с редица технически изменения, произтичащи от членството в Съюза и адаптирането на статистическата методология и практика за набиране на информация за външната търговия, доведе до структурна промяна в наличните макроикономически времеви редове от данни, както и до по-голяма несигурност на първоначално публикуваната външнотърговска статистика. В същото време икономическата политика в страната е и трябва да бъде насочена основно към поддържане на дългосрочна стабилност и не бива да бъде използвана за прибързано неутрализиране на извънредни, често „технически” колебания в безспорно важни макроикономически показатели като търговския дефицит.

Предвид сферата на компетенции на централната банка от особено значение е адекватната и координирана политика в отговор на увеличения инфлационен натиск. Безспорно е, че голяма част от наблюдаваните колебания в инфлацията през първата година от членството на България в Съюза са следствие на външни фактори (международните цени на енергоносителите, основните суровини и храни). За това говори и симетричността в магнитута на шока върху общото равнище на цените у нас в сравнение със страните - членки на еврозоната. Влизането на България в Общия пазар на ЕС задейства и пазарни механизми на конвергенция на вътрешните ценови равнища към европейските. Предвид на това фокусът на икономическата политика може и трябва да бъде преди всичко върху инфлационните фактори, произтичащи от динамиката на вътрешното търсене и повишената ликвидност. В този контекст считаме, че е много важно икономическата политика у нас да се съобрази с препоръките на ЕК за обвързване на темповете на растеж на работните заплати в публичния сектор и на социалните плащания с този на производителността в икономиката.

Що се отнася до скоростта на структурните реформи в икономиката, нашето виждане е, че до голяма степен тяхната успешна реализация е неразривно свързана със скоростта на осъществяване на следващата дългосрочна цел - пълноправното членство в Европейския икономически и паричен съюз. Ние споделяме оценката на ЕК, че ускоряването на структурните реформи за намаляване на натиска върху пазара на труда, за подобряване на квалификациите и за увеличаване на конкурентоспособността на пазарите на стоки и услуги са от решаващо значение за ограничаване на дисбалансите в икономиката и на инфлационния натиск. Това обаче изисква също навременни, ясни и еднозначни сигнали от партньорите ни по отношение на перспективите за пълноправно членство в Европейския икономически и паричен съюз. Без яснота по този въпрос обществената подкрепа и политическата воля за реформи трудно могат да бъдат трайни и гарантирани дългосрочно.

В тази връзка искам да подчертая, че БНБ оценява високо волята на правителството да заложи в бюджета за 2008 г. набор от мерки за насърчаване на заетостта и степента на участие на работната сила чрез увеличаване на стимулите за участие на пазара на труда. Съкращаването на броя получаващи социални помощи безработни, съчетано с възможност за тяхното включване в различни програми и мерки за заетост, в образователни курсове и курсове за професионална квалификация, за нас е важна стъпка към повишаване гъвкавостта на пазара на труда. Оптимизацията на заетостта в публичния сектор също е важна мярка в посока повишаване на ефективността на пазара на труда. В по-дългосрочен аспект в тази посока положителен принос ще има и новият „обществен договор” за реформи в областта на образованието, свързани с установяването на минимални стандарти за образование и децентрализация на управлението на образователната система, изразяваща се в разпределението на правомощията за вземане на определени решения между държавната, местната власт и училищните ръководства съгласно принципа на субсидиарност. Този значително по-гъвкав подход, свеждащ ролята на държавата до установяването на общите стандарти за качество на образованието, без да носи цялата отговорност за администрирането на образователната система, който същевременно дава повече правомощия на местната власт, училищните настоятелства и директорите на училища, съответства напълно на препоръката на Европейската комисия за привеждане на образованието в по-голямо съответствие с нуждите на пазара на труда.

Моето заключение, както и това на ЕК, е, че българската НПР се фокусира върху „правилните предизвикателства”. Това позволява да продължим още по-усърдно конструктивния диалог за конкретните области и мерки на икономическата политика на България като част от политиката на общ интерес. Пактът за растеж и стабилност и Лисабонската стратегия ще останат и занапред важни котви за икономическа политика у нас. Вярваме, че техните пазители в лицето на ЕК и другите институции на Съюза ще осигурят еднакво третиране на страните-членки и ще са източник на ясни, еднозначни и категорични стимули за неотклонно движение към целите на Европейския икономически и паричен съюз.

Благодаря за вниманието!


Изтегли DOC (51 KB)